РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Варна, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседА.е на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20223000500542 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Т. П. И., Д. А. П. и
Д. А. И., подадена чрез адв. Д. И., против решение № 260016/20.05.2022 г. по
гр.д. № №94/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено с
решение №260025/27.09.2022 г. по същото дело, с което: - е признато за
установено в отношенията им с Г. К. Ч., С. К. Ч., А. К. Ч.-Д., Г. А. Ч. и К. О.
Ч., че не са собственици на недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 10135.2568.82, находящ се в гр. Варна, община Варна,
област Варна, по КККР одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД
на АГКК, с адрес на имота: гр. Варна, п.к. 9000, Св.Св.Константин и Елена, с
площ 2638 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно застрояване: до 10м., при съседи: имоти с идентификатори № №
10135.2568.154, 10135.2568.195, 10135.2568.81, 10135.2568.90, 10135.2568.89
и 10135.2568.83; - отменен е на основА.е чл.537ал.2 от ГПК констативен
Нотариален акт № 54, т.I, peг. № 3824, дело 306 от 18.09.2017 год. на
Нотариус В. П., вписан Дв.вх.рег. № 25016, вх. рег.№ 25243/18.09.2017 год.
акт. № 1, том.LXI, дело № 13033 на СП-Варна; - осъдени са да заплатят на Г.
К. Ч., С. К. Ч., направените по делото разноски в размер на 3325 лева, от
които 2 500 лева адвокатски хонорар възнаграждение за адв. Ив.И. от АК-
Варна; - осъдени са да заплатят на А. К. Ч.-Д., Г. А. Ч. и К. О. Ч. направените
1
по делото разноски в размер на 3 290 в полза на адв.Д. Д., от които 3 165 лева
адвокатски хонорар.
Въззивниците са настоявали, че обжалваното решение е недопустимо
поради недоказване на правния интерес от ищците, евентуално - неправилно
като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени
процесуални нарушения и необоснованост. Молили са за прекратяване на
делото, евентуално за отмяна на решението, за отхвърляне на иска и
присъждане на сторените по делото разноски. Навели са следните
оплаквания: - в отклонение от твърденията на ищците за право на
собственост, окръжният съд допуснал установяване на правния им интерес от
иска въз основа на установено фактическо състояние на владение; - непълно и
неточно съдът установил фактическата обстановка, като не съобразил и
уточненията на вещите лица по заключението в съдебно заседание; не
обсъдил показавията на свидетелите на ответниците; не обсъдил
възражението на ответниците за нищожност поради противоречието на
закона – чл. 40 ЗПИНМ на сделката за придобиване на право на собственост
върху ПИ 1173Б, както и възражението за нищожност на сделката за
придобиване право на собственост на ПИ 1173 А и ПИ 1173 Г по силата на
съдебна делба от 1998 г., представляващи реални части от УПИ XIII – 1173 А
на осн. забраната по чл. 59 ЗТСУ, ред от ДВ бр.29 от 10.04.1973 г.; формално
и без оглед на останалите доказателства обсъдил възражението им за
одържавяване на имота с разпореждане № 93 от 10.05.1973 г.; съдът разгледал
ненаведен от страните по делото факт – че отчуждаването на имота,
извършено с разпореждане № 93 от 10.05.1973 г. е било отменено; Изложили
са поддържаните и пред първата инстанция съображения по съществото на
делото.
Ищците – въззиваеми А. К. Ч. – Д., Г. А. Ч. и К. О. Ч., чрез адв. Д., са
подали писмен отговор на въззивната жалба, с който са оспорили същата по
съображения за неоснователността на всяко от оплакванията и за
допустимостта и правилността на обжалваното решение са молили за
потвърждаването му и за присъждане на разноските.
Ищците – въззиваеми Г. К. Ч. и С. К. Ч., чрез адв. С. и адв. И., са подали
писмен отговор на въззивната жалба, с която са оспорили същата и по
съображения за допустимостта и правилността на решението и с доводи
срещу всяко от оплаквА.ята са молили за потвърждаване на решенето и за
присъждане на разноските.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните чрез своите
процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и
отговорите и са претендирали присъждане на разноски.
В предоставения им от съда срок, А. К. Ч. – Д., Г. А. Ч. и К. О. Ч. чрез
адв. Д., както Г. К. Ч., чрез адв. С. и адв. И., са депозирали и писмени
бележки.
Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на Г.
2
К. Ч., С. К. Ч. и О. К. Ч., последният починал в хода на производството и
заместен от наследниците му А. К. Ч. – Д., Г. А. Ч. и К. О. Ч., с която срещу Т.
П. И., Д. А. П. и Д. А. И. са предявени: отрицателен установителен иск по чл.
чл.124 от ГПК за признаване за установено между страните, че ответниците
не са собственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 10135.2568.82, находящ се в гр. Варна, община Варна,
област Варна, по КККР одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД
на АГКК, с адрес на имота: гр. Варна, п.к. 9000, Св.Св.Константин и Елена, с
площ 2638 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно застрояване: до 10м., при съседи: имоти с идентификатори №№
10135.2568.154, 10135.2568.195, 10135.2568.81, 10135.2568.90, 10135.2568.89
и 10135.2568.83; както и по чл.537ал.2 от ГПК за отмяна на констативен
нотариален акт № 12, т. I, peг. № 1143, дело 53 от 24.03.2017г. на Нотариус В.
П.
В исковата си молба ищците са поддържали, че са собственици на
процесния поземлен имот по силата на описА.те сделки и наследствено
правоприемство, както и че владеят имота в продължение на повече от 50
години. Изложили са, че ответниците оспорват правото им собственост, като
на 18.09.2017 год. с констативен нотариален акт ( № 54, т.I, peг. № 3824, дело
306 от 18.09.2017 год. на Нотариус В. П., вписан в СВ под акт № 1, т. LXI,
дело 13033, вх.рег. № 25243 от 18.09.2017 год.), те били признати за
собственици на същия, легитимирайки се с нотариален акт за покупка № 182
от 09.03.1925 год. за имот, който не бил идентичен с процесния.
Ответниците са оспорили иска като недопустим, поради липса на
правен интерес, евентуално - като неоснователен предвид, че ищците не
доказвали собствеността си с приложените нотариални актове и липсвала
идентичност на имотите по същите с процесния имот, евентуално – имотът
бил отчужден от държавата с Разпореждане № 93 на бюрото на Министерски
съвет от 10.05.1973 год. на РБ и оценителен протокол от 28.03.1974 год. и те
са били обезщетени.
Предявеният иск е по чл. 124 ГПК отрицателен установителен иск за
собственост като правен интерес от предявяването му (така в Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК) е
налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права,
ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът -
фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес
производството се прекратява. Правен интерес от предявяване на
установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато
ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото
право.
В случая, ищците са обосновали правния си интерес от предявяване на
3
отрицателния установителен иск за собственост с две твърдения,
представляващи различни основания - както с притежавано върху процесния
имот право на собственост по посочените сделки (конкуриращо с признатото
такова право на ответниците с констативния нотариален акт), така и
евентуално с упражнявано от тях владение в продължение на дълъг период от
време (посочено в исковата молба 50 години). Тези две твърдения са заявени
още с исковата молба и са поддържани в хода на производството. Затова,
неоснователни са оплакванията на въззивниците за допуснато от окръжния
съд процесуално нарушение (нарушение на диспозитивното начало),
разглеждайки невъведено от ищците твърдение за владение на имота,
обосноваващо правния им интерес от водене на иска.
Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на
диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да
определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи
до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника. В този
случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос
не на процесуална, а на материална легитимация. В този смисъл въпросът за
титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора,
доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези
на ответника върху същия имот.
Следователно, когато правният интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск е обоснован от твърдение за наличие на
самостоятелно право на собственост /изключващо претендираното от
ответника вещно право върху предмета на спора/, тогава на практика
установяването на правния интерес е равнозначно на установяване на
съответните юридически факти, от които ищецът черпи правото си на
собственост по смисъла на горецитираното ТР. В същото време, наличието на
самостоятелни права на ищеца, макар и да не е част от предмета на
претенцията, се превръща във въпрос от значение за основателността на иска.
Това е така, тъй като чрез твърденията си за собственост ищецът се домогва
да установи наличието на правопогасяващ правата на ответника юридически
факт (така решение № 15 от 19.02.2016 год. на ВКС по гр. д. № 4705/2015
год., II г. о., решение№ 60078 от 13.09.2021 год. по гр. д. № 3368/2020 год.
на ВКС ІІ г. о.)
По правния интерес на ищците обоснован с правото на собственост:
Установено е по делото със събраните доказателства, че А. Г. Ч. и К. О.
Ч. са съпрузи, като К. Ч. е починал на 25.03.2008 г., а А. Ч. – на 21.01.2015 г.
Техни деца са О. К. Ч., Г. К. Ч. и С. К. Ч. – ищците по делото. О. К. Ч. е
починал в хода на производството по делото и е заместен от своите деца А.
К. Ч. – Д., Г. А. Ч. и К. О. Ч..
С договор за покупко-продажба, сключен с Е. Г.С. и Н. В. Н.
(наследници на Е. П.) с нотариален акт № 200 от 17.08.1964 год., том.VI, дело
2648, А. Г. Ч. е придобила собствеността върху парцел от 1647 кв.м., находящ
4
се в гр. Варна, местност "Монастир", образуващо парцел XIII-1173а, при
съседи: И. С. С., К. Б. Б. и Г. Д.. С нотариален акт № 22, т. IV, дело
1564/04.05.1968г. на Нотариус при ВНС /л..266/, А. Ч. е придобила по силата
на дворищна регулация правото на собственост върху празно място с площ 13
кв.м. от дворище пл. XII 1172, собственост на Д-р. К., което празно място е
придадено към собствения й парцел XIII-1173а, по плана на вилната зона. На
27.02.1970 год. й е издаден билет за строеж № 18/27.02.1970 год., с който й е
разрешено да построи в имота вила с гараж по одобрения архитектурен
проект от 24.02.1970 год, като вилата е построена. С нотариални актове №
113, т. XIII, дело 4912/ 11.12.1970г. / л.267, т.1/, № 114, т. XIII, дело 4913/1970
г. на Нотариус при ВНС /л.26/ и № 115, т. XIII, дело 4914/ 11.12.1970 г. на
Нотариус при ВНС /л.268/, А. Ч. е дарила (с право на участие в строеж на
вила) на децата си Г. К. Ч., О. К. Ч. и С. К. Ч. по 1/4 ид.ч. от лозето,
съставляващо парцел XIII-1173а. находящ се в местност „Монастир", кв. 70,
целият с площ от 1647 кв.м. при общи граници: И. С. С., К. Б. Б., Г. Д. и път.
С нотариални актове № 108, т. VIII, дело 2412 от 06.07.1987 год. на Нотариус
при ВРС /л.269/ и № 109, т. VIII, дело 2413 от 06.07.1987 год. на Нотариус
при ВРС/л.270/, съответно Г. К. Ч. и С. К. Ч. са дарили на майка си А. Г. Ч.
собствените си идеални части (по 1/4 ид.ч.) от парцел XIII- 1173а, находящ се
в местност „Монастир'“, кв. 70, а по скица № 347 от 15.06.1987г.
представляващо пл. № 1173 -А, зона за здравни и курортни нужди, целият с
площ от 1647 кв.м. при граници: И. С. С., К. Б. Б., Г. Д. и път. С нотариален
акт № 56, т. XXXIV, дело № 10308 от 1995 год. на нотариус при ВНС /л.27/,
А. Г. Ч. и К. О. Ч. са дарили на сина си О. К. Ч. (техен съсобственик) 1/4 ид.ч.
от лозето, находящо се в м. "Монастир", съставляващо парцел ХIII-1173а,
цялото с пространство 1647 кв.м., при съседи по нот.акт № н.а. № 20, т.VI,
дело 2648/1964 от 17.08.1964г., том VI, дело 2648: И. С. С., К. Б. Б., Г. Д. и
път. Между съсобствениците А. Г. Ч. и К. О. Ч. и синът им О. К. Ч. е заведено
дело за делба на съсобствения им имот - гр.д. № 2413/1996 год. по описа на
ВРС XXI състав, в производството по което те са постигнали споразумение -
утвърдено в съдебен протокол от 28.01.1997 год., вписан в СВ под акт № 81,
том IV, peг. № 5766 от 30.06.1998 год., с което имотът е бил разделен на два
дяла, като О. К. Ч. придобива дял I с площ от 823 кв.м. съставляващо
северната част на имот пл. № 1173а, кв. 70 по плана на вилна зона
"Св.Константин и Елена", ведно с вилна сграда състояща се от: маза, антре,
две преходни стаи, при граници на имота: на север - имот 1771, на изток - път
и дял II, на юг дял II и на запад имот пл. № 1173в. а А. Г. Ч. и К. О. Ч.
придобиват дял II, съставляващо южната част на имот пл. № 1173а, кв. 70 по
плана на вилна зона "Св.Константин и Елена", гр. Варна, както и вилна сграда
състояща се от: три стаи, баня, тоалет, коридор, тераса и избени помещения
със застроена площ от 86 кв.м., при граници на имота; на север - дял I, на
изток - имот 1192, на юг - имот 1173 и запад - имот пл. № 11736 (към този
момент в поделения имот са съществували вече две вили). След смъртта на
родителите, имотът им по делбата (дял II) е наследен от трите им деца в равни
5
квоти.
С констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 168, т.IV,
дело 1970/1967 год. на нотариус при ВНС /л.25/, К. О. Ч. е бил признат за
собственик на основание давностно владение на нива 9 ара, находяща се в
местността "Монастира", при съседи: почивен дом на БълГ.съветската
дружба, К. Б. Б., А. Г. Ч., Д- р. Б. К. и землището на Министерски съвет. Този
имот, описан като овощна градина с площ 900 кв.м., находяща се в
местността „Монастира“ в землището на гр.Варна при съседи: почивен дом
Българосъветската дружба, К. Б. Б., Д-р Б. К. и землището на Министерски
съвет, съпрузите А. Г. Ч. и К. О. Ч. са дарили на дъщеря си С. К. Ч. с
нотариален акт № 44, т. X, дело № 3090 от 24.08.1987 год. на нотариус при
ВНС /л.27/.
От приетите по делото съдебно – технически експертизи, единична и с
участието на три вещи лица и приложените към последната скици,
включително и комбинирана такава се установява, че за територията, в която
попада процесния имот с идентификатор № 10135.2568.82 са действали
следните планове: Първият е КП от 1936 г. на м. Старите лозя“, където
процесният имот не е отразен, а попада в границите на ПИ 1567, който е
земеделска територия. В разписния лист към плана като собственик е
записана Е. П. (наследниците на която са праводателите на А. Ч. по нот.акт №
200/17.08.1964 год.).Следващият план е РП от 1937 г. на Курортно предградие
„Лозята“ на гр.Варна, по който процесният имот попада в границите на УПИ
III-1567. По топографо-геодезически план на крайбрежието на гр. Сталин, м.
„Старите лозя" от 1956г. процесният имот не е отразен с граници и площ, като
той е част от ПИ 1173 А. Имот 1173 и 1173-А са със знак за общност, като в
разписния лист към плана за начин на трайно ползване е записано овощна
градина и нива. В разписния лист към плана няма запис за ПИ 1173 –А, като
за ПИ 1173 е вписано „почивна станцшия на президиума на НС“ (к.скица
№2). С регулационния план на вилна зона „Траката“, одобрена със Заповед №
1035/19.09.1961 год. е променен начина на трайно ползване на територията, в
която е процесния имот - от земеделска на урбанизирана – вилна зона, като
процесният имот попада в УПИ ХIII-1173А, кв. 70 (к.скица №2). По КП от
1990 год. на КК „Дружба“ процесният имот е с пл. № 99, като в разписния
лист предназначението му е двор и като собственик е вписан д-р. Ч. (к.скица
№3). Следващят план на територията е КП на ВЗ „Варна“, м. „Абатко“ (КК
„Св.Св.Константин и Елена", одобрен със заповед от 06.03.2000 г. на МРРБ,
като по този план процесният имот е с номер 82. В разписния лист е посочен
начин на трайно ползване за индивидуално застрояване, а като собственик е
вписан д-р Ч. (к.скица №4). По одобрен през 2017 г. ПУП-ПРЗ на КК
„Св.Св.Константин и Елена" за ПИ 82 се отрежда УПИ V-82, кв. 37 за
нискоетажно курортно строителство (к.скица №4).
Според вещите лица, парцел XIII-1173А, кв.70 е част от процесния имот
с идентификатор 10135.2568.82 и той съответства на имоти 1173а, 1173б и
1173г по местоположение, граници и площ. На въпроса за наличието на
6
идентичност между имота по нотариалните актове на ищците с процесния,
вещите лица са отговорили положително и са посочили по комбинирани
скици. Имотът, описан в н.а. № 200 от 17.08.1964 год., с който А. Ч.
придобива от наследниците на Е. П. (вписана в разписния лист за ПИ 1567 по
КП от 1936 г.) - парцел XIII-1173-А с площ 1647 кв.м. попада в границите на
процесния имот с идентификатор 10135.2568.82 по КК на гр.Варна. Според
вещите лица, имот описан в констативен н.а. № 168, т. 4, дело 1870 от
07.06.1967 год., с който К. Ч. е признат за собственик, представлява южната
част на процесния имот с идентификатор 10135.2568.82 (предвид
установеното от експертите попълване на кадастралната основа при което в
границите на ПИ 1137 А са нанесени имоти с номера 1173В, 1137 А, 1137 Г и
1137 Б, както и при изследване на границите (съседите) описани в НА 168/
07.06.1967 г. като имотът по НА 168/67 г. се идентифицира като имот с пл. №
1173Б с пълно съвпадение по четири граници и площ). Съгласно
заключението, имотът по н.а. № 114, т. 13, дело 4913 от 1970 год., с който А.
Ч. дарява на сина си О. Ч. идеална част, представлява част от процесния имот
с идентификатор 10135.2568.82. Имотът, описан в н.а. № 56, т. 34, дело
10308, peг. № 8780 от 05.10.1995г., с който А. Ч. и К. Ч. даряват на О. Ч.
идеална част е част от процесния имот с идентификатор 10135.2568.82, като
имотът, описан в н.а. № 44, т. 10, дело 3090, peг. № 4647 от 24.08.1987г., с
който А. Ч. и К. Ч. даряват на дъщеря си С. Ч. овощна градина от 900 кв.м.
(тази по нот.акт 168/1967 г.) е ПИ 1173 Б, който представлява южната част на
процесния имот с идентификатор 10135.2568.82. Двата дяла на имотите,
описани в Протокола за съдебна делба по гр.д. № 2413/1996 год. по описа на
ВРС XXI състав, вписан в СВ Варна под акт № 81, том IV, per. № 5766 от
30.06.1998г. (идентични с ПИ 1173 А и 1173 Г) са част от процесния имот с
идентификатор 10135.2568.82. Описаните в н.а. № 200 от 17.08.1964 год., н.а
№ 114/1970 год., н.а. № 56/1995г., предмет на сделка е имот УПИ ХIII-1173А
или идеални части от него, като от комбинираната скица 4 е видно, че
обектите на сделките попадат в процесния имот. По н.а. 168/1967 г. и н.а.
№44/ 1987 г., предмет на сделка е имот пл.№ 1173 Б с площ 986 кв.м., който
представлява южната част на имот с идентификатор 10135.2568.82. По
съдебната спогодба по делбата от 1998 г. предмет на делба е имот № 1173А,
дяловете от който са отразени като имоти с пл.№ 1173 А и пл.№ 1173Г,
попадащи в границите на процесния имот 10135.2568.82. Вещите лица са
дали категорично заключение, че всички имоти предмет на сделките по
нотариалните актове на ищците, попадат в границите на имот с
идентификатор 10135.2568.82. Съдът кредитира изцяло заключението на
трите вещи лица, което почива на писмените доказателства по делото,
изготвено е пълно, ясно и обосновано от специалисти в изследваната област.
В същия смисъл е и заключението по единичната експертиза.
Възражението на ответниците – сега въззивници за отчуждаването на
имота от ищците по силата на Разпореждане № 93 от 10.05.1973 год. на
бюрото на МС на НРБ е неоснователно. Съгласно т. 3 от Разпореждане № 93
7
от 10.05.1973 г. се отчуждават частни недвижими имоти - вкл. „вилните зони
и курортните местности, попадащи между курортните комплекси „Дружба" и
Златни пясъци" и „вилна зона „Траката". И според двете заключения на
вещите лица, към този момент е действал КП от 1956 год. и РП-1961 год. на
в.з. Варна, м„Траката", което означава, че имотът се е намирал в м. „Траката"
- вилна зона на гр. Варна. С Разпореждане на МС № 165/21.09.1976г. „се
отменя отчуждаването на частните недвижими имоти, посочени в т. 3 на
Разпореждане № 93 на бюрото на МС от 10.05.1973г., с изключение на
недвижимите имоти във Варненски окръг, намиращи се във вилна зона
„Шкорпиловци", на завзетите от Комитета по отдих и туризъм недвижими
имоти във вилна зона „Дружба", чиито собственици са обезщетени и на
отчуждения недвижим имот във в.з. „Балчик...". Т.е. за имотите в м.Траката
отчуждаването е отменено. Процесният имот е бил включен в плана на КК
„Дружба" едва през 1990 г., като по действалите през 1973-76 год. планове той
се е намирал въз в.з. „Траката", поради което и той не попада в посочените
изключения в разпореждането на МС от 1976 г. В подкрепа на извода, че
одържавяване на имота не е налице, е и влязлото в сила решение от 10.04.1981
г. по гр.д. № 330/1981 г. на ВОС, с което е отхвърлен предявения от
„Санаториално курортен комплекс МВР „Дружба“ – Варна против А., О., С. и
К. Ч. иск за собственост по чл. 108 ЗС. Междувременно, по повод
извършвА.те сделки след тази дата, ищците са получавали и удостоверения от
съответните общински служби за липсата на отчуждаване на имота.
Че за имота няма валидно отчуждаване, ищците са сочили в
становището си по неприетия насрещен иск, поради което и оплакванията на
въззивниците за разгледано от окръжния съд в разрез с диспозитивното
начало невъведено от ищците твърдение, е неоснователно.
Видно от обсъдените по-горе доказателства, предмет на описаните
разпоредителни сделки (даренията) между ищците и родителите им са
идеални части от парцел, а не реални части от него, поради което
оплакванията във възивната жалба за неточното възпроизвеждане от първата
инстанция на заключението на вещите лица в обратен смисъл са
неоснователни.
Възраженията на ответниците за нищожност поради противоречието на
закона – чл. 40 ЗПИНМ на придобиването на собствеността по давност върху
ПИ 1173Б, както и възражението за нищожност във връзка с придобиване
правото на собственост на ПИ 1173 А и ПИ 1173 Г по силата на съдебна делба
от 1998 г. заради забраната на чл.59 ЗТСУ, не са били заявени своевременно
от ответниците (наведени са едва в изложението по същество по делото),
поради което са преклудирани и не са подлежали на разглеждане от окръжния
съд. Затова и оплакванията в жалбата в тази насока са неоснователни.
Независимо от това: КНА № 168/ 1967 г., с който е удостоверено от
нотариуса придобиването по давност на имот № ПИ 1173Б, не е бил оспорен
от ответниците, поради което и доказва същото; освен това по същество, за
този имот не е бил отреден парцел и забраната по чл. 40 от ЗПИНМ (отм.) е
8
неприложима, поради което не е имало такава пречка за придобиването му по
давност; за настоящия отрицателен установителен иск, предвид че за
процесуалната си легитимация ищците излагат твърдения за съсобственост
върху процесния имот, без да е нужно да сочат квотите си в съсобствеността,
възражението за нищожност на делбата им е без значение.
Горното води до извода, че ищците са доказали правото си на
собственост върху процесния имот и материалната си легитимация по
отрицателния установителен иск за собственост.
От друга страна, установено е категорично със заключението на вещите
лица и по двете експертизи, че имотът по нотариалния акт на ответниците НА
182/1925г., послужил като основание за съставяне на КНА № 54 от 18.09.2017
г., с който те се легитимират като собственици на процесния имот, не е
идентичен на процесния, като в разписния лист към най- близкия план – КП
36 г., имотът е записан на Е. П. и няма съвпадение нито на вписания
собственик по акта от 1925 г., нито по съседите, нито на имота по граници,
нито по начин на трайно ползване и по площ.
Изложеното налага извода, че ответниците не са собственици на
процесния имот и искът по чл. 124 ГПК срещу тях е основателен.
Независимо от горното, ищците са доказали и евентуалното си
твърдение за обосноваване на правния си интерес от търсената защита –
осъществяваното владение на имота в продължение на много години. То е
доказано с разпита на свидетелите на ищцовата страна (които са съседи по
имот, познават членовете на семейството на ищците от дълги години и
поддържат непрекъснат контакт с тях, включително и в последните години, в
които те живеят преимуществено в чужбина), както и от подкрепящите
изнесеното писмени доказателства. Ищците са декларирали имота (всеки за
своята част) в данъчната служба и плащат данъци за същия, сключвали са
сделки по управлението му (договори за отдаване под наем от 04.01.1993 г.
11.12.1995 г., от 22.05.1998 г. чрез пълномощник адв.Т. Т. и лично К. Ч. за
себе си и за близките си от 05.09.2001 г. (договора със С. С.); подали са молба
до прокуратурата и са получили съдействие във връзка със самоуправни
действия на наемателя С. (преписка № 11156/2003 г. по жалба на С. Ч.);
сключили са договор за охрана на имота от 29.05.2018 г.; били са призовавани
като заинтересовани лица и са участвали, чрез нарочно упълномощени от тях
пълномощници, в административни процедури засягащи процесния имот или
съседни имоти (учредяване на право на преминаване за имота им - заповед от
13.01.2001 г. на кмета на Община Варна и заповед от 21.02.2008 г.;
учредяване на право на прокарване на ВИК отклонение през имота им –
заповед № 007/13.09.2016 г. на кмета на Община Варна; Построили са в имота
вила по издадения им на 27.02.1970 г. (на С., К., А. и Г. Ч.) билет за строеж (за
вила в кв.70, парц. XIII -1173). Съседите са виждали в имота само членовете
на семейството на ищците (св. П. е там от 1975 год.; св. П. –роден 1977 г. и
живее там, като от 2007 г. постоянно; св. З. откакто е купил съседен имот през
9
1996 год; Л. С. от около 2004 г., когато е бил натоварен да извършва ремонти
и като пълномощник да се грижи за имота). В последните години ищците
живеят в чужбина, като упражняват владението си чрез натоварените да се
грижат за имота лица, общуват по телефона със съседите си, като С. се връща
всяка година, с изключение на 2018 и 2019 г. заради епидемичната
обстановка. Всички тези свидетели имат преки и непосредствени впечатления
за изнесените факти, дали са ясни, безпротиворечиви, взаимноподкрепящи се
и допълващи се показания, които кореспондират с писмените доказателства,
поради което съдът напълно ги кредитира. Всички те знаят и описват точно
имота и границите му; сочат за наличието на ограда; липсата на път до него и
осигуряването на достъп чрез сервитут; състоянието му през годините и
ползването му от наематели; стопанисването му от натоварените от
семейството на ищците за това лица (вкл. разпитаните свидетели) и
обработването му; за двете вили и ползвА.я в имота стар покрит автобус;
Свидетелката Р. П. е категорична, че от 1975г. насам не е виждала други
хора в имота освен ищците, техните родители и лицата, които са ползвали
имота под наем. Сочи, че един от наемателите е изваден с полиция (в тази
насока са и писмените доказателства за търсеното съдействие от оргА.те на
реда за съдействие). В имота не можело да се влезе директно от улицата и
подробно е обяснила как от 1975 г. насам е осъществяван достъпа до него.
Никога не е имало свободен достъп до имота, а ключ за портата, през която
сега се минавало имат само един съсед и сем. Ч.. Описала е сградите и
приспособения за живеене стар автобус в имота. Сочила е, че имотът е
поддържан, обработван през годините и правен ремонт на сградите. След като
С. дал право на сина й (св. В. П.) да се грижи за имота, от 10 години той садил
зеленчуци в него, като в същия имот имало и старо лозе. Св. В. П. (син на св.
П.) живее в съседния имот е стопанисвал и стопанисва процесния с
разрешение на сем. Ч., сади дръвчета, подържа го. Познава и съседите З. от
средата на 90-те години след като са купили съседния имот, като преди те
били наематели на имота на сем. Ч.. Видял е как наемател бил изваден от
имота на Ч. с полиция, защото не е искал да излиза. Изнесъл е, че до 2008г.
нямало свободен достъп и за да се влезе в имота на Ч. трябвало да се мине
през имота на З. След това, когато руснаците купили съседния имот, им било
учредено право на преминаване през заграден участък, за който ключ имали
руснаците и Ч.. Сега достъпът до имота се осъществявал през сервитута и
през заключена врата, за която от 2006г. ключ имали само свидетелят и
руснаците. Свидетелят е описал постройките на Ч. и покрития автобус. През
2018 г. чул за К., когато се появили Д. и П. и повикали полиция, за да го
извадят от процесния имот, но не успели да влязат в него. С. идвала почти
всяка година в България, без последните две заради епидемията, като през
2018 год. тя чистила къщата и му помагала при косенето. За къщата ключове
от С. имали само свидетеля, майка му и Л.. Свидетелят В. З. е собственик на
съседния имот № 81 от 1996 год. Сочил е, че тогава нямало сграда и
водопровод и родителите му наемали имота на Ч. и плащали наем до около
10
2003 год. През 2008 г. по заповедта на кмета било осъществено правото на
преминаване по южната страна на имота през имот 81, 82, за да се стигне до
имоти 258 и 83. Правото на преминаване било оградено, имало врата с ключ,
а ключове притежавали само Ч. и собствениците на вътрешното място. В
момента имало сервитутна зона за прекарване на канал и вода. Преди
учредяването на сервитута е имало пътека, но имотите, както техния така и на
Ч. пак били оградени с ограда. След като приключили с наемателите, имотът
на Ч. бил поддържан от Л. (св. Л. С.), който правил ремонти по поръчка на
семейството, а след това в имота виждал само Владо (св. В. П.. Свидетелят Л.
С. е посочил точно границите на имота - вдясно имота на З., вляво - преди
нямало нищо, а сега - къща на руски граждани, а от юг - оградата на
Евксиноград. Преди в имота се влизало през вратичка, намираща се в
североизточния ъгъл на имот 81 и между 81 и 82, а сега отдолу имало улица,
през която да се преминава, но улицата била оградена и имала врата с ключ
(сервитута). В имота имало две сгради, като едната на която поставил
хидроизолацията на плочата била без покрив. През пролетта на 2004г. по
поръчение на С., на която бил пълномощник, правил хидроизолация на
плочата на едната сграда, а на вътрешната сграда сменял водомера. До около
2009-2010 год. като пълномощник на сем. Ч. плащал тока, изкарал ел. таблото
на улицата, чистил имота със старото лозе, махнал акациите и др. В този
период ходил в имота поне веднъж месечно, а след 2010 г. насам по
поръчение на С. за имота се грижил съседът В. /свидетелят П./. Свидетелят С.
последно видял С. през декември 2018 или 2019 г., но преди това всяка
година тя си идвала в България.
Свидетелите на ответниците З. Б., Н. Н., Е. Г. и П. П. не са описали
точно гратниците на имота и достъпа до него през годините, не знаят имената
на съседите, нямат преки впечатления за стопанисването му през годините,
като напротив сочили са за достъп откъм улица, каквато никога не е имало и
изобщо нямат дългогодишни и преки впечатления от процесния имот (сочили
са, че са го посещавали инцидентно и отдавна), като свидетелите З. Б., Н. Н. и
Е. Г. са били заведени от ответната страна да видят имота и да добият
впечатления за него в дните преди съдебното заседание. Изнесените от тези
свидетели данни не са конкретни, последователни и взаивноподкрепящи се и
се опровергават от писмените доказателства по делото, експертизите на
вещите лица и от показА.ята на групата свидетели на ищцовата страна с
преки, многогодишни впечатления.
Предвид изложеното и при категоричната установеност по делото, че
имотът по нотариалния акт, с който се легитимират ответниците не е
идентичен с процесния, предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен, като на осн. чл.537ал.2 от ГПК
констативният нотариален акт № 54, т.I, peг. № 3824, дело 306 от 18.09.2017
год. следва да бъде отменен.
Като е достигнал до идентичен правен извод по подобни съображения,
окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който не страда от
11
визирА.те във въззивната жалба пороци и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от спора, въззивниците следва да заплатят на
въззиваемите сторените от последните разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на сумите: 3 500 лв. за
Г. К. Ч.; 3 500 лв. за С. К. Ч. и 2 465 лв. общо за А. К. Ч. – Д., Г. А. Ч. и К. О.
Ч., които възнаграждения не са прекомерни с оглед фактическата и правна
сложност на делото и по отношение на същите възражението по чл. 78, ал.5
ГПК е неоснователно.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260016/20.05.2022 г. по гр.д. №
№94/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, поправено с решение
№260025/27.09.2022 г. по същото дело.
ОСЪЖДА Т. П. И. ЕГН:**********, Д. А. П. ЕГН ********** и Д. А.
И. ЕГН:********** да заплатят: - на Г. К. Ч. с ЕГН:********** сумата от 3
500 лв.; - на С. К. Ч. с ЕГН:********** сумата от 3 500 лв.; - на А. К. Ч. – Д.,
родена на 03.05.1955г. в гр.Пловдив, Р.България, с международен паспорт тип
Р код USA №*********, издаден на 09.10.2018г. от Department of State, с
постоянен адрес в САЩ, Булстат *********, на Г. А. Ч., родена на
16.07.1986г., с международен паспорт тип Р код USA №*********, издаден на
02.10.2012г, от Department of State, с постоянен адрес в САЩ, Булстат
********* и на К. О. Ч., роден на 25.05.1990г., с международен паспорт тип Р
код USA №*********, издаден на 14.05.2014г. от Department of Slate, с
постоянен адрес в САЩ, Булстат *********, общо сумата от 2 465 лв.,
всички суми, представляващи сторените от ищците разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването на препис от него на стрА.те, при условията на чл. 280, ал. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12