№ 280
гр. С., 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Гечев
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Крум Гечев Въззивно гражданско дело №
20225400500198 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 85/14.04.2022г., постановено по гр.д. № 1305/2021г. по
описа на Районен съд – гр. С., първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените от „ДЖИ ЕМ БИ ДЖИ” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С. 1172, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ул.
„Тинтява“ № 122, представлявано от управителя Г.М., против ПОЧИВНА
БАЗА “ОРЛИЦА” – к.к. Пампорово, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: к.к, Пампорово, местност „Караманджа“, преставлявано от
директора – Е.К.А., обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С първоинстанционния съдебен акт е осъдено „ДЖИ ЕМ БИ ДЖИ“
ЕООД, с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр.С., район
Изгрев, ж.к.“Дианабад“ , ул.“Тинтява“ №122, представлявано от управителя
Георги Иванов Михайлов, да заплати на ПОЧИВНА БАЗА „ОРЛИЦА“ –
ПАМПОРОВО, с ЕИК: ********* с адрес обл.С., общ.С., гр.С., к.к.
Пампорово, местност Караманджа, представлявано от Е.К.А. разноски по
водене на делото в размер на 350,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.
№ 2462/19.05.2022г., депозирана от „ДЖИ ЕМ БИ ДЖИ” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1172, район „Изгрев“,
1
ж.к. „Дианабад“, ул. „Тинтява“ № 122, представлявано от управителя Г.М.,
чрез процесуалния представител – адв. П.М. от САК, със съдебен адрес: гр.
С., ул. “П.“ № 67 Б, вх. Б, ет. 3.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК и отговаря на процесуалните изисквания на чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и
чл. 261 ГПК. С оглед депозирането и от страна, която притежава активна
процесуална легитимация по делото, срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт, същата се явява процесуално допустима.
С въззивната жалба се атакува постановения първоинстанционен
съдебен акт в неговата цялост. Навеждат се доводи за неправилност на
обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на
материалния закон - чл. 8, чл. 9, чл. 20, чл. 20а и чл. 92 от ЗЗД, както и поради
необоснованост.
Излага се, че претендираната от „ДЖИ ЕМ БИ ДЖИ” ЕООД неустойка
не е уговорена извън присъщите й функции /обезпечителна, обезщетителна и
санкционна/ и не нарушава принципа за добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения, както неправилно е приел
първоинстанционният съд, поради което същата не е нищожна поради
накърняване на добрите нрави.
В жалбата се твърди, че първостепенният съд се е позовал формално на
задължителните указания в т. 3 от ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, но
не е преценил правилно фактите по делото, които имат значение за
действителността на конкретната клауза за неустойка, както и функциите на
уговорената неустойка.
Излага се, че въззиваемият е търговец и при сключване на договорите
във връзка е дейността си трябва да положи най-голямата дължима грижа -
тази на добрия търговец. С оглед на очертаната дължима грижа, която е по-
голяма от тази на потребителя-физическо лице, търговецът може да разбере
обхвата на поетото задължение и икономическите последици от сключването
на договор, съдържащ клауза за неустойка при едностранно прекратяване на
договора от негова страна преди изтичане на срока му, като спрямо него тази
клауза е ясна и разбираема, поради което не накърнява добрите нрави. В тази
връзка се твърди, че представляващият въззиваемата страна лично е подписал
договора между страните през 2014 г. и се е съгласил с уговорените между
страните клаузи, вкл. и тази за неустойката. Видно от събраните по делото
доказателства, от датата на сключването му до датата на прекратяването му,
т.е. в продължение на 7 години, всяка от страните надлежно е изпълнявала
своите задължения по него, като изпълнителят е предоставял услугата без
каквито и да било забележки, възражения или искания за изменение на
обхвата и параметрите й поради промяна в нуждите на възложителя. Такива
не са посочени и като причина за едностранното прекратяване на договора в
Предизвестието от 30.09.2021 г., отправено от възложителя. Тези
обстоятелства, които са относими към правоотношението между страните по
делото и към преценката за нищожност на договорената клауза за неустойка,
не са разгледани и обсъдени от районния съд съгласно задължителните
2
указания в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.
Дружеството – жалбоподател излага, че въпросът доколко клаузата за
неустойка е уговорена в нарушение на добрите нрави следва да се разрешава
чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но
и при отчитане на фактори като свободата на договаряне, равнопоставеността
между страните, функциите на неустойката и други фактори, относими за
конкретното правоотношение. Относимите към договора между страните по
настоящия спор фактори или въобще не са били разгледани и обсъдени от
районния съд, или са приложени механично без необходимата обосновка.
Твърди се, че договорът за доставка и поддръжка от 01.07.2014 г. е
сключен между равнопоставени страни, като всяка една от неговите клаузи,
вкл. и тази за неустойката, са индивидуално уговорени. Към датата на
сключването на тази клауза в рамките на свободата на договаряне /чл. 9 от
ЗЗД/ и по волята на страните същите са я формулирали по начин, който да
гарантира изпълнението на задължението на възложителя да не прекратява
договора едностранно преди изтичане на срока му /обезпечителна функция/,
да осигури обезщетяването на изпълнителя за евентуалните вреди при
неизпълнение на това задължение от другата страна по договора
/обезщетителна функция/, както и да санкционира неизправния възложител
чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна
/санкционна функция/. Към момента на сключването на договора не би могло
да се приеме, че се накърняват добрите нрави и принципите на
справедливостта и добросъвестността чрез уговарянето на неустойката по чл.
7 от договора, тъй като сключването на договора предполага намерение на
страните да го изпълняват точно /арг. от чл. 20а от ЗЗД/, което правомерно
поведение в унисон със съответните уговорки в договора от своя страна
изключва задействането на неустоечната клауза. Уговорената неустойка не
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. В нарушение на ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС са преценени
критериите за нищожност на клаузата за неустойка поради нарушаване на
добрите нрави. В настоящия случай да се обяви клаузата на чл. 7 от договора
за нищожна означава възложителят да се освободи от отговорност за
собственото си неправомерно поведение да прекрати едностранно договора
преди изтичане на срока му в нарушение на поетото с договора задължение.
Жалбоподателят излага, че така уговорената неустойка, а именно в
размер на оставащите абонаментни месечни такси до края на срока на
договора, покрива, а не надхвърля размера на очакваната вреда за
изпълнителя при предсрочно прекратяване на договора. Тя не води до
неоснователно обогатяване на изпълнителя, поради което не е налице
накърняване на добрите нрави. неправилен е изводът на районния съд, че
начинът, по който е уговорена неустойката, противоречи на добрите нрави,
защото изпълнителят няма да престара услугата, а възложителят въпреки това
ще му заплати всички абонаментни вноски. Фактът, че изпълнителят няма да
предоставя услугата, не означава автоматично, че изпълнителят няма разходи
в тази връзка. Независимо от прекратяването на договора, разходите за труд
на изпълнителя, които са били калкулирани за изпълнението му продължават
3
да текат. Очакваните от неизпълнението на задължението вреди съотнесени
към размера на уговорената неустойка (1 200 лева до края на срока на
договора) не показват наличие на несъответствие, с което да се нарушава
принципът за справедливост в гражданските и търговските правоотношения и
което да води до неоснователно обогатяване на изпълнителя.
Във въззивната жалба се твърди, че районният съд не е изследвал
въобще и не е изложил никакви съображения относно вида на уговорената
неустойка и отделните нейни функции в противоречие със задължителните
указания в т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС.
Уговорената в чл. 7 от договора е компенсаторна неустойка с оглед
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а
определеният й размер не я прави нищожна a priori поради накърняване на
добрите нрави. Функциите на неустойката са не само обезпечителни и
обезщетителни, но и санкционни - размерът на неустойката не може да бъде
сведен до точния размер на вредите от неизпълнение, тъй като това би
обезсмислило санкционната функция на неустойката. С оглед и на
изложените по-горе съображения, неправилен е изводът на
първоинстанционния съд, че целта на претендираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
При извършване на преценката за нищожност на неустоечната клауза,
районният съд не е съобразил изпълнението на задължението, което тя
обезпечава. Основен елемент на сключения между страните договор е срокът
за предоставяне на услугите. Именно защото предмет на договора е
индивидуално специфицирана с оглед изискванията на конкретния
възложител услуга, за изпълнителя е от съществено значение да предоставя
тази услуга през целия уговорен срок като дори поема риска с фиксирана цена
за целия срок на договора, независимо от евентуална инфлация и увеличени
разходи за труд. Както беше посочено по-горе, изпълнителят въобще не би
могъл или не би могъл бързо и лесно да намери друг възложител, който да
има същите системни компоненти на мрежата си и да се нуждае точно от
същата услуга. Именно по тази причина неизпълнението на задължението на
възложителя да не прекратява едностранно договора преди изтичане на срока
му представлява съществено неизпълнение от гледна точка на кредиторовия
интерес, скрепено с неустойка. Договорената неустойка не е излязла извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като
изпълнителят е сключил договора очевидно осланяйки се на възможността да
възстанови вложените от негова страна средства и ноу-хау за продължителен
период от време, срещу задължението да осигури на възложителя сигурност
на получавания ресурс. Уговорената неустойка е разписана с цел на обезпечи
срочния характер на договора, а в случай на нарушаване на този съществен за
договора елемент - да санкционира възложителя и да обезщети изпълнителя.
Предвид гореизложеното, дружеството – жалбоподател настоява за
отмяна на атакуваното Решение № 85/14.04.2022г., постановено по гр.д. №
1305/2021г. по описа на Районен съд – гр. С. и за постановяване на ново, с
което да бъде уважен изцяло предявеният иск. Претендира се и присъждане
на сторените деловодни разноски.
4
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемия - ПОЧИВНА БАЗА “ОРЛИЦА” – к.к. Пампорово, с
булстат: *********, със седалище и адрес на управление: к.к, Пампорово,
местност „Караманджа“, преставлявано от директора – Е.К.А., чрез
процесуалния представител – адв. С.Н. от АК – гр. С., със съдебен адрес:
гр.С., ул. Б. №11, ет.2, офис 8-9.
С отговора на въззивната жалба се поддържа становище за нейната
неоснователност. Излага се, че съответен на закона е изводът на съда за
недължимост на претендираната неустойка и нейната нищожност на
основание чл. 26, ал.1, пр. трето от ЗЗД - поради накърняване на добрите
нрави. Правилно е прието, че процесната неустойка е уговорена в отклонение
от присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
предвидени в чл. 92 от ЗЗД, което я прави нищожна.
Според въззиваемото дружество, неоснователно е твърдението във
въззивната жалба, че районният съд се е позовал формално на
задължителните указания в т.З от ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС и не е
преценил правилно фактите по делото. Излага, че именно на база направените
фактически констатации за вида на договора, за характера на задълженията,
вида на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, съдът е обосновал своето решение.
В конкретния случай, уговореният размер на неустойката всъщност е
равен на цената на самата услуга, за оставащия период от договора, като по
този начин позволява на изпълнителя да получи цялата договорена цена, дори
и след прекратяването на предоставяната услуга. Именно в това се изразява
едно от противоречинето с добрите нрави, защото изпълнителят няма да
престара услугата, а възложителят въпреки това ще му плаща всички
абонаментни вноски. Така както е приел и районния съд, макар договорът да е
прекратен, възложителят остава задължен за заплащане на всички месечни
абонаментни такси, без да ползва установените в договора услуги, а от друга
страна изпълнителят получава уговореното възнаграждение, без да дължи
насрещна престация.
Въззиваемият излага, че неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че Почивна база „Орлица“ - Пампорово е търговец и е
трябвала да положи най- голямата дължима грижа, за да разбере обхвата на
поетото задължение, икономическите последици, включително клаузата за
неустойка, която е ясна и разбираема. От една страна, почивната база не е
типичния търговец, а е второстопенен разпоредител с държавния бюджет,
който в рамките на предоставения бюджет, следва да съобразява и разходите
си. От друга страна, съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение,
изискването съдържанието на един договор да не противоречи на
повелителни норми на закона и добрите нрави се отнася както за
гражданските, така също и за търговските сделки - арг. от чл. 288 от ТЗ. От
трета страна, разбирането или неразбирането на клаузите на един договор,
никога не са имали отношение към обявяване на тяхната евентуална
нищожност. В конкретния случай въззиваемият е приел, че след изтичане на
първите 4 години, срокът се подновява, но с възможност за прекратяване с
5
предизвестие, което е нормално и логично.
Неоснователни са твърденията, изложени във въззивната жалба, че така
уговорената неустойка не надхвърля размера на очакваната вреда за
изпълнителя и не води до неоснователно обогатяване на изпълнителя. Същият
изтъква още че договорът, има за предмет предоставяне на услуга, която не е
стандартна, а е индивидуално специфицирана с оглед нуждите, изискванията
и системните компоненти на мрежата на самия възложител, както и че
изпълнителят въобще не би могъл или не би могъл бързо и лесно да намери
друг възложител, който да има същите системни компоненти на мрежата си и
да се нуждае точно от същата услуга. Видно от представения към отговора на
исковата молба Договор за доставка и монтаж от 01.04.2014 г. (който не е
процесният договор), въззиваемият е заплатил на жалбоподателя и сумата от
19 000 лева, за доставка и изграждане на самата интернет мрежа. Съгласно чл.
5 ал. 1 от този договор, ремонтите и подмяната на техника, промяна на
настройки, провизиране и добавяне на допълнителни услуги се извършва
срещу заплащане. Т.е. въззиваемият е заплатил всичко, включително
компонентите и труда на изпълнителя за изграждане на мрежата за доставка
на интернет услугата. Последното доказва че жалбоподателят не е направил
вложения или изразходвал средства, за да търси чрез неустойка тяхната
компенсация.
В отговора на жалбата се навеждат твърдения, че неправилно е
твърдението, че в очакваните за изпълнителя вреди от неизпълнението се
включват инвестиционния и човешки ресурс, който следва да бъде употребен,
за да предоставя тази специфична услуга в уговорения срок, като именно
изпълнителят носи и риска от инфлационни процеси и увеличаване на
разходите за труд при фиксирана цена на услугата за целия срок, както и че
независимо от прекратяването на договора, разходите за труд на изпълнителя,
които са били калкулирани за изпълнението му продължават да текат. От една
страна посоченото, предполага уговаряне на нормална неустойка, напр. като
процент от дължимата месечна такса, което в случая не е направено. От друга
страна, горепосочените разходи не биха съществували след прекратяването на
договора. Според е въпросът, доколко тези разходи са същестували дори и
при действието на процесния договор. Съгласно чл.17 от договора,
абонаментната поддръжка се извършва дистанционно, а при наличие на
повреда изпълнителят извършва дистанционен анализ на възникналите
проблеми дава инструкции по телефон или електронна поща за
отстраняването им.
Неоснователно, според въззиваемия, е твърдението, изложено в
жалбата, че към момента на сключване на договора не би могло да се приеме
нарушаване на добрите нрави, принципите на справедливост и
добросъвестност. В хипотезата на предсрочно прекратяване на договора,
например през първия месец от действието му, уговорената неустойката би
била в размер на оставащите 47 месеца, или 7 050 лева, и то при условие че
услуга няма да бъде ползвана занапред. Предвид факта, че нищожността се
преценя към момент на сключване на договора, посоченото нахвърля в пъти
обезпечителната, обезщетителната и санкционната си функции. Посоченото
6
представлява драстично нарушение на принципа на справедливост и
категорично създава условия за неоснователно обогатяване.
Правилно жалбоподателят посочва, че въпросът доколко клаузата за
неустойка е уговорена в нарушение на добрите нрави следва да се разрешава
чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но
и при отчитане на фактори като свободата на договаряне и
равнопоставеността между страните. Единственото, което следва да се добави
в случая е основната идея на ТР №1/15.06.2010 г. на ОСГК на ВКС, а именно
че автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две насоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми
на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Предвид гореизложеното, въззиваемото дружество настоява
атакуваното първоинстанционно съдебно решение да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно. Претендира и присъждане на сторените
разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателят „ДЖИ ЕМ БИ
ДЖИ” ЕООД, редовно призовано, не изпраща процесуален представител.
В съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемият ПОЧИВНА
БАЗА “ОРЛИЦА”, редовно призовано, се представлява от процесуалния
представител – адв. С.Н. от АК – гр. С., която изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Окръжен съд – гр. С., като взе предвид оплакванията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
лице, което има активна процесуална легитимация, като същата е насочена
срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира,
че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и е допустимо – съдът се е
произнесъл по искове, с които е бил сезиран – по предмета на делото,
правилно изведен въз основа на въведените от ищците твърдения и заявения
петитум. Правилно е дадена материалноправната квалификация на
предявените обективно съединени искове. Налице са всички положителни
процесуални предпоставки и липсват отрицателни процесуални предпоставки
за постановяване на решението.
По делото не спори, а и от събраните доказателствени източници се
установява, че между страните е сключен Договор за доставка и поддръжка от
01.07.2014г., по силата на който изпълнителят „ДЖИ ЕМ БИ ДЖИ“ ЕООД е
приел да извършва доставка на интернет и абонаментна поддръжка на Cloud
базирана WiFi Hotspot мрежа при условията посочени в чл.1 от Договора
7
срещу задължението на възложителя ПОЧИВНА БАЗА „ОРЛИЦА“ да
заплаща цена за изпълнение на договора в размер на обща месечна такса от
150,00лв. без ДДС, от която 50,00лв. без ДДС за доставката по чл.1.1.т.1 и
100,00лв. без ДДС за абонаментна поддръжка по чл.1.1,т.2, която се заплаща
до 5-то число на текущия месец-чл.3 от Договора. Договорът между страните
е сключен за срок от 48 месеца, считано от датата на неговото подписване.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Договора, същият се подновява
автоматично при изтичането му, за същия период и при същите условия,
освен ако е налице прекратяване по силата на чл. 9 от Договора. В
разпоредбата на чл. 9 е предвидено,че договорът може да бъде прекратен по
взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма.
Съгласно чл.7 от процесния Договор, при предсрочно прекратяване на
договора от страна на възложителя, последният дължи на изпълнителя
неустойка в размер, равен на размера на оставащите абонаментни месечни
такси до края на срока на договора.
Не е спорно по делото, че след изтичане на срока но чл. 2 от Договора
/изтекъл на 30.06.2018г. вкл./, същият се е подновил автоматично за нов
период от 48 месеца т.е. от 01.07.2018г. до 30.06.2022г. включително.
С Предизвестие изх.№99/30.09.2021г. въззиваемото дружество –
възложител по договора, е отправило до жалбоподателя – изпълнител
волеизявление за прекратяване на действието на сключения между страните
на 01.07.2014г. договор, считано от 01.11.2021г. Не се спори, че
предизвестието е получено от дружеството – жалбоподател, което е
изпълнител по процесния Договор за доставка и поддръжка от 01.07.2014г.
По повод предизвестието, дружеството жалбоподател е изпратило до
въззиваемото дружество отговор с вх. №128/04.011.2021г., в който е
посочено, че доколкото след подновяване срока на Договора и към датата на
Предизвестието няма данни да е налице постигнато взаимно съгласие между
страните за предсрочно прекратяване на Договора, нито данни за виновно
неизпълнение на Договора от страна на изпълнителя, каквато възможност
предвижда общата разпоредба на чл.87 от ЗЗД, то счита,че не са налице
основанията за прекратяване на вече подновения Договор от страна на
възложителя. Посочено е също,че ако отговора не повлияе на решението на
възложителя за едностранно предсрочно прекратяване на Договора то
отговора да се счита за покана възложителя да изпълни в срок от 7 работни
дни, считано от по-ранната измежду датите на получаване на настоящия
отговор-покана по електронен път и по куриер, задължението си по чл.7 от
Договора за заплащане на неустойка при едностранно предсрочно
неоснователно прекратяване на договора в размер , равен на останалите
абонаментни месечни такси до края на срока на договора, а именно – 1 200,00
лв.
В отговор , въззиваемият изпратил до дружеството – жалбоподател
становище изх. №132/10.11.2021г., че предвид уговорения не малък срок на
договора – 48 месеца, така уговорената неустойка е извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за
8
заплащане на абонаментна такса за услуга, която след прекратяване на
договора няма да се извършва не обезщетява някаква претърпяна загуба и
пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага.
Дружеството - жалбоподател изпратило на 12.11.2021г. по ел. поща
отговор до въззиваемото дружество, в който изразило становище, че счита за
неоснователни доводите на ответника относно дължимата съгласно договора
неустойка поради това,че с подписване на договора ответника се е съгласил с
размера на претендираната неустойка, характерът на конкретното договорно
правоотношение и качеството на страните по него не допускат възможност за
редуциране на договорената неустойка поради прекомерност, както и че
размерът на претендираната компенсаторна неустойка съответства изцяло на
размера на облагата, която изпълнителя би пропуснал, като пряка и
непосредствена последица от виновното съществено изпълнение на Договора
от възложителя.
Представена е Справка за изчисляване на законна лихва върху сумата от
1 200 лв., видно от която законната лихва за периода 16.11.2021г. до
20.12.2021г. е в размер на 11,67 лв.
При така установената от първостепенния съд фактическа обстановка,
която не се оспорва от страните и изцяло се споделя от настоящия съдебен
състав, пред когото не са събрани нови доказателства, които да обосноват
различни фактически положения, въззивният съд достига до следните правни
изводи:
Пред първоинстанционния съд са били предявени обективно съединени
осъдителни искове, които намират правното си основание в разпоредбите на
чл. 92 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Спорният въпрос по делото се изразява в това дали уговорената между
страните в сключения помежду им Договор за доставка и поддръжка от
01.07.2014г. клауза за неустойка, установена с разпоредбата на чл. 7 от
Договора е дължима.
За да отхвърли предявените обективно съединени осъдителни искове,
Районен съд – гр. С. е приел, че така уговорената в разпоредбата на чл. 7 от
процесния Договор неустойка е нищожна и не поражда права и задължения за
страните, доколкото същата е уговорена в размер на сбора на всички месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, след предсрочното му
прекратяване. Т.е. уговорения размер на неустойката е равен на цената на
самата услуга / оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на
договора/. Следователно по този начин е уговорено, че възложителят следва
да заплати всички дължими месечни такси без до края на договора да
получава уговорената в договора насрещна престация от изпълнителя. Така
изпълнителя получава очакваната и уговорена печалба от договора без да
дължи насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му
прекратяване. Така уговорената неустойка е установена в противоречие с
добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза
извън обичайните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на
клаузата за неустойка.
9
Тези изводи на първоинстанционния съд са законосъобразни и се
споделят и от настоящия въззивен съдебен състав поради следното:
Неустойката, съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и санкционна
функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в
случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на
неустойка, уговорката за нея не трябва да противоречи на императивните
правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани
морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в
гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона
и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на
чл. 26, ал. 1, пр. първо или пр. трето ЗЗД и препятства възникването на
вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка
е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката
задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението /съществено или за
незначителна негова част/, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички
случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Даденото с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС разрешение е доразвито в практиката на
Върховния касационен съд, съгласно която въпросът доколко клаузата за
неустойка е уговорена в нарушение на добрите нрави следва да се разрешава
чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но
и при отчитане на фактори като свободата на договаряне, равнопоставеността
между страните, функциите на неустойката, възможността неизправният
длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне
неустойката в средство за неоснователно обогатяване и пр. фактори,
относими за конкретното правоотношение. В този смисъл - Решение № 223 от
19.04.2016 г. по т. д. № 3633/2014г., т. о. ВКС, Решение № 229 от 29.06.2017 г.
по т. д. № 3550/2015 г. ІІ т. о. ВКС и Решение № 104 от 26.06.2017 г. по т. д.
№ 2559/2016 г. ІV г. о. ВКС.
При тази преценка, съдът следва да изходи преди всичко от
характерните особености на договора за изработка, каквато правна
характеристика има процесният Договор за доставка и поддръжка от
10
01.07.2014г., както и от вида на насрещните престации.
В настоящия случай, въззивният съд намира, че така уговорената между
страните неустойка, която се начислява в размер на сбора на всички месечни
абонаментни такси до края на срока на договора след предсрочното му
прекратяване, е установена в противоречие с добрите нрави, поради което
тази клауза не поражда права и задължения за страните. Преценен от гледна
точка на справедливостта и добросъвестността в гражданските и търговски
правоотношения, характерът на уговорената неустойка е в разрез с присъщите
й по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като възложителят
следва да заплати всички дължими месечни такси, като по този начин
изпълнителя получава очакваната и уговорена печалба от договора без да
дължи насрещна престация до края на срока, предвид предсрочното му
прекратяване.
Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и води извод, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към
момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно
обогатяване. Поради това и с оглед указанията в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, установената в чл. 7 от Договора
неустойка следва да се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.
трето ЗЗД.
Нищожността на клаузата за неустойка изключва възникването на
претендираното с иска по чл. 92 ЗЗД вземане за неустойка и обуславя
неоснователност на исковата претенция в пълния й размер.
Поради неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и
акцесорният иск за заплащане на лихва за забава в размер на 11,67лв. за
периода 16.11.20211г. до 20.12.2021г. , както и за заплащане на законна лихва
от датата на предявяване на иска – 22.12.2021г. до окончателното изплащане
на сумата.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
Решение № 85/14.04.2022г., постановено по гр.д. № 1305/2021г. по описа на
Районен съд – гр. С. ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно.
С оглед изхода на правния спор, разноски за въззивното производство
се дължат в полза на въззиваемото дружество – ПОЧИВНА БАЗА
“ОРЛИЦА“, които съобразно депозирания по делото списък по чл. 80 ГПК /на
л. 39 от въззивното производство/ възлизат на 350 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 85/14.04.2022г., постановено по гр.д. №
1305/2021г. по описа на Районен съд – гр. С. като законосъобразно и
11
правилно.
ОСЪЖДА „ДЖИ ЕМ БИ ДЖИ“ ЕООД, с ЕИК:********* със седалище
и адрес на управление гр.С., район Изгрев, ж.к.“Дианабад“ , ул.“Тинтява“
№122, представлявано от управителя Георги Иванов Михайлов, да заплати на
ПОЧИВНА БАЗА „ОРЛИЦА“ –ПАМПОРОВО, с ЕИК: ********* с адрес
обл.С., общ.С., гр.С., к.к. Пампорово, местност „Караманджа“,
представлявано от Е.К.А., парична сума в размер на 350лв./триста и
петдесет лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12