Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    795           Година  2018, 12.04.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

   на 13.03.2018 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

с участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ като разгледа докладваното от СЪ­ДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 349 по описа за 2018 година и като об­съ­ди :

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

            Образувано е по жалба на ФИРМА, ЕИК ******, със седали­ще и адрес на управление ****, представлявано от управителя П.М., подадена чрез адв.М.П., със съд. адрес ***, *, против Решение № РР-3206 от 23.11.2017г. на Дирек­тора на Басейнова Дирекция “Източнобеломорски район” с цен­­тър Пловдив /БД“ИБР“ – гр.Пловдив/, с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително № 300137 от 17.10.2003г. (стар номер, 31160043 – нов номер), последно продължено и изменено с Решение № РР-1263/16.06.2011г., за водовземане от повърхностен воден обект – река Ш., с цел на во­довземането – „аквакултури“ (обект: Рибарник „Д. -2“, с 3 батерии по 12 басей­на), в землището на****, из­да­дено от Директора на БД“ИБР“ – Пловдив, с титуляр ФИРМА, ЕИК ******, със седали­ще и адрес на управление ****. Претендира се от­мяна на акта по­­ради незаконосъобразност по подробни съображения, изложени в жалбата и в депозираните писмени бележки, като преписката се върне на админи­стративния ор­­ган за постановяване на законосъобразен акт. Съображенията за това могат да бъдат систематизирани по следния начин: 1. Нарушаване принципа на съразмерност – при съществуващи права, последващи законодателни проме­ни, административния орган не е изпълнил задължението си вкл. и служебно да приведе издадените административни актове в съответствие с новата нормативна уредба, вкл. и при по-благоприятните нови условия; 2. Нарушаване принципа на законност – несъобразяване с действащата нормативна уредба; 3. Неправилно приложение на материалния закон – необосновано и в противоречие вкл. с влезли в сила съдебни актове, постановени между същите страни и касаещи спорът за дължимите от дружеството такси по Закона за водите /ЗВ/, административният орган е приел че дружеството не изпълнило това си задължение и е постановил обжалвания отказ вкл. и на основание чл.78а от ЗВ – поради неплащане на дъл­жимите такси по чл.194 от ЗВ за 2015г. и 2016г.; 4. Неправилно е прието, че не са изпълнени условията по издаденото Разрешително, срокът на действие на което е поискано, за монтиране на измервателно устройство за ползваните обеми по­върхностни води, за уведомяване на БД“ИБР“ – гр.Пловдив за датата на монтира­нето и за извършване на наблюдения и отчети на ползваните водни обеми, за кои­то да се съставя протокол, който да се изпраща в БД“ИБР“ – гр.Пловдив в края на всяка година, поради което и е на лице неспазване изискванията на чл.78 ал.2 т.3 от ЗВ, с аргументи че дружеството не дължи монтирането на такова устройство и изпълнение на останалите условия, доколкото същите са свързани със заплаща­не на таксите по ЗВ, което задължение в случаите на водовземане с цел „аквакул­тури“ е отпаднало още с измененията на ЗВ в сила от 2008г. Претендират се раз­носки.

Ответникът - Директор на БД“ИБР“ – гр.Пловдив, чрез процесуалния си пред­ставител оспорва изцяло жалбата, счита че атакуваното Решение е изцяло пра­­вилно и законосъобразно, по подборни съображения, изложени в депозира­ни­те писмени бележки, поради което и настоява за отхвърлянето на жалбата. Пре­тен­­дира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез участващия по делото прокурор счита жалбата за неоснователна и настоява за нейното отхвърляне.

ПО ДОПУСТИМОСТТА.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от лице имащо правен инте­рес от заявеното оспорвани и то срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради ко­ето се явява и процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради след­ни­те съ­об­ражения:

На дружеството жалбоподател е било издадено Разрешително № 300137 от 17.10.2003г. - стар номер ( нов № 31160043 от 16.06.2011г.), продълже­но и изме­нено с Решение № РР-1263/16.06.2011г., за водовземане от повърх­ностен воден обект – река Ш., с цел на водовземането – „аквакултури и свързаните с тях дейности“ (обект: Рибар­ник „Д. -2“, с 3 батерии по 12 басейна), в земли­щето на  ****, из­да­дено от Ди­ректора на БД“ИБР“ – Пловдив, със срок на действие до 17.10.2016г., разрешено водно количество 0,075 м³/с, разрешен лимит на ползваната вода – 2,4 мл м³/год., разрешен режим на водоползавнето – целогодишно, 24 часа в денонощието при наличие на оток в реката, което се осъществява чрез съществуващо речно водохващане, от което чрез горно водовземане чрез водовземна шахта и стоманобетонови тръби Ф 700 водата се отвежда до рибарника. /л.93-100/. Не се спори че посочените админи­стративни актове са влезли в сила.

Част от съдържанието на издаденото Разрешително № 300137 от 17.10. 2003г. - стар номер ( нов № 31160043 от 16.06.2011г.) са следните условия при които то е издадено:

-       Задължения за монтиране на измервателни устройства: да се монтира измервателно устройство за ползваните обеми повърхностни води в срок до 60 дни от получаване на разрешителното“

-       Условия на водоползването: 1. Да се уведоми БД“ИБР“ – гр.Пловдив за датата на монтиране на измервателното устройство; 2. При монтирано измервателно устройство – да се извършват набюдения и отчети на ползваните водни обеми, за което да се съставя протокол, който да се изпраща в БД“ИБР“ – гр.Пловдив в края на всяка година; 3. Да се оси­гурява целогодишно след водовземането подаването на екологично вод­но количество от 0,150 м³/с, необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на река Ш..

-       Такса за водовземане: където са формулирани задълженията за зап­лащането й, вкл. и начин на изчисляване при липсата на монтирано из­мервателно устройство; както и да поддържа в изправност монтираното измервателно устройство за цели срок на действие на разрешителното.

Посочените условия не са променяни с издадените в последствия актове за продължаване срока за действие на издаденото разрешително.

Предвид изтичането на срока на даденото Разрешение, с молба вх. № РЯ – 01– 10/26.02.2016г. оспорващият е поискал продължаването му /л.81/. Към мол­бата са приложени Заявление, Декларация по чл.71 ал.2 от ЗООС, доказателства за заплатена такса и копие от разрешително № 31160043 от 16.06.2011г. /л.81 и сл./.

С Решение № РР-2805/30.03.2016г. на Директора на БД“ИБР“ – гр.Пловдив /л.78-80/ след която е установено, че молбата е подадена в срока по чл.78 ал.1 от ЗВ във вр. с условието по чл.78 ал.2 т.1 от ЗВ;  не е представено доказателство за монтиране на измервателно устройство; представена е декларацията по чл.71 ал.2 от ЗООС; не е доказано изпълнението на нормативното изискване на чл.78а от ЗВ – заявителят има неплатени публични задължения към БД“ИБР“ – гр.Плов­див, установени с оспорени по съдебен ред Актове за установяване на публични държавни вземания /АУПДВ/, което производство не е приключило и обосновава хипотезата на чл.54 ал.1 т.5 от АПК; висящо производство по актуализиране на ПУРБ в Източнобеломорски район обхващащ периода 2016г.-2021г., също обосно­ваващо приложението на чл.54 ал.1 т.5 от АПК, поради което и на посоченото правно основание административното производство по заявление вх. № РА-01-10 от 26.02.2016г. е било спряно до приключване на съдебните производства и прие­мането на общ административен акт – актуализиран ПУРБ за Източнобеломорски район.

С молба вх. № РЯ-01-10/2016г. от 15.03.2017г. е поискано възобновяване на производството, поради приключване на образуваните адм.дела по оспорването на АУПДВ с влезли в сила съдебни актове, с които същите са били отменени в определени части, с което окончателно е разрешен въпросът относно липсата на изискуеми и неизплатени задължения от дружеството за дължими такси по ЗВ във връзка с разрешеното водовземане с цел „аквакултури и свързаните с тях дей­ности“, респ. заплащането на останалите дължими от дружеството такси по ЗВ.

С писмо изх. №  РЯ-01-10/2016г. от 12.09.2017г. Директорът на БД“ИБР“ – гр.Пловдив е възобновил административното производство, като е задължил ос­порващия да представи конкретно посочени документи, вкл. актуален документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията, или договор със собственика на съоръженията за предоставяне на услугата „водоподаване“, ког­ато водовземането или ползването на водния обект е свързано с ползване на съ­ществуващи съоръжения (водовземни съоръжения в реката) и документ за въ­веждане на съоръжението в експлоатация – съгласно чл.44 т.6 от Наредбата за ползване на повърхностните води /приета с ПМС № 352 от 14.12.2016г., обн. в ДВ бр.100 от 16.12.2016г./, копие на уведомително писмо до БД“ИБР“ относно монти­ране на измервателно устройство – съгласно т.1 от частта „Условия на водополз­ването“ в Разрешително № 300137/17.10.2003г. и документи за платени дължими такси по чл.194 от ЗВ за ползване на водни обеми за 2015г. и 2016г. – съгласно чл.78а от ЗВ, като е даден двумесечен срок за това /л.60-61/. Същото е връчено на адресата на 14.09.2017г. /л.62/.

На 25.10.2017г. в БД“ИБР“ – гр.Пловдив в отговор е входирано Уведомле­ние съобразно което в интересуващите ни тук части оспорващия счита, че чл.44 т.6 от Наредбата за ползването на повърхностни води е несъотносима, доколкото не се ползва услуга „водоподаване“; липсва задължение за монтиране на измер­вателно устройство в ЗВ и подзаконовата уредба по прилагане му; приложени за доказателства за заплатени такси за 2015г. съответно за водоползване за про­мишлени цели и за питейно битово водоснабдяване по разрешително № 31520201 от 23.06.2010г. и по чл.194б от ЗВ по същото разрешително /л.54-59/.

Последвало е издаването на процесният отказ, постановен на основание чл.78 ал.2 т.3 и чл.78а от ЗВ, при възприето от фактическа страна, че липсва монтирано измервателно устройство /което не е спорно/, поради което не се из­пълняват условията при които е издадено разрешението чийто срок се иска да бъ­де продължен, както и че не са платени дължи такси за водоползване по Разре­шително № 300137/17.10.2003г. (31160043 – нов номер), последно изменено и продължено с Решение № РР-1263/16.06.2011г. Посочено е в мотивите, че не е представен и изисканият актуален документ, удостоверяващ съгласието на соб­ственика на съоръженията, или договор със собственика на съоръженията за предоставяне на услугата „водоподаване“, когато водовземането или ползването на водния обект е свързано с ползване на съществуващи съоръжения (водов­земни съоръжения в реката) и документ за въвеждане на съоръжението в екс­плоатация – съгласно чл.44 т.6 от Наредбата за ползване на повърхностните води /приета с ПМС № 352 от 14.12.2016г., обн. в ДВ бр.100 от 16.12.2016г./

По делото е приложена пълната административна преписка по издаването на оспорения отказ, вкл. и Констативен протокол № СМ-120 от 11.04.2017г. и Конс­тативен Протокол № СМ-286 от 08.08.2013г., с които се установява както липсата на монтирано измервателно устройство, така и липсата на плащане на такси по ЗВ във връзка с осъщественото водоползване, за 2014г. – 2016г., които се считат за дължими от ответника на основание Тарифата за таксите за   водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС № 177 от 24.06.2011г., обн. в ДВ бр.50 от 01.07.2011г., понастоящем отменена но в сила за посочените години/.

Представени са с жалбата до съда и влезлите в сила съдебни Решения по образуваните дела с участието на същите страни във връзка с издадените АУПДВ на дружеството, споразумение между БД“ИБР“ – гр.Пловдив и ФИРМА, както и доказателства за заплатена такса за периода 01.04.2008г. – 07.04.2008г. в размер на 55,39 лева. Съобразно влезлите в сила съдебни решения са отменени посочените АУПДВ във връзка с начислените такси за водовземане с цел „аква­култури и свързаните с тях дейности“ по издадени разрешителни на дружеството за периодите до 2013г., вкл., като същите са приети за недължими предвид настъ­пилите законодателни промени в ЗВ в сила от 08.04.2008г. 

При така описаната фактическа обстановка съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Също така, съдът намира оспореният акт за издаден от компетентен орган, пред­вид разпоредбата на чл.78, ал.2 от ЗВ във вр. с чл.52 ал.1 т.4 от ЗВ, в пред­ви­дената за това форма и при спазване изискването за мотивираност на чл.59 ал. 2 т.4 от АПК.

При издаване на оспорения акт не се установиха нарушения на адми­нистративно—производствените правила с характер на съществени такива, които да обусляват отмяната му на това основание. На практика конкретни такива не се и твърдят в жалбата, респ. в хода на процеса. Единствено се релевира нару­шение на принципа на законност и на съразмерност, като аргументите за това се споделят само частично, по изложените по-долу съображения, но това не може да промени изхода на правния спор.

Спорът се концентрира върху правилното приложение на материалния закон.

За да откаже продължаването на срока на Разрешително № 300137 от 17.10.2003г. - стар номер, ( нов № 31160043 от 16.06.2011г.), последно продълже­но и изме­нено с Решение № РР-1263/16.06.2011г., каза се по-горе ответникът е приел, че искането не съответства на нормативните изисквания и не са налице кумулативно условията на чл.78 ал.2 т.3 и чл.78а от ЗВ. Посочено е в мотивите, че липсва актуален документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръ­женията или договор със собственика на съоръженията за предоставяне на ус­лугата "водоподаване", когато водовземането е от повърхностни води; неизпъл­нение на вписаното в разрешителното за водовземане условие — за монтиране на измервателно устройство, неизпълнено изискването за заплащане на такса во­доползване за 2015г. и 2016г.,като според органа е дължима от дружеството такса за водовземане за аквакултури по чл.10 ал.1 т.2 от Тарифа за таксите за водов­земане  за ползване на воден обект и за замърсяване в сила от 01.01.2012г., отм. в сила от 01.01.2017г.

Действително съгласно чл.78 ал.2 органът по чл. 52, ал.1 продължава срока на разрешителното по ал.1 когато, молбата е подадена в срока по ал.1 —до три месеца преди изтичане на срока на действие на разрешителното, не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително. Визираните предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност, за да се про­дължи срока на издадено разрешително за водовземане и/или водоползване.

При неправилно приложение на чл.78 ал.2 от ЗВ и необосновано органът е приел, че относима към постановения отказ е посочената в мотивите липса на актуален документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията за предоставяне на услугата "водоподаване". Касае се за титуляр на разреши­телно за водовземане повърхностни води с цел аквакултури, а не и с цел услугата "водоподаване". По делото не се твърди съоръженията чрез които се осъщест­вява водовземането да не са собственост на дружеството, както и че самият обект не е негова собственост. Следователно при неправилно приложение на закона ор­ганът е основал отказа за продължаване на срока на Разрешително № 300137 от 17.10.2003г. - стар номер, ( нов № 31160043 от 16.06.2011г.), последно продълже­но и изме­нено с Решение № РР-1263/16.06.2011г. на липса на съгласие, съот­ветно договор със собственик на съоръженията за предоставяне на услугата во­доподаване.

Не се споделя и посоченото като фактическо основание за отказа не­изпълнение на задължение за заплащане на такса. В тази част именно част на практика административният акт е постановен в нарушение принципа на закон­ност, а и при незачитане тълкуването на закона, дадено с постановените между същите страни влезли в сила съдебни актове. Отделно от това както бе изрично заявено от процесуалния му представител не е налице издаден и влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане за периодите 2015г. – 2016г., а са представени доказателства за заплащането на всички дължими такси съглас­но издадените разрешителни на това дружество по ЗВ.

Отново следва да се отбележи, че макар и за други периоди, със сила на пресъдено нещо между същите тези страни е прието, че такси за осъществено во­доползване въз основа на влязло в сила разрешително с цел „аквакултури и свър­зани с тях дейности“ /какъвто е и процесният случай/, не се дължат. Аргументите за това са въз основа на даденото тълкуване на материалния закон от страна на съда, че макар и в първоначалната редакция на чл.194 ал.1 от ЗВ да е било пред­видено заплащане на такса за водовземане и по т.2 б."б" такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности, с въведените две из­менения на ЗВ (ДВ бр.36/2008г. в сила от 08.04.2008г.) е отпаднала на първо мяс­то т.“б“ на чл.194 ал.1 т.2 от ЗВ, с което съответно и се явява отпаднало задъл­жението за заплащане на такса за ползване на воден обект за аквакултури, а на второ – приета е нова т.4 на чл.194 ал.7 от ЗВ, сега чл.194 ал.11 т.4, съгласно ко­ято такса за водовземане по т.1 б."а" и "б" не се заплаща в случаите по чл.46 ал.1 т.2 от ЗВ, а именно — за аквакултури и свързаните с тях дейности. Следователно е прието, че водовземането с цел тези дейности, каквато е и целта на водовзе­мането, разрешено в полза на "П.А.Л - БГ"ЕООД, е освободено от такса и такава не се дължи. Липсва последваща законодателна промяна за да се приеме стано­вището на ответника за противното, което посочи се е в противоречие и с поста­новените съдебни решения. По делото не се установява към датата на издаване на оспореното решение жалбопоадтелят да има неизпълнено задължение за дължима так­са спрямо БД ИБР гр.Пловдив, като пречка за продължаване срока на разреши­телното.

От друга страна обаче, Съдът приема за доказано посоченото от органа фактическо основание за постановения отказ - неизпълнение на вписаното в раз­решителното за водовземане условие за монтиране на измервателно устройство.

Посоченото условие действително е изрично вписано в Разрешително № 300137 от 17.10.2003г. - стар номер, ( нов № 31160043 от 16.06.2011г.), последно продълже­но и изме­нено с Решение № РР-1263/16.06.2011г., като бе цитирано по-горе, като липсва изменение на този административен акт в тази му част – липсва дори и искане от страна на титуляра в този смисъл. Противно на обосновката по делото съдът приема, че за ответника липсва и задължение за служебно измене­ние в този смисъл, напротив задължението за монтирането на такова устройство не може да се приеме че е отпаднало въз основа единствено и само на измене­нията в ЗВ относно дължимостта на такси в случи като процесния. Касае се за ус­ловие, което е елемент от съдържанието на разрешеното в полза на жалбопо­дателя право и изпълнението на което се явява относимо за преценка продъл­жаването на срока на действие на разрешителното в хипотезата, регламентирана в чл.78 ал.2 т.3 от ЗВ. По делото не се представиха доказателства, опровер­гаващи твърдяното от органа неизпълнение на визираното условие – напротив то­ва не се и оспорва.

Тук съдът съобразява и тълкуването на закона, дадено в Решение № 437 от 26.02.2018г., постановено по адм.дело № 9259/2017 г., по описа на ВАС, III о., съобразно което „самото разрешително има предвиденото в чл.56 ал.1 и ал.2 от ЗВ съдържание, като определените в него условия обхващат не само парамет­рите на разрешеното водовземане - място на водовземането и водоползването, разрешено водно количество, лимит на ползваната вода и пр.; но и изискванията към ползвателя, изпълнението на които е гаранция, че тези параметри ще бъдат стриктно спазвани т.е., в съответствие с ал.1, т.15 на правната норма, то съдържа всички условия, при които се предоставя правото за използването на водите. Между тях са формулираното като задължение към ползвателя условие да се монтира измервателно устройство за използваните обеми повърхностни води и произтичащите от него изисквания към последния: да уведоми контролните ор­гани за датата на монтиране на измервателно устройство; да извършва еже­месечно наблюдения и отчет на ползваните водни обеми и да съставя протокол, който да изпраща в Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР в края на всяка година. Тези изисквания са част от условията на разрешителното, поради което те са свързани с измерване на използваните количества вода не само с цел определяне на таксата за (водовземане, водоползване), но и за осъществяване на контрол за съответствие на реално осъщественото водовземане с разре­шеното водно количество и определения лимит на ползваната вода.“

Или след като една от кумулативните предпоставки на чл.78 ал.2 от ЗВ е да са изпълнени условията на издаденото разрешително, които включват и за­дължение за монтиране на измервателно устройство, вкл. и във връзка с провеж­дане на собствени мониторинг и отчет, както и ежегодно изпращане на протокол в БДИБР. Неизпълнението на посочените условия води до извода, че не е налице една от комулативно изискуемите се материалноправни предпоставки по чл.78 ал.2 т.3 от ЗВ за продължаване на срока на разрешителното.

Условието за монтиране на измервателно устройство се призна от жал­боподателя, че не е изпълнено. Обстоятелството налице ли е или не фактическа възможност за монтиране на измервателно устройство не подлежи на преценка в настоящото производство, доколкото не е отправяно искане за изменението на разрешителното в тази част.

Отдлено от това следва да се посочи и че от Разрешително № 300137 от 17.10.2003г. - стар номер, ( нов № 31160043 от 16.06.2011г.), последно продълже­но и изме­нено с Решение № РР-1263/16.06.2011г. е видно, че дейностите са об­вързани с ползване на посочените пределни обеми вода/"лимит на ползваната вода"/, с оглед на което изискването за монтиране на измервателно устройство не може да се приеме за обвързано единствено и само със заплащането на такси по ЗВ, а и служи както за осъществяване на собствен мониторинг на ползваните вод­ни обеми и последващо му обективиране в ежегоден протокол, изпращан на ве­домството, така и за осъществяване на контрол от компетентните длъжностни ли­ца относно спазване параметрите на даденото разрешителни в частта им относно разрешените лимити и количество на ползваната вода, което междувпрочем също се явава елемент от условията, за изпълнение за които органът по чл.52 ал.1 от ЗВ следи в производството по чл.78 ал.2 т.3 от ЗВ.

Без да се отрича значимостта на дейността на рибовъдното стопанство в орнитологично отношение, то не е налице правна норма, която да определя това обстоятелство като юридически факт, влияещ на задълженията на титуляра на издаденото разрешително за водовземане и/или водоползване, вкл. и в аспекта на отпадане на задълженията му за отчитане и мониторинг на дейностите по во­довземане и водополвзане, предмет на Разрешително № 300137 от 17.10.2003г. - стар номер, ( нов № 31160043 от 16.06.2011г.), последно продълже­но и изме­нено с Решение № РР-1263/16.06.2011г.

С оглед на изложеното, съдът приема за обосновани изводите на Ди­ректора на БД“ИБР“ – гр.Пловдив, че е налице неизпълнение на условията по в Разрешителното за водовземане от повърхностен воден обект № 31160021 от 27.04.2009г за монтиране на измервателно устройство за използваните обеми по­върхностни води" и уведомяване на органа за това и за извършване на еже­месечно наблюдение и отчет на ползваните водни обеми, за което да съставя протокол в края на всяка година, който да изпраща на БД“ИБР“.

Като краен резултат поради изложените по-горе съображения постанове­ни­ят на основание чл.78 ал.2 т.3 от ЗВ, отказ е правилен и законосъобразен, като постановен в съ­от­ветствие с материалния закон, а и с неговите цели, вкл. и при спазване принципите на законност и съразмерност.

Изложеното налага отхвърляне на подадената жалба.

Заявена е претенция за разноски от ответника под формата на дължимото се юрисконсултско възнаграждение, поради което оспорващият следва да бъде осъ­ден да заплати на БД“ИБР“ – гр.Пловдив такова в размер на 150 лева, опре­делено по правилото на чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ФИРМА, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от упра­вителя П.М., подадена чрез адв.М.П., със съд.адрес ***, *, против Решение № РР-3206 от 23. 11.2017г. на Дирек­тора на Басейнова Дирекция “Източнобеломорски район” с цен­­тър Пловдив.

ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ******, със седалище и адрес на уп­равление ****, представлявано от управителя П.М., да заплати на Басейнова Ди­рекция“Източ­но­бе­ломорски район” с цен­тър Пловдив, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, юрисконсултско възнаграж­дение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на оспорване с касационна жалба пред ВАС на РБъл­гария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/