№ 9755
гр. С, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110137621 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от ВЛ. Н.
С., ЕГН **********, срещу СО, за установяване на недължимост на сумата в размер на 200
лв., представляваща глоба, наложена с издадено наказателно постановление №
316529/29.08.2017 г. от СО, въз основа на което е образувано изпълнително дело №
20218380406298 по описа на ЧСИ МБ, с рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС.
В исковата молба се твърди, че на 14.06.2021 г. на ищеца била връчена покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20218380406298 по описа на ЧСИ МБ, с
рег. № 838 на КЧСИ, с район на действие СГС, образувано въз основа на наказателно
постановление № 316529/29.08.2017 г. от СО, за заплащане на следните суми: сума в размер
на 200 лв., представляваща глоба, неолихвяема сума за обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ
в общ размер на 102 лв., както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 24 лв., като в
поканата било посочено, че върху вземанията на ищеца е наложен запор на основание чл.
507 ГПК. Ищецът поддържа, че не дължи посочените в поканата за доброволно изпълнение
суми, тъй като задължението му е погасено по давност. Счита, че доколкото процесното
наказателно постановление е влязло в сила на 27.12.2017 г., то изпълнителската давност по
чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН била изтекла на 27.12.2019 г., преди образуване на изпълнителното
производство през месец юни 2021 г. Допълва, че освен това на 27.12.2020 г., отново преди
образуване на изпълнителното производство, била изтекла и абсолютната давност за
вземането на ответника, предвидена в чл. 82, ал. 3 ЗАНН. Моли за уважаване на иска и
1
присъждане на сторените в хода на производството съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника. В съдебно заседание от 31.05.2022 г. оспорва предявения иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че с Наказателно постановление № 316529/2017 г., издадено от зам. Кмета на
СО на ответника била наложена глоба в размер на 200 лева. Наказателното постановление е
влязло в сила на 27.12.2017 г. съгласно изричното отбелязване в представения от ищеца,
неоспорен от ответника препис.
Не се спори между страните и се установява от Разпореждане от 19.05.2021 г. на ЧСИ
МБ, че за принудително събиране на вземането по наказателното постановление било
образувано изп.д. № 20218380406298 по описа на ЧСИ МБ, рег. № 838 на КЧСИ по молба на
ответника в качеството на взискател от 19.05.2021 г.
Компетентността на гражданския съд по искове за установяване несъществуване на
публично вземане, което е възложено за събиране на съдебен изпълнител е трайно възприета
в съдебната практика, поради което и спорът между страните следва да бъде разгледан по
същество от настоящия състав. Предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по влязло в сила наказателно постановление
е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска
по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. Регламентираната с чл. 439 ГПК защита е
приложима в случаите на твърдяна изтекла погасителна давност след влизане в сила на
изпълнителното основание, като възприемане на извод в обратна посока би лишил
длъжника от възможност да се позове на изтеклата давност с оглед липсата на възможност
съдебния изпълнител да преценява този въпрос.
Ищецът поддържа реализирането на новонастъпили обстоятелства, въз основа на които
оспорва предприетото срещу него изпълнение, а именно - погасяване на вземането поради
изтекла давност.
Приложимите разпоредби, уреждащи погасителната давност, следва да бъдат
съобразени с обстоятелството, че процесното парично вземане е за „глоба“. Глобата по
своята правна природа е едновременно административно наказание съгласно чл. 13, ал. 1, б.
„б“ ЗАНН и публично вземане съгл. чл. 162, ал. 2 ДОПК. За разлика от останалите, посочени
в чл. 162, ал. 2 ДОПК вземания /данъците, осигурителните вноски, митните сборове и др./,
глобата е подчинена на общите принципи на санкционното право, налагащи по-кратките
давностни срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност и за
изпълнението на административното наказание. Давността, включително тази, касаеща
изпълнението на наказанието, е материално-правен въпрос, а чл. 79 ЗАНН препраща към
ДОПК само относно процесуалния ред за събиране на държавните вземания.
Предвид посоченото приложима в случая е нормата на чл.82, ал.1, б. „а“ ЗАНН,
2
съгласно която административното наказание глоба не се изпълнява, ако са изтекли две
години. Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо
наказания за изпълнение на наказанието. Независимо от спирането или прекъсването на
давността, наказанието глоба не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една
втора срока по ал. 1, освен когато за събирането в срока по ал. 1 е образувано
изпълнително производство /чл.82, ал. 2,3 и 4 ЗАНН/.
В случая изпълнителното дело за събиране на вземането за наложената глоба е
образувано на 19.05.2021 г., като преди това не се твърди и не се установява да е
реализирано основание за спиране или прекъсване на давността. Следователно към тази дата
е изтекъл двугодишният срок по чл.82, ал.1, б. „а“ ЗАНН, започнал да тече с влизане в сила
на наказателното постановление на 27.12.2017 г. и изтекъл на 27.12.2019 г., а наложеното
наказание към момента на пристъпване към изпълнение вече не е подлежало на изпълнение
поради погасяване по давност на възможността да бъде изпълнено. Нормата на чл.82, ал.1
ЗАНН цели не да предостави привилегия на недобросъвестния длъжник, а да стимулира
своевременното изпълнение на наложеното наказание с оглед осигуряване функциите на
последното.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск за недължимост на сумата от
200 лева е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът,
на когото следва да се присъдят разноските за внесената държавна такса в размер на 50 лева.
Доколкото в настоящото производство процесуалният представител на ищеца е
представлявал страната при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., на адв. Н.К. следва да бъде
присъдена сума в размер на 300 лв. за предоставената правна защита и съдействие по
делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, че ВЛ. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С, кв. „В“ № 10, ет. 1 не дължи на СО с
адрес: гр. С, ул. „М“ №33 заплащане на сумата от 200 лева – представляваща глоба,
наложена с Наказателно постановление № 316529/2017 г., издадено от зам. Кмета на СО,
влязло в сила на 27.12.2017 г., за изпълнение на която е образувано изп.д. №
20218380406298 по описа на ЧСИ МБ, рег. № 838 на КЧСИ поради погасяване на вземането
по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СО с адрес: гр. С, ул М №33 да заплати на
ВЛ. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С, кв. „В“ № 10, ет. 1, сумата от 50 лева,
представляваща сторени по делото разноски.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. СО с адрес:
гр. С, ул. „М“ №33 да заплати на адв. Н.Н. К. със служебен адрес: гр. С, бул. „ДЦ“ № 36, „И
– СТЦ“, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4