О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 02.05.2019г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На 02
май
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 5741 по описа за 2018 година.
Производството е образувано по
предявена искова молба от „Теленор България” ЕАД, гр. София, против Елена И. ***,
с правно основание чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на
последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. На ответника е
назначен особен представител, който е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
Като взе предвид депозираната искова молба и
постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от
фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към молбата
документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени
средства по смисъла на ГПК. Следва да приложи постъпилото ч. гр. д. № 3494/2018г.
по описа на РС-Стара Загора.
Съдът
счита, че следва да напъти страните към
доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура
по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя
от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото;
че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по
отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват
правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното и на основание чл.140,
ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ищеца
заверени копия на: Договор за мобилни
услуги на Космо Теленор България ЕАД от 25.08.2015г., ведно с Договор за лизинг
, запис на заповед за сумата 206.77лв.,
приложение ценова листа от дата 25.08.2018г., декларация съгласие от
25.08.2015г.; 4 бр. Фактури за предоставени мобилни услуги; Общи условия на
Теленор България ЕАД; -7листа.
ПРИЛАГА по настоящото дело постъпилото
ч. гр. д.№ 3494/2019г. по описа на РС-Стара Загора.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът „Теленор
България” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Елена Д. е образувано ч.гр.д №3494/2018/2017г.
по описа на PC Стара Загора. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение
за парично задължение в размер на 361.52 лв. за незаплатени далекосъобщителни
услуги.
Във връзка
с постъпило възражение от длъжника по смисъла на чл.414 ГПК ищецът предявява на
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение до размера на 42.86 лв., която сума
представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Установено
било, че от общата претенция по ч.гр.д №3494/2018г., по описа на PC-Стара
Загора, за 42,86лв., като частта до пълния размер на претенцията представлява
начислена договорна неустойка в размер на 147,85лв., и дължими лизингови вноски
в размер на 280,62лв., поради което за ищеца било налице правен интерес от
осъждане на ответника да му заплати и посочените суми за дължими неустойка и
лизингови вноски.
Поради
горното, за разликата до пълния размер на претенцията по заповедното
производство с настоящия иск за установяване на вземането по издадената заповед
за изпълнение, предявява в условията на обективно кумулативно съединяване и осъдителен
иск срещу ответника, а именно за сумата в размер на 147,85лв, представляваща
дължима договорна неустойка, както и за сумата в размер на 170,81лв. -
неплатени лизингови вноски.
Ищецът
твърди, че по силата на договор за мобилни услуги от дата 25.08.2015г., сключен
с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ответникът Елена И.Д. е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр
по предпочетения мобилен номер 0895/035361 с избрана абонаментна програма
Резерв с отстъпка 8,79лв., с уговорен срок на действие до 25.08.2017г., като
при възползване от преференциални условия на Оператора абонатът взел мобилно
устройство TELENOR модел SMART WHITE на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 8.99лв., всяка, съгласно уговорения погасителен
план по лизинговия договор.
Въз основа
на посочения договор ответникът ползвал предоставените от дружеството мобилни
услуги, като потреблението за мобилен номер 0895/035361 било фактурирано под
абонатен номер № *********.
Съгласно
чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.”
За
потребените от абоната-ответник услуги за мобилен номер 0895/035361 за периода
от 05.10.2015 г. до 04.02.2016 г. Теленор издал следните фактури с абонатен
номер № *********:
- фактура
№ **********/05.11.2015г.с за отчетения период на потребление 05/10/2015-
04/11/2015г., начислена за периода сума за разговори и месечни абонамент в
размер на 17,77лв. /с ДДС/, от които 7,32лв./без ДДС/ за пропорционален месечен
абонамент Резерв с отстъпка 8,79лв. и лизингова вноска 8.99лв. Дължимата сума била
платима в срок 20.11.2015г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер;
- фактура
№ **********/05.12.2015г. за отчетения период на потребление
05/11/2015-04/12/2015г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 9,38
лв./с ДДС/, от които 27,32лв./без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент
Резерв с отстъпка 8,79лв., и лизингова вноска 8,99лв. Дължимата сума е в размер
на 36,14лв., платима в срок 20.12.2015г. Към фактурата е приложено извлечение
от потреблението на ползвания мобилен номер.
С Кредитно
известие № **********/05.01.2016г. за извършена корекция по дълга, като била сторнирана
сумата в размер на -2.27лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонаментите такси, начислена била дължимата
лизингова вноска, в размер на 8,99лв. и отразен незаплатения баланс, в размер
за 36,14лв., за предходните два отчетни периода, при което задължението за
плащане възлизало на сума, в размер на 42,86лв.
Поради
неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги на стойност 42,86 лв., на основание чл. 75, вр.с чл. 19б, в) от ОУ на
мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на
Елена И.Д. за ползвания абонамент и издал по абонатен номер № ********* на дата
05.02.2016г. крайна фактура № ********** с начислена обща сума за плащане в
размер на 361,52 лв. Начислената сума представлявала сбор от незаплатения от
абоната-ответник остатък в размер на 42,86лв. за задълженията по предходните
фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване на мобилен номер
0895/035361 в размер на 147,85 лв., както и незаплатени лизингови вноски в
размер на 170,81лв.
Датата на
деактивация на процесния абонамент била 28.12.2015г., като същата се генерирала
автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в
месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на
действие на ползвания абонамент.
Крайният
срок за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер 0895/035361 бил 25.08.2017г.,
като за периода на неизпълнението 28.12.2015г.- 25.08.2017г. били дължими 20,17
месечни абонаменти за програмата Резерв с отстъпка 8,79лв., изчислени без ДДС
/7,33лв/ по дни неизпълнение, в общ размер на 147,85лв.
Неизпълнението
на ответника обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за
неизпълнение, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния
договор за мобилни услуги, сключен между абоната и Оператора. Изричната
договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по
вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за
всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Освен
това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите Договори
дължимите месечните вноски за предоставено на абоната устройство марка TELENOR,
модел SMART WHITE били обявени за предсрочно изискуеми.
Визира чл.
3 ал.2 от Договора за лизинг. Посочва, че при сключване на процесния договор е
посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 5-то число от месеца.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към
оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на
абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание
чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за
мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими, съгласно
тези договори плащания”/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими след месец 02/2016г, когато била издадена крайната фактура № **********/05.02.2016г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- За
устройство TELENOR, модел SMART WHITE, взето във връзка с мобилен номер
0895/035361, дължимата цена е в размер на 170,81лв. след месец 02/2016г.
Съответно периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизингови
вноски, е от м.02/2016г. до м.07/2017г.
Като
абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД Елена И.Д. се съгласила и приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения
с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия.
Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Сочи също, че според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в
срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й".
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на Елена И.Д. „При неспазване на
което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има
право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.
196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор с него”.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от
Общите условия било посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл. 23, б)месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които
е сключен индивидуален договор и включва разходи за поддръжка на Мрежата и се
предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя план/програма/пакет. По силата на неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят
отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни извънредни
разходи, свързани със събиране на вземания, които са присъдени по съдебен ред.
Цитирано е задължението по чл. 27 от Общите условия.
В
конкретният случай ответникът Елена И.Д.
подписала договори за услуги с мобилния оператор, ползвала е мобилен номер
0895/035361 и не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността
на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднала в забава.
Издадени били фактури и в срок не ги е заплатила. Изпълнен е фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва
да понесе отговорността си.
Представените
фактури, сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник е
сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е
да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен
план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
В
условията на евентуалност ищецът моли, като се има предвид постигнато
споразумение между мобилния оператор Теленор България и Комисия за защита на
потребителите, дължимата се от абонатите на дружеството неустойка при
предсрочно прекратяване на договорите да бъде в размер на три стандартни за
съответната ползвана програма месечна абонаментни такси и в случай, че Съдът
прецени претенцията на ищеца за неустойка като прекомерна, а неустоечната
клауза в процесния договор за услуги - противоречаща на добрите нрави и в този
смисъл нищожна, то да присъди за неизпълнението на абоната да заплати в срок
дължими към Оператора месечни плащания, неустойка в редуциран размер, приложим
към настоящите договори, сключвани с абонатите, а именно на стойността 3
месечни абонаментни такси на ползваната абонаментна програма, както следва: 3 х
8,79 лв. /за програма Резерв / = 26.37лв.
Ищецът
моли,след като съдът се убеди в основателността на претенцията му, да постанови
Решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Елена И.Д.,
с ЕГН: **********, адрес: ***8, че към нея съществува изискуемо вземане на
ищеца в размер на 42,86лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
номер №********* за периода от 05.10.2015 г. до 04.02.2016г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.
41 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли съдът
да осъди ответника Елена И.Д. да му
заплати сума в размер на 147,85лв., представляваща начислена договорна
неустойка за неизпълнение по Договор за мобилен номер 0895/035361 за период на
неизпълнение 28.12.2015г.- 25.08.2017г., с абонатен номер №*********.
В условията
на евентуалност, да осъди ответника Елена И.Д., да му заплати сума в размер на
26,37лв., представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение по
Договор за мобилен номер 0895/035361 в размер на три стандартни за ползваната
програма Резерв с отстъпка 8,79лв. месечни абонаментни такси, с абонатен номер
№*********.
Моли да бъде
осъдена ответницата Елена И.Д., да му заплати и сума в размер на 170,81лв, представляваща
незаплатени лизингови вноски за периода от м.02/2016г. до м.07/2017г. по
Договор за лизинг от 25.08.2015г. за мобилен номер 0895/035361 с абонатен номер
№*********.
Претендира
и за разноските по настоящото дело.
В
условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и ответната страна
е направила искане за присъждане на разноски, моли същите да бъдат съобразени с
разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като бъдат
присъдени такива в минимален размер.
В законоопределения срок назначеният на
ответника особен представител е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който взема становище за допустимост на предявените искове, но счита същите по
своята същност частично неоснователни, като излага съображения за това: Относно
иска за претендираната сума от 42,86 лв. -главница за незаплатени далекосъобщителни
услуги, счита същия за допустим и основателен. Визира разпоредбата на чл.26 от
Общите условия на „Теленор България" ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни телефонни услуги която предвижда, че заплащането на
услугите се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане. Ищецът издал следните фактури с абонатен номер №
********* за потребените от ответницата услуги за периода от 05.10.2015г. до
04.02.2016г. :
-Фактура № ********** /05.11.2015 г. за
отчетения период на потребление от 05.10.2015г. до 04.11.2015г. , с падеж
20.11.2015 г. ;
-Фактура № **********/05.12.2015г. за
отчетения период на потребление от 05.1.2015г.. до 04.12.2015г. с падеж -
20.12.2015г.
С кредитно известие №
**********/05.01.2016г. ищецът извършил корекция по дълга за горепосочените два
отчетни периода, при което общата стойност на фактурираните мобилни
услуги,предоставени на ответника, възлизат в размер на 42,86 лв. с ДДС.
По
отношение на предявения иск за присъждане на неустойка, счита същия за неоснователен. Счита, че
липсват доказателства относно обстоятелството, че изявлението на ищеца за прекратяване на договора е достигнало до
ответника. Поради това, според ответника, договорът не е прекратен и не се дължи
уговорената неустойка.
Освен изложеното, счита, че клаузата за
неустойка, уредена в представените договори е неравноправна и съответно нищожна
на основание чл.146 ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143 т.5, т.9 и т.14 от
ЗЗП във връзка е чл.З § 1 от Директива 93/13/НИО на Съвета, тъй като с
определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни такси до
края па срока на договора, а именно 25.08.2017г. се създава значителна
неравнопоставеност между страните по договора. С оглед начина па попълване на
договорите и обстоятелството, че договорите се съставят предварително и
полетата се попълват от представител на ищеца-търговец следва да се приеме,
ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на
клаузата за неустойка, което налага извода, че не е налице индивидуално
уговорена клауза между страните. Освен това, неустойката в размер на оставащите
месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от
доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл.68г ал.1 от
ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика. Отбелязва, че уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за
услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер
на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане
на уговорения в него срок е нищожна и поради противоречие с добрите нрави на
основание чл.26 ал.1 пр.З ЗЗД, тъй като по този начин мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. В този смисъл е трайната практика на ВКС -
решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, т.о., решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС. Іт.о. и др.
Следвало
да се отбележи и наличието на образувано по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото
производство гр. дело № 15539/2014 г. по описа на Софийския градски съд за
прогласяване на неравноправността. респ. нищожността на раздел 11 от типов
договор за мобилни услуги, както и постигната по същото дело спогодба, че
размерът на неустойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. Тази спогодба била одобрена от съда на 11.01.2018 г. и
предвиждала въвеждане на клауза в горепосочения смисъл в договорите за
предоставяне на мобилни услуги от 12.01.2018 г. В случая, неустойката била
начислена от ищеца преди тази дата, което означавало, че договорите между
страните са прекратени преди включване на клаузата по споразумението между
ищеца и КЗП в договорите за предоставяне на мобилни услуги на „Теленор
България" ЕАД. Правно невъзможно било да бъде извършено изменение на
съдържанието на правата и задълженията на страните по едно вече несъществуващо
договорно правоотношение. При тези обстоятелства,счита,че размерът на дължимата
неустойка не може да бъде определен в размер на три месечни вноски съобразно
изменено съдържание на догорите след 12.01.2018 г., каквото е и алтернативното
искане на ищеца да се присъди неустойка в редуциран размер, а именно стойността
на три месечни абонаментни такси на ползваната абонаментна програма, а именно :
3 X 8,79 лв. /за програма Резерв/ или общо сумата 26.37 лв.Ето защо и този иск
следвало да бъде отхвърлен.
По отношение на последния иск, счита че
същият е допустим, но по своята същност неоснователен по изложените по-горе
съображения, че договорът не е прекратен и не се дължат претендираните
лизингови вноски.
С оглед гореизложеното,процесуалният
представител на ответницата моли, съдът да отхвърли предявените искове за
неустойка и за дължими лизингови вноски.
От изложените
в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по
чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД. Искът е установителен по
своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора,
за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 3494/2018г., по описа на РС- Стара Загора,
съществува. В тежест на ищеца е да докаже при пълно и главно
доказване иска си по основание и размер - сключването на процесния договор,
както и че е изправна страна по договора, а ответникът не е изпълнил задължението
си по него. В тежест на ответника е да
установи плащането на сумата или че не дължи плащане, при наведени твърдения за
това.
Съдът
указва на ищеца в съдебно заседание да уточни периодът за който претендира
неустойка, както и да конкретизира дали претендира заплащане на разноските,
направени в заповедното производство. Указва на ищеца, че не представя
доказателства относно размера на претенциите си.
УКАЗВА на ищеца да представи копие от договор за мобилни услуги, сключен
с Елена Д., в четлив вид.
УКАЗВА на страните по делото за
възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни
средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на
спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения.
УКАЗВА
на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не
е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен
отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 17.06.2019г. от 9.30ч., за която
дата да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на
страните. На ищеца да се връчи препис от
писмения отговор на ответника.
Р
АЙОНЕН СЪДИЯ: