№ 15
гр. гр.Велинград , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на двадесет и девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА Д. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА Д. ИВАНОВА Гражданско
дело № 20205210100693 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 693 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ищеца ищеца „Евро Финанс
Колект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.„Мария
Луиза“ № 46, ет. 4, представлявано от Е. Р. Д., чрез адв. И.М. Л. от САК, със съдебен адрес:
гр.Варна, бул. „Мария Луиза № 21, ет.2, против Б. П. Ч., ЕГН: ********** от гр. Велинград,
ул. „Пионерска” №120.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между ищец и
ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 32,71лв.-
главница, представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги
от 09.01.2015г., сключен между длъжника и „Българска Телекомуникационна Компания”
ЕАД, въз основа на който са издадени следните фактури: ф.№**********/15.04.2017г., ф.
№**********/16.05.2017г., ф.№ ********** от 15.06.2017г. и ф.№********** от
15.07.2017г., както и сумата в размер на 9,53лв ., представляваща сбор от мораторните
лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа
по всяка една от тях до 27.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
1
Ищецът твърди, че на 25.06.2020г. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу ответника по повод, на което било
образувано ч.гр.д. №388/2020г. по описа на РС-Велинград. Със заявлението искал издаване
на заповед за изпълнение, с която длъжника Б. П. Ч. с ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул.
„Пионерска” №120, да бъде осъден да заплати на „Евро Финанс Колект” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 46, ет. 4,
представлявано от Е. Р. Д., сумата от 32,71 лв. В законоустановения срок длъжникът
депозирал възражение на основание чл.414 ал.2 от ГПК.
Ищецът твърди още, че “Българска телекомуникационна компания" ЕАД е
предприятие с основен предмет на дейност изграждане, използване и поддържане на
обществени и далекосъобщителни мрежи и информационни системи на територията на
Република България, както и за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез тях и други
услуги на своите абонати.
На 09.01.2015 г. между БТК и Б. П. Ч. бил сключен Договор за телекомуникационни
услуги. С договора били предоставени мобилни услуги за телефонен номер ********** с
абонаментен план „ Тгaffiс Unlimited М+”. Срокът на Договора бил 24 месеца, като влизал в
сила в деня на подписването му.
На 09.01.2015г. между БТК и Б. П. Ч. бил сключен втори Договор за
телекомуникационни услуги. С договора били предоставени телекомуникационни услуги за
номер ********* с абонаментен план „Vivacom Net 15”. Срокът на Договора бил 24 месеца,
като същият влизал в сила в деня на подписването му.
Във връзка с тези договори били издадени следните фактури:
1. фактура №**********/15.04.2017г. за отчетен период 15.04.2017г. до
14.05.2017 год., включваща стойността на ползваните телекоминукационни услуги /
месечен абонамент за мобилни разговори и мобилен интернет / в размер на 38,40 лв., от
която сумата от 9,31 лв. до настоящия момент не била заплатена.
2. фактура №**********/16.05.2017г. за отчетен период 15.05.2017г. до 14.06.2017г.,
включваща стойността на ползваните телекоминукационни услуги / месечен абонамент за
мобилни разговори и мобилен интернет / в размер на 7,80 лв., която до настоящия момент не
била заплатена.
3. фактура №**********/15.06.2017г. за отчетен период 15.06.2017г. до 14.07.2017г.,
включва стойността на ползваните телекоминукационни услуги / месечен абонамент за
мобилни разговори и мобилен интернет / в размер на 7,80 лв., която до настоящия момент не
била заплатена.
4. фактура №**********/15.07.2017г. за отчетен период 15.07.2017г. до 14.08.2017г.,
2
включваща стойността на ползваните телекоминукационни услуги / месечен абонамент за
мобилни разговори и мобилен интернет, в размер на 7,80 лв., която до настоящия момент не
била заплатена.
Първата страница на всяка фактура съдържала обобщена таблица, която представя
резюмирана информация за включените услуги и стойности за плащане. А втората страница
съдържала справка за всички месечни абонаменти за услуги и дължими суми /без вкл.ДДС/
за потреблението в конкретния период за таксуване.
Настоява се на това, че съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Ответникът бил длъжен да заплати на ищеца сумата от 9,53лв., представляваща
мораторна лихва за забава, както следва:
- 2,83лв. по фактура № **********/15.04.2017 г. ;
- 2,30лв. по фактура № **********/16.05.2017г. ;
- 2,23лв. по фактура № **********/15.06.2017г. ;
- 2,17лв. по фактура № **********/15.07.2017г.
До момента тези суми не били заплатени.
Поради незаплащане на задълженията от страна на ответника на 16.10.2018г.
„Българска телекомуникационна компания"ЕАД сключила договор за прехвърляне на
вземания със „СГ Груг“ООД по силата, на който дружеството цесионер придобил
вземанията по всички горепосочени фактури. От своя страна „СГ Груп” ООД, в качеството
си на пълномощник на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД изпратило
уведомление до Б. П. Ч. на основание чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.
На 26.08.2019г. „СГ Груп” ООД прехвърлил всички свои вземания придобити по
горепосочения Договор на „Евро Финанс Колект” ЕООД. „СГ Груп” ООД в качеството си
на цедент по Договора за прехвърляне на вземания сключен на 26.08.2019 г. , изпратило
уведомление по пощата до Б. П. Ч. на основание чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите.
Настоява се и на това, че законът не указва формата и момента на съобщаване. А
длъжникът може да противопостави своето възражение, че няма надлежно уведомление,
само ако наведе твърдение, че е изпълнил задължението си на стария кредитор. В този
смисъл било Определение № 987 от 18.07.2011г., на ВКС по гр.д. № 867/2011г., IV г.о., ГК.
Предвид изложеното дружеството цесионер било активно легитимирано да предяви
3
заявление на основание чл.410 от ГПК, както и настоящия установителен иск по реда на
чл.422 и сл. от ГПК.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване за установено в
отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
в размер на общо 32,71лв.- главница, представляваща незаплатена главница по Договор за
телекомуникационни услуги от 09.01.2015г., сключен между длъжника и „Българска
Телекомуникационна Компания” ЕАД, въз основа на който са издадени следните фактури:
ф.№**********/15.04.2017г., ф.№**********/16.05.2017г., ф.№ ********** от 15.06.2017г.
и ф.№********** от 15.07.2017г., както и сумата в размер на 9,53лв., представляваща сбор
от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от
датата на падежа по всяка една от тях до датата на подаване на заявлението - 27.04.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
388/2020г. на ВлРС.
Претендират се и разноските в заповедното производство и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си адв.Ив.Л. в писмена молба поддържа иска и
иска уважаване на същия. При еветуалност прави и възражение по чл.78, ал.5 ГПК, за
намаляване поради прекомерност на разноски на ответника.
В о.с.з.ответника, редовно уведомен не се явява, не изпраща представител. Депозирал
е писмено становище, в което намира иска за неоснователен поради следното: Поддържа
заявеното от него във възражението. Твърди да няма неизплатени задължения към БТК АД
/Виваком/, а договорите му за ползвани услуги били прекратени поради изтичане на срока
им. За първи път разбрал за претенцията от връчената му заповед за изпълнение в полза на
пореден цесионер. От доказателствата не се установявало, че цедентът има вземане към
него, което да е прехвърли на първия цесионер, респективно той да е придобил такова
вземане. Счита за некоректно без каквото и да било съобщаване да се формира задължение,
което да се твърди да не изпълнил. Никога не бил канен от когото и да било да плати
подобно задължение. Не бил изпадал и в забава, тъй като не му било съобщавано, че дължи.
Тъй като претендирано вземане било многократно по-малко от претендираните разноските,
счита същите за некоректни и непропорционални.
4
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 388/2020г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед №
158/29.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК се установява да е
разпоредено Б. П. Ч., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. „Пионерска” №120, да заплати
на „Евро Финанс Колект“ ЕООД– гр.София следните суми: сумата от 32,71лева –
незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги от 09.01.2015г. сключен с
БТК, въз основа на който са издадени следните фактури: ф.№**********/15.04.2017г., ф.
№**********/16.05.2017г., ф.№ ********** от 15.06.2017г. и ф.№********** от
15.07.2017г., както и 9,53лв. –сбор от мораторни лихви върху главниците по фактури за
периодите от падежа на всяка фактура до 27.04.2020г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 26.06.2020г. до окончателно изплащане на вземането, и разноски от
25лв. за държавна такса и 300,0лв. за адв.възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 388/2020г. на ВлРС е връчена на
длъжника Б.Ч. лично на 27.07.2020г. На 27.07.2020г. е постъпило Възражение по реда на
чл.414 ГПК. В него длъжника Б.Ч. заявява, че е изплатил задълженията си при прекратяване
на договора с БТК ЕАД.
Във връзка с депозираното възражение по чл.414 ГПК, заявителя „Евро Финанс
Колект“ ЕООД е уведомен да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в
негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 388/2020г. на ВлРС в едномесечен срок.
Съобщението е получено от него на 11.08.2020г., а настоящия установителен иск е постъпил
в съда на 04.09.2020г. изпратен по пощата с клеймо от 03.09.2020г. и е предявен от
ищцовото дружество в дадения срок. Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.
Страните не спорят по обстоятелството, до колкото ответника не го е оспорил, да е
били сключен между ответника Б.Ч. и БТК ЕАД, с търговска фирма „Виваком“ Договор за
телекомуникационни услуги № **********09012015-32682881/09.01.2015г. за срок от 24
месеца. Не спорят и договорената услугата да и била предоставена към номер **********, с
абонаментен план “Traffic Unlimited М+”. А и същото се установява от представения от
ищеца договор от 09.01.2015г. /л.9-13/. За уговорения тарифен план се дължи
промоционална абонаментна такса от 7,90лв. с ДДС.
Страните не спорят по обстоятелството, да е били сключен между ответника Б.Ч. и
БТК ЕАД, с търговска фирма „Виваком“ Договор за телекомуникационни услуги №
20150109111815-32683371/09.01.2015г. за срок от 24 месеца. Не спорят и договорената
услугата да и била предоставена към номер ********* с абонаментен план „Vivacom Net 15”
–гласова услуга. А и същото се установява от представения от ищеца договор от
5
09.01.2015г. /л.15-17/. За уговорения тарифен план се дължи непромоционална абонаментна
такса от 14,80лв. с ДДС.
Договорите и приложенията към тях са подписани от абоната – Б. П. Ч..
Видно от представената от ищеца Фактура № **********/15.04.2017г. в нея е
начислено задължение на ответника, като абонат с клиентски № 11094778001 за заплащане
на следните суми: 6,50лв. –фиксирани гласови услуги; 13,17лв.-мобилни услуги; 12,33лв.-
интернет услуги; 6,40лв.- 20% ДДС. В резултата общото начисление с ДДС е 38,40лв.
Във Фактура № **********/16.05.2017г. е начислено задължение на ответника, като
абонат с клиентски № 11094778001 за заплащане на следните суми: 6,50лв. –фиксирани
гласови услуги; 1,30лв.- 20% ДДС.; 10,82лв.-баланс от предходни периоди. В резултата
общото начисление с ДДС е 18,62лв.
По делото е представен и договора за цесия от 16.10.2018г. /л.26/ сключен между
„БТК” ЕАД-София, като продавач и „СГ Груп” ООД -Монтана, като купувач, по силата на
който последния придобива вземанията на цедента, описани в Приложение №1.1 и
Приложение № 1.2, ведно с привилегии, ипотеки и изтекли лихви. Според чл.5 от този
договор за цесия, цесионерът се е задължил да уведоми за своя сметка длъжниците за
извършената цесия от името на цедента, за които му е издадено изрично пълномощно.
Въпросното пълномощно е представено с договора за цесия. Представено е и съставено от
„СГ Груп” ООД, като пълномощник на БТК уведомление по чл.99 от ЗЗД, адресирано до
ответника Илия Йосифов. Няма данни обаче то да му е било изпратено съответно връчено.
Видно от представения Договора за прехвърляне на вземания от 26.08.2019г.
сключен между „СГ Груп” ООД -Монтана, като продавач и ищеца „Евро Финанс Колект“
ЕООД –гр.Варана, като купувач, с него последния е придобил вземанията на цедента,
описани в Приложение № 1– списък на вземанията. В този списък е записано вземана към
Васил Петров Ч., ЕГН ********** от гр.Велинград, ул.“Пионерска“ № 120 в размер на
сумата от 32,71лв. – главница по Договор от 09.01.2015г. по който са издадени ф.
№**********/15.04.2017г., ф.№**********/16.05.2017г., ф.№ ********** от 15.06.2017г. и
ф.№********** от 15.07.2017г.
Представено е и съставено от „СГ Груп” ООД, уведомление по чл.99 от ЗЗД
адресирано до ответника Васил Петров Ч., според което считано от 26.08.2019г. дългът му
към СГ Груп в размер на 32,71лв. по Договор от 09.01.2015г. на БТК е прехвърлен на „Евро
Финанс Колект“ ЕООД. Няма данни обаче и това уведомление за втората цесия да е било
изпратено и връчено.
В заявлението си по чл.410 ГПК ищеца е твърдял, че за извършената цесия длъжника
Б.Ч. е бил надлежно уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД с писмо от 11.09.2019г. Доказателства
6
за наличие на уведомяване за цесията в насока на писмо от сочената дата 11.09.2019г., което
да е изпратено и връчено на ответника не са представени. Вместо това в исковата си молба
ищецът вече и не твърди да е бил уведомен ответника с такова писмо, а в тази насока сочи
съдебна практика – Определение №987/2011г. по гр.д.№867/2011г. на ВКС, като в писмено
становище основава уведомяването на ответника за цесиите на връчването на искова молба.
От горните доказателства безспорно се установява съществуване на валидно сключен
Договор за телекомуникационни услуги № **********09012015-32682881/09.01.2015г. и
Договор за телекомуникационни услуги № 20150109111815-32683371/09.01.2015г. – гласова
услуга от ответника, въз основа на който са издадени процесните ф.
№**********/15.04.2017г., ф.№**********/16.05.2017г., ф.№ ********** от 15.06.2017г. и
ф.№********** от 15.07.2017г. Установява се и наличие на валидно сключени два договора
за цесия, като в резултата на прехвърляне на вземания ищеца „Евро Финанс Колект“ ЕООД
е притежател на вземана към ответника по същите договори в размер на 32,71лв. Следва да
бъде посочено в случая, че съгласно последователната съдебна практика с получаването на
препис от исковата молба с приложените към нея доказателства, включително и
уведомлението, се приема, че ответника е валидно уведомен за цесиите /в този смисъл
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,; Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС
по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК и мн.др./, поради което следва, че ищеца е материално
легитимиран да претендира изпълнение на задълженията на длъжника.
По същество ответника не е оспорил нито легитимацията на страните, нито
изискуемостта на вземането, нито неговия размер. Твърдението му, че догово-рите с БТК
са били прекратени поради изтичане на срокът им, само по се бе си не означава да са били
заплатени всички задължения по тези договори преди да изтече техния срок.
Обстоятелството, че никой не бил уведомявал ответника за това да има незаплатени
задължения към БТК, има отношение единствено към евентуални претенции за лихви за
забава от дата на уведомяването. Такива в случая се претендира от ищеца в размер на общо
9,53лв. за периодите от деня следващ падежа на фактурата до 27.04.2020г. В представените
фактури е посочена конкретна дата, като срок за плащане. А според чл.3 от за
телекомуникационни услуги № **********09012015-32682881/09.01.2015г., срокът за
заплащане на задълженията по фактура е 18 дни от дата на издаването й. Тоест срокът за
плащане на задължения по издадени фактури е договорно определен от страните още при
сключване на договора. Претенцията на ищеца за законовата лихва от датата на депозиране
на Заявление за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК, което и играе роля на покана за плащане.
При което и следва да се приеме, че действително неговото задължение към ищеца не е
изпълнено и е точно колкото е претендирал.
По делото е приета и неоспорена от страните ССЕ изготвена от в.л.Т., която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастна. Видно от заключение по ССЕ задължението
на ответника Ч. по процесните фактури, които са надлежно осчетоводени в счетоводството
7
на БТК и са останали незаплатени е в размер на общо 32,71лв., в това число: 9,31лв- по ф.
№**********/15.04.2017г. след приспадане на платени 1,51лв., 7,80лв.- по ф.
№**********/16.05.2017г., 7,80лв.- по ф.№ **********/15.06.2017г. и 7,80лв.- по ф.
№**********/15.07.2017г. Според т.2 от заключението размерът на мораторните лихви, за
периодите от деня следващ падежа на фактурата до 27.04.2020г. е в размер на общо 9,53 лв.
Ето защо и се установява наличие на задължение на ответника към ищцовото
дружество за главница в размер на 32,71лв., представляваща задължение по ф.
№**********/15.04.2017г., ф.№**********/16.05.2017г., ф.№ ********** от 15.06.2017г. и
ф.№********** от 15.07.2017г. издадени въз основа на Договор за телекомуникационни
услуги № **********09012015-32682881/09.01.2015г. и Договор за телекомуникационни
услуги № 20150109111815-32683371/09.01.2015г. – гласова услуга, сключени с БТК ЕАД.
До колкото не се установи това задължение да е изпълнено от датата на поканата,
каквато е заявлението за издаване на ЗИ, то безспорно същата се дължи, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.06.2020г.– дата на постъпване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото ищеца има право на разноски, като е представляван от
адвокат и е претендирал такива в размер на общо 650,0 лв., съобразно списък по чл. 80 ГПК,
в това число: за установителния иск – 325лв. сбор от 25лв. държавна такса и 300лв
адв.възнаграждение и в заповедното производство – 325лв. – сбор от 25 за държ. такса и
300лв. за адв възнаграждение /колкото и са му били присъдени/ . Следва да се отбележи, че
според представените в заповедното и настоящото производство ДПЗС, изплатено е
адв.възнаграждение в размер на по 300лв. в брой. А съгласно чл.7, ал.2 т.1 от НМРАВ при
цена на иска до 1000лв. минималното възнаграждение е 300лв. При което неоснователно е
възражението на ответника за непропорционалност и некоректност на разноските на ищеца.
Ето защо и на осн. чл.78, ал.1 на ищеца ще се присъдят разноски за настоящото
производство в размер на 325,0лв., а до колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. №
388/2020г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 325,0лв., а искът се
уважава изцяло, то и следва на ищеца да се присъдят разноски за заповедното производство
в този размер, които и суми ответника ще се осъди да му заплати.
Предвид изхода от спора ответника няма право на разноски.
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ“
8
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.„Мария Луиза“
№ 46, ет. 4, ЧЕ Б. П. Ч., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. „Пионерска” №120, МУ
ДЪЛЖИ следните суми: СУМАТА от 32,71лв. /двеста лева и 21ст./ - главница,
представляваща задължение за заплащане на телекомуникационни услуги по ф.
№**********/15.04.2017г., ф.№**********/16.05.2017г., ф.№ ********** от 15.06.2017г. и
ф.№********** от 15.07.2017г. издадени въз основа на Договор за телекомуникационни
услуги № **********09012015-32682881/09.01.2015г. и Договор за телекомуникационни
услуги № 20150109111815-32683371/09.01.2015г. – гласова услуга, сключени с БТК ЕАД,
СУМАТА от 9,53лв. /девет лева и 53ст./, сбор от мораторни лихви за периодите от деня
следващ падежа на фактурата до 27.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.06.2020г. до окончателното плащане, КОИТО СУМИ е разпоредено да
заплати със Заповед № 158/29.06.2020г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 388/2020г. на
РС Велинград.
ОСЪЖДА Б. П. Ч., ЕГН: ********** от гр. Велинград, ул. „Пионерска” №120, да
заплати на „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул.„Мария Луиза“ № 46, ет. 4, СУМАТА от 325,0лв. /триста
двадесет и пет лева/, представляваща разноски направени в заповедното производство,
както и СУМАТА от 325,0лв. /триста двадесет и пет лева/, разноски направени в исковото
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със
съобщението.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9