Р Е Ш Е Н И Е
№ 408
гр. Габрово, 30.11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ЯГОДА
ЛЕСИЧАРСКА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1105 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова
молба, вх. № 5161/30.07.2020 г. предявена от "ВИК" ООД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Габрово, бул. „Трети март” № 6, представлявано от
Владимир Георгиев Василев - управител, срещу М.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се
твърди, че в периода 17.02.2017 г. – 16.06.2020 г. дружеството -
ищец е предоставило на обект автомивка, находяща се в гр. Габрово, ул. "********" услугите „водоснабдяване с питейна вода", отвеждане
на отпадъчни води" и „пречистване на отпадъчни води", чиито цени били
определени със Заповед № 363/31.10.2012 г. и Заповед № 323/27.12.2019 г. на
Управителя на „ВИК" ООД. Въз основа на предоставените в рамките на исковия
период услуги от страна на „ВИК" ООД били издадени съответните фактури,
посочени в Справката за задълженията на абоната. Сочи, че конкретният начин, по
който е извършвано отчитането в обекта в рамките на процесния период, е посочен
в графата „Код обр" на карнетните листи. Излага, че значението на
посочените там кодове е съобразно номенклатура на състоянията на водомера,
която се използва от инкасаторите на „ВИК" ООД, като в конкретната
хипотеза значението е следното - код 0 - изправен водомер - реален отчет на
показанията; код 9 - служебен разход, код 12 – разход по данни на клиента и код
75 - без разход за периода, код 76 – спрян водомер. При извършване на реален
отчет на водомера бил положен подпис от лицето, осигурило достъп на инкасатора.
Твърди още,
че на 01.03.2015 г. ответникът М.И.М. и П.В.В., в качеството на наемодатели предоставили
на „СТРАН" ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Габрово, в качеството
на наемател недвижим имот- автомивка, находяща се в гр.Габрово, ул. "********".
На 22.04.2015 г. във „ВиК" ООД било подадено заявление №
1692/22.04.2015г., с което заявителят М.Б.Д. - управител на автомивка наета от
„СТРАН" ЕООД поискал смяна на партида за ползване на водоснабдителни и
канализационни услуги на името на наемателя „СТРАН" ЕООД. Към заявлението
бил приложен договор за наем и декларация съгласие от М.И.М., в качеството му
на собственик на процесния имот. Сочи, че в декларацията ответникът изрично е
дал съгласието, че безусловно и неотменимо се задължава „солидарно" с
наемателя на горепосоченият имот на чието име е открита партидата във
„ВиК" ООД за задълженията произтичащи от водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на вода на този имот. Излага, че на основание чл. 59 от Общите
условия ищцовото дружество е открило партида с клиентски номер 064213
на наемателя „СТРАН" ЕООД, като за процесния период от 17.02.2017 г. до
16.06.2020 г. задълженото юридическо лице- наемател не е изпълнил задължението
си да заплати ползваните ВиК услуги. Сочи, че „СТРАН" ЕООД не е изпълнило
задължението си за заплащане цената на доставените услуги в 30-дневния срок от
датата на фактуриране, определен в чл. 33, ал. 2 от Общите условия на
„ВИК" ООД, одобрени с решение № ОУ- 09/11.08.2014 г. на ДКЕВР. Ето защо
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
солидарния длъжник – ответника М.И., по което било образувано ч. гр. дело № 784/2020 г.
год. по описа на РС-Габрово и била издадена заповед за изпълнение, като
длъжникът депозирал възражение, поради което и в законоустановения едномесечен
срок ищецът депозира искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо,
че е носител на правото на вземане за сумата 607.33 лв.- главница, представляваща цена на предоставени В и К
услуги за кл. № 064213, за недвижим имот - автомивка, находяща се в гр.Габрово,
ул. "********", за периода 17.02.2017 г.
– 16.06.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 119.39 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода от 30.06.2017 г. до 31.05.2020 г., като претендира да му се присъдят и
разноските за производството.
В законоустановения
срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Излага, че през процесния период не е бил в договорни
отношения с ищцовото дружество и че водоснабдителните услуги са предоставени на
„СТРАН" ЕООД. Оспорва да се е задължавал солидарно за претендираните суми,
като в тази връзка оспорва датата и подписа на представената
декларация-съгласие, образец 7-3. На следващо място счита, че не е спазена на процедура за отчет
на количеството доставени В и К услуги за заявения период, като не били
спазени изискванията предвидени в Наредба №4/14.09.2004 г. и в Общите условия.
Също така липсвали данни за изразходвана вода за периода преди 21.04.2017 г.,
като посочената сума в размер на 194.04 лева - задължение за предходни периоди
била недължима като погасена по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
От представения
договор за наем, сключен на 01.03.2015 г., се установява, че е възникнало
наемно правоотношение с предмет предоставяне от страна на ответника М.И.М. и П.В.В., в качеството им на наемодатели на
временното и възмездно ползване на „СТРАН" ЕООД, в качеството му на
наемател на недвижим имот – автомивка, находящ се в гр.Габрово, ул. "********" № 5
за срок 12 месеца, считано от 03.03.2015 г.
Представено е
заявление, вх. № 1692/22.04.2015 г. за смяна на партида на лица, извършващи
стопанска дейност и други организации, с което заявителят „СТРАН" ЕООД,
чрез неговия управител М.Б.Д. поискал смяна на партида за ползване на
водоснабдителни и канализационни услуги на името на наемателя „СТРАН"
ЕООД. Към заявлението е приложен договора за наем и декларация – съгласие,
образец 7-3 от 08.04.2015 г. от ответника М.И.М., в качеството му на собственик
на имот автомивка за ръчно измиване с адрес: гр. Габрово. ул. „********” № 7.
Съгласно съдържанието на декларацията
ответникът безусловно и неотменимо се задължил да отговаря солидарно с
наемателя на горепосоченият имот на чието име е открита партидата във
„ВиК" ООД за задълженията произтичащи от водоснабдяване, отвеждане и
пречистване на вода на този имот.
От приетото
неоспорено заключение на съдебно-почерковата експертиза, което съдът кредитира
изцяло, се установява, че подписът върху декларация –съгласие, образец 7-3 от
08.04.2015 г. не е положен от лицето, сочено за негов автор. Това означава, че
представената декларация – съгласие, образец 7-3 от 08.04.2015 г. е
неавтентичен документ и не отразява волеизявления на ответника М.И.М..
Ищецът е представил
справка за формиране на задълженията на по клиентска партида № 064213
за претендирания период, видно от която до 16.06.2020 г.
е начислено потребление на вода на обща стойност 607.33 лева, като върху това
задължение е начислена и лихва за забава в размер на 119.39 лева. За титуляр на
партидата е записан „СТРАН" ЕООД. За процесния период 17.02.2017 г. – 16.06.2020 г. са издадени съответните фактури на
стойност 678.56 лева, посочени в справката за задълженията на абоната.
От представения
карнетен лист за адрес: гр.Габрово, ул."********" № 7 се
установява, че на 17.02.2017 г. е
отчетено показание на водомера 24 м3 като в графа код обр. е вписан код 9, а на 12.06.2020 г.
е отчетено показание на водомера 228 м3 като в графа код обр. е вписан код 1. Срещу част от
записаните показания на индивидуалния водомер за процесния период е положен
подпис от предоставилото достъп до обекта лице, а в друга част е вписан
съответния код. Представена е и номенклатурата на състоянието на водомера, която се използва от инкасаторите на „ВИК" ООД, от
която се установява значението на посочените кодове. Като титуляр на
партидата е вписан „СТРАН" ЕООД.
С определение от
04.09.2020 г. на основание чл. 155 ГПК е обявен за служебноизвестен фактът, че
общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператор са обявени на сайта на „ВИК" ООД, Габрово на адрес:
http://www.vik-gabrovo.com/laws/.
Съдът не обсъжда
останалите представени доказателства по делото, тъй като не установяват
релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на предявените установителни
искове.
По отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр.чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В случая, претенцията
на "ВИК" ООД се основава на твърдение за осъществен фактически
състав, пораждащ субективно право на вземане, включващ елементите: съществуване
на търговско отношение между "ВИК" ООД и „СТРАН" ЕООД, изпълнение
от страна на ищеца на задължението да достави услугите водоснабдяване и/или
канализация (В и К) за процесния период на обект - автомивка, находяща се в
гр.Габрово, ул. "********" с цена, възлизаща на претендираната
стойност 607.33 лева и неизпълнение на задължението от страна на „СТРАН"
ЕООД да заплати, като насрещна престация паричната стойност на доставеното му
благо, като ответникът М.И.М. се задължил
солидарно за заплащането й.
В този смисъл, в
настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест, ищецът по иска следва да докаже,
при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е възникнало в
твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения между ищцовото дружество и „СТРАН" ЕООД за
доставката на В и К услуги, реално доставени такива на обект - автомивка,
находяща се в гр. Габрово, ул. "********" за процесния период, че
тяхната стойност възлиза на претендираната сума, както и че ответникът се е
задължил да отговаря солидарно за заплащането им.
В случая не се
доказа, че с представената декларация – съгласие, образец 7-3 от 08.04.2015 г.
ответникът се е съгласил да отговаря солидарно към "ВИК" ООД за
задълженията на „СТРАН" ЕООД за доставени ВиК услуги за процесния период
на обект - автомивка, находяща се в гр. Габрово, ул. "********".
Напротив, по делото се установи, че представената декларация – съгласие,
образец 7-3 от 08.04.2015 г. е неавтентичен документ и не отразява
волеизявления на ответника М.И.М. и въз основа на нея не може да се претендира
неговата солидарна отговорност.
В този смисъл е
безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки на предявения иск тъй като
не са от естество да променят формирания краен извод за неоснователност на
предявения иск.
По отношение на установителния иск с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за
мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна
самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав включва
релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение, което по необходимост следва да е с настъпил падеж.
Липсата на главно задължение обуславя отхвърляне на акцесорния иск, тъй като
при несъществуване на главно вземане не се поражда отговорност за обезщетяване
вредите от забавеното му изпълнение.
Съгласно указанията,
дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на
спора право на разноски се пораждат за ответника по иска, който доказва
извършени за исковото производство
разноски в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие, сключен с адвокат Г.Н.. Направеното от ищеца
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.
Съгласно чл. 7, ал. 2 Наредба № 1 от
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от "ВИК" ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово,
бул. „Трети март” № 6,
искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че М.И.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, му дължи сумата 607.33 лв. (шестстотин и седем лева и тридесет и три стотинки)-
главница, представляваща цена на предоставени В и К услуги за кл. № 064213,
за недвижим имот - автомивка, находяща се в гр. Габрово, ул. "********",
за периода 17.02.2017 г. – 16.06.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 17.06.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата 119.39 лв. – обезщетение за забава върху главницата за
периода от 30.06.2017 г. до 31.05.2020 г., за които суми в производството по ч. гр. д. №
784/2020 год. по описа на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 194, ал. 3 ГПК, че декларация –
съгласие, образец 7-3 от 08.04.2015 г., е неавтентичен документ.
ОСЪЖДА "ВИК" ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово, бул. „Трети
март” № 6,
да заплати на М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 400 лв. (четиристотин лева) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Документът заедно със
заверен препис от решението, след влизането му в сила, да се изпратят на РП -
Габрово.
СЪДИЯ: