Решение по дело №805/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на д-р Г. И. П. -Директор на Регионална здравна инспекция - Бургас /РЗИ-Бургас/ против Решение № 28/07.03.2025г., постановено по АНД № 784/2024г. по описа на РС-Несебър, с което е отменено наказателно постановление № РД-05-7/15.06.2023г. на директора на РЗИ - Бургас, с което на Ц. детска градина „Моряче", БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], на основание чл.212, ал.1 вр. ал.3 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл.44 от Закона за здравето, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева. В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, постановено в нарушение на закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и е необосновано. Не се споделят мотивите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление. Описва се установената по делото фактическа обстановка и се иска от съда да отмени постановения съдебен акт и да потвърди издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован се представлява от юрисконсулт Б. Г., която поддържа касационната жалба и моли за отмяна на решението на районния съд.

Ответникът - Ц. детска градина „Моряче“ - Несебър, в съдебно заседание, редовно призован не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Несебър е отменил наказателно постановление № РД-05-7/15.06.2023г. на директора на РЗИ - Бургас, с което на Ц. детска градина „Моряче", БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], на основание чл.212, ал.1 вр. ал.3 от Закона за здравето, за извършено нарушение на чл.44 от Закона за здравето, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.

За да постанови решението си съдът е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и съдържателно отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице, като при издаването му е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, както и е спазен 3-месечния срок по чл.34 от ЗАНН. Не са констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя при образуване на административнонаказателното производство и издаване на оспореното НП. Намерено е, обаче, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати нарушения на материалния закон, като в тази връзка е посочено, че при преглед на относимите правни норми и съдържанието на издадения от св.К., в качеството й на държавен здравен инспектор, документ предписание изх. № ДЗК-210 от 20.10.2022г. до директора на детската градина, не се установява последното да представлява именно предписание по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗЗ и чл. 38, ал. 1 от ЗЗ, както е наименовано. Посочено е, че съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т. 7 от ЗЗ, инспекторите имат правомощието да спират експлоатацията на обекти с обществено предназначение, на части от тях или на съответната дейност в случаите по чл. 38, ал. 3, като уведомят незабавно директора на регионалната здравна инспекция. Случаите по чл. 38, ал. 3 от ЗЗ са тези, когато е налице непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или за възникване на отравяния /в такива случаи директорът на регионалната здравна инспекция, в срок до 48 часа от спирането на обекта издава заповед, с която потвърждава или отменя даденото предписание за спиране експлоатацията на обекта или на съответната дейност - чл. 38, ал. 4 от ЗЗ/. За да се квалифицира даден акт на здравен инспектор като „предписание" по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗЗ, с него следва да се дадат съответните предписания за спазване на хигиенни и противоепидемични мерки. В случая „преустановяване“ на определена дейност, която се провежда в обект с обществено предназначение, не може да се [жк], а представлява по естеството си спиране експлоатацията на съответната дейност по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 7 вр. чл. 38, ал. 3 от ЗЗ, като в този случай предписанието по чл. 38, ал. 3 от ЗЗ представлява предварително изпълнение на принудителна административна мярка, която следва да бъде наложена от директора на РЗИ при условията на чл. 38, ал. 4 от ЗЗ, като в чл. 38, ал. 2 от ЗЗ е предвидено спиране на експлоатация - при неизпълнение на задължителните предписания в определения срок. Съдът е достигнал до извод, че в ЗЗ е направено ясно разграничение между предписанията, които се дават и които следва да са насочени към определяне на конкретни хигиенни или противоепидемични мерки по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗЗ и принудителните административни мерки, изразяващи се в спиране експлоатацията на съответната дейност, предвидени в чл. 19, ал. 2, т. 7 вр. чл. 38, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗ. Достигнато е до извод, че макар здравният инспектор да е изложил в акта, наречен предписание, мотиви по смисъла на чл. 38, ал. 3 от ЗЗ, които предполагат налагане на принудителна административна мярка и да е възложил преустановяване на съответната дейност, то той е наименовал своя акт „предписание“, но по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗЗ. По същество обаче е наложена принудителна административна мярка, която е от компетентността на РЗИ, а не от компетентността на съответната детска градина. Предвид изложеното е прието, че с т. нар. предписание е възложено на директора на детска градина „Моряче" да извърши действия, които са от компетентността на РЗИ - да преустанови дейността на детска млечна кухня, която представлява съвсем отделен от детската градина обект, регистриран в регистър [улица]Бургас и след като не притежава нужната компетентност по смисъла на ЗЗ, директорът на детска градина е бил поставен в обективна невъзможност да извърши незаконосъобразно разпореденото му действие по преустановяване извършването на дейност в пункт за детска млечна кухня. Следователно, доколкото не се установява да е издаден акт, който да има своето правно основание по чл.38, ал.1 от ЗЗ и с който по свето съдържание и правна същност да представлява предписание по смисъла на посочената норма, то обективно няма как да е извършено нарушение на чл. 44 от Закона за здравето. С тези мотиви съдът е отменил оспореното пред него наказателно постановление.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост при постановяване на подлежащия на касация съдебен акт, като при постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението. РС в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените писмени и събраните гласни доказателства, като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до отмяна на издаденото наказателно постановление и препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Правилно първоинстанционния съд е посочил, че детската градина е регистрирана в публичния регистър БУЛСТАТ под № *********, с вписано 100 процента участие в собствеността на О. Н. от 30.01.2014г. , а с удостоверение за регистрация № 594 от 17.04.2018г. от директора на ОДБХ Бургас е открит обект „Д. млечна кухня" [населено място] с адрес в [населено място], [улица] /л.41 по АНД № 542/23г. на НРС/. Правилно е посочено и че директорът на детска градина „Моряче" не притежава нужната компетентност по смисъла на ЗЗ да преустанови дейността на детска млечна кухня, която представлява съвсем отделен от детската градина обект, регистриран в регистър [улица]Бургас. Като в тази връзка е необходимо да се посочи, че видно от констативен протокол № 0002001/08.02.2021г. на ОБДХ-Бургас /л.42- 43 по АНД № 542/23г. на НРС/ е извършена проверка на пункт за детска млечна кухня в [населено място], [жк] и е констатирано, че пунктът отговаря на нормативните изисквания за извършваната дейност и може да продължи да работи.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло и изводите на РС, че в случая, макар актът да е наименуван предписание, с него не са дадени указания по изпълнението на хигиенни и противоепидемични мерки, а е указано единствено спиране експлоатацията на съответната дейност - раздаване на храна в детска млечна кухня, което по същество е наложена принудителна административна мярка, която е от компетентността на РЗИ, а не от компетентността на съответната детска градина.

Обстоятелството, че пункта за детска млечна кухня се намира на територията на целодневната детска градина „Моряче“, както и възраженията, изложени в касационната жалба, касаещи Правилника за организация и дейността на ЦДГ „Моряче“ и инвестиционният проект на обединеното детско заведение, не променят извода, че в случая се касае за отделни регистрирани обекти, като директорът на детската градина не притежава нужната компетентност по смисъла на ЗЗ да преустанови дейността на детската млечна кухня, която представлява отделен от детската градина обект, притежаващ удостоверение за регистрация № 594 от 17.04.2018г., поради което ЦДГ „Моряче“ не следва да носи административнонаказателна отговорност по реда на Закона за здравето.

По горните съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Бургаският административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 28/07.03.2025г., постановено по АНД № 784/2024г. по описа на РС-Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.