Р Е Ш Е Н И Е
№ 250/07.06.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЛЮБОМИР ГЕНОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
ИВАНКА ИВАНОВА |
При участието на прокурора ЗЛАТКО ТОДОРОВ и секретаря Веселина
Сандева разгледа докладваното от съдия С. Сандева к.а.н.д. № 260/2023 год. по
описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Ж.Д.Д.,***, с ЕГН **********, срещу Решение № 29/28.01.2023 г., постановено по НАХД № 1082/2022 г. по
описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено НП № 23-0000-587/15.07.2022 г.
на директора на РД „Автомобилна администрация” – Варна, с което за нарушение по чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от
Регламент (ЕС) №
165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно
тахографите в автомобилния транспорт на основание чл. 93в, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтПр) е наложено административно наказание в размер на
500 лева. Счита се, че решението е неправилно, необосновано, постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния
закон. Твърди се, че съдът не е взел предвид изложените във въззивната жалба
доводи относно незаконосъобразността на НП. Не е направил цялостен анализ на
осъществените факти в тяхната последователност, в резултат на което е формирал
неправилен извод за безспорна установеност на нарушението. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени НП.
Ответникът по жалбата – директорът
на РД „АА“ – Варна, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата в писмен отговор по делото. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Добрич дава заключение за
неоснователност на касационната
жалба. Сочи,
че от събраните по делото доказателства е безспорно установено извършването на
нарушение на чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради което правилно ДРС е потвърдил
наказателното постановление.
Съдът, след като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства и съобразно правомощията си в касационното производство, намира
за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
За да потвърди процесното НП, въззивният съд
е приел за установено от фактическа страна въз основа на свидетелските показания и материалите към
административнонаказателната преписка, че на
15.05.2022 г., около 10:20 часа на изхода на гр. Добрич, до бензиностанция
“Лукойл”, по РП II-29, в посока гр. Варна, Ж.Д.Д. като
водач на МПС е извършвал превоз на товари за собствена сметка (за
сметка на „***“ ООД) - 26300 кг пшеница
съгласно кантарна бележка с № 1173, по маршрут от с. Пчеларово до с. Българово (видно
от заповед на ръководител транспорт в “***” ООД), с товарен
автомобил “Даф”, с рег. № ***, с прикачено полуремарке с рег. № *** (кат.О4), без да е поставил дигитална карта на водача в
монтирания в МПС дигитален тахограф „Continental
Automotiv“, серия **********, видно от разпечатка
от дата 15.05.2022 г. От правна страна въззивният съд е
намерил, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
засягащи правото на защита на нарушителя. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са
съставени от компетентните за това органи и съдържат необходимите реквизити по чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че е налице подробно и изчерпателно описание на
нарушението с всичките му индивидуализиращи белези, което позволява на
наказаното лице да разбере за какво точно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Отхвърлил е като неоснователно
възражението на жалбоподателя, че не е описано местоизвършването на нарушението
с аргумента, че то съвпада с местоустановяването му. Приел е, че извършеното
нарушение е правилно квалифицирано по чл. 34, § 1, изр. 1, предл. 2 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 4 февруари 2014 г., а неизписването на цялостното наименование на
общностния акт в НП не е съществен пропуск, водещ до неговата отмяна. Изложил е
съображения, че посочената норма регламентира задължението на водачите да
използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който
управляват превозно средство, считано от момента на поемането му, като забранява
тахографският лист или картата на водача да бъдат изваждани преди края на
дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това. В случая
словесното описание на нарушението „неизползване на карта на водача“ припокрива
следващото за водача задължение, дефинирано в това правило. Преценил е, че
правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтПр, като
наложеното наказание в предвидения от закона фиксиран размер съответства на
критериите на чл. 27 от ЗАНН и целите на
чл. 12 от ЗАНН. Съдът не е констатирал
наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН предвид формалния характер на нарушението. Приел
е, че самото деяние не разкрива други смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, доколкото от
доказателствата по делото се установява, че от началото на деня не е била
поставена карта на водача в устройството. Въз основа на тези свои мотиви е
стигнал до крайния правен извод за законосъобразност на издаденото НП, в
резултат на което го е потвърдил.
Настоящата касационна инстанция
споделя изводите на въззивния съд като правилни и обосновани. Съдебният акт е подробно мотивиран,
като
са обсъдени всички събрани по делото доказателства и
възражения на наказаното лице. На практика касаторът въвежда общи
доводи за незаконосъобразност на решението, които не се оправдават от фактическа и правна страна.
От представената по делото разпечатка от дигиталния тахограф
в автомобила се установява безспорно, че не е имало поставена карта за
съответния ден на управление, в която да фигурира името на водача, извършващ
процесния превоз за собствена сметка към момента на проверката. Жалбоподателят
не е оспорил констатациите на проверяващите органи, нито е представил
доказателства, които да ги опровергават, поради което правилно наказващият
орган, а след това и районният съд са се съобразили с тях, приемайки, че е
налице извършено нарушение по чл.
34, § 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС)
№ 165/2014. Законосъобразни са мотивите на решаващия състав, че
описанието на нарушението е достатъчно ясно и позволява да се разбере волята на
наказващия орган. Липсата на дигитална карта в монтираното в МПС тахографско
устройство е равнозначно на неизползване на карта на водача за съответния ден
на управление. Това безспорно съставлява неизпълнение на изискванията относно
правилното използване на картата на водача, определени в Регламент № 164/2014,
което се санкционира по реда на чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтПр, както правилно е
преценил и районният съд.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че обжалваното
решение е
валидно, допустимо и правилно.
Районният съд е изградил изводите си след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства в тяхната взаимовръзка и логическа
последователност. Не са налице нарушения
на съдопроизводствените правила, които да опорочават
констатациите му относно правнорелевантните факти и обстоятелства по случая.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка обосновано районният
съд е приел, че е налице безспорна установеност на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на водача. Мотивите му
съответстват на данните по делото и материалния закон, поради което
постановеният от него съдебен акт следва да бъде оставен в сила.
С оглед на резултата
от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ответникът
има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева, определени
съобразно чл. 27е от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 29/
28.01.2023 г.,
постановено по НАХД № 1082/2022 г. по описа на Районен съд
– Добрич.
ОСЪЖДА Ж.Д.Д.,***, с **********, да заплати на РД „Автомобилна администрация” – Варна
сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: