РЕШЕНИЕ
№ 1213
гр. Русе, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20214520106137 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от
ГПК.
Ищецът„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД твърди, че на 30.12.2019 г.
между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и ответницата Н.
Е. И. бил сключен договор за потребителски паричен кредит с номер CREX-
17567167, с който бил предоставен кредит в размер на 699 лв. Договорът за
кредит бил сключен при фиксиран лихвен процент по в размер на 29,52 %.,
ГПР в размер на 33,87 %, броят на погасителните вноски бил 12, всяка от
които по 74,16 лв. Падежът на първата вноска била на 01.02.2020 г. Крайния
срок за изпълнение на договора настъпвал на 01.01.2021 г.
На 22.04.2020 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България и ищеца бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията, съгласно който цедента БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България прехвърлил на цесионера – ищец в настоящото производство
процесното вземане. Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цедентът упълномощил
ищеца да уведоми ответницата за прехвърляне на вземанията спрямо нея.
Ищецът чрез „Български пощи" ЕАД с препоръчана пратка, съдържаща
1
уведомление за цесия изпратил на посочения в договора адрес на
ответницата, което било връчено на 11.05.2020 г.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните
му задължения било подадено Заявление по чл. 410 от ГПК и образуваното
ч.гр.дело № 3780/2021 г. по описа на РРС. Била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 2212/03.08.2021 г.,
с която било разпоредено на ответницата да заплати на ищеца сумата от
761,91 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
02.07.2021 г. до окончателното й изплащане; 128,01 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 01.02.2020 г. до 26.01.2021 г.; 73,54 лв. –
лихва за забава за периода от 02.02.2020 г. до 01.06.2020 г.; както и 75,00 лв. –
разноски за производството, но ответницата бил призована по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, поради което бил предявен настоящия иск.
Искат да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че
същата им дължи сумата от 761,91 лева – главница, ведно със законната
лихва, считано от 02.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;
128,01 лева– договорна възнаградителна лихва за периода от 01.02.2020 г. до
01.01.2021 г.; 73,54 лева – лихва за забава за периода от 02.02.2020 г. до
01.06.2021 г.
В отговора на исковата молба ответникът Н. Е. И., чрез назначения му
особен представител, оспорва предявените искове.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 2212/03.08.2021 г. по гр. д. № 3780/2021 г. по
описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника Н. Е. И. да заплати на
ищеца сумата от 761,91 лева – главница, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 02.07.2021 г. до окончателното й изплащане; 128,01 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода от 01.02.2020 г. до 26.01.2021 г.;
73,54 лв. – лихва за забава за периода от 02.02.2020 г. до 01.06.2020 г.; както и
75,00 лв. – разноски за производството. Ответникът бил призован по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск
за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.
С Договор за потребителски кредит № CREX-17567167 за закупуването
2
на стоки и услуги на изплащане от 30.12.2019 г., ищецът предоставил на
ответника кредит в размер на 699 лв. След сключване на договора, сумата за
закупуване на стоки- смартфон, била преведена по сметка на упълномощения
търговски партньор, извършването на плащането по този начин съставлявало
изпълнение на задължение на кредитора да предостави на кредитополучателя
кредита, предмет на процесния договор . Предоставеният кредит следвало да
се изплати на 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 74,16 лева.
Всяка погасителна вноска включвала изплащане на главницата с надбавка,
съставляваща печалбата на кредитора. Надбавката /възнаградителна лихва/ се
формирала съобразно приложените по договора ГЛП и ГПР. ГЛП бил в
размер на 29,52 лева, а ГПР в размер на 33,87 %. В чл. 3 от договора било
предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на законна лихва
за периода на забавата. Ответникът не заплатил нито една погасителна
вноска. Към настоящия момент цялото вземане е изискуемо.
На 22.04.2020 г. между Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България в
качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер бил сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията, съгласно който цедента
прехвърля на цесионера вземания, индивидуализирани в Приложение 1а, като
било прехвърлено и вземането срещу ответника.
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България упълномощило
ищеца да уведоми ответника за прехвърляне на вземанията. По делото е
приложено уведомление за цесия на посочения в договора адрес на ответника
получено лично от него 11.05.2020 , връчена чрез Български пощи" ЕАД .
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което
ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по цедирано
вземане по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу
която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за
недължимост на сумите.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането
поражда действие между цедента и цесионера с постигането на съгласие
между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента на
съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор.
По делото ищецът е ангажирал доказателства, от които се установява
изпращане на уведомяването на длъжника за цесията и получаването му
лично от него.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че във формираната с
редица решения практика на ВКС (вж. Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 12/2009 г., II т. о., ТК и др.), безпротиворечиво се приема, че
уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал.
3 от ГПК.
Дори да се приеме, че ответникът не е получил уведомлението, като
приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомително писмо
за извършеното прехвърляне на вземанията, изходящо от цедента и
адресирано до ответника в качеството му на длъжник. Уведомлението, заедно
с исковата молба и останалите писмени доказателства, се счита връчено на
ответника, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията
по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело
действие спрямо последния, още повече, когато той не твърди, че е извършил
плащане на задължението си на стария кредитор (в този смисъл Решение №
114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК, Решение №198
от 18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на І т.о. на ВКС).
С оглед горното следва да се приеме, че по отношение на длъжника
цесията е породила правно действие.
По делото не се спори, че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
4
клон България и ответника са съществували облигационни правоотношения,
съгласно които ответникът получил от дружеството заем в размер на 699 лв.
по сключен Договор за кредит № CREX-17567167 от 30.12.2019 за
закупуването на стоки и услуги на изплащане. От него за БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България е възникнало задължението да
предостави на ответника сумата от 699 лв., която била преведена по сметка на
упълномощения търговски партньор като цена за закупената от ответника
движима вещ- смартфон. От представените по делото доказателства е видно,
че ответникът не е изпълнил свои задължения по чл.1 от него, като не били
заплатени никакви погасителни вноски. Към настоящия момент цялото
вземане е изискуемо. В тежест на ищецът е да докаже погасяване на
насрещното си задължение. По делото не са представени доказателства за
това, респ. не е доказан фактът на изпълнение, поради което съдът приема, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 699 лв.- неизплатена главница,
както и сумата от 62.91 в.- застрахователна премия.
Ответникът дължи и сумата от 128,01 лв. за периода от 01.02.2020 г. до
26.01.2021 г. съгласно чл.2 от договора.
Задължението за главница е парично и срочно и с неплащането на
падежа ответникът е изпаднал в забава. Съгласно чл.3 от Условия към
Договора, когато кредитополучателят, в случая ответника, забави дължимите
плащания по кредита, той дължи на кредитора обезщетение за забавата в
размер на законната лихва върху цялата просрочена сума до окончателното й
погасяване.
При това положение съдът намира, че обективно съединени искове
следва да се уважат изцяло, като се признае за установено съществуването на
вземането на ищеца за сумата от 761,91 лева – главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 02.07.2021 г. до окончателното й изплащане;
128,01 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 01.02.2020 г. до
26.01.2021 г.; 73,54 лв. – лихва за забава за периода от 02.02.2020 г. до
01.06.2020 г..
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 75 лв.– разноски по гр. д. № 3780/2021 г. по описа на РРС, както и
разноски по настоящото производство в размер на 225 лв.- /заплатена
държавна такса 125 лв. и юрисконсулско възнаграждение-100 лв., определено
5
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК/.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ Н. Е. И., ЕГН **********, от
*************, дължи на Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Хенрик Ибсен” №15, ет.6
, сумата от 761,91 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 02.07.2021 г. до окончателното й изплащане; 128,01 лв. –
договорна възнаградителна лихва за периода от 01.02.2020 г. до 26.01.2021 г.;
73,54 лв. – лихва за забава за периода от 02.02.2020 г. до 01.06.2020 г., по
прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,клон България, ЕИК
*********, чрез цесия вземане по Договор за потребителски кредит № CREX-
17567167/30.12.2019 г. за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК №2212/03.08.2021 г. по гр. д. № № 3780/2021 г. по
описа на РРС.
ОСЪЖДА, Н. Е. И., ЕГН **********, от ******* да заплати Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Хенрик Ибсен” №15, ет.6, сумата от 75 лв. разноски, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№2212/03.08.2021 г. по гр. д. № № 3780/2021 г. по описа на РРС., както и
сумата от 225 лв. - разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6