Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 22.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при
секретаря Мелиха Халил
и
с участието на Димитрина Делчева – заместник-окръжен прокурор в ОП Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
21 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на А.Е.А. от ***, подадена чрез процесуален представител по
пълномощие. Оспорва се Решение № 2/ 06.01.2020 г., постановено по а.н.д. №
1110/ 2019 г. по описа на РС – Кърджали, в частта с която е изменено НП №
29-0000204/ 15.10.2019 г. на началник ОО „АА” – Кърджали, с което по т.1-ва на касатора е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 2 000 лв., на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, като е
преквалифицирал нарушението по чл.178в, ал.5 от ЗДвП и му е наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв. Изложени са съображения
за неправилност и необоснованост на съдебния акт, тъй като РС, при
постановяването му, е приел, че АНО неправилно е приложил материалния закон, но
независимо от това неправилно е преквалифицирал евентуално извършеното от касатора нарушение и е наложил административно наказание
„Глоба” в размер на 500 лв., което е нарушило правото на защита на А. Сочи се,
че съдът не е взел предвид нарушението по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, съгласно
който в НП следва да са изрично изброени нарушените виновно законови
разпоредби, които в настоящия случай АНО неправилно е посочил. Твърди се, че от
доказателствата по делото е установено, че А. на посочената дата не е извършил
констатираното от служителите на ОО „АА” – Кърджали нарушение, тъй като е
разполагал с удостоверение за психологическа годност, чийто срок е бил изтекъл.
Поради посоченото се твърди, че АНО неправилно му е определил наказание по
чл.93, ал.1, т.1от ЗАвтП, а не по чл.178в, ал.5 от ЗДвП. В касационната жалба
се твърди, че неправилната квалификация на евентуално извършеното от А.А. нарушение и определяне на наказанието при условията на
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, а не при условията на чл.178в, ал.5 от ЗДвП или
чл.93, ал.2 от ЗАвтП, е съществено нарушение на процесуалните правила, налагащо
отмяна на НП. Изразява се становище, че КРС не е следвало да изменя НП в
т.1-ва, преквалифицирайки нарушението и намалявайки наложеното наказание, а е
трябвало да отмени същото в тази част. Сочи се, че след преквалификацията не е
налице идентичност между квалификацията на нарушението, описана в АУАН съгласно
чл.42, т.5 от ЗАНН и извършената такава от състава на РС – Кърджали, поради
което е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Следващо основание
за неправилност на оспореното решение, според изложеното в касационната жалба,
е несъобразяването от РС – Кърджали, че са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН, защото не са нанесени вреди на трети лица и непосредствено след
проверката А. се е снабдил с валидно удостоверение за психологическа годност.
Иска се да се отмени решението в оспорената част и се постанови решение, с което да се отмени
т.1-ва от наказателното постановление на началник ОО „АА” – Кърджали. В съдебно
заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и
не се представлява. От пълномощникът му е постъпила молба за даване ход на делото и кратки съображения
за основателност на касационната жалба.
Ответникът – Началник
Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кърджали, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП – Кърджали дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на
обжалваното решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 1110/ 2019 г. по описа на РС –
Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:
С
оспореното решение РС – Кърджали е изменил т.1-ва от НП № 29-0000204/ 15.10.2019
г. на началник ОО „АА” – Кърджали, с което на А.Е.А. с ЕГН ********** и адрес: ***,
за извършено нарушение на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба 34 от 06.12.1999 г. на
МТ, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв., на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, като е преквалифицирал нарушението по
чл.178в, ал.5 от ЗДвП и му е наложил административно наказание „Глоба” в размер
на 500 лв и е потвърдил т.2-ра от НП, с което за
нарушение по чл.45, т.2, предл.1-во от Наредба 34 от
06.12.1999 г. на МТ.
Решението
се оспорва само в частта, с която е изменена т.1-ва от НП на началник ОО „АА” –
Кърджали, като нарушението е преквалифицирано по чл.178в, ал.5 от ЗДвП, и на
основание тази разпоредба е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 500 лв. В останалата част решението на РС – Кърджали, като необжалвано, е
влязло в законна сила.
За
да достигне до извод за законосъобразност на т.1-ва от наказателното
постановление РС – Кърджали е приел, че смисловото
съдържание на нормата на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба № 34 от
1999 г. за таксиметров превоз на пътници налага
извода, че неносенето на удостоверение за психологическа годност от водач на
моторно превозно средство, извършващ обществен превоз, е административно
нарушение по така подбраната правна квалификация само при наличие на издадено
такова удостоверение на водача в срока му на действие. В мотивите на оспореното
решение е посочено, че в конкретния случай категорично е установено, а това е и
отразено като фактология в съставените акт и
наказателно постановление, че такъв документ бил издаден на името на
жалбоподателя и носен от него при проверката на 27.09.2019 г., но същият бил с
изтекъл срок на валидност на 06.02.2019 г. В резултат на тези фактически устоновявания РС – Кърджали е достигнал до извод, че
изпълнително деяние в случая се субсумира под
санкционната разпоредба на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, норма която въвежда санкция за водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без валиден документ за психологическа годност. Районният съд
е изложил мотиви, че не съществува пречка нарушението да бъде преквалифицирано
от такова по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАПр в такова по чл. 178в ал. 5 от ЗДвП, защото се касае за напълно идентична фактическа
обстановка, възприета от съда и описана текстово в обстоятелствената част на
НП. В решението е посочено, че съдът не нарушава забраната да предяви на
наказаното лице нови фактически положения, надхвърлящи предмета на
административното обвинение по които жалбоподателят не се е бранил до момента и
в този смисъл правото му на защита по никакъв начин не се нарушава. В случая не
е налице разминаване между цифрово и текстово описание на нарушението, което действително
би довело до отмяна на обжалваното НП, защото в обстоятелствената част на
същото е посочено, буквално преповтаряйки го, изпълнителното деяние по чл.
178в ал. 5 от ЗДвП, изразяващо се в управление на
таксиметров автомобил без валидно удостоверение за психологическа годност,
което означава както изначално неиздавано, а така също и с изтекла валидност,
както в настоящият случай. След като се е позовал на чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 337,
ал. 1, т. 2 от НПК е приложил приложил закон за по-леко наказуемо нарушение, като е преквалифицирал нарушението по посочения
начин и е наложил по – благоприятното за дееца наказание по чл. 178в ал. 5 от ЗдвП- "глоба " в размер на 500 лв.
АС – Кърджали, в
настоящия касационен състав не споделя изложените в оспорената част на
съдебното решение мотиви, с които РС – Кърджали е преквалифицирал нарушението
по чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Съображенията за този извод са следните:
На първо място, в
АУАН и НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба
№ 34 за таксиметров превоз на пътници, която е със следното съдържание: При
управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи: удостоверение за
психологическа годност. От своя страна в чл.18, т.3 от същата наредба е
предвидено, че Водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на
следните изисквания: да е психологически годен по смисъла на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Това е Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни
комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания (Загл. доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.). Съгласно чл.8, ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г.,
Удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от
датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след
навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т.
2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година. В настоящия
случай касаторът е лице, навършило 65 години към
датата на проверката, следователно за него е приложим 1-годишния срок на
валидност на удостоверението за психологическа годност. Безспорно е установено,
че същият не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Т.е.
той не е отговарял на изискването на чл.18, т.3 от Наредба № 34 за таксиметров
превоз на пътници. Дори да се приеме становището, изложено в мотивите на РС –
Кърджали, че в АУАН и НП като нарушена норма правилно е посочена разпоредбата
на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници, то не
съществуват основания за извършеното преквалифициране на нарушението като
такова по чл.178в, ал.5 от ЗДвП. Това е така, защото в чл.178в, ал.5 от ЗДвП е
предвидено, че се Наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва
таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или
товари без валидно удостоверение за психологическа годност. Специалната норма
на чл.178в, ал.5 от ЗДвП съдържа както правило за поведение (материалноправна норма), така и санкция, поради което РС –
Кърджали е трябвало да съобрази, че в обжалваното пред него наказателно
постановление неправилно, като нарушена разпоредба, е посочена тази на чл.31, ал.1,
т.8 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници, а не чл.178в, ал.5 от ЗДвП.
Поради изложеното
решението в оспорената част, с която е преквалифицирано нарушението по по т.1-ва от НП, е неправилно. Делото е изяснено от
фактическа страна и трябва да се постанови решение по съществото на спора с
отмяна и на т.1-ва от наказателното постановление.
Ето
защо и на основание чл. 222, ал.1 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният
съд
Р Е
Ш И :
Отменя Решение № 2/ 03.01.2020 г., постановено по а.н.д. № 1110/ 2019 г. по
описа на РС – Кърджали, в оспорената част, с която е изменено НП № 29-0000204/
15.10.2019 г. на началник ОО „АА” – Кърджали, с което по т.1-ва на А.Е.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв., на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП, като е преквалифицирано нарушението по чл.178в,
ал.5 от ЗДвП и е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лв, вместо което постановява:
Отменя т.1-ва от НП № 29-0000204/ 15.10.2019 г. на
началник Областен отдел „Автомобилна администрация” – Кърджали, с което на А.Е.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, за
нарушение на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници,
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв., на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.