О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 11.08.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI въззивен състав в закрито съдебно
заседание на единадесети август две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНЧД
№ 2592 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 7 от НПК.
Образувано е
по частна жалба на И.П.И. срещу
определение на СРС, НО, 94 с-в от 30.06.2020г. по НЧД № 6630/2020г., с което е оставена
без разглеждане подадената от И. жалба срещу постановление на СРП от 04.05.2020
г., с което на основание чл.243, ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК е прекратено
наказателното производство по ДП № 478/2017 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр
43942/2016 г. по описа на СРП.
В жалбата се
излага прочит на разпоредбата на чл.74 от НПК. Акцентира се на обстоятелството,
че макар наказателното производство да се води за формално престъпление,
каквото е това по чл.141, ал.3 от НК, изводът за липса на пострадало лице е
неправилен. Иска се съдът да отмени атакуваното определение поради неговата
незаконосъобразност.
Въззивният
съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, с която е сезиран, както и материалите
по делото, намира за установено следното:
Жалбата е
постъпила в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК от легитимирано лице, поради което е
процесуално допустима.
По същество същата
се явява основателна поради следните съображения:
Досъдебно
производство № 478/2017г. по описа на 06
РУ СДВР, пр. пр № 43942/2016г. по описа на СРП е образувано на 27.01.2017г. за
престъпление по чл.141, ал.3 от НК - за това, че на 23.07.2016г. в гр. София, като
е бил длъжен да окаже помощ на болен, а именно – И.П.И., не му е оказал такава
помощ без уважителни причини.
С
постановление от 04.05.2020г. прокурорът е приел, че са налице основания за прекратяване
на наказателното производство поради изтичaнe на предвидената в закона давност.
Същевременно, за пълнота на изложението, е посочил, че спрямо двама от разпитаните свидетели по делото
е имало административно производство (НАХД № 16135/2017г. на СРС, НО, 9 с-в),
приключило с Решение от 09.10.2019г., с оглед на което следва да се отчете и
принципът ne bis in idem.
Недоволен от
прокурорския акт останал И.И. и го обжалвал, като било образувано НЧД № 6630/2020г.
на СРС, НО, 94 с-в.
С определение от
30.06.2020г., постановено по НЧД № 6630/2016г. по описа на СРС, НО, 94 състав,
на основание чл. 243, ал. 5 депозираната от И. молба е оставена без
разглеждане, а образуваното съдебно производство – прекратено.
Първоинстанционният съд е приел, че
жалбата е недопустима и като такова следва да бъде оставена без разглеждане,
като се е позовал на разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, указваща лицата,
които имат право да обжалват прокурорското постановление. Контролираният съд се
е мотивирал, че престъплението по чл.141, ал. 3 НК е в глава втора
„Престъпления против личността“, Раздел 3 „Злепоставяне“ и предвид естеството
на престъпния състав, който е на просто извършване и непредвиждащ определен
престъпен резултат, не е налице фигурата на пострадал по смисъла на чл.74 от НК. Поради това районният съд е приел, че И. няма качеството на пострадало лице,
а оттам – и право на жалба срещу постановлението за прекратяване на досъдебното
производство, доколкото не попада в кръга на легитимираните съгласно чл. 243,
ал. 4 от НПК субекти. За да обоснове своите правни изводи, СРС се е позовал и
на постановено от СГС решение по сходен казус.
При така установеното от фактическа
страна, от правна страна въззивният съд прие следното:
Съгласно разпоредбата на чл.243,
ал.4 от НПК процесуално легитимирани да
обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство са
пострадалият от престъплението, ощетеното юридическо лице и обвиняемият. Този
кръг на активно легитимираните лица, които могат да възбудят съдебен контрол за
законосъобразност на постановлението за прекратяване, е изчерпателно изброен в
разпоредбата.
В конкретния случай настоящият съдебен
състав не споделя изводите на СРС относно липсата на качеството „пострадал“
спрямо подалия жалбата И.И., а оттам – и липсата на процесуална легитимация и
възможност да обжалва прокурорското постановление.
Правилно е изтъкнала първата
съдебна инстанция, че престъплението по чл.141, ал.3 от НК е формално такова и
в състава си не предвижда настъпването на съставомерни вредни последици.
Въззивният съд обаче счита, че направеното от районния съд стеснително
тълкуване на разпоредбата на чл.74 от НПК не е съобразено както с буквата и
духа на закона, така и с българската и европейска съдебна практика. Съгласно
легалната дефиниция, заложена в чл.74 от НПК пострадал е лицето, което е
претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Няма
основание да се счита, че законодателят се е ограничил единствено до съставомерните
вреди. Обратното, следва да се приеме, че разпоредбата визира всички вреди –
имуществени или неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението.
Развитието на съдебната практика в България
последните години е именно в тази насока и приемане, че пострадал от
престъплението може да бъде и лице, което е претъпяло и несъставомерни вреди,
стига те да са пряка и непосредствена последица от инкриминираното деяние (в
този смисъл – Решение № 30 от 04.02.2013 г. по н. д. № 2150/2012 г., н.
к., II н. о. на ВКС, Решение № 33 от 11.07.2017 г.
по н. д. № 48/2017 г., н. к., III н. о. на ВКС, Решение № 220 от 03.08.2015 г. по
н. д. № 577/2015 г. на ВКС, Решение № 605 от 23.03.2011 г. по н. д. № 630/2010
г. на ВКС, Решение № 346 от 23.12.2011 г. по нак. д. № 1787/2011 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 173/16 октомври 2017 г., I НО, н.д № 628 по описа за
2017 г. на ВКС, Решение № 94 от 12.05.2015 г. по н. д. № 1826/2014 г. на ВКС,
Решение № 220 от 03.08.2015 г. по н. д. № 577/2015 г. на ВКС, Решение № 175/19.10.2017
г. н.д № 677/2017 г. на ВКС, Решение № 680 от 22.11.2004 г. по н. д. № 295/2004
г., I н. о. на ВКС, Решение № 131 от 23.05.2014 г. по н. д. № 120/2014
г., н. к., I I I
н. о. на ВКС)
Идентична дефиниция за „пострадало
лице“ като тази по българското законодателство е дефиницията, дадена в чл. 2,
т. 1, б. "а" от Директива
2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за
установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления, в която се посочва, че „жертва“ е физическо лице,
което търпи вреди, изразяващи се във физическо, душевно или емоционално
страдание, или пък икономическа вреда, като всички те са преки последици от
престъпление. Акцент в европейското законодателство при преценката дали едно
лице притежава качеството „пострадал“ е поставен върху обстоятелството дали
причинените нему вреди са пряка последица от престъплението.
С оглед гореизложеното въззивният
съд приема, че пострадало лице може да бъде и това, което е претърпяло
несъставомерни вреди, но същевременно те са причинени пряко от престъплението.
В този смисъл при систематичното тълкуване на чл.74 от НПК и чл.141, ал.3 от НК,
като се съобрази и цитираната съдебна практика, следва извода, че пострадал от
престъплението по чл.141, ал.3 от НК може да има, стига той да е претърпял
вреди, намиращи се в пряка причинно-следствена
връзка с инкриминираното деяние, предмет на обвинение.
По изложените съображения,
настоящият въззивен съдебен състав приема, че
жалбоподателят И. се явява правно легитимиран да подава жалба срещу постановлението
на прокурора по чл. 243 от НПК, поради което и частната жалба следва да се
счете за основателна, а определението на СРС – за неправилно и
незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено, а делото да се върне
на СРС за произнасяне по същество.
Водим от горното и на основание чл.
243, ал. 8 от НПК, Софийски градски съд, НО, VI въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение на СРС, НО, 94 с-в от
30.06.2020г. по НЧД № 6630/2020г., с което е оставена без разглеждане
подадената от И.П.И. жалба срещу
постановление на СРП от 04.05.2020 г., с което на основание чл.243, ал.1 вр.
чл.24, ал.1, т.3 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП №
478/2017 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр 43942/2016 г. по описа на СРП.
ВРЪЩА делото на СРС за разглеждане на
жалбата по същество.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: