№ /29.01.2020 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 14.01.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1705 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от „А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление,***, офис сграда ****, ет. 2, офис 4, против Р.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по отношение на Р.И.С., че дължи н. „А.з.с.н.в." ЕАД следните суми:
- 400.00 лева (четиристотин лева) - 5 броя вноски по главница за периода от 10.10.2016 г. до 10.02.2017 г. по Договор за паричен заем № 86834/10.09.2016 г., сключен между „****“ ООД, ЕИК ********* и Р.И.С., по отношение на които на основание чл.7, ал. 4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 09.11.2016 г.;
- 40.96 лева (четиридесет лева и деветдесет и шест стотинки) - 5 броя вноски по договорна лихва за периода от 10.10.2016 г. до 10.02.2017г. (падеж на последна погасителна вноска);
- 243.05 лева (двеста четиридесет и три лева и пет стотинки) - 5 броя вноски по неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 10.10.2016 г. до 10.02.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска);
- 136.80 лева (сто тридесет и шест лева и осемдесет стотинки) - неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 09.11.2016 г.
- 83.97 лева (осемдесет и три лева и деветдесет и седем стотинки) - обезщетение за забава за периода от 10.11.2016 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в съда - 04.10.2018г., като вземанията са придобити от „А.з.с.н.в.” ЕАД съгл. Приложение № 1/21.07.2017 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 14984/2018 г., 49 състав, по описа на PC - Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на задълженията.
В исковата молба ищецът излага, че на 10.09.2016 г. „****“ ООД, като Заемодател и Р.И.С. като Заемател е сключен Договор за паричен заем № 86834, като на последната е предоставена в заем сумата от 400 лева срещу задължение за връщане на 5 равни месечни вноски в размер на 88,19 лева, с краен падеж на договора 10.02.2017г. Сочи се, че погасителна вноска, вкл. надбавка, представляваща печалба на заемодателя. Уговорен е още фиксиран размер - 40,96 лева на дължимата лихва за целия период на договора. Поради допусната от кредитополучателя забава за заплащане в срок на 2 броя месечни погасителни вноски, кредитът е отнесен автоматично в просрочие считано от 9.11.2016 г., а на заемателя е начислена неустойка за прекратяване в размер 136,80 лв., представляваща 20% върху неиздължените главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител, или 243,05 лева. Навежда се, че съгласно условията на договора задължения по кредита е следвало да се обезпечат алтернативно чрез запис на заповед; посредством осигуряване от заемателя на двама поръчители, които да отговарят на конкретни условия; залог на движима вещ, ипотека или банкова гаранция. Твърди се, че заемодателя в уговорения в договора тридневен срок не е предоставил следващото се обезпечение, на същия е начислена неустойка. Заплащането на неустойката е разсрочено на вноски съобразно утвърдения погасителен план.
Съгласно ОУ към договора в случай, че заемателят забави заплащането на погасителна вноска, същия дължи заплащането на мораторно обезщетение, считано от датата на забавата до окончателното изплащане на задълженията.
Позовава се, че от общия размер на задълженията заемателят не е погасил никаква част.
Ищецът се позовава се, че между него и „****“ ООД, ЕИК ********* е сключен договор за цесия от 21.07.2017г., по силата на който вземанията по процесния договор за заем са придобити възмездно от ищеца. Ищецът се позовава на учредена му от предходния кредитор /цедент/ представителна власт относно правото да уведомява длъжника за извършената цесия. В тази връзка изразява воля за уведомяване на цедирания длъжник с връчване на препис от исковата молба.
Ищецът не изпраща
представител в о.с.з. С нарочна молба поддържа така предявените искове.
С отговора се оспорва иска. Ответникът оспорва да е получил суми по процесния договор в заем. Оспорва се действителността на договорната клауза, уреждаща основанието на вземането за неустойка за осигуряване на обезпечение по съображения за заобикаляне на разпоредбите на ЗПК, въвеждащи лимит на ГПР. Евентуално се поддържа, че неустойката е нищожна като прекомерна, тъй като надхвърля вредите на кредитора от неизпълнението. Оспорва се кредиторът да е обявил надлежно предсрочната изискуемост на дълга. Намира за недопустимо след датата на предсрочна изискуемост да се начислява едновременно възнаградителна и мораторна лихва. На следващо място намира за едно и също неизпълнение да се начислява едновременно мораторна лихва и неустойка за забава.
В съдебно заседание
ответникът, чрез назначения му особен представител поддържа възраженията по
спора.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
От приобщената към настоящото дело
преписка по ч.гр.дело № 14984/2018г. по описа на ВРС се установява, че на
02.10.2018 г. ищецът е подал във ВРС заявление по чл. 410 ГПК, с което е
поискал от последния Заповед за изпълнение на парично задължение за исковите
суми. Въз основа на същото, на основание чл. 411 ал. 3 ГПК, съдът е издал
заповед за изпълнение № 7524/04.10.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, съгласно която е разпоредил на длъжника -ответник да заплати н.
„А.З.С.Н.В." ЕАД, ЕИК: **** същите суми. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указания на съда, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането, заявителят е предявил иск за установяване на вземанията по
издадената заповед за изпълнение.
В хода на
съдебното производство бяха приложени и приобщени следните писмени
доказателства Договор за паричен заем № 86834 от 10.09.2016 г., ведно с
погасителен план; Молба за заем № 0114818 от 09.09.2016
г., Общи условия по договор за паричен заем, Стандартен Европейски формуляр за
предоставяне на ифнормация за потребителските
кредити, Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2017г.,
сключен между „****" ООД и „А.з.с.н.в." ЕАД; Потвърждение за сключена
цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение № 1 от
21.07.2017 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
21.07.2017г., сключен между „****" ООД и „А.з.с.н.в." ЕАД; Пълномощно
от управителя на „****" ООД, с което е упълномощено „А.з.с.н.в." ЕАД
да уведомява длъжници от името на „****" ООД;
Уведомително писмо от „****" ООД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД с изх. №
УПЦ-П-СТК/86834 от 28.07.2017 г. за извършената цесия, ведно с известие за
доставяне, удостоверяваща изпращането на уведомително писмо за извършена цесия
до длъжника, Уведомително писмо от „****" ООД чрез „Агенция за събиране ма
вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-С-СТК/86834 от 17.01.2019 г., ведно с обратна
разписка, оригинал на договор за паричен заем № 86834 към искане № 0114818 от
10.09.2016 г., погасителен план към договор за заем № 86834 към искане № 0114818 от 10.09.2016
г., молба за сключване на договор за паричен заем № 0114818 от 09.09.2016 г., Общи условия по договор за заем в сила от
01.05.2016 г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
Съдът приема за безспорно установено, че
по силата на Договор за паричен заем № 86834/10.09.2016 г., между
„****“ ООД, ЕИК ********* и ответника, е
възникнало валидно облигационно правоотношение. С въпросното споразумение
кредиторът е отпуснал в полза на кредитополучателя- ответника по делото сумата
от 400 лева и е уговорено издължаването й на 5
броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 88,19 лв. при първа
погасителна вноска 10.10.2016 г. и последна
погасителна вноска с падеж на плащане 10.02.2017 г. Уговорен е годишен процент на разходите в размер на
48,152% и годишен лихвен процент от 40,08% Съобразно чл.4, ал.1 от
договора заемателят е декларирал получаването на
заемната сума и е поел задължение за връщане съобразно условията на договора. Съгл.
чл.7, ал.4 от контракта в случай на забава за изпълнение на задължения в по
договора повече от четири седмици, всички задължения по договора стават
автоматично предсрочно изискуеми, като при настъпване на предсрочна изискуемост
заемателят има право да начисли неустойка в размер на
20 % от непогасената главница. Съгл. чл.6 страните са приели, че задълженията
по договора следва да бъдат обезпечение с поне две обезпечения от изброените в
разпоредбата- запис на заповед, банкова гаранция или поръчителство, като са
уговори че при неосигуряване на обезпечението в срок от три дни от сключване на
договора заемателят дължи неустойка съгл. чл. 8 от
договора с фиксиран размер от 243.05 лева, дължима на вноски от заедно със
съответната вноска по погасителния план. В чл.7.2 от договора е определено
задължение на кредитополучателя да заплати разходите на кредитора за събиране
на дълга, в това число за телефонни разговори, изпращане на писма и лични
посещения.
Заедно с договора страните са утвърдили погасителен
план.
Видно Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 21.07.2017 г. „****“ ООД, ЕИК ********* е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.”
ООД срещу уговорена цена общ портфейл
вземания, заедно с всички привилегии, лихви, обезпечения и други
принадлежности, ако има такива, включително вземането по Договор
за паричен заем № 86834/10.09.2016
г., сключен с Р.И.С.. С приложение № 1 от договора
прехвърленото вземането е индивидуализирано, чрез посочване освен на
номера на договора, но така също и на имената и ЕГН на длъжника, както и на
размера на вземането. Видно от разпоредбите на чл.3.1. и чл. 3.2 от договора
за продажба на вземания предметът на
цесията е прехвърлен на цесионера на възмездно основание.
По делото е
представено пълномощно от 25.07.2017г., с нотариална заверка на подписите на
страните рег.5466/2017 на нотариус рег. 362 НК, с което цедентът
„****“
ООД е делегирал на цесионера права да уведомява длъжниците от името на първоначалния кредитор за
извършената цесия.
От заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че предоставения
кредитен лимит от 400 лева е усвоен и от страна на ответника не са извършени
никакви погашения на главница, лихви, неустойки и разходи за събиране, като към
датата на подаване на заявлението в съда усвоения и непогасен лимит е в размер
на 400 лева, непогасената възнаградителна лихва е в
размер 40,96 лв., обезщетение за забава в размер на 83,24 лева за периода от
10.11.2016 г. (денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост)
до датата на подаване на заявлението в съда 02.10.2018г.
От заключението на приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че именно
ответницата лично е положила подписи под сключения
Договор за паричен заем № 86834/10.09.2016 г., както и на всички приложения и общи
условия към него.
Съдът изцяло
кредитира изготвените и приети в с.з. експертизи.
При
така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният установителен
иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД. Предявен е след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК и е процесуално допустим.
В тежест на ищеца е да
установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е
издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: валидно правоотношения по
договор за цесия, наличие на валидно сключен
договор за кредит, изпълнение
на задълженията на кредитора по него, както и размера на задълженията.
За уважаване на претенциите, ищецът следва да докаже
валидно сключен договор за кредит (заем), фактическо предаване на заетата сума
(усвояване на кредита) и начина по който паричната сума е постъпила в патримониума на ответника, също така действащи между
страните уговорки за договорна лихва, неустойка за неизпълнение и неустойка за
изискуемост; предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита, настъпване изискуемостта на конкретни вноски по същия.
Въз основа на заключението по изготвената съдебно-почеркова експертиза съдът приема за безспорно, че
ответницата лично е положила подписи под сключения Договор за паричен заем №
86834/10.09.2016 г., както и на всички приложения и общи условия към него.
Основен акцент в защитата на ответника е довода
срещу действителността на цесията, поради липса на предмет. Така релевираните възражения се преценяват за неоснователни.
Видно от съдържанието на сделката по
прехвърляне на вземания, в нея са обективирани
съществените задължения на страните, а в представено по делото приложение към него е конкретизиран
обемът на прехвърлените права, включително за процесните задължения на ответника. От клаузите е видно, че цена е била
уговорена и прехвърлянето е
възмездно, но впоследствие е била вторично заличена. По тези съображения въпреки, че този
реквизит на практика липсва като цифрово посочване
в представения по делото препис, не може да
се приеме, че същият изначално
отсъства от текста на договора. Последващото заличаване на размера
на продажната цена не може
да обуслови опорочаване на сделката, тъй като
основанието за нищожност следва да е налице към
момента на сключването й.
На следващо място
обстоятелството относно заплащането на уговорената между страните по цесия цена
няма отношение към действителността на съглашение, а касае изпълнението на облигационното отношение. На
ответника -цедиран длъжник следва да се отрече
възможността да релевира възражения по отношение
изпълнение на облигационно правоотношение, по което същият не е страна.
По възражението, че
длъжникът не е уведомен за цесията преди образуване на производството следва да
се посочи, че целта на уведомяването по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, е да позволи на
длъжника да се позове на добросъвестно осъществено от него изпълнение преди
узнаването на цесията, а такива възражения изобщо не се правят в настоящия
процес (Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т.
о.). След като ответникът не възразява за извършено погасяване преди датата на
завеждане на спора, следва настоящата искова молба да се зачете като уведомление
по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Отделното от това по делото са налице
доказателства по делото са налице доказателства за представителната власт на
ищеца да извършва действия по уведомяването за цесията.
В заключение, съдът приема,
че ищецът се явява легитимиран кредитор по договора за цесия.
Установено бе по делото, че заемодателят
е изпълнил задължението си да предостави уговорения кредитен ресурс в размер на
400,00 лева. Особеният представител на ответника оспорва този факт но предвид
безспорното установяване автентичността на положените от ответника подписи,
следва да се приеме, че сумата по кредита е усвоена и предадена в брой.
Получаването на сумата в брой е удостоверено от самия ответник, който в т. 4 от
документа оформящ договора за кредит, прави изрично изявление за това. В този
смисъл, в частта си по т. 4, Договор за паричен заем № 86834 от 10.09.2016 г.
има характер на разписка, която удостоверява, че сумата в размер на 400,00 лева
е получена от заемателя.
От страна на особения представител на
ответника са повдигнати възражения, които по своето естество сочат нищожност на
уговорките по договора, както и на основания за недействителност на целия
договор – чл. 22 ЗПК. Сочи се недействителност на уговорките за възнаградителна лихва, на уговорките за неустойка за
неизпълнение и уговорката за неустойка за предсрочна изискуемост. При условията
на евентуалност, се прави възражение за липса на настъпила предсрочна
изискуемост, с оглед претенциите за неустойка за предсрочна изискуемост и за
лихва за забава.
Настоящият договор за заем е сключен при
действието на Закон за потребителския кредит (обн.ДВ
бр.18/05.03.10г.) и неговите императивни правни норми следва да бъдат
съобразени служебно от съда, предвид и указанията, дадени с ТР №1/09.12.13г. по
т.д.№1/13г. на ВКС. Уговореното в т. 6 от разглеждания договор за заем се
отнася до поемането на задължение за осигуряване на поръчителство от трети лица
или банкова гаранция, обезпечаващи плащането на сумата по т. 4. (1) от същия
този договор в общ размер на 440,96 лева. При тълкуване според правилото на чл.
20 ЗЗД се налага извода, че волята на страните е била да се създаде обезпечение
по главното задължение. Така цитираната неустойка в този случай не се отнася до
вредите от неизпълнението на главното задължение на заемателя.
Вредите от неизпълнението в срок на задължението за връщане на заема е уредено
в договора за заем самостоятелно. Така в т. 7. (1) от договора за заем е
предвидено плащане на законна лихва при забава в погасителните вноски. В т. 8 е
договорено, че непредоставянето на обещаните поръчителство или банкова гаранция
е източник на парично задължение, фиксирано в размер на 243,05 лева, начислено
към всяка погасителна вноска в размер на 48,61 лв. В този смисъл
предварителното калкулиране на тази сума и приобщаването й към погасителните
вноски, които според волята на страните се отнасят до редовното изпълнение на
главното задължение по заемното правоотношение, води до значително фактическо
оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на заемодателя
да получи сигурно завишено плащане и то в размер съизмерим с размера на
кредита, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в
съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на
договаряне при потребителско кредитиране (чл.19, ал. 4 ЗПК). Представянето като
неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен
кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това
плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата
тежест от сключената сделка.
С оглед на така изложеното и при
съобразяване с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК съдът намира уговорката на т.
6 и т. 8 от договора за нищожни и като такива същите не пораждат права и
задължения за страните по процесното правоотношение.
Ето защо недължими се явяват претенциите на ищеца за неустойка за
непредоставяне на обезпечение по договора в размер на 243,05 лева.
Накърняване на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който
може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено
чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на
някоя от страните, за сметка на другата.
В конкретния случай се установява липса
па еквивалентност на насрещните престации, или
вземането на едната страна е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не
само възмездяване.
Съдебната практика за нищожност на
договор поради накърняване па добрите нрави приема, че „добри нрави“ по смисъл
на чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни
граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите факти,
обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени
правни норми, при приложението на конто съдът прави конкретна преценка па
обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите па страните и
събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали
поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява
„добрите нрави“, злепоставя чужди интереси с цел извличане па собствена изгода.
Видно от приетите по делото
доказателства се установява, че в процесния договор
за заем за сумата от 400,00 лева, със срок за издължаване 5 месеца, е
договорена възнаградителна лихва в полза на кредитора
в размер на от 40,08 % от стойността на заема. Следва да се посочи и че
постигането на уговорка за договорна лихва в размер на 40,08 % е в съвкупност с
предварително уговорена в погасителния план неустойка за неизпълнение с размер от 243,05 лева, което допълнително
оскъпява кредита.
Лихвата по договора е възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към
датата на сключване на процесния договор обективен
критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът
на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на
ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент,
без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната
лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за
договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна
лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава
(в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г на ВКС по гр. д. № 315/2005 г.. II
г о, и др.). В случая това съотношение не е налице. Договорената между страните
годишна лихва в размер 40,08 % утежнена допълнително със задължението за
неустойка от 243,05 лева надхвърля значително размера на законната такава, при
определения от БНБ основен лихвен процент за 2016 г. и 10 пункта надбавка,
поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна, Съотнесени тези критерии и към клаузата с уговорения ГПР от
48,152 %, също обосновават нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на ответника.
Налице е явна нееквивалентност между
двете престации, като данните по делото не
установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по
процесния договор в такъв висок размер, довел до
нееквивалентност на насрещните престации при
установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск,
поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на
такива високи проценти.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице
нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента възнаградителна
лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, или че
договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени
двете клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден
и включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по
него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК.
Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и
нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния
договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично
посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като
между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК -
за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР
Предвид на това и след като уговорките в процесния
договор, като нищожни не пораждат правно действие, то договора на основание чл.
22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. З ЗЗД следва да се прогласи за
недействителен.
Разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда, че
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В настоящия случай от страна на ответника е усвоена
сума в размер на 400,00 лева, като след получаването ѝ ответникът не е
върнал на ищеца никаква част от задължението, поради което непогасения дължим
остатък възлиза на 400 лева. Недействителността на договора засяга и приетия
между страните погасителен план. Ето защо чистата стойност на получените и
невърнати от ответника суми се дължи ведно с обезщетение за забава не от падежа
на вноските по плана, а от поканата. В случая, покана липсва, поради което претендираната върху дължимата главница законна лихва ще се
дължи от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, по арг. на чл. 422, ал. 1 ГПК.
На 21.07.2017г. е подписано Приложение 1
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
21.07.2017г., сключен между „****" ООД, ЕИК ********* и и „А.з.с.н.в."
ЕАД, ЕИК ****, по силата на което вземането на „****" ООД срещу Р.И.С., произтичащо от процесния
договор паричен заем, е прехвърлено на ищеца ведно с всички привилегии и
обезпечения. Длъжникът следва да се счита за уведомен за цесията с уведомително
писмо от страна на „****" ООД, изпратено с известие за доставяне, което
ищецът прилага по делото и моли съда да връчи на ответника, ведно с исковата
молба и приложения към нея. Така уведомлението за цесия следва да се счита за
връчено с исковата молба.
С оглед изхода от спора следва да бъде
уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски в хода
на производството до общ размер от 540,60 лв. за заплатената държавна такса, за
особен представител в размер и за юрисконсултско
възнаграждение съобразно представените писмени доказателства, определено
съразмерно на уважената част от исковете предвид разпоредбата на чл.78, ал. 1 ГПК.
Имайки предвид установяване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение, то следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските направени в
заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., т. 12.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че Р.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ н.
„А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, офис
сграда ****, ет. 2, офис 4 по Заповед
за изпълнение на парично задължение № 7524/04.10.2018г., издадена по частно
гражданско дело № 14894/2018 г., по описа на ВРС сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща главница по Договор за паричен заем №
86834/10.09.2016 г., сключен между „****“ ООД, ЕИК ********* и Р.И.С.,
прехвърлени от страна на „****“ ООД по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 21.07.2017 г., в полза н. „А.з.с.н.в.”
ООД, ЕИК **** /правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземанията” АД,
ЕИК ****/ по силата на Приложение № 1 от 21.07.2017 г. към Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2017 г., заедно със законната лихва от
датата на сезиране на съда - 02.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда ****, ет. 2, офис 4 иск с
правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК за приемане за установено, че дружеството-ищец има подлежащо на
изпълнение вземане срещу ответника Р.И.С., ЕГН **********,
с адрес: *** по Заповед за изпълнение
на парично задължение № 7524/04.10.2018г., издадена
по частно гражданско дело № 14894/2018 г., по описа на
ВРС за сумата от 40.96 лева (четиридесет лева и деветдесет и шест стотинки)-
договорна лихва за периода от
10.10.2016 г. до 10.02.2017г.;, сумата от 243.05 лева (двеста четиридесет
и три лева и пет стотинки) - неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за периода
от 10.10.2016 г. до
10.02.2017 г.; сумата от 136.80
лева (сто тридесет и шест лева и осемдесет стотинки) - неустойка за предсрочна изискуемост,
начислена еднократно на 09.11.2016 г.; сумата от 83.97 лева (осемдесет и три лева и деветдесет
и седем стотинки) - обезщетение за забава за периода
от 10.11.2016 г. (денят следващ датата на настъпване на
предсрочната изискуемост) до датата на
подаване на заявлението в съда - 04.10.2018г., като вземанията са придобити
от „А.з.с.н.в.” ЕАД съгл. Приложение
№ 1/21.07.2017 г. към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 14984/2018 г., 49 състав,
по описа на PC - Варна, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда ****, ет. 2, офис 4 сумата от
540,60 лв. за заплатената
държавна такса, за особен представител
в размер и за юрисконсултско възнаграждение съобразно представените писмени доказателства, определено съразмерно на уважената част
от исковете предвид разпоредбата на чл.78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА Р.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда ****, ет. 2, офис 4 сумата от
33,16 лв. (тридесет и три лева и 16 стотинки) представляваща
дължими разноски по заповедното производство в ч.гр.д № 14984/2018
г. по описа на ВРС съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати по сметка на
Варненски районен съд сумата от 66,31лв. – разноски за допуснатата СГЕ,
съразмерно на оважената част на исковете, на осн.чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление:***, офис сграда ****, ет. 2, офис 4, да заплати по
сметка на Варненски районен съд сумата от 83,69лв. – разноски за допуснатата СГЕ, съразмерно на отхвърлената част на
исковете, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му страните.
Препис
от настоящото решение да се
връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: