Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер……., 15.03.2018 година, град Варна,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Дияна Димитрова,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 17553 по описа за 2017г. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.183, вр. с чл.200 от ЗЗД във вр. с чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „С.б.с.” АД ***, ЕИК*** срещу Ц.Е.Ж. ***, с предявен установителен иск за съществуване и дължимост на сумата от 31.50лв., представляваща неизплатена сума по Договор за продажба на изплащане № ***г., която е изплатена на заявителя в качеството му на поръчител на „Мобилтел” ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014г., с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.183 и чл.200 ЗЗД, във връзка с което вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 7774/21.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 14232/2017г. по описа на ВРС. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Депозирал е молба с която моли съда да уважи иска. Твърди, че извършеното от ответника плащане в размер на 47.09лв. касае използвани гласови услуги, които се дължат на основание друг сключен между страните договор, а не настоящия. Признава, че ответника е заплатил на 16.01.2018г. исковата сума от 31.50лв. по сметка на дружеството, но тя не покрива общия размер на задълженията на ответника по заповедното производство, включваща лихва и разноски. Моли съда да присъди разноски в настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. С него същият признава иска за главница. Представя писмени доказателства, че е заплатил сумата от 31.50лв. Твърди че не е уведомяван от нито от „Мобилтел” ЕАД нито от настоящия ищец за прехвърленото вземане. Поради това счита, че не дължи разноски нито в заповедното нито в настоя6щото производство. В условия на евентуалност моли съда да ги намали в минимални размери. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна: Въз основа на заявление по ч. гр. д. № 14232 по описа на ВРС за 2017 год. е издадена Заповед № 7774/ 21.09.2017 г., с която е разпоредено Длъжникът Ц.Е.Ж. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на Кредитора С.Б.С. АД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес ***, сумата от 31,50 лева, представляваща заплатени от заявителя в качеството му на поръчител на „Мобилтел“ ЕАД, съгласно договор за поръчителство от 07.11.2014 г., незаплатени от длъжника месечни вноски по договор за продажба на изплащане № *** г. на устройство MyKi Watch blue със сериен номер 893595113060486, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 0.62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.06.2017 г. до 25.08.2017 г., както и сумата от 385 лева /триста осемдесет и пет лева/, представляваща сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК.
С отговора ответницата представя фискален бон за извършено плащане на сумата от 47.09лв. от 08.10.2017г. в полза на „Мобилтел“ ЕАД, както и платежно нареждане за сумата от 31.50лв. изплатени в полза на ищеца на 16.01.2018г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, и неговия размер, т.е. наличие на валидна облигационна връзка между страните, в изпълнение на която през процесния период ищцовото дружество е доставило на ответника твърдяното количество електроенергия, срещу което има изискуемо парично вземане от ответника в претендирания размер.
В тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията си.
Към датата на депозиране на исковата молба по настоящото дело – 17.11.2017г.,
исковата сума от 31.50лв. е била дължима. Плащането й е извършено след
завеждане на иска, поради което претенцията следва да се отхвърли като
неоснователна.
Поради това, че ответника с поведението си е станал причина за завеждане и
на заповедното и на настоящото производство, следва да бъде осъден да заплати
направените от ищцовото дружество разноски в
заповедното и настоящото производство. С оглед направено възражение от
ответника за прекомерността на претендирания
адвокатски хонорар на осн.чл.78, ал.5 от ГПК хонорар
съдът дължи произнасяне по този въпрос.
В случая адвокатското възнаграждение в размер на 360 лв. само за попълване на бланка по чл.410 ГПК от заповедното производство, при положение, че исканата сума е 31.50лева главница и 0.62лв. мораторна лихва, сочи действително на прекомерност и не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. По тази причина уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е прекомерно високо и следва да бъде намалено до размер на сумата 150 лева, съгласно разпоредбата на чл.7 ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ. Възнаграждението в настоящото производство също следва да се редуцира към минимума на чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ в размер на 300лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „С.Б.С.“АД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес ***,
срещу Ц.Е.Ж. с ЕГН-********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.К.М. ***, установителен иск
за съществуване и дължимост на сумата от 31.50лв.,
представляваща неизплатена сума по Договор за продажба на изплащане № ***г.,
която е изплатена на заявителя в качеството му на поръчител на „Мобилтел” ЕАД
по Договор за поръчителство от 07.11.2014г., с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.183 и
чл.200 ЗЗД, във връзка с което вземания в полза на ищеца е издадена Заповед №
7774/21.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 14232/2017г. по описа на ВРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ц.Е.Ж. с ЕГН-********** с адрес ***, със съдебен адрес
***, чрез адв.К.М. ***, да заплати на „С.Б.С.“АД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес ***,
сумата от 175лв., представляваща направени разноски в заповедното производство, както и сумата от 325лв., представляваща
направени разноски в настоящото производство, на осн. чл.78, ал.1 във вр.
с ал.5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд на
осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: