Р Е
Ш Е Н
И Е
260302/4.3.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 27.01.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като
разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 4906 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
жалба на "То-Ни-3 " ООД, срещу Наказателно постановление № 23 –
0000874 от 21.10.2020 г., издадено от Началник на отдел контрол в РД"Автомобилна
администрация" – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на
основание разпоредбата на чл.
105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 200.00 лева (двеста лева)
за нарушение на разпоредбата на чл. 68, ал. 4 т.2 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999
г. на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България.
Дружеството –
жалбоподател намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и
неправилно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. На
първо място акцентира, че нарушението е неправилно квалифицирано, не отразява
правилно фактите и това пречи на нарушителят да разбере в каква правна норма е
нарушил. Също така навежда своите аргументи в защита на позицията, че
нарушението изцяло попада в обхвата на разпоредбата на чл.
28, буква "а" от ЗАНН. Поради гореизложените съображения, моли за
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно
заседание въззивното дружество се представлява от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно
заседание въззиваемата страна ОО "Автомобилна администрация" – гр.
Варна не се представлява.
От фактическа
страна, съдът намира за установено следното:
При извършена
комплексна проверка на документацията, относно транспортната дейност на 21.07.2020
г. в гр.Варна, ул."Тролейна" № 48, в административната сграда на
РД "АА" Варна, дружеството превозвач "TO-НИ-3" ЕООД,
притежаващ лиценз на Общността № 1321/27.09.2011г. за международен автомобилен
превоз на пътници, валиден до 26.09.2026г. на основание покана с изх.№
81-00-10-1707/2/23.06.2020г. за периода 01.11.2019г. до 31.01.2020г. . При
представяне на изисканите с поканата документи било установено, че на
16.11.2019г. в обл.Варна, гр.Аксаково, ул."Лозница" № 11, превозвачът
"Т." ЕООД е извършил случаен превоз на пътници по маршрут Варна -
Елена - Варна с автобус марка "Мерцедес" с рег.№ В1000НР, кат.МЗ,
собственост на превозвача, без попълнена от превозвача пътническа ведомост
(приложение № 11а) към пътен лист сер."В" № 003/16.11.2019г. В
пътническата ведомост не били вписани име и фамилия на пътниците.
Преценявайки, че
с това свое поведение, в частност бездействие въззивното дружеството " е
извършило нарушение на чл. 68, ал. 4 т.2 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
Поради това спрямо въззивното дружество бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на
посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл.
44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН, пори което Началникът на ОО "Автомобилна администрация" – гр.
Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в
обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание чл.
105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози наложил на въззивното
дружество административно наказание "имуществена санкция" в размер на
200 лева (двеста лева) за нарушение на разпоредбата на 68, ал. 4 т.2 от Наредба
№ ЗЗ от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:
На първо място
следва да се има предвид, че съдът не установи в рамките на извършената
служебна проверка в хода на административно – наказателното производство да са
били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в
разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.
43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.
58, ал. 1 от ЗАНН. Не на последно място, следва да се отбележи, че
вмененото във вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното
нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.
Както в акта,
така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и нарушената законова норма. Налице е и пълно съответствие между
фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани пълно, точно и ясно.
Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, даващ възможност на жалбоподателя да
разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да
организира защитата си. На
първо място следва да се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от
дружеството нарушение. Както в акта, така и в наказателното постановление са
изложени конкретни факти, относно непопълване на имената на пътниците в
пътническата ведомост, с която е извършен превоза на пътници.
Следва да се
подчертае, че на практика въззивното дружество не оспорва фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа
на него наказателно постановление (впрочем приета за установена и от съда),
поради това и по искане на страните астосъставителят бе заличен като свидетел
по делото.
Важно е да се
има предвид, че от самата пътническа ведомост се
установява, че маршрута на превоза е бил гр. Варна – гр.Елена- гр. Варна, което
неминуемо означава, че при извършване на случаен превоза на пътници в нея е
следвало да бъдат вписани имената им. В случая не просто липсват доказателства,
липсват и твърдения от страна на дружеството – жалбоподател, че е изпълнило
задължението си посочи имената на пътниците. Представената от въззивното
дружество в хода на проверката пред АА - Варна, пътническа ведомост не съдържа
списък на пътниците с име и фамилия - бланката е непопълнена.
Доколкото
разпоредбата на чл. 68, ал. 4 т.2 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България предвижда
задължение за дружеството – превозвач да Изпълнението на случаен превоз започва при
попълнена от превозвача пътническа ведомост - (приложение № 11а), очевидно е, че със своето бездействие дружеството е
нарушило посочената нормативна разпоредба и съвсем правилно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност.
По отношение
конкретните възражения във въззивната жалба, че не може да се ангажира адм.
отговорност на юридическо лице.
Правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество чрез налагане на "имуществена санкция".Това по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на
правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата
на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н. Субект на нарушението е юридическото лице „Т.” ЕООД.
Тъй като субектът на административно-наказателната отговорност не е физическо
лице не следва да се обсъждат въпросите за вината при извършване на
нарушението, а се касае до налагане на
имуществена санкция на юридическо лице, съгласно чл. 83 от ЗАНН. Отговорността
на юридическите лица по ЗАНН е своеобразна обективна /”безвиновна”/ отговорност.
Съгласно
разпоредбата на чл.83 от ЗАНН, в предвидените от закона случаи на юридическите
лица се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на тяхната дейност. Такова неизпълнение е констатирано в
случая, като в компетенциите на АНО е да прецени коя отговорност да ангажира –
на дружеството или на виновно длъжностно лице.
Правилно АНО е
наложил административно наказание на основание чл. 105, ал.1 ЗАвтПр, съгласно
който на за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни
товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв.
Съдът счита, че
не е налице маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН до
колкото се касае за непредставяне на един от основните документи , придружаващи
превоза на пътници. В този смисъл допуснатото нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност от останалите нарушения от съответния вид и
правилно административнонаказващия орган не е приложил нормата на чл. 28 ЗАНН,
а е санкционирал водача. Касае за превоз на пътници и изискванията за това са
завишени, като предварително са определени правилата за извършването им с оглед
намаляване на риска от инциденти.
Размерът на
наложеното административно наказание "имуществена санкция" е строго
фиксиран в разпоредбата на чл.
105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, а именно в размер на 200
лева, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с този размер
при индивидуализация на административното наказание, поради което и пред съда
не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Поради
гореизложените съображения съдът намира, че Наказателно постановление издадено от Началника на Областен отдел
"Автомобилна администрация" – гр. Варна, следва да бъде потвърдено.
Доколкото НП е
потвърдено не се дължат разноски на въззивното дружество.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът:
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23 – 0000874 от 21.10.2020 г., издадено от
Началника на отдел контрол в РД"Автомобилна администрация" – гр.
Варна, с което на „Т. " ЕООД, с ЕИК: ********* на основание разпоредбата
на чл.
105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 200 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 68, ал. 4 т.2 от Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г. на МТ за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: