РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 470 / 14.7.2023г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и третата година в състав:
СЪДИЯ
: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм.
дело № 1322 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За производството, жалбата и становищата на
страните :
1. Производството е
по реда на Глава Десета, Раздел Първи от АПК.
2. Образувано е по
Жалба на Д.Н.Н. ЕГН : **********,***, срещу
Решение № 7 по Протокол № 8 от 25.06.2021 г. на Съвета на нотариусите на
Нотариалната камара, гр. София, с което е отказано Д.Н.Н. да бъде вписана като
нотариус в съдебен район Районен съд Пловдив и е прието, че към 09.06.2016 г.,
спечелилият конкурса за нотариуси, проведен със Заповед № СД-05-114 от
25.06.2014г. на министъра на правосъдието, кандидат за нотариус Д.Н.Н.,*** съд
Пловдив, не е представила в изискуемия от закона двумесечен преклузивен срок –
до 20.06.2016г., изискуемите по чл. 14, ал. 2 от ЗННД документи.
3. Възраженията на
жалбоподателката се свеждат до следното :
Счита се, че обжалвания отказ е
нищожен, като постановен от некомпетентен орган, който не разполага с властнически
правомощия да издава индивидуални административни актове, не е вписан в
надлежен регистър, с изтекъл мандат, който не е подновен. В тази насока се
поддържа също така, че оспореното волеизявление на Съвета на нотариусите е
постановено в противоречие и неизпълнение на влязло в сила съдебно решение.
Поддържа се, че обжалваното
решение е незаконосъобразно по същество, като необосновано и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закони. Жалбоподателя счита, че са
налице всички нормативно установени предпоставки за вписването ѝ в регистъра
на Нотариалната камара, като искането за това, тя е заявила в рамките на
установения за това срок. В този аспект се твърди, че началната дата от която
следва да се зачита срока по чл. 14, ал. 4 от ЗННД е 08.06.2016 г., когато е
получила съответния удостоверителен документ и е могла да упражни правото си.
Иска се оспореното протоколно
решение на Съвета на нотариусите да бъде обявено за нищожно, респективно
отменено като незаконосъобразно, като се присъдят сторените разноски по
производството.
4. Съвет на нотариусите на
Нотариалната камара, гр. София, ул. Опълченска № 46 – 48, в представен по
делото писмен отговор е на становище(л. 329), че жалбата
е неоснователна. Поддържа се, че оспорения отказ е издаден от компетентния за
това орган, като са спазени указанията дадени в Решение № 12649 от 23.10.2017
г., постановено по адм. дело № 6382 по описа на Върховния административен съд
за 2017 г.
Сочи се, междувременно е налице
ново настъпило обстоятелство, а именно, навършване на шестдесет годишна възраст
на жалбоподателката, което препятства възможността за вписването ѝ като
нотариус в контекста на изискването установено в чл. 8, ал. 1 от ЗННД.
ІІ. За допустимостта на жалбата и компетентността на съда да разгледа
и разреши повдигнатия с нея правен спор.
5. Според чл. 1 от ЗННД, този
закон урежда правния статут на нотариуса и на Нотариалната камара,
организацията на нотариалната дейност и нотариалните такси.
Действително, Нотариалната камара
не е орган на изпълнителната власт, нито пък администрация към орган на
изпълнителната власт. Несъмнено е обаче, че тя е орган създаден по силата на
закона, който урежда и функциите, които тя осъществява.
Според чл. 52, ал. 1 от ЗННД, органи
на Нотариалната камара са общото събрание, Съветът на нотариусите, контролният
съвет и дисциплинарната комисия. Тоест, Съветът на нотариусите е орган на
Нотариалната камара, който също е създаден по силата на закон, който
регламентира неговото образуване и дейност.
Според чл. 14, ал. 1 от ЗННД, вписването
на нотариуса в регистъра на Нотариалната камара се извършва по решение на
Съвета на нотариусите.
Според чл. 8, ал. 1, т. 8 от ЗННД, правоспособност на нотариус може да придобие дееспособно физическо лице,
което е вписано е в регистъра по чл. 5 от закона, а според чл. 37, ал. 2 от ЗННД, правоспособността на нотариуса се загубва със заличаването му от
регистъра освен в случаите по чл. 35, т. 2 от ЗННД. Ерго, правоспособността на
нотариуса, като възможност да осъществява правно регламентираната дейност по
ЗННД, възниква с вписването в регистъра на Нотариалната камара. Това пък ще
рече, че решението на съвета на директорите има конститутивно действие, поради
което, самия Съвет като колегиален орган, се явява овластен въз
основа на закон, носител на административни правомощия, и следва да бъде
определен като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, при
осъществяването на правомощията му по чл. 14, ал. 1 от ЗННД. Крайният извод при
това положение е, че решението на Съвета на нотариусите по чл. 14, ал. 4 от ЗННД притежава белезите на индивидуален административен акт и съответно подлежи
на обжалване по общите правила, установени в АПК.
6. При това положение, правилото
на чл. 133, ал. 1 от АПК и постоянната адресна регистрация на Н. ***, определят
Административен съд Пазарджик, като родово и местно компетентен да разгледа и
разреши повдигнатия с процесната жалба правен спор.
7. Според приложеното по делото
Известие за доставяне(л. 45), оспореното Решение е връчено на неговия адресат,
лично на 12.09.2021 г., а жалбата срещу му е подадена с писмо, носещо датно
пощенско клеймо от 16.09.2021 г., като е регистрирана в деловодството на ВАС на
20.09.2021 г.
При това положение следва да се
приеме, че жалбата е подадена в рамките на предвидения за това срок и при
наличието на правен интерес, поради което е допустима.
ІІІ. За фактите :
8. Със Заповед № СД-05-114 от
25.06.2015 г. на министъра на правосъдието(л. 293) е наредено Д.Н.Н.Н.,
класирана на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд
Пловдив, да бъде вписана в регистъра на Нотариалната камара.
Въпросната Заповед, както и
Заповеди № СД-05-134 от 25.06.2015 г. и №
СД - 05-113 от 25.06.2015 г. на министъра на правосъдието, са оспорени от трето
лице, участник в проведения конкурс за нотариуси и в класиране за вакантните
длъжности за района на Районен съд – Пловдив, по повод на което е било
образувано производството по адм. дело № 9018 по описа на Върховния
административен съд за 2015 г. С Решение № 2497 от 07.03.2016 г.(л. 278), постановено
по същото дело, съдът е отхвърлил изцяло жалбата с която е бил сезиран.
Този съдебен акт е бил обжалван с
касационна жалба в частта му по отношение на отхвърлената жалба срещу Заповед №
СД - 05-113 от 25.06.2015 г. на министъра на правосъдието, по повод на което е
било образувано производството по адм. дело № 5659 по описа на Върховния
административен съд за 2016 г., приключило с Решение № 8815 от 14.07.2016г.(л. 289).
В този контекст, върху Решение №
2497 от 07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 9018/2015 г. е отбелязано, че
същото е влязло в сила на 09.04.2016 г., в частта по отношение на оспорването
на Заповед № СД-05-114 от 25.06.2015 г. и Заповед № СД-05-134 от 25.06.2015 г. на министъра.
9. С Определение № 5688 от
13.05.2016 г., постановено по адм. дело № 9018 по описа на Върховния
административен съд за 2015 г.(л. 285) е отхвърлено искането на Д.Н. за издаване на заверен
препис от Решение № 2497 от 07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 9018/2015
г.
С Определение № 6500 от
01.06.2016 г., постановено по адм. дело № 5659 по описа на Върховния
административен съд за 2016 г.(л. 287), жалбата на Н. срещу прежде поменатото Определение №
5688 от 13.05.2016 г. е оставена без разглеждане, а производството по делото е
прекратено.
10. Със Заявление вх. № 814 от
09.06.2016 г.(л. 302), отправено до Съвета на нотариусите, Н. е поискала да
бъде вписана в регистъра на Нотариалната камара, като нотариус за съдебен район
на Районен съд Пловдив. Заявено в същото е, че Заповед № СД-05-114 от
25.06.2015 г. е влязла в сила, но заявителката се е снабдила със заверен препис
от влязлото в сила Решение № 2497 от 07.03.2016 г. и съдебно удостоверение в
тази насока на 06.06.2016 г.
Посочено е, че като приложение се
представя Договор за наем, който не е нотариално заверен и не е вписан в
Службата по вписвания, съобразно изискването на чл. 14, ал. 2, т. 4 от ЗННД,
както и че поради късното издаване на препис от съдебното решение и съдебно
удостоверение, заявлението е „… недостатъчно комплектовано, съгласно
изискванията на чл. 14 от ЗННД…“.
Всъщност, препис от съдебното
решение и от съдебното удостоверение, не са приложени към заявлението.
Приложен е Договор за наем от
03.06.2016 г., сключен между „Образователен център Авигея“ ЕООД, като
наемодател и Н., като наемател, относно самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.522.295.10.51 по кадастралната карта и регистри на гр.
Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив ул. Цар Борис Трети Обединител, №
128.
Подадено е и Заявление за
допълване на предходното такова с вх. № 963 от 22.07.2016 г.(л.268), към което е
приложен Договор за наем от 24.06.2016 г., сключен между Цветомира Жекова от
гр. Пловдив, като наемодател и Д.Н., като наемател, относно офис в сграда с
идентификатор 56784.518.388.1.31 по кадастралната карта на гр. Пловдив, с
административен адрес гр. Пловдив, ул. Хан Кубрат, № 1. Договора е вписан в
Служба по вписванията на 24.06.2016 г. Приложено е и съдебно удостоверение от 06.06.2016 г. по адм. дело № 9018/2015 г.
11. По повод първото от двете
заявление с Протоколно Решение № 10 от 23.07.2016 г., Съветът на нотариусите,
със седем гласа „за“ и два гласа „въздържал се“ е приел отказ по Заявление №814
от 09.06.2016г. за вписване на Н. в регистъра на Нотариалната камара като
нотариус, класиран за съдебен район на РС- Пловдив, на основание Заповед № СД-
05-114/25.06.2015г. на Министъра на правосъдието. За да постанови този
резултат, колегиалния орган е приел, че в срока по чл. 14, ал. 4 от ЗННД, Н. не
е представила предвидените в чл. 14, ал. 2 от същия закон документи; че към
този момент, Н. е била вписана, като адвокат в колегията в гр. Пазарджик със
статус „практикуващ“; представения Договор за наем от 03.06.2016 г., не е
вписан в Служба по вписванията.
Отказа е обжалван по съдебен ред,
като с Решение № 3093 от 14.03.2017 г., постановено по
адм. дело № 11712 по описа на Върховния административен съд за 2016 г.,
жалбата на Н. е отхвърлена. Прието е, че фактическите констатации и правните
изводи на Съвета са обосновани и правилни. За
неоснователен е счетен довода на жалбоподателката, че Съветът не е обсъдил
подаденото от нея допълнително заявление от 22.07.2016 г. и приложените към него
документи. Като неоснователни са преценени доводите на Н., че е била в
обективна невъзможност да изпълни законовите изисквания в предвидения в чл. 14,
ал. 4 от ЗННД преклузивен срок, поради неиздаване на заверен препис от влязлото
в сила решение по адм. дело № 9018/2015г. Счетено е, че Заповед № СД-05-114 от 25.06.15г.
на министъра на правосъдието е добила статуса на стабилен административен акт
към 09.04.2016 г., поради което към 09.06.2016г., тоест момента на изтичане
на нормативно установения двумесечен
срок, Н. не е представила необходимите за регистрацията ѝ документи.
В хода на последвалото касационно
производство, този съдебен акт е отменен с Решение № 12649 от 23.17.2017 г.,
постановено по адм. дело № 6382 по описа на Върховния административен съд за
2017 г. Контролната съдебна инстанция е приела, че не обсъждането на
допълващото заявление от 23.07.2016г. и
приложените към него документи е нарушение на административно производствените
правила, допуснато от Съвета на нотариусите. Счетено е, че първоинстанционния
състав, безкритично е приел, че след като обективно заповедта е влязла в сила
на 09.04.2016г., считано от тази дата жалбоподателката е следвало да подаде
заявление за вписване в регистъра на Нотариалната камара в предвидения
двумесечен срок, с приложени всички необходими документи по чл.14, ал.2 от ЗННД,
като не е съобразен факта, че за подаване на заявление за вписване в регистъра
на Нотариалната камара на първо място, правоимащия следва да удостовери, че
заповедта по чл. 12, ал. 3 и ал. 4 от ЗННД е влязла в сила. В този контекст е
посочено, че заверен препис от Решение № 3093 от 14.03.2017 г., постановено по
адм. дело № 11712 по описа за 2016 г., с отбелязване за влизането му в сила е
бил връчен на Н. „… на 08.06.2016г. – един ден преди изтичане на
преклузивния срок по чл.14, ал.4 от ЗННД….“.
За необоснован е счетен извода на
първоинстанционния съд, че предпоставките за вписване на жалбоподателката в
регистъра, не са били налице към момента на постановяване на отказа от страна
на Съвета, доколкото от данните по делото е видно, че считано от 08.06.2016 г.,
тя е отписана като адвокат(Протоколно решение № 8 от 11.08.2016 г. на Адвокатския
съвет на колегията в гр. Пазарджик - л. 258), за отписването
на Н. от регистъра на адвокатите, по заявление № 173 от 10.06.2016 г.).
Касационната инстанция е отменила
протоколно решение № 10 от 23.07.2016г. на Съвета на нотариусите на
Нотариалната камара и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
12. С Протоколно Решение № 10 от 23.07.2016 г.(л. 128), Съветът на
нотариусите, със седем гласа „за“ и един глас „въздържал се“, отново е приел
отказ за вписване на Н. в регистъра на Нотариалната камара като нотариус,
класиран за съдебен район на РС- Пловдив. Лаконичния аргумент в този случай е,
че второто заявление, представено на 22.07.2016 г., е извън преклузивния срок,
тъй като Съветът на нотариусите приема, че законовият двумесечен преклузивен
срок, е изтекъл на 09.06.2016 г. С оглед представения Договор за наем от 24.06.2016 г., вписан в
Служба по вписванията на същата дата, е прието, че въпреки представеното
допълнително заявление, Н. не е приложила към него доказателства, че към датата
на изтичане на преклузивния срок, тоест 09.06.2016 г., е имала вписан договор
за наем за помещение за нотариална кантора.
13. Отказа е обжалван от Н., като
с Решение № 7406 от 28.11.2019 г., постановено по адм. дело № 12192 по описа на
Административен съд град София за 2018 г. е обявен за нищожен. За да постанови
този резултат, решаващия съд е приел, че въпреки изричните указания на
Върховния административен съд, дадени в Решение № 12649 от 23.17.2017 г., че
договорът
за наем от 24.06.2016 г. е относим към преценката за наличие на основанията за
вписване на Н. в регистъра, Съвета на нотариусите е отказал да го обсъди по
същество, а вместо това отново е обсъдил представения на
09.06.2016 г. договор. При това положение е счетена за проявена хипотезата на
чл. 177, ал. 2 от АПК, като протоколното решение на Съвета е било обявено за
нищожно, а преписката върната на органа за ново произнасяне, при съобразяване с
дадените в мотивите на Решение № 12649 от 23.10.2017 г. по адм. д. № 6382 по
описа на ВАС за 2017 г., указания.
Първоинстанционния съдебен акт е
оставен в сила с Решение № 3998 от 30.03.2021 г., постановено по адм. дело №
5900 по описа на Върховния административен съд за 2020 г.
С Решение № 2302 от 06.03.2023
г., постановено по адм. дело № 521 по описа на Върховния административен съд за
2023 г., е отхвърлено искането на Н. за отмяна на влязлото в сила Решение №
3998 от 30.03.2021 г., постановено по адм. дело № 5900 по описа на Върховния
административен съд за 2020 г.
14. В този хронологичен порядък,
с Протоколно Решение № 8 от 25.06.2021
г. ( л. 34 по а.д. № 11258/2021 г.), Съветът на
нотариусите, единодушно, отново е отказал да впише Д.Н.Н. *** Районен съд Пловдив
и е приел, че към 09.06.2016 г., спечелилият конкурса за нотариуси кандидат за
нотариус Н., не е представила в предвидения от закона двумесечен преклузивен
срок, тоест до 09.06.2016 г., изискваните съобразно чл. 14, ал. 2 от ЗННД
документи.
В решението, подробно са описани
представените с допълнителното заявление вх. № 963 от 22.07.2016 г., документи,
включително и приложения Договор за наем от 24.06.2016 г., сключен между
Цветомира Жекова от гр. Пловдив, като наемодател и Д.Н., като наемател, относно
офис в сграда с идентификатор 56784.518.388.1.31 по кадастралната карта на гр.
Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, ул. Хан Кубрат, № 1.
Прието е, че помещението обект на
въпросното наемно правоотношение, отговаря по същество на всички изисквания
относно офис на нотариална кантора.
Отново обаче, от Съвета е
счетено, че „… сам по себе си договорът за наем от 24.06.2021 г. не
изпълнява законово регламентираните изисквания за вписване, защото е подаден
след изтичането на преклузивния срок по чл.14, ал.4 ЗННД…“, като „…не
само е представен извън преклузивния срок по чл. 14, ал. 4 ЗННД, но се отнася
до различни от първоначално представените обект и дата на сключване –
24.06.2016 г., която също е след изтичане на срока но чл. 14, ал. 2 т. 4 ЗННД.
Дори да имаше теоретична възможност за саниране на срока при определени
обстоятелства, подобна последица не е мислима, а и не е познато подобно
изключение, нито разсъждение за прилагане по аналогия на правото или аналогия
на закона….Правна връзка между договорите практически не съществува, тъй
като вторият договор изцяло заменя първия. Поради това, второто заявление
следва да се разглежда не като допълващо, а като изцяло ново заявление…“.
ІV.
За правото :
15.
Съобразно чл. 14, ал. 2 от ЗННД, за вписване на нотариус в регистъра е
необходимо: да се представи документ за
вещно право върху нотариалната кантора или вписан договор за наем, декларация
за произхода на средствата, вложени за осигуряването на нотариалната кантора,
по образец, одобрен от министъра на правосъдието.
Според
чл. 14, ал. 4 от ЗННД, искането за вписване в регистъра и изпълнението на
изискванията по ал. 2 и 3 трябва да се направи в двумесечен срок от влизане в
сила на заповедта за вписване. За незаетото място на нотариус министърът на
правосъдието издава заповед за вписване на следващия по реда на класирането
кандидат.
16.
Последно цитирания нормативен текст е ясен, конкретен и не будещ съмнение
относно неговото приложение. Законодателя, изрично е посочил, че не само
искането за вписване в регистъра, но и изпълнението на
изискванията по чл. 14, ал. 2 и 3 от ЗННД, трябва
да се направи в двумесечен срок от влизане в сила на заповедта за
вписване. Не подаването на искането или неизпълнението на изискванията по чл.
14, ал. 2 и 3 от ЗННД, са юридически факти, с проявлението на които,
законодателят пък е предвидил като правна последица, наличието на хипотеза на
„незаето място“ и пораждане на публично, субективно право за следващия по реда
на класирането кандидат, да иска от министъра на правосъдието да издаде заповед
за неговото вписване като нотариус.
Казано
с други думи, всяко разширително тълкуване на правилото възведено в чл. 14, ал.
4, изр. първо от ЗННД, би имало за последица, накърняване на правото на друго
лице участвало в конкурса, което право е установено в чл. 14, ал. 4, изр. второ
от ЗННД.
Все
в този контекст, трябва да се отбележи, че нормата на чл. 14, ал. 4, изр. първо
от ЗННД налага, изискванията на по чл. 14, ал. 2 и 3 от ЗННД да бъдат изпълнени
в двумесечния срок от влизане в сила на заповедта на министъра, но не и
непременно удостоверени в този срок. В хипотеза на обективна невъзможност,
искащия да бъде вписан в регистъра кандидат, да представи надлежен документ с
който да удостовери, вече настъпил в двумесечния срок факт по чл.
14, ал. 2 и 3 от ЗННД при направено в срок искане, приложение би намерил
съответния процесуален способ предвиден в АПК, и нему би се осигурила
съответната потенция да стори това, включително например с приложение на правилото на чл. 54, ал. 1,
т. 5 от АПК.
Данните
по делото, налагат да се отбележи, че първото от изискванията по чл. 14, ал. 4,
изр. първо от ЗННД е спазено от Н.. Искането ѝ за вписване е подадено в
рамките на двумесечния срок от влизане в сила на заповедта на министъра по чл.
12, ал. 3 от ЗННД. По това спор не се формира между страните.
Явно,
не така стоят обаче, нещата по отношение на втората предпоставка предвидена в
закона - изискванията по чл. 14, ал. 2 и 3 от ЗННД да са изпълнени,
в случая до 09.06.2016 г. Несъмнено е, че към този момент Н., нито е била
титуляр на вещно право, нито пък е била страна по наемно правоотношение, спрямо
офис в сграда с идентификатор 56784.518.388.1.31 по кадастралната карта на гр.
Пловдив, с административен адрес гр. Пловдив, ул. Хан Кубрат, № 1, където е
планирала и заявила, че ще упражнява дейността си като нотариус. Наемното
правоотношение с обект казания офис е възникнало едва на 24.06.2016 г., тост
към 09.06.2016 г., то не е съществувало и условието по чл. 14, ал. 2, т. 4 от ЗННД не е било изпълнено.
Не
своевременното издаване на препис от влязлото в сила Решение № 2497 от
07.03.2016 г., постановено по адм. дело № 9018/2015 г., очевидно не е
съставлявало никаква пречка, Н. овреме да се погрижи и да предприеме
необходимите действия, така щото в двумесечния срок да изпълни предпоставката
по чл. 14, ал. 2, т. 4 от ЗННД. Това, тя в случая явно не е сторила. В този
смисъл, съжденията на Съвета на нотариусите, обективирани в оспореното решение
са принципно правилни.
17.
Конкретиката на текущия казус и неговото разрешаване по същество, налагат да се
отбележи на първо място, че в Решение № 12649 от 23.17.2017 г., постановено по
адм. дело № 6382 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. са дадени
ясни, конкретни и изрични указания, решаващия орган да обсъди всички
факти и доводи по случая, като е посочено, че неизпълнението на това
изискване, съставлява нарушение на принципа за истинност, регламентиран с
разпоредбата на чл.7 от АПК и е съществено нарушение на административно производствените
правила.
Както
се посочи в т. 4 от настоящото решение, едва в хода на настоящото съдебно
производство, от страна на ответника бе заявено становището, че друго самостоятелно основание за
постановяване на отказ, Н. да бъде вписана в регистъра на камарата като
действащ нотариус е навършването от същата на шестдесет годишна възраст. Според
данните по делото, този факт, би следвало да е настъпил на 05.10.2021 г.
Съобразно
чл. 8, ал. 1 от ЗННД, правоспособност на нотариус може да придобие дееспособно
физическо лице на възраст до 60 години, което е български гражданин, гражданин
на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Еднозначното
и несъмнено констатиране на този факт и преценката му при вземането на решение
относно вписването на Н. в регистъра на Нотариалната камара е от съществено
значение за преценка на основателността на Заявление вх. № 814 от 09.06.2016 г.
и допълващото го Заявление вх. № 963 от
22.07.2016 г. Ето защо, установяването факта и неговата преценка в контекста на
останалите данни по преписката, следва да бъде сторено в рамките на
административната процедура, като по този начин се охранят във възможната
пълнота, правото на жалбоподателката на участие и защита в производството по
заявеното от нея искане.
Това
налага да се отбележи на първо място, че оспореното в настоящото производство
Решение № 7 по Протокол № 8 от 25.06.2021 г. на Съветът
на нотариусите не е нищожно, както се поддържа от Н.. Преценката за
противоконституционност на ЗННД е извън компетентността на настоящата съдебна
инстанция. Дори мандата на Съвета на нотариусите да е изтекъл и да не е
„подновен“, това не означава, че същият е лишен от възможност да взема решения
по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗННД, до избирането на нов съвет. Относно
компетентността на съвета и квалифицирането на дейността му по вземане на тези
решения като административна, съображения вече бяха изложени в т. 5 от
настоящото решение.
Необходимостта
при произнасяне по искането на Н. да бъде вписана в регистъра на Камарата на
нотариусите, да бъдат съобразени всички релевантни факти обаче,
налага оспореното решение да бъде отменено, като преписката се върне на Съвета
на нотариусите за ново произнасяне.
V.
За разноските
18.
С оглед констатираната основателност на жалбата, на Н. следва да се присъдят
сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на
10,00лв.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 7 по
Протокол № 8 от 25.06.2021 г. на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара,
гр. София, с което е отказано Д.Н.Н. да бъде вписана като нотариус в съдебен
район Районен съд Пловдив и е прието, че към 09.06.2016 г., спечелилият
конкурса за нотариуси, проведен със Заповед № СД-05-114 от 25.06.2014г. на
министъра на правосъдието, кандидат за нотариус Д.Н.Н.,*** съд Пловдив, не е
представила в изискуемия от закона двумесечен преклузивен срок – до
20.06.2016г., изискуемите по чл. 14, ал. 2 от ЗННД документи.
ВРЪЩА преписката на Съвета на
нотариусите за произнасяне по Заявление вх. № 814 от 09.06.2016 г. и
допълващото го Заявление вх. № 963 от
22.07.2016 г. на Д.Н., при съобразяване на всички релевантни по въпроса
факти и обстоятелства.
ОСЪЖДА Нотариална
камара на Република България, гр. София, ул. Опълченска № 46 - 48, да заплати
на Д.Н.Н. ЕГН : **********,***, сумата от 10,00лв. (десет лв.) представляващи
извършени от последната разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните.
Административен
съдия :