РЕШЕНИЕ
№ 13995
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110110693 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от (ФИРМА) против Р. Й. Р. с искане да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество
сумата в размер на 4661,18 лева, представляваща незаплатена за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), аб.№
191665, за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
07.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 754,51 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 16.10.2020 г. до 21.10.2022 г.,
сумата 46,56 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 07.11.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 9,79 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 21.10.2022 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 33503/22.11.2022 г. по
ч. гр. д. № 60235/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, която е връчена на длъжника по реда и
при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася и има задължение да заплати стойността на
общата фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението
1
на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител адвокат Ф. Р. оспорва предявените искове. В депозирания отговор
са изложени съображения, че между страните не е налице валидно облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, доколкото по
делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че ответникът е
собственик на процесния топлоснабден имот. Особеният представител сочи, че от
представените ведно с исковата молба договори за продажба на наследство не може бъде
направен извод за съществуване на правоотношение между страните по спора, тъй като
липсват доказателства процесният недвижим имот да е част от наследствената маса предмет
на сделката. В допълнение представителят поддържа, че от ангажираните по делото
договори за продажба на наследство не се установява праводателите на ответника са
наследници на лицата, които са притежавали право на собственост върху процесния
недвижим имот. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът
притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху
топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора ведно с исковата молба са представени два броя договори за продажба на наследство
от 29.01.2004 г. и 16.02.2004 г., по силата на които Й.Р.И и Д.Р.К са прехвърлили в полза на
ответника наследството оставено им от Р. И.Н и Н.С.Н. По делото липсват доказателства
наследодателите посочени в съглашенията лица да са притежавали право на собственост
върху процесния недвижим имот. На следващо място по искане на ищеца е изискан препис
от подадена за процесния имот декларация по чл. 14 ЗМДТ, видно от която данъчно
задължено лице за имота е трето а спора лице - Б.С.Б която е придобила право на
2
собственост върху вещта по силата на наследство и заповед на СНС. Като писмено
доказателство по делото е приета и Заповед № РД-41-1464/28.09.1987 г. на Столичен народен
съвет, съгласно която апартамент № , находящ се в гр. (АДРЕС)е предоставен в обезщетение
срещу отчужден имот на трето за спора лице А.Б.Б Следователно от заповедта се
установява, че собственик на индивидуализираният със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и исковата молба недвижим имот е трето неучастващо по делото лице, а
именно А.Б.Б като по делото не са ангажирани никакви доказателства последната да се е
разпоредила с правото на собственост или да е учредила вещно право на ползване в полза на
ответника, респ. липсват доказателства и за настъпило наследствено правоприемство в полза
на ответника Р. Й. Р..
Съгласно разясненията дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК
собствениците дължат цената на доставена топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент дължи цената й. В разглеждания случай липсват доказателства
както ответникът да притежава право на собственост или вещно право на ползване върху
процесния имот, така и доказателства между топлопреносното предприятие и Р. Й. Р. в
качеството на ползвател да е сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата
на който лицето да притежава качеството клиент, респ. да дължи цената на доставената
енергия. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не е материално легитимиран да
отговаря по предявената искова претенция за главница. При неоснователност на главния иск,
неоснователна се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС) против Р. Й. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. (АДРЕС),
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на
4661,18 лева, представляваща незаплатена за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), аб.№ 191665, за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 07.11.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 754,51 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за период от 16.10.2020 г. до 21.10.2022 г., сумата 46,56 лева,
представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 07.11.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата 9,79 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 01.12.2019 г. до 21.10.2022 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 33503/22.11.2022 г. по ч. гр. д. №
60235/2022 г. по описа на СРС, 127 състав, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „(ФИРМА), със седалище и адрес на
управление в гр. (ФИРМА0, в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението заверен препис от съдебния акт да се
3
приложи по ч. гр. д. № 60235/2022 г. по описа на Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4