№………./…..........2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като
разгледа
докладваното
от
съдията
Кавърджикова въззивно гражданско дело № 738 по описа за
2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 2028/27.02.2019г. от „Тон 1212“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр. Варна,
представлявано от И.Т.Я. ,чрез адв. Т.Г., в
качеството на длъжник по изп.д. № 20167160400660 на ЧСИ Н.Георгиев, срещу отказа
на ЧСИ от 12.02.2019г. да прекрати производството по изп.д., обективиран в уведомление
№ 2152/15.02.2019г. Излага оплаквания, че преди да е уведомен за образуваното
изп.д. е направено плащане на задължението към Община Варна, видно от
представеното платежно нареждан от 17.08.2016г. Не е уведомявано дружеството за
АУПОВ, нито за задълженито по акта. АУПОВ не е влязъл в сила акт и още към
датата на образуване на изп.д. не било
налице годно изпълнително основание. Не е изпълнено задължението по чл. 182 от ДОПК от страна на органа, издал акта. Дружеството е заплатило на кредитора
следващите се суми. Вероятно претендираните в последствие такива представляват
разноски /такси/ на ЧСИ по изп.д., част от които са направени след представяне
на доказателства за извършното плащане и след молбата на взискателя за
прекратяване на делото. Дори и да се приеме, че е налице такова задължение, то
редът за събиране е не продължаване на изпълнението от името на взискателя, а е
предвиден в ЗЧСИ и Глава 37 от ГПК. С молба от 26.10.2016г. е било поискано прекратяване на производството,
поради плащане. Въпреки отправената до ЧСИ молба от взискателя, ЧСИ е продължил
да изпълнява, уведомявайки дружеството на 06.02.2019г. за наличието на
задължения към взискателя, въпреки направното по сметка на последния плащане и
постъпилото признание от негова страна за това. Отказът на ЧСИ да прекрати
производството е незаконосъобразен. Моли се да бъде отменен.
В срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК, писмени възражения от взискателя
Община Варна не са постъпили.
ЧСИ е излжил мотивите си по чл. 436, ал. 3 от
ГПК за неоснователност
на жалбата.
ВОС съобрази следното:
Изп.д.
№ 20167160400660 на ЧСИ Н.Георгив е образувано по молба вх. № 4637/20.07.2016г., към която е
приложен издадения на 18.02.2016г. АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, върху който е
обозначено, че е влязъл в сила на 08.03.2016г., насочена срещу „Тон 1212“ ЕООД,
ЕИК ********** за задължения, представляващи данък върху превозни средства с
рег. № В 8632 НС за 2013г., 2014г. и 2015г. и рег. № В 9903 НВ за 2014г. и
2015г. в общ размер на 1656.31лв. и лихви за просрочи в размер на 198.96лв., изчислени
до 18.02.2016г.
Направено
е проучване на имуществото на длъжника, като са извършени от ЧСИ справка за недвижимото имущество на
длъжника, справка за собствеността по отношение на МПС, справка за банковите
сметки на длъжника, наложени са запори на МПС и е изпратена ПДИ, получена от „Тон
1212“ ЕООД на 10.10.2016г.
На
14.10.2016г. е постъпила молба от „Тон 1212“ ЕООД, вх. № 6732, с искане да бъде прекратно изп.д., поради плащане на
посочното задължни преди образуване на делото, като са представени копия от
приходни квитанции-2бр. от 17.08.2016г.
На
17.10.2016г. ЧСИ е изготвил справка за дължимите такси по ТЗЧСИ в общ размер на
108.00лв.
С
молба вх. № 6879/26.10.2016г. Община Варна, чрез кмета Ив.Портних е потвърдила плащането, като на осн. чл. 433,
ал. 1, т. 2 от ГПК е поискала да бъде прекратено изп.д., след събиране на всички дължими такси и разноски, съгласно ТТР към ЗЧСИ
в размер на 108.00лв., като бъдат преведени в полза на Община Варна.
Последвали
са налагане на запори на сметки на длъжника, на ПС, с оглед наличието на
непогасени в цялост задължения от длъжника.
Към
27.01.2019г. задълженията, посочени от ЧСИ са 566.78, представляващи такси по
ТЗЧСИ, като уведомлението за дължимостта им е връчено на „Тон 1212“ ЕООД на
06.02.2019г.
С
молба вх.рег. № 1445/11.02.2019г. дружеството-длъжник, чрез процесуалния си
представитл е поискал прекратяване на изп.д., поради извършеното още на
17.08.2016г. пълно плащане на взискателя и направното от последния искане за
това.
Последвало
е постановяване на обжалвания отказ, понеже задължението не е погасено изцяло. Уведомлението
е връчно на длъжника на 20.02.2019г.
На
27.02.2019г. е постъпила жалба вх. № 2028 от „Тон 1212“ ЕООД.
Настоящият състав намира, че жалба вх. №
2028/27.02.2019г. от „Тон 1212“ ЕООД е
допустима за разглеждане, предвид това, че е подадна в срока по чл. 436, ал. 1
от ГПК, изхожда от надлежна страна-длъжник по изпълнението, насочена е срущу
подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и при наличието на правен интерес. Следва
произнасяне по съществото на спора.
Жалба вх. № 2028/27.02.2019г. е неоснователна.
За да достигне до този извод, съдът има предвид следното:
Основанията
за прекратяване на производството по изп.д. са изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл. 433 от ГПК. Не е налице обаче нито една от предвидните от
законодателя хипотези.
Първото
оплакване на дружеството-жалбоподател е, че не е уведомявано за издадения срещу
него АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Неоснователно е. Видно, върху самия акт е
удостоверно, че е влязъл в сила на 08.03.2016г. и това е достатъчно да бъде
представен на ЧСИ и образувано изп.д. Освен това, видно от приложеното известие
за доставяне на л. 4 от изп.д., пратката от Община Варна е връчена на „Тон
1212“ ЕООД на 22.02.2016г. Срокът за обжалване, указан в АУЗ е изтекъл на
07.03.2016г.-присъствен ден, така, че при непостъпването на жалба срещу акта,
последният е влязъл в сила на 08.03.2016г. Вярно, че се твърди, че не е връчен
АУЗ, но не само, че не се оспорва вземането на Община Варна, но и е направено
плащане от страна на дружеството, а нито са направени оспорвания на представените
доказателства за връчване, нито са наведни обстоятелства, свързани с узнаването
за съществуването на задълженито по акта, за да е извършно плащане на сумата по
него на Община Варна на 17.08.2016г., преди връчването на ПДИ на
10.10.2016г.
Неоснователно е и оплакването, че въпреки
отправената молба за прекратяване на изпълнението поради плащане от
26.10.2016г. и даденото съгласие на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК от страна
на взискателя, ЧСИ е продължил да изпълнява, за което е било уведомно дружеството
с писмо на 06.02.2019г. Действително, при доказано плащане по АУЗ на сумата по
двата бр. приходни квитанции от 17.08.2016г., взискателят Община Варна е
помолил ЧСИ с молба вх.рег. № 6879/26.10.2016г. да бъде прекратено изп.д. на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, но е поискал в полза на Община Варна да бъдат
преведени такси от 108.00лв. Видно заявлението по чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК
не е безусловно, а само след превод на
посочената сума от 108.00лв. Съгласно изготвената от ЧСИ фактура №
6384/17.10.2016г. сумата от 108.00лв. представлява сбор от таксите по т. 1, т.
2 и т. 5 от Тарифа към ЗЧСИ. Тези разноски са дължими от взискателя, но
съгласно чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ГПК
следва да са за сметка на длъжника, доколкото не са налице изключенията от
т. 1 до т. 3 от ал. 1 на същата правна норма. Те следователно не са такси,
дължими на ЧСИ, както възразява жалбоподателя. Преди да бъде събрана тази сума
не е имало никакво основание да бъде прекратено от ЧСИ производството по изп.д.
На това
място следва да бъде посочено, че плащането на сумата по двете приходни
квитанции от 17.08.2016г. е станало преди връчване на ПДИ на длъжника,
извършено на 10.10.2016г., но определено след образуване на изп.д. на
25.07.2016г. Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, според
разпордбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК. Неоснователно е оплакването, че не е било
прекратено изп.д., доколкото се дължат разноските в общ размер на 108.00лв. към
23.11.2016г., в приложение тъкмо на разпоредбата на чл. 169 от ДОПК.
Дори и да са
посочени като дължими разноски, тези които се събират за ЧСИ, доколкото се
дължат дори и тези по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, щом плащането е след
образуване на изп.д., то оплакванията срещу приложения от ЧСИ ред за събирането
им и то в същото изпълнително производство са неоснователни, предвид
разпоредбите на чл. 163, ал. 4 от ДОПК и чл. 433, ал. 2 от ГПК в ред. ДВ бр.
86/2017г., които са действащи, предвид
датата на постановяване на обжалвания акт за отказ от 12.02.2019г., обективиран
в уведомление №2152/15.02.2019г. по изп.д.
Жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на
спора не се следват разноски на жалбоподателя, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, а
искане от насрещната страна за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК
липсва. Съдът не дължи произнасяне за последните.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 2028/27.02.2019г. от „Тон 1212“
ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от И.Т.Я., в качеството му на
длъжник по изп.д. № 20167160400660 на ЧСИ Н.Георгиев, срещу отказа
на ЧСИ от 12.02.2019г. да прекрати производството по изп.д.,
обективиран в уведомление № 2152/15.02.2019г., на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Определението не подлежи
на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, предл. последно от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: