№ 829 / 28.10.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на двaдесет
и осми септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря А.М., като разгледа административно дело № 832 по описа на съда за 2020
г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на Н.Г.Т.,***,
против Решение № Ц-1012-12-60#1/17.07.2020 г., издадено от директора на
ТП на НОИ Пазарджик, с която e потвърдено
Разпореждане № 121-00-176-3 от 20.03.2020 г. на ръководителя на осигуряването
за безработица, с което на Н.Г.Т. е отпуснато парично обезщетение за
безработица за периода от 21.12.2019 г. до 20.04.2020 г. в размер на 9.00 лв.
дневно.
Жалбоподателят излага съображения за нарушение на
материалноправните разпоредби при издаване на обжалваното решение. Счита, че не
следва да му се начислява минимално възнаграждение от 9 лв. на ден, а да се
вземе предвид работата му във Великобритания и да се преизчисли обезщетението. Не
се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.
Ответникът – директор на ТП на НОИ Пазарджик – чрез процесуалния си представител
в проведеното съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорва жалбата
като неоснователна. Сочи доводи за законосъобразността на обжалвания
административен акт. Претендира присъждане на разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от лице, засегнато от разпореденото с нея.
Жалбоподателят е регистриран като безработен в
Агенцията по заетостта на 03.01.2020 г. На
13.01.2020 г. е подал заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица, като е декларирал, че последно е упражнявал трудова дейност във
Великобритания, която към този момент е била държава-членка на Европейския
съюз. С представените на 11.03.2020 г. структурирани
електронни документи компетентната институция на Великобритания е удостоверила,
че действително в периода от 03.10.2018 г. до 20.12.2019 г., жалбоподателят е
упражнявал трудова дейност там, като е получавал следните възнаграждения: от 30.10.2018 г. до 18.10.2019 г. - 1485.01 паунда месечно; от 13.05.2019
г. до 23.05.2019 г. - 154.76 паунда и от 29.10.2019 г. до 10.12.2019 г. -
1551.40 паунда месечно. Правоотношението на жалбоподателя е прекратено поради
изтичане срока на договора. Въз основа на тези данни е издадено потвърденото с
обжалваното решение Разпореждане № 121-00-176-3 от 20.03.2020 г., с което му е
отпуснато минималното обезщетение за безработица от 9 лв. дневно за период от 4
месеца.
Обжалваното решение е мотивирано фактически с
обстоятелството, че в настоящия случай жалбоподателят има право на парично
обезщетение за безработица но преди да са изтекли три години от предходно
упражняване на правото му на обезщетение за безработица, тъй като същият е
получил такова обезщетение за периода 16.03.2017 г. до 15.07.2017 г. (което
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя). Като правни основания са
посочени чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 4 от КСО и чл. 10, ал. 2 от НОИПОБ. Тези
разпоредби предвиждат следното:
Чл. 54а. Право на парично обезщетение за безработица
имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд
"Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди
прекратяване на осигуряването и които:
1. имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта;
2. не са придобили право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или
не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а
или професионална пенсия по чл. 168;
3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на
задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга
държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Чл. 54б. (4) Безработните лица, придобили право на
парично обезщетение по чл. 54а преди изтичането на три години от предходно
упражняване на правото на обезщетение за безработица, получават минималния
размер на обезщетението за срок 4 месеца.
Чл. 10. (2) При отпускане на парично обезщетение за
безработица по реда на чл. 54б, ал. 4 КСО 3-годишният период се определя от
датата на отпускане на предходно парично обезщетение за безработица.
При така установената фактическа обстановка е безспорно,
че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в
съответствие с относимите материалноправни разпоредби.
Страните не спорят, че са налице предпоставките за
отпускането на обезщетението, а само за неговия размер. Доколкото в случая на
жалбоподателя е отпуснато предишно обезщетение за безработица от 17.03.2017 г.
то е безспорно, че към 21.12.2019 г., т.е. от датата на прекратяването на
осигуряването, която е и момента на отпускане на новото обезщетение - не са
изтекли 3 години от предходното упражняване на правото на обезщетение за
безработица. При тези категорично установени предпоставки разпоредбата на чл.
54б категорично предвижда, че обезщетението е в минимален размер, който е 9 лв. (съгласно чл. 11 от ЗБДОО за
2019 г. и чл. 11 от ЗБДОО за 2020 г.), какъвто именно размер е отпуснат с
разпореждането.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че
следва да му се отпусне съответен по-висок размер обезщетение, тъй като е
„кандидатствал за борса от Великобритатния“. Безспорно е, че той е претендирал
обезщетение пред НОИ и съответно за него са приложими разпоредбите на КСО.
Обстоятелството, че е полагал труд във Великобритания (към тогавашния момент –
държава-членка на ЕС) не влияе на размера на обезщетението за безработица,
който има право да получи жалбоподателят. Законът не прави разлика дали лицето
е осигурявано в България или в друга страна-членка на ЕС, като единственият
меродавен факт във връзка с размера на обезщетението е дали са изминали три
години от предходното упражняване на правото на обезщетение.
Следователно обжалваният административен акт е издаден
в съответствие с материалноправните разпоредби. Освен това същият е издаден във
формата на мотивирано писмено решение, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона – за
да бъде отпуснато на жалбоподателя обезщетение в законосъобразен размер. Затова
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото е основателно искането на
ответника за присъждане на разноски. Следва да му бъдат присъдени 100 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден от закона
размер.
Предвид гореизложеното Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Н.Г.Т.,*** против Решение №
Ц-1012-12-60#1/17.07.2020 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, с
която e потвърдено Разпореждане № 121-00-176-3 от 20.03.2020 г. на ръководителя
на осигуряването за безработица, с което на Н.Г.Т. е отпуснато парично
обезщетение за безработица за периода от 21.12.2019 г. до 20.04.2020 г. в
размер на 9.00 лв. дневно.
Осъжда Н.Г.Т.,*** да заплати на ТП на НОИ Пазарджик
разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/П/