Р Е Ш Е Н И Е
№ 113 18.12.2019
година гр. Омуртаг
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
Омуртаг
на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА
ПЕТРОВА
секретар Диянка Константинова
като разгледа докладваното от председателя Анета Петрова
гражданско дело номер
№ 273 по описа за 2019 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Предявен е положителен установителен
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците Х.И.А.
и В.П.А. ***, твърдят в исковата си молба, че са съпрузи и по време на брака си
закупили чрез Кмета на Общ. О. от ЕООД „КАЙНАКА“ гр. Омуртаг описания в ИМ
недвижим имот, находящ се в град О., ведно с построената в същия жилищна сграда,
като сделката била обективирана в Договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.07.1995 година, вписан в Служба
по вписванията гр. Омуртаг под № 63 том I Вх. peг. № 274 от 04.08.1995 година. Твърдят,
че от 1995 година до момента владеят непрекъснато този недвижим имот и никой не
им е оспорвал правото на собственост върху същия. Те били декларирали имота и
заплащали редовно данъци, включително и на дворното място. Едва, когато решили
да се снабдят със скица на имота, им станало известно, че в СГКК гр. Т. и в
ответната Общ. О. дворното място е записано като общинска собственост с
отстъпено право на строеж. Заявяват, че са заплатили определената цена за
предаваемото към сградата място и поради това същото е било закупено от тях. Визират
допусната неточност в описанието на имота в сключения договор за продажба, по
вина на ответната община, чиито служители съставили този договор. Поради
изложените обстоятелства ищците молят съда да установи по съдебен ред спрямо
ответника правото им на собственост по Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.07.1995 година вписан в
Служба по вписванията гр. Омуртаг под № 63 том I Вх. peг. № 274 от 04.08.1995
година върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53535.501.1808 /петдесет и три
хиляди петстотин тридесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда
осемстотин и осем/ по КК и КР на град Омуртаг, одобрени със Заповед
РД-18-86/17.12.2009 г. на Изпълнителен Директор на АГКК, без последващо
изменение в КК и КР с площ 675 /шестстотин седемдесет и пет/ квадратни метра по
скицата с адрес на поземления имот град О., п. к.7900 ул. *** № *** /тридесет и
две/ с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10 м/ при съседи: ПИ с идентификатор
53535.501.103, ПИ с идентификатор 53535.501.1809, ПИ с идентификатор
53535.501.3057, ПИ с идентификатор 53535.501.102, ПИ с идентификатор
53535.501.101, ПИ с идентификатор 53535.501.99, стар идентификатор -няма и с
номер по предходен план: квартал 12/дванадесет/, парцел VII-103 /седми-сто и
три/. В с. з. искът се поддържа като се претендира присъждане и на направените
по делото разноски съобразно представен списък.
Ответникът Общ. О., представлявана от Кмета инж. Е. Х. Е.,
и упълномощения от него гл. юрисконсулт В. П., е депозирала по делото писмен
отговор, с който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан
като сочи, че според наличната в Общ. О. административна преписка предмет на
договора за продажба е била само жилищната сграда, но не и дворното място, в
което се намира същата. Евентуално, в случай, че съдът приеме претенцията за
основателна, ответникът възразява, че и в този случай може да се говори за
частична основателност на иска, тъй като документите сочели, че процесният имот
е с площ 500 кв. м. и е част от ПИ с идентификатор 53535.501.1808, а не е целия
ПИ с площ 675 кв. м. Възразява се, че поради липса на настъпили през годините
промени в статута на процесния имот, за същия е съставен Акт за общинска
собственост № 1905/23.08.2019 г., с отразен в него вид на собствеността: частна,
и същият е вписан в баланса на Общ. О.. При тези данни намира за нереализирано
и изтъкнатото като осъществено от ищците владение върху имота. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 500 лв. В с. з. за ответната страна не се явява представител.
Съдът като прецени становищата на
страните във връзка с представените по делото доказателства приема за
установено следното:
Според направения от съда и приет
от страните доклад по настоящото дело ищците искат да бъде признато спрямо
ответника правото им на собственост върху процесния имот, придобито по
деривативен начин – чрез правна сделка: покупко-продажба. За доказване на
визираното придобивно основание ищците са представили заверено от ответната
община копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти, сключен на 25.07.1995 г., вписан № 63, том I, вх.
***eг. № 274 от 04.08.1995 г. в нотариалния регистър на РС - Омуртаг, по силата
на който ответната Общ. О. продава на ищеца Х.И.А. недвижим имот, собственост
на ЕООД „Кайнака“ – град Омуртаг, находящ се в гр. О., ул. *** № ***, описан
като парцел VII-103, квартал 12, състоящ се от къща със застроена площ 47,50 кв.
м. върху мястото 500 кв. м., при съседи на жилището: С. А., Т. А., Пътно
управление, ул. *** и имот на зърнени храни. В т. 2 на Договора е отразено, че
недвижимият имот е продаден на купувача за сумата 131 061 лева, заплатена
напълно от купувача, със собствени средства, внесени по сметка № **********, кв.
№ 9 от 24.07.1995 г. Отбелязано е и че купувачът е внесъл и режийни съгласно чл.
152, ал. 1 НДИ в размер на 1% от стойността на имота – сумата от 1311 лева с кв.
№ 876/19 от 24.07.1995 г. Договорът е подписан от двете страни по същия. Обстоятелството,
че договорът е изготвен на типова бланка и в същата индивидуализиращите
характеристики на имота са вписани в наличните в образеца редове и между предварително
отпечатан текст, е предпоставка за различно тълкуване съдържанието на този
договор най-вече относно неговия предмет – продавания имот. Пресъздадено
буквално това описание представлява следното: „следния недвижим имот
собственост на държавата/ведомство/на ЕООД
„Кайнака“ Омуртаг, находящ се в
гр. О., ул. *** № ***, апартамент № ….на….етаж
в жилищна сграда – блок № …., вход…., построена върху държавна земя парцел № VІІ 103 квартал № 12, комплекс …., състоящ се от къща
със застроена площ 47.50 кв. м.с
принадлежащите таванско помещение № …с полезна площ….кв. м., избено помещение №
….с полезна площ…кв. м., с ….%д. ч.от общите части на сградата и ….%д. ч. от
правото на строеж върху мястото 500 кв.
м. при съседи на жилището: С. А., Т. А.,
Пътно управление, ул. *** и имот на зърнени храни“. Подсилените по цвят изрази
са допълнително попълнените в типовия документ, докато останалият текст е
предварително отпечатан. Видно от последния бланката е била предназначена за
договор за продажба на апартамент със съответните му таванско и избено помещения,
както и с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото. Описването на недвижим имот, различен от апартамент, в рамките
на тази бланка е довело до неясноти и противоречия при последващото тълкуване
волята на страните. Ето защо, за да се изясни основния спорен момент от
предмета на делото – какъв точно е имота - предмет на извършената
покупко-продажба, следва да се извърши тълкуване на договора съгласно чл. 20 ЗЗД, при което трябва да се търси действителната, а не предполагаемата обща
воля на страните като отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни
с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с
оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При това
тълкуване съобразно правилото на чл. 20 ЗЗД постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика приема, че при изясняване на действителната обща воля на
страните може да се излиза и извън текста на самия договор и да се изследват
обстоятелствата, при които той е сключен, поведението на страните преди и след
сключването му, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение
на договора, действителната характеристика на обектите, предмет на договора,
както и други обстоятелства, които са от значение за установяване на действителната
воля – в т. см. са Решение № 220 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6126/2013 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева, Решение № 202 от 13.07.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 680/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева. Именно
с оглед постигането на подобно тълкуване на договора съдът взе предвид
събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение, които дават
сведения за действията на страните по договора преди сключването му. От
съществено значение за изясняване на релевантните обстоятелства по делото е
заключението по извършената съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено
от страните и е прието от съда като добре мотивирано и компетентно изготвено. Съобразно
поставената му задача вещото лице е направило проучване на съхраняваните от
ответната община документи, касаещи процесния случай, като част от намерените
такива са приобщени към доказателствата по делото заедно с експертното
заключение. Видно от писмо изх. № 26 от 06.04.1994 г., входирано в Общ. О. на
12.04.1994 г. /налично по делото в два различни екземпляра с еднакво
съдържание/ ЕООД „Кайнака“ – град Омуртаг е заявило, че дава съгласието си за
продажба на сграда и парцела около нея на ул. *** № *** на лицето Х.И.А. –
работник на дружеството, като моли да бъде назначена комисия за оценка на
имуществото. Налице е открито от вещото лице и приложено към заключението му
удостоверение с изх. № 269/13.06.1994 г., с което Общински съвет гр. Омуртаг
удостоверява, че дворно място ... кв. м. с построената в същото място
полумасивна къща 50 кв. м. в парцел… в квартал 12 по регулационния план на гр.
О., област Русенска, при съседи: ул. ***, двор на РПС, склад на ЕООД „Кайнака“,
има днешна базисна цена 18 200.00 лв., като удостоверението е издадено на
собственика ЕООД „Кайнака“. В резултат на направеното от собственика на
сградата искане за оценка на тази сграда и на парцела около нея е назначена
комисия по чл. 265 от ППЗТСУ, която съставя протокол от 21.10.1994 г., в който
е отразено, че комисията „оценява част от дворище пл. № 103, собственост на общ.
О., което се придава към парцел VII-103, кв. 12 собственост на ЕООД „Кайнака“ -
собственик на жилищната сграда. “. Оценяваната част от дворното място -
незастроено и застроено, е от 500 кв. м., като при цена 90 лева на кв. м. е
дадена оценка в размер на 45 000.00 лева. Изрично в протокола е записано, че
ЕООД „Кайнака“ следва да заплати на Общ. О. сумата 45 000 лв. за „придаваемото
място към жилищната сграда“ в парцел VII-103, кв. 12 по регулационния план на
гр. О. по посочена сметка при ДСК – Омуртаг. В резултат на направената оценка
на дворното място е издадено ново удостоверение с изх. № 536/25.10.1994 г. /приложено
към експертното заключение/, с което Общински съвет гр. Омуртаг удостоверява, че
дворно място от 500 кв. м. с построената в същото място полумасивна къща 50 кв.
м. в парцел VII-103, кв. 12 по регулационния план на гр. О., област Русенска, при
съседи: ул. ***, РПС, парцел VI, парцел V-102, парцел IV-102, има днешна
пазарна/базисна цена 45 000.00 лв. Удостоверението е издадено на „собственика
ЕООД „Кайнака“. Със следващия хронологично документ - Писмо на МЗХП с изх. № 26-00-607/7.03.1995
г. до управителя на ЕООД „Кайнака“ гр. Омуртаг, изготвено във връзка с постъпил
сигнал относно продажбата на ведомствено
жилище на ул. *** № ***, се изисква да се изпратят в МЗХП оценката на
общината и оценката на независимия експерт на обекта по базисни пазарни цени. В
писмото се сочи, че оценката и продажбата на ведомственото жилище трябва да се извърши от общината по
местонахождение на имота съгласно изискванията на Наредбата за държавните имоти,
както и че оценката на ведомственото
жилище, която не е направена от
общината, не е правно валидна. Според експертното заключение, към
административната преписка в отдел „Общинска собственост“ при ответната община
бил налице и неподлежащ на копиране поради овехтялата тънка хартия с избелял
текст документ „Бизнес - оценка за определяне на пазарната стойност на сграда, собственост
на ЕООД „Кайнака“ гр. Омуртаг, намираща се в парцел VII-103, кв. 12 по плана на
гр. О.“ с възложител: ЕООД „Кайнака“ и извършена от С. Б. - бизнес оценител. Според тази бизнес – оценка,
изготвена на 20.02.1995 г., посочената сграда е оценена на стойност 83 161 лв. След
изготвянето от независимия оценител на оценката на сградата, управителят на ЕООД
„Кайнака“ е депозирал до Кмета на Общ. О. писмо с изх. № 21 от 12.06.1995 г. /входирано
в Общ. О./, с което уведомява, че с писмо № 26-00-719 от 18.11.1994 г. Министерството
на земеделието е дало съгласието си за продажба на ведомствено жилище на ул. *** № *** - собственост на ЕООД „Кайнака“
– гр. Омуртаг, на лицето Х.И.А. – работник във фирмата и досегашен наемател на
жилището. С писмото моли за съгласието на кмета за извършване на
покупко-продажбата по актуализирана цена в размер на 83 161 лв., увеличена с
размера на хонорара за изготвяне на оценката 2 900 лв., или общо 86 061 лв. С
последващо писмо с изх. № 30 от 13.07.1995 г. управителят на ЕООД „Кайнака“ –
Омуртаг уведомява Общински съвет - гр. Омуртаг, отдел „Държавни имоти“, че „Кайнака“
ЕООД дава съгласието си сградата на ул.
*** № ***, собственост на „Кайнака“ ЕООД да бъде продадена на Х.И.А.., като
посочва, че продажбата ще се реализира на стойност 83 161 лв., увеличена с
размера на хонорара за изготвяне на експертната оценка 2 900 лв., или за
окончателната цена от 86 061 лв. Посочена е банковата сметка на предприятието
100 000 9614 при „Балканбанк“ – град Омуртаг. Като приложения към писмото са
описани заповед за настаняване, писмо № 26-00-719/18.11.1994 г. от
Министерството на земеделието, скица на имота и платежен документ за земята. Като
доказателства по делото са приети и два платежни документа: 1/ вносна бележка №
9 от 24.07.1995 г. на „Балканбанк“ – град Омуртаг за платена в полза на „Кайнака“
ЕООД сума в размер на 131 061 лева от Х.И.А. по сметка 100 000 9416 с посочено
основание за плащане „покупка на жилище“
и 2/ разписка № 76/19 от 24.07.1995 г. за внесена от Х.И. по сметка на Общински
съвет Омуртаг сума от 1 311 лева, представляваща режийни за покупка на жилище. Финализиращият преписката документ е горепосоченият договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен
на 25.07.1995 г. между кмета на Общ. О. и купувача Х.И.А., въз основа на
Заповед № 232/21.07.1995 г. на Общ. О., одобрена от Кмета на Общ. О.. Депозираното
удостоверение за сключен граждански брак/препис, заверен по ЗАдв/ показва, че
двамата ищци са съпрузи от 26.10.1990 г., когато са сключили граждански брак, което
сочи, че продажбата на имота е станала по време на брака им и същите са го
придобили в режим на СИО. Ищците са декларирали пред Общ. О. с данъчна
декларация вх. № 4305/18.03.1998 г., че са собственици на имот, находящ се в
гр. О., ул. *** № ***, състоящ се от земя с площ 600 кв. м. и жилище – къща със
застроена площ 47.50 кв. м., а като основание за правото си на собственост са
посочили договора от 25.07.1995 г. От изготвената скица № 15-658080/13.09.2018 г.
от СГКК – Т. е видно, че по КК на град Омуртаг, одобрена със Заповед № РД –
18-86/17.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК процесният имот, представлявал
парцел VІІ в кв. 12 по последния регулационен план на града, е заснет с
идентификатор 53535.501.1808 с площ 675 кв. м., а като построени в същия са
нанесени две сгради: сграда с идентификатор 53535.501.1808.1 със застроена площ
111 кв. м. с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, на 1 етаж, и сграда с
идентификатор 53535.501.1808.2 със застроена площ 40 кв. м. с предназначение
селскостопанска сграда, на 1 етаж. В скицата е посочено, че няма данни за
собственика на поземления имот, а ищецът А. е записан като носител на право на
строеж на основание договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя №
63 том І рег. № 274 от 04.08.1995 г. на РС – Омуртаг. Като доказателство е
представен от ответника и приет Акт за частна общинска собственост № 1905 от
23.08.2019 г. /съставен след образуване на настоящото дело/, с който процесният
ПИ с идентификатор 53535.501.1808 в гр. О. с площ 675 кв. м. – застроен, е записан
като частна общинска собственост. И в АЧОС ищецът е записан като титуляр на
отстъпено право на строеж в имота на основание горецитирания договор, като са
отразени и намиращите се в имота две сгради, нанесени и на приложената по
делото скица. В експертното заключение вещото лице е отразило, че през годините
от 1994 г. до 2019 г. процесният имот е имал непроменения статут на застроен
парцел, като през същия период не е била променяна и площта му от 675 кв. м., и
настоящият ПИ с идентификатор 53535.501.1808 е изцяло идентичен с парцел
VІІ-103 в кв. 12 по регулационния план на града. Разликата в записаната площ на
имота по предшестващите кадастралната карта на града документи, в които е
отразена площ от 500 кв. м., и сега записаната му площ от 675 кв. м., се обяснява
от вещото лице с извършваното навремето измерване на ръка, без заснемане, като
това е водело до неточности, и тъй като не е имало изменения по плана и
фактическите граници на имота не са променяни, вещото лице заключава, че още от
1994 г. имотът е имал площ от 675 кв. м. При запознаване с плана на града
експертът е установил, че процесният имот е част от едно по-голямо дворно място
по кадастралните/имотни/ линии, за което били отредени общо два парцела, един
от които процесният. Досежно сградите в имота вещото лице е установило, че на
място построената жилищна сграда е с площ от 110 кв. м. понастоящем, т. е.
същата е била пристроявана, а съществувалата към 1994 г. стопанска постройка
била съборена и до жилищната сграда бил построен гараж с площ 28 кв. м. При
проверка на разписния лист към регулационния план за процесния парцел VІІ-103 в
кв. 12 първоначално е било записано“ двор на ДС“ Зърнени храни“ без посочен
документ за собственост, а след това имало втори запис“ Х.И.А.“ като записаният
документ за собственост бил „договор“. Категорично било, че по разписен лист
имотът не е бил записван като държавен. При разпита му в с. з. вещото лице
допълва, че сред материалите в административната преписка, намираща се в отдел „Общинска
собственост“ при ответната община, се намирало копие на документ върху лист с
формат А4, на който се разчитали само цифрите „45“, докато останалата част била
нечетлива, като според вещото лице този документ очевидно бил платежен, но не
можело да се установи кой и в полза на кого е плащал.
Основна предпоставка за успешното
провеждане на установителния иск е наличието на правен интерес от предявяването
му. По настоящото дело наред с оспорването на иска от страна на ответника Общ.
О., правният интерес за ищците произтича от факта, че ответната община е
съставила АЧОС, с който е актувала процесния имот като общинска собственост, което
недвусмислено отрича притежаването от тяхна страна на претендираното право. Ето
защо искът е допустим.
От съвкупната преценка на гореобсъдените
доказателства могат да се направят следните фактически и правни изводи: По делото липсват данни процесният имот
да е бил записан като държавна или общинска собственост към момента на
започналата процедура по продажбата му. Но неговият статут несъмнено е бил на
държавен имот предвид действалия до 1990 година правен режим на собствеността и
данните за първото му записване по разписен лист на Държавно стопанство „Зърнени
храни“. Това положение съответства на действалата от 1951 г. до изменението й
през 1990 г. редакция на чл. 7 от ЗС, съгласно която държавата предоставя на
държавните учреждения или предприятия управлението и стопанисването на
общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им. Следователно
този имот е бил държавен поне до 1990 г. Липсват конкретни данни за това какви
процедури са извършени относно статута на имота след 1990 г., но наличните по
делото доказателства съдържат индикации, че същият е бил държавен или общински
имот, а до 1996 г. държавните имоти са се актували и контролирали от
съответните служби „Държавни имоти“ към общинските съвети/общини. От хронологичния
преглед на кореспонденцията между страните, предшестваща договора, следва, че са
направени отделни оценки на жилището и на дворното място, в което то е било
построено. В протокола на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ от 21.10.1994 г. е
посочено, че ЕООД „Кайнака“ като собственик на жилищната сграда следва да
заплати по сметката на Общ. О. сумата от 45 000 лева, представляваща
дадената пазарна/базисна оценка на част от дворище пл. № 103 – собственост
на Общ. О., което се придава към парцел VІІ-103 – собственост на посоченото
ЕООД. Платежни документи за плащането на тази сума в полза на Общината Омуртаг
няма, но са налице косвени доказателства за такова плащане, съдържащи се в
писмо с изх. № 30 от 13.07.1995 г. на управителя на ЕООД „Кайнака“ – Омуртаг до
Общински съвет - гр. Омуртаг, отдел „Държавни имоти“, в което като приложен
документ е записан „платежен документ за земята“, докато в самото писмо е
изразено съгласието на ЕООД за продажба само на сградата в процесния имот. Друга
индикация за това плащане е констатираното от вещото лице обстоятелство, че към
преписката има платежен документ, чийто текст не се разчита, но са четими само
цифрите „45“, съдържащи се и в направената оценка на парцела – 45 000 лева.
За плащането на сумата, равняваща се на оценката на дворното място, говори и
посочената в договора от 25.07.1995 г. обща продажна цена от 131 061 лева,
която всъщност представлява сбор от оценката на жилището/86 061 лева/ и
оценката на дворното място/45 000 лева/. Наличният по делото платежен документ
доказва категорично, че ищецът е заплатил цялата сума, включваща цената на
жилищната сграда и на земята, по сметка на ЕООД „Кайнака“, което предполага, че
към този момент ЕООД от своя страна е превело сумата за дворното място по
сметка на общината. В първото изготвено от страна на собственика ЕООД „Кайнака“
писмо № 26/22.04.1994 г. е отразена волята му да продаде на ищеца като работник
в това дружество, както жилищната сграда, така и парцела, в който тя е построена.
Докато след започване на процедурата по оценка на имота, в последвалите писма
се говори само за съгласие относно продажба на сградата/писмо № 21/12.06.1995
г. и писмо № 30/13.07.1995 г. - двете от управителя на ЕООД „Кайнака“ – Омуртаг
и писмо на МЗХП с изх. № 26-00-607/7.03.1995 г. /. Понятието „жилище“ като
обозначаване на обекта на продажбата е употребено освен в посочените писма, и в
платежните документи за плащане на цената по договора и на режийните, а под „жилище“
следва да се разбира самата сграда, не и парцела, в който тя е построена и
който принципно се обозначава като „жилищен имот“. В случая действителната воля
на продавача по договора може и следва да се изясни и след преглед на фактите
при съобразяването им с действащото към онзи момент законодателство. През 1994-1995
г., когато е започнала преписката по продажбата на имота и е сключен договора
за продажба от 25.07.1995 г., все още е действала отменената на 30.09.1996 г. Наредба
за държавните имоти, по реда на която е сключен и посочения договор. Моментът
на сключване на договора е след отмяната през 1990 г. на Глава втора „Прехвърляне
и придобиване на недвижими имоти от граждани“ от Закона за собствеността на
гражданите, и преди отмяната на посочената НДИ, т. е. в преходен период на
преуреждане на правната уредба с оглед на новите обществено - икономически
отношения и условия. Извършената процедура преди сключване на договора показва
недвусмислено, че жилището е било ведомствено и съответно подчинено на режима
на НДИ, съгласно чийто чл. 109, ал. 1 и 2 по реда и условията на глава 15 от
тази наредба се продават на граждани жилища от държавния жилищен фонд, държавни
гаражи и ателиета, както и жилища, гаражи и ателиета, принадлежащи на
обществени организации, по тяхно предложение. Съгласно чл. 111, ал. 4 НДИ продажбата
на ведомствени жилища се извършва с разрешение на ръководителя на
министерството или ведомството. Именно в изпълнение на тази разпоредба е и
писмената кореспонденция по повод продажбата между управителя на ЕООД „Кайнака“
и МЗХП. По чл. 152, ал. 1 НДИ пък са изчислени и режийните в размер на 1%,
които са заплатени от ищеца по сметка на ОбС – Омуртаг. При сключването на
договора от 25.07.1995 г. е спазен сложния фактически състав, предвиден в
разпоредбите на чл. 120 и чл. 121 от НДИ, изискващ първо издаване на заповед на
председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет/каквато в
случая е посочена в договора/и на второ място - договор, подписан от
председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или от
определен от него член на изпълнителния комитет, и от купувача. В конкретния
случай и заповедта, и договорът са подписани от кмета на Общ. О., който
съгласно действащата от 1991 г. Конституция на РБългария и съгласно ЗМСМА е
орган на изпълнителната власт в общината, респ. същият изпълнява функциите, които
до този момент е изпълнявала несъществуващата след 1991 г. фигура на
председателя на ИК на ОбНС. Именно прочитът на разпоредбите на НДИ показва, че
същата урежда извършването на продажби само на определени видове обекти - жилища,
гаражи и ателиета. Дворното място не е сред обектите, подлежащи на продажба по
реда на НДИ, на основание на която е сключен договорът, на който ищците
основават исковата си претенция. Това дворно място не би могло да бъде предмет
на продажба на физическо лице нито самостоятелно, нито заедно с построеното
върху него жилище при действието на цитираната наредба. В т. см. е и Решение № 1124
от 19.07.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2001 г., IV г. о. Аргументът за този
извод се съдържа в разпоредбата на чл. 121, ал. 4 НДИ, съгласно която купувачът
на жилището придобива право на строеж върху мястото или върху съответната
идеална част от него. Тълкуването на тази норма означава, че с продажбата на
жилището по реда на НДИ купувачът на същото не купува и двора около него, а
само придобива право на строеж върху това място. Това правно положение обяснява
и заплатената от ищеца договорна цена, равняваща се на сбора от оценките на
жилището и дворното място. В случая купувачът е платил цената на дворното място
не с оглед закупуване на собствеността върху същото, а с оглед придобиване на
правото на строеж върху него. И това е така, тъй като съгласно чл. 147 НДИ при
отстъпване право на строеж върху държавна земя то се изплаща в размер на 100%
от тарифната цена за земята. Ето защо и на това основание ответната община е
актувала имота като частна общинска собственост.
В резултат на направеното
обсъждане на събраните по делото доказателства и тяхното анализиране в
съвкупност, съдът стигна до извода, че волята на договарящите страни/най-вече
на продавача/ и целта на договора, съобразена със закона, с действалата към
сключването на договора от 25.07.1995 г. практика, и със статута на недвижимия
имот към онзи момент, е била да се извърши продажба само на жилището със
застроена площ 47.50 кв. м., намиращо се в парцел VІІ-103 в кв. 12 по плана на
град Омуртаг, ведно с правото на строеж върху мястото от 500 кв. м., т. е.
върху целия парцел, доколкото липсват посочени проценти и идеални части от това
право на строеж. Неслучайно и в следващите години това право е реализирано, предвид
констатираните от вещото лице налични пристройки и гараж в имота. Посоченият
договор няма за своя правна последица прехвърляне правото на собственост върху
процесния имот. В случай, че ЕООД „Кайнака“ – Омуртаг е искало да прехвърли на
ищците и собствеността на дворното място, в което е построено ведомственото
жилище, то след изплащане на същото от страна на дружеството и придобиване на
този парцел като собствен е можело чрез правна сделка в нотариална форма по чл.
18 от Закона за задълженията и договорите да стори това. А в случай, че имотът
е бил със статут на общински или държавен продажбата е следвало да стане със
съответен писмен договор по чл. 18 от Закона за собствеността, но не и по реда
на НДИ. И тъй като искът се базира само на визираното от ищците основание –
придобито право на собственост въз основа на договор за продажба, сключен по
реда на НДИ, то предвид гореизложеното искът следва да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен.
По претенцията на ответната
страна за присъждане на направените разноски – съгласно принципното правило на чл.
78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Предвид цялостното отхвърляне
на предявения иск отговорността за разноски следва да се понесе изцяло от ищците.
С писмения отговор ответникът претендира единствено присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева По тази конкретна претенция
съдът взе предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно която в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Посоченото правило препраща
относно размера на юрисконсултските възнаграждения към Наредбата за заплащането
на правната помощ, като относима към настоящия случай е разпоредбата на чл. 25
от същата, съгласно която за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съдът като прецени фактическата и правна
сложност на настоящото дело, размерът на правния интерес по иска, както и
участието на юрисконсулта на ответната община, изразяващо се само в изготвяне
на писмен отговор по делото, без участие в съдебното заседание, намира за
адекватен размер на възнаграждението му сумата в размер на 150 лева. Ето защо ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответната страна сумата в размер на 150
лева, представляваща претендирано и определено от съда юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Х.И.А. с ЕГН – ********** и В.П.А. с ЕГН – **********,***,
против Общ. О., с адрес град Омуртаг, ул. *** № ***А, представлявана от Кмета
инж. Е. Х. Е., иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Общ. О. на
правото им на собственост по Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 25.07.1995 година, вписан в Служба по
вписванията гр. Омуртаг под № 63 том I Вх. рег. № 274 от 04.08.1995 година, върху
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53535.501.1808 /петдесет и три хиляди петстотин
тридесет и пет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда осемстотин и осем/ по КК
и КР на град Омуртаг, одобрени със Заповед РД-18-86/17.12.2009 г. на
Изпълнителен Директор на АГКК, без последващо изменение в КК и КР с площ 675
/шестстотин седемдесет и пет/ квадратни метра по скицата, с адрес на поземления
имот град О., п. к.7900 ул. *** № *** /тридесет и две/ с трайно предназначение
на територията: Урбанизирана и начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до
10 м/ при съседи: ПИ с идентификатор 53535.501.103, ПИ с идентификатор
53535.501.1809, ПИ с идентификатор 53535.501.3057, ПИ с идентификатор
53535.501.102, ПИ с идентификатор 53535.501.101, ПИ с идентификатор
53535.501.99, стар идентификатор -няма и с номер по предходен план: квартал
12/дванадесет/, парцел VII-103 /седми-сто и три/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х.И.А. с ЕГН – ********** и В.П.А. с ЕГН – ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Общ.
О., с адрес град Омуртаг, ул. *** № ***А, представлявана от Кмета инж. Е. Х. Е., сумата в размер на 150/сто и петдесет/лева, представляваща присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Т. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета
Петрова