Решение по дело №522/2021 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 февруари 2022 г. (в сила от 28 февруари 2022 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20217140700522
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

73 / 28.02.2022 г., гр.Монтана

 

В името на народа

            Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесет и втора година, в състав :  

                                                           Председател: Огнян Евгениев

                                                                  Членове: Соня Камарашка

                                                                                  Мария Ницова

                      

при секретар Лазарова  и с участието на прокурора Александрова     

разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 522/2021 г. по описа на Административен съд Монтана

 

            Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63  ЗАНН.

            С решение № 87/15.10.2021 г., постановено по АНД № 933/2021 г. по описа на Районен съд Монтана е потвърдено наказателно постановление НП № 570996-F605878/12.04.2021 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново, с което за нарушение на чл. 3, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ на „ В.а.2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Виден Николов Виденов, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. и осъдено да заплати на ТД на НАП Велико Търново 150 лв. разноски.

            В законоустановения срок срещу решението е подадена касационна жалба от

„ В.а.2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Виден Николов Виденов, чрез пълномощника  адв. В.П., с което въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при неправилно приложение на материалния закон и  съществено нарушение на процесуалните правила. По същество касаторът излага доводи, за неправилно възприета фактическа обстановка и  неоснователно РС не е приел позоваването на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението е извършено за първи път, лицето не е санкционирано за нарушение на данъчното законодателство, причините са обективно настъпили обстоятелства; не били настъпили никакви веди за държавния бюджет. Пред РС са дадени обяснения за причините, поради които се твърди, че е прието нарушение. В случая би могло да се приложи чл. 28 от ЗАНН, като се приеме, че случаят е маловажен и да се предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще му бъде наложена санкция. Счита, че за така извършеното нарушение наложената санкция в максималния размер на закона е явно несправедлива и следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН.

             Ответникът по касация, ТД на НАП – Велико Търново, чрез юрк.Петрова излага становище  за неоснователност на жалбата. Правилно била ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето, като конкретният случай не се различавал от подобните такива, поради което правилно не е приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли да се остави в сила решението. Претендира присъждането на разноски.

            Представителят на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Предлага решението на РС Монтана като законосъобразно и правилно, да бъде оставено в сила.

            Настоящият касационен състав на Административен съд Монтана, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от касатора възражения,  намира за установено от правна страна следното:

            Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.

            При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

             На първо място не е ясно как въззивният съд е установил, че жалбата е подадена в срок, т.к. от представените писмени доказателства се установява, че НП е получено на 03.08.2021 г. лично от Виден Николов Виденов/л.7 от делото пред РС/, а жалбата носи дата 11.08.2021 г., не само вх.№ е от 11.08.2021 г., но същата е посочена в края от пълномощника адв.В П./гърба на л.5 от делото пред РС/. 

             Въззивният съд е допуснал и назначил съдебно- счетоводна експертиза, но неправилно едностранно е тълкувал установените от същата факти и обстоятелства.

              С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, тъй като АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно приложената заповед на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от компетентно лице, с оглед изискванията на чл. 6, ал. 1, от ЗОПБ. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел присъствал при съставянето. Съдът не констатирал нарушение на разпоредбите на ЗАНН относно описание на нарушението. Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя изложените от жалбоподателя доводи относно представения анекс към договор, с който се установява плащане на 30 000 лева по банков път, съдът без да изложи доводи приема, че същият е „създаден най-вероятно за нуждите на експертизата..“ Според съда всички приложени и събрани по делото писмени и устни доказателства – отразени в акта, в наказателното постановление и представени в съдебно заседание доказвали по безспорен начин фактическите констатации от състава на извършеното нарушение. Установеното нарушение е от категорията на формалните нарушения, или т. нар. нарушения на просто извършване. Съдът е намерил, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случая не се отличава с по-малка тежест от обичайните такива нарушения, а установеното превишаване на лимита за плащане в брой е съществено. При индивидуализацията на санкцията, съдът е намерил, че правилно е определен размера възлизащ на 50 на сто от общия размер на направеното плащане от страна на юридическото лице. Липсва възможност за индивидуализация на санкцията предвид определяемият й, фиксиран размер.

            Настоящият състав намира решението за неправилно. На първо място съдът следва да установи дали жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок, като следва да изложи мотиви за това.

             Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение няма ясни мотиви, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът следва да установи фактическите обстоятелства по делото, след което да квалифицира фактите и направи съответните правни изводи, които да изложи в мотивите на решението. При което същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възраженията на страните, както и да обсъди всички събрани в производството доказателства, както и да обоснове приемането или изключването им от доказателствения материал.

            По разбиране на настоящата инстанция обжалваното решение не отговоря на тези процесуални изисквания за постановяването му. Изложени са формални мотиви, не са обсъдени всички събрани доказателства и възражения, изложени са едностранно доводи, само в подкрепа на  издаденото  НП.

            Липсата на мотиви по допустимостта и основните въпроси, свързани с обективната страна на деянието и неговото авторство, не може да бъде преодоляно от касационната инстанция, тъй като от една страна би я лишило от възможността да извърши дължимата проверка за законосъобразност на проверявания акт, а от друга – недопустимо би лишило страните от инстанция по съществото на спора.

            Предвид изложеното, касационният състав намира, че е налице касационно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който на първо място следва да се произнесе по допустимостта на жалбата.

            Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК,съдът

 

РЕШИ:

 

 

            ОТМЕНЯ решение № 87/15.10.2021 г., постановено по АНД № 933/2021 г. на Районен съд Монтана,  с което е  потвърдено НП № 570996-F605878/12.04.2021 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново, с което за нарушение на чл. 3, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ на „В.а.2.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Виден Николов Виденов, е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. и осъдено да заплати на ТД на НАП Велико Търново 150 лв. разноски.

            ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Монтана.

 

            РЕШЕНИЕТО е  окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                    

                                                       Председател:

                                                

                                                              Членове: