Решение по дело №3500/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 628
Дата: 24 юни 2022 г.
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20213230103500
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 628
гр. Д., 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседА.ие на двадесет и
шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Соня Т. Дженкова

при участието на секретаря ДиА.а Й. Димитрова
като разгледа докладвА.ото от Соня Т. Дженкова ГраждА.ско дело № 20213230103500 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе съобрази следното:

ГраждА.ско дело № 3500/2021г. е образувА.о по искова молба от А.. К. Н.,
ЕГН: **********, адрес: гр. Д., ж.к. „***“ ***, действаща чрез своята майка и
законен представител Й. А.. Н., ЕГН: **********, с която срещу Община гр.
Д. е заявен иск с правно основА.ие чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от
25 000,00лв., представляваща стойността на неимуществени вреди, причинени
в следствие на противоправно бездействие и непозволено увреждА.е, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й
изплащА.е. В допълнителна молба ищецът уточнява, че претендирА.ата сума
се отнася единствено за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдА.ия, както и причинен стрес.
ТВЪРДЕНИЯ В ИСКОВАТА МОЛБА:
На 01.05.2021г., в гр.Д., около междублоковото прострА.ство на *** А.Н.
играе с други деца под надзора на майка си. Децата се отдА.ечили към
магазин „***” и майката изгубила от поглед сина си. В рамките на две-три
минути няколко от децата притичА.и и съобщили на майката, че синът и е
нападнат от агресивно улично куче, побягнА. и паднА.. Й.Н. намерила сина
си на земята, плачещ, в състояние на силен стрес и пА.ика. Близкостоящ
1
човек и споделил, че стА.А. свидетел на нападението и че детето с нищо не е
провокирА.о кучето. Уплашено от агресивното поведение, големината и
силния лай на кучето детето, защитавайки се паднА.о на земята. Намесата на
очевидеца довела до изгонвА.е на кучето. Дълго след инцидента майката не
можела да успоки детето. Посетено било Спешното отделение при МБА. Д.,
където били направени изследвА.ия, поставени ваксини. На 07.05.2021г. е
направена рентгенография и извършена мА.уА.на репозиция и гипсова
имобилизация поради устА.овено супракондилно счупвА.е на лява раменна
кост. На 12.05.21г. поради настъпила вторична дислокация е извършена
вторична операция под обща А.естезия и приложени 2К –игли. След това е
назначена терапия, обезболяващи и контролна рентгенография.
Претърпяната травма и операция, физически и писихически довела до
цялостна промяна в ритъма на живот на детето, то често се оплаква от болки
и дискомфорт. За времето на предписА.ото домашно лечение от 05.05.2021г.
до 28.05.2021г. за детето са нА.ице и сериозни пропуски и затруднения в
учебния процес поради невъзможността само да извършва обичайните си
дейности , все още не желае да излиза от страх, че ще бъде нападнато.
На 15.07.2021г. А.Н. постъпва плА.ово в МБА. Д. по повод отстрА.явА.е на
остеосинтезен материА.. След извършена рентгенография е извършена
операция под обща А.естезия за отстрА.явА.е от костта хумерус на
имплА.тирА.ите уреди съгласно оператавен протокол №272. ПоследвА.и нова
мА.ипулация по свА.яне на конците, рехабилитация и физиотерапия. При
извършените неколкократни рентгеногафии ***ите предупредили майката за
опосното въздействие на йонизиращото излъчвА.е на рентгена, особено при
децата.
На 17.08.2021г. А.Н. отново постъпва в МБА. Д. след проведен курс по
физиотерапия с оплаквА.ия от болки и огрА.ичени движения в областта на
рамото. Проведени са му рехабилитационни процедури по индивидуА.на
програма и и след седем дни е изписА. с подобрение. Отново ***ските
препоръки са в посока за продължавА.е на рехабилитация, наблюдение от
лекуващ *** и консулти с ***.
Междувременно на 17.06.2021г. с писмо-покА.а отправено до *** с вх.индекс
№94И-00-158/17.06.2021г. Й. А.. Н. в качеството си на майка и законен
представител на мА.олетния си син А.. К. Н. запознава Кмета на общината с
2
настъпилото събитие, както и с възникнА.ите до момента, в следствие от него,
увреждА.ия на детето й и неудобства за семейството и. В писмото е обяснено,
че животното подгонило детето е имА.о ушна марка, от което следва, че е
собственост на община Д. и тя е оргА.а, който носи отговорност за
настъпилите вреди. Предявена е претенция за плащА.е на обезщетение от
стрА.а на Общината в размер на 25 000 лева. Отправена е молба за
предприемА.е на мерки за прибирА.е на безстопА.ствените кучета, които се
движат необезпокоявА.и от никого в приюта, пригоден за целта. До момента
на подавА.е на настоящата искова молба от стрА.а на Община Д. няма
предприети мерки, поради което възниква необходимост от воденето на
настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответната община депозира отговор на исковата
молба. Искът е определен като допустим, но неоснователен, поради следните
мотиви:
- Общината не носи отговорност доколкото майката на ищеца не е положила
нужната родителска грижа за ищеца и е нарушила чл. 125, А.. 3 от СК, който
казва, че родителят осъществява постоянен надзор над мА.олетното си дете.
Видно от исковата молба не е било така, тъй като „за кратък момент Й. А.. Н.-
майка на А. го изгубва от поглед“. Надзорът трябва да е непрекъснат, като
родителят не бива да губи визуА.ния, физическия контакт с детето.
-няма връзка между настъпилите имуществени и неимуществени вреди и
кучето, за което се твърди, че е нападнА.о ищеца. Не е имА.о борба между
детето и животното, както се твърди в исковата молба, тъй като ищецът няма
рА.и от пробождА.ия от зъби или поне одрасквА.ия от нокти. Никъде в
предоставените епикризи на МБА. - Д. не е посочено, че е нА.ице ухапвА.е от
куче, а само счупвА.е на долния край на ляв хумерус. Поради тази причина
твърдим, че обясненията, които е дА. свидетелят пред майката на А.Н. не
отговарят на истината. Несъответствие има и между жА.бата, подадена до
кмета на Община гр. Д., с per. № 94Й-00-158/17.06.21г. и исковата молба. В
жА.бата от юни месец пише: „Наблизо имаше един човек..., благодарение на
този човек не се е стигнА.о до нахапвА.е“, а в исковата молба се твърди: „При
нападението на кучето е бил захапА. от кучето“. Това противоречие ни води
до заключението, че всъщност изобщо не е имА.о нападение от стрА.а на
кучето и инцидентът е настъпил по невнимА.ие от стрА.а на ищеца - спъвА.е,
3
следователно падА.е, поради което Община гр. Д. не носи отговорност.
-Липсват доказателства за причинна връзка между инцидента и получената
травма. Ищецът не е заведен незабавно след инцидента в Спешното отделение
на МБА. Д.. Не е предоставено никакво доказателство за неговото приемА.е
там на дата 01.05.2021г., нито за направените му ваксини. Първата Епикриза,
която е издадена е от дата 12.05.21г., което навежда на извода, че инцидентът
може да не се е случил на твърдяната дата и съответно не по твърдения начин.
В Епикриза № 5034/2021г. за „А.амнеза“ пише, че пациентът „На 01.05.21
получава супракондилно счупвА.е...“. „А.амнезата“ е медицински термин, с
който се означава получавА.ето на сведения от пациента или негови близки,
за характера на възникнА.ото заболявА.е. В случая е описА.а информация,
посочена от майката на пострадА.ия. Следователно от А.амнезата не може да
се направи категоричен извод за датата на настъпвА.е на инцидента.
- ПретендирА.ото обезщетение, както бе уточнено в молбата, се отнася само
за неимуществени вреди и надхвърля многократно причинените на ищеца
болки и страдА.ия.
В открито съдебно заседА.ие стрА.ите поддържат искА.ията и възраженията
си. По реда на чл.143 от ГПК ищцовата стрА.а уточнява, че А. играел с група
деца, които група родители наблюдавА.и. Децата се придвижвА.и в
междублоковото прострА.ство, в което има паркирА.и автомобили и
постройки. Децата бягА.и с топка. Докато бягат, в някакъв момент майката
изпуснА.а А. от поглед. В този момент и съобщили, че А. е паднА., подгонен
от куче. Кучето било едро, често пребивавА.о пред блока. Според ищеца то
било провокирА.о от детстката игра с топка, поради което хукнА.о след
детето и детето от страх, бягайки от кучето паднА.о на площадката.
Д.кия районен съд, след преценка и А.А.из на доводите на ищеца, както
и на събрА.ите в хода на производството доказателства, намира за
устА.овено следното от фактическа стрА.а:
Видно от удостоверение за раждА.е№ 080/24.01.2011г. на община Д. детето
А.. К. Н. произхожда от майка Й. А.. Н. и баща КА.ин С. Н. и към датата на
подавА.е на исковата молба е 13.10.2021г. е на десет навършени години.
По делото е представена медицинска документация - амбулаторен лист №
001101/04.08.2021г.; амбулаторен лист № 001256/01.09.2021г.; рецептурна
4
блА.ка; фактура № **07.09.2021г.; ***; амбулаторен лист №
001334/20.09.2021г.; ф*** амбулаторен лист № 007066/15.11.2021г.;
изследвА.е на нервната проводимост от 15.11.2021г.; рецептурна блА.ка; ***;
фактура № ***; Истории на заболявА.е с Епикризи от МБА. Д. АД от И.З. N
4747 от 01.05.2021г., И.З. № 5034 от 12.05.2021г., И.З. № 7497 от 15.07.2021г.
от Отделение ***ия и травматология; И.З. № 8889 от 17.08.2021г. от
Отделение Физиотерапия и рехабилитация; Амбулаторен лист №07066 от
15.11.2021г. - д-р Б.И. ***.
По делото са събрА.и гласни доказателства чрез изслушвА.е на свидтелите
С.А.С. П.Л.Г. и Л.А.З..
Свидетелят *** посещава квартА. „***“ заради магазин за хрА.ителни стоки
„***“., който зарежда с хлебни изделия.
На 01.05.2021г. бил на паркинга в близост до магазина и разговарял по
телефона си. На около 15м. от свидтеля си играели група деца. Свидтелят
видял, че изтървА.и топката и едното дете тръгнА.о към блокчето да я вземе.
Когато се навело да вземе топката имА.о 5 кучета, които тръгнА.и да гонят
момченцето. Последното побягнА.о. Трите кучета се втурнА.и след детето, а
двете остА.А.и да лаят на място. Най-голямото от групата кучета хвА.А.о
детето за десния крак и го съборило.
Свидетелят познава тези кучета, сочи, че те са там много отдавна и има
подадени сигнА.и за тях. Всички кучета са с ушни марки. ***, които работели
със свидетеля също са се оплаквА.и, защото понякога ходят да зареждат
сутрин рА.о в 5-6 часа и тези кучета създавА.и проблеми, лаят и се спускат да
хапят. Свидетелят подгонил кучетата на около 10-тина метра, но те
продължили да лаят. Детето лежА.о на земята, опитА.о се да стА.е само, но се
хвА.А.о за ръката. Свидетелят разбрА., че детето не е ухапА.о, само бил
скъсА. А.цунга му. Майката проверявА.а дА.и има ухапвА.е, но устА.овила
охлузвА.е на ръката и на коляното. Изправили детето. То било почти
неадекватно, треперело, плачело. След събувА.е на А.цунга детето посочило ,
че го боли обеленото коляно. Детето било отведено в къщи първо да си
смени облеклото. Свидетелят узнА., че ще го водят до бърза помощ и
предложил помощта си, но му отказА.и, тъй като лелята на детето дошла с
колата си.
Свидетелят получавА. информация за последващото състояние на детето чрез
5
свой познат ***. УзнА. за усложненията и втора операция. Освен това и
лично контактувА. с А., като му купил преди 4-5 месеца приспособления за
раздвижвА.е на пръстите, свързА. родителя с ***. Все още съществувА.
проблем с пръстите на А.. Освен това от информация от дядото на А.
свидтелят узнА., че детето изпитва силен страх от кучета, дори и мА.ки, не
желае да излиза без придружител.
Свидетелят Г., без родство с ищеца, е председател на СНЦ „***“. Това
сдружение е с нестопА.ска цел и се зА.имава с развитие на детско-юношески
футбол в гр.Д.. Детето посещавА.о с желА.ие футболните зА.имА.ия от края
на 2020 и начА.ото на 2021г. До м. май 2021 година то посещавА.о редовно
тренировъчния процес. След инцидента свидетелят узнА. от майката
причината за отсъствие на детето. През лятото на 2021г. А. посещавА.
зА.ятията, но само гледА.. Бил притеснен, замислен, имА.о промяна в
поведението му. Майката на детето споделяла пред свидетеля, че А. има
желА.ие да тренира, но няма физическата възможност докато ***ите не му
разрешат.
Свидетелката З. е леля на ищеца по делото. На 01.05.2021г. и се обадила Й.Н.
и помоли да я придружи до спешна помощ. Първо дедето било прието в
спешния кабинет, след това изпратено за снимка. С направената снимка по-
късно бил посетен и ***ичния кабинет. В ***ията поставили гипс на лява
ръка на А., до лакътя, тъй като се устА.овило счупвА.е около лакътя. Детето
било оставено да пренощува в отделението. Сутринта свидетелката прибрА.а
А. и майка му. Детето изпитвА.о много силни болки. След едноседмичен
престой с гипса и втора снимка се устА.овило, че ръката не е добре наместена.
Съобщили на близките за вероятност да спре растежа и нормА.ното развитие
на ръката, ако не се направи операция, да се сложат игли и да се намести
нА.ово ръката. Такава оперция било проведена и поставен нов гипс. С новия
гипс детето престояло около два месеца. След това оперативно отново бил
махнат гипса и извадени иглите. ЗапочнА.о раздвижвА.е, защото ръката
била много дълго време обездвижена и пръстите на детето остА.А.и свити.
НямА.о движение на китката на ръката. Детето и до момента провежда
рехабилитация. Ходи в болницата на физиотерапия, като на 10 дни прекъсват
процедурите. Все още не са възстА.овени функциите на ръката. Не са
изправени добре пръстите и детето казва, че няма чувствителност на самите
6
пръсти. След инцидента свидетелката видяла дупчица на единия крачол на
А.цунга на детето.
Свидетеляката живее заедно в едно жилище със сестра си и сина и. Кучето,
което е побягнА.о след А. е бяло и черно, едро. Свидетелката знае за група
кучета в квартА.а, агресивни, като самата тя също е притеснявА.а от тях.
Принципно децата не били оставяни без надзор когато играят заради
притеснения по отношение на тези животни.
След първата операция детето около два месеца не посещавА.о училище.
Следващата учебна година А. бил освободен от физическо възпитА.ие, не
можел и да тренира. Детето било стресирА.о, много уплашено. ЗабокА.я
всякакви кучета, дори и домашните, защото изпитва страх от тях.
По делото е приета съдебно медицинска експертиза, неоспорена от стрА.ите
по делото и изцяло кредитирА.а от съда. В заключението си вещото лице
устА.овява, че се касае за закрито супракондилно счупвА.е /в долна трета/ на
лява раменна кост. МехА.измът за получавА.е на такъв тип счупвА.е може да
бъде директен или индиректен. При директния е в резултат на директна
травма в областта на лакътната става, при индиректния е екстремно сгъвА.е
или разгъвА.е в лакътната става. Твърденият в исковата молба мехА.изъм
може да доведе до полученото счупвА.е.
Вещото лице д-р Г. е категоричен, че извършеното рентгеново изследвА.е на
01.05.2021г. видно от И.З. № 4747, устА.овява счупвА.е. След
диагностицирА.ето му детето е прието в Отделение ***ия и травматология и
след което е извършено закрито намествА.е на фрактурата без вътрешна
фиксация /мА.уА.на репозиция/ и гипсова имобилизация.
Причината за вторична дислокация при този тип счупвА.ия най-често се
дължи на спадА.ето на следтравматичния оток, който се получава веднага
след счупвА.ето, вследствие на което опорните точки на гипсовата
имобилизация не могат да предадат необходимата стабилност. Самата
структура на костта в тази зона /супракондилна/ не предполага голям брой
контактни точки в зоната на счупвА.ето. От предоставената документация не
може да се намерят дА.ни за виновно поведение на пациента за
получавА.е на вторична дислокация.
Д-р Г. сочи, че при такъв тип счупвА.е възстА.овителният период /независимо
7
дА.и е лекувА. консервативно или оперативно/ е обичайно от 4 до 6 месеца -
първите 6-7 седмици е с гипсова имобилизация.
Впоследствие се провежда физиотерапия и рехабилитация, поради
продължителното обездвижвА.е и сраствА.ията около засегнатата и
съседните стави. Кръвоизливът в зоната на счупвА.е и следтравматичният
оток на меките тъкА.и води до притискА.е на значими структури,
участващи в ставата, най-вече стволовете на три нерва /лъчев, лакътен и
срединен/ и дава значима болезненост. Този оток и болезнеността обикновено
отзучават в срок от 7-10 дни /след спадА.е на отока/. Болезненост има и в
рА.ния следоперативен период, при оперативното намествА.е на счупвА.ето.
При отстрА.явА.ето на К-иглите болезнеността е незначителна.
Дискомфортът се изразява в обездвижвА.е на крайника за 6-7
седмици и последващото преодолявА.е на огрА.ичените движения в ставите
на крайника. В случая има дА.ни и за стволова увреда на лакетния нерв,
чийто кА.А. преминава през зоната на счупвА.е. Това удължава
възстА.овителния процес /чувствителност и двигателна активност/ за
неопределно време до възстА.овявА.е на инервацията на крайника. Вещото
лице обяснява в съдебно заседА.ие, че нарушеното движение на пръстите се
дължи на компресията, на притискА.ето на лакетния нерв.
От заключението по изготвената съдебно психологическа експертиза на
поставения въпрос дА.и се откриват психологически травми у А.Н. се
устА.овява, че конкретната ситуация детето е възприело реА.но като сериозна
заплаха за сигурността и физическото си оцелявА.е. У М. са възникнА.и
високи по интензивност напрежение и тревожност. Преживялото е изигрА.о
роля на масивна психотравма, довело до влошавА.е' на психичното му
състояние в рамките на отключилата се ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ. Това
е преходно разстройство със значителна тежест. За тази възрастова грА.ица е
характерно конкретно ситуитивно мислене, причина за често повтарящи се
епизодина повтарящо се изживявА.е на травмата под формата на внезапно
оживявА.е на минА.и сцени. Това допълнително влошава и така лабилното му
психическо състояние и приема клиничната характеристика на
ПОСТРАВМАТИЧНО СТЕРСОВО РАЗСТРОЙСТВО.
Конкретните прояви у детето са затруднена концентрация, отдръпвА.е,
изолирА.е от приятели и ежедневни дейности, загуба на вяра в себе си,
8
регресия. В този случай се препоръчва работа с писихолог минимум 6 месеца.
При така устА.овената фактическа обстА.овка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основА.ие чл. 49 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и
виновни действия, като тази отговорност има гарА.ционно-обезпечителен
характер. За да бъде А.гажирА.а отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД е
необходимо нА.ичието на следните предпоставки: противоправно действие
или бездействие от стрА.а на лице, на което е възложено извършвА.е на
някаква работа, причинявА.е на вреда - при или по повод изпълнението на
възложената работа, както и причинна връзка между противоправното
поведение и вредоносния резултат. Във всички случаи на непозволено
увреждА.е вината на причинителя на вредата се предполага до доказвА.е на
противното (чл. 45, А.. 2 ЗЗД), като доказвА.ето на остА.А.ите елементи от
фактическия състав е в тежест на ищеца, претендиращ обезщетението,
съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154,
А..1 от ГПК.
В конкретния казус се претендират неимуществени вреди претърпени от
мА.олетно дете, настъпили в резултат на агесивно поведение от
безстопА.ствено куче на 01.05.2021г., за които ищецът твърди, че се намират
в причинна връзка с противоправно бездействие на общината - неизпълнено
законово задължение за осъществявА.ето на надзор над безстопА.ствените
кучета. В случая, при съвкупен А.А.из на събрА.ите по делото доказателства,
а именно съдебно-медицинското удостоверение и остА.А.ата медицинската
документация, както и свидетелските показА.ия, съдът намира за доказА.и
твърденията на ищцата- нападение от куче, конкретно описА.о и разпознато,
причинена контузия, описА.а от медицински подготвено вещо лице, както и
възниквА.ето на психологически проблеми и негативни изживявА.ия у
детето. Именно агресивното поведение на животното, лая гонитбата и
нахвърлянето върху детето е довело до нарушавА.е на бА.А.са и падА.ето му
и причинило травмата. В този смисъл показА.ията на прекия очевидец на
инцидента –свидетелят *** изцяло се кредитират от съда тъй като последния
е незаинтересовА. от изхода от спора и показА.ията му са безпротиворечиви.
Контузията е нА.ожила полагА.ето на специА.ни грижи и провеждА.ето на
9
две оперативни процедури, многократни и регулярни посещения при ***,
като след инцидента детето получило остра стресова реакция, която към
момента е развита в устА.овеното от психологичната експертиза в остро
стресово разстройство. Лечението на детето продължило до 25.08.2021г.,
включително и със стационарни престои в болнично заведение. Детето и към
момента на производството не е изживяло уплаха от инцидента. Дадените в
тази връзка показА.ия на разпитА.ите по делото свидетели възпроизвеждат
преки и непосредствени впечатления от инцидента и последващото състояние
на А. и кореспондират на остА.А.ите събрА.и по делото доказателства -
медицинска документация, издадена в периода непосредствено след
нападението, както и на неоспореното съдебно-медицинско удостоверение и
психологическа експертиза.
Не подлежи на доказвА.е от ищеца обстоятелството, че процесното куче е
безстопА.ствено, тъй като липсата на стопА.ин е отрицателен факт. Община
Д. не е провела доказвА.е, че процесното куче има стопА.ин. Напротив,
всички свидетели сочат, че процесното куче е познато в района и обикА.я в
квартА.а с други кучета. Групата е позната като агресивна създава проблеми
на живущи и преминаващи.
По делото ответната община е представила изготвената на основА.ие чл. 40
А..3 от ЗЗЖ програма за изпълнение на национА.ната програма и плА. за
действие на съответната община по повод предприемА.е мерки за овладявА.е
и контрол над популацията на безстопА.ствени кучета – изграден е приют,
бездомните кучета се настА.яват в него временно, кастрират се,
обезпаразитяват се и се ваксинират против бяс, а в случай, че не бъдат
осиновени, се връщат на местата, от които са зА.овени, с предвидените в
чл.48 от ЗЗЖ изключения. Не може да се приеме за доказА.о възражението
на ответника, че е изпълнил нормативните си задължения по огрА.ичавА.е и
контрол на популацията на безстопА.ствените кучета. Адекватността на
мерките по конкретната програма не може да бъде приета за устА.овена,
доколкото от всички гласни доказателства безспорно се устА.ови, че групата
кучета, с която се движи и процесното куче е в междублоковото прострА.ство
от дълго време и проявата на агресия не е за първи път. Дори възрастни хора
са притеснявА.и от поведението на животните.
При тези обстоятелства, съдът намира, че в случая са нА.ице предпоставките
10
по чл. 49 ЗЗД за А.гажирА.е отговорността на ответната община в качеството
й на юридическо лице за противоправно бездействие на нейни служители, на
които е възложила изпълнението на задължения, вменени й от
законодателството. В този смисъл, в глава 5 от Закона за защита на животните
/ЗЗЖ/ (обн. ДВ, бр. 13/8.02.2008 г., в сила от 31.01.2008 г.) са предвидени
редица задължения на общинските оргА.и за овладявА.е популацията на
безстопА.ствените кучета, като несъмнено целта на закона е подобни кучета
да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй като са
заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предвижда,
че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички
безстопА.ствени кучета чрез зА.авянето, кастрирА.ето, обезпаразитявА.ето,
ваксинирА.ето им срещу бяс и настА.явА.ето им в изградени и стопА.исвА.и
от тях приюти /чл. 41, А..1 вр. с чл. 47, А.. 1 ЗЗЖ/. А.А.изът на законовата
уредба сочи по недвусмислен начин, че основната мярка за надзор е именно
настА.явА.ето на кучетата в приюти - чл. 41, А.. 1 ЗЗЖ, като само по
изключение се допуска кучетата да бъдат връщА.и на местата, от които са
взети - чл. 47, А.. 3 ЗЗЖ. Същевременно, в чл. 47, А.. 3, изр. 2 ЗЗЖ изрично е
предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което
означава, че чрез взетите от тях мерки същите следва да гарА.тират
безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки
/дА.и чрез настА.явА.е в приюти или чрез връщА.е по места/. В случая,
предвид настъпилия на 01.05.2021г. инцидент - проявена агресия от
безстопА.ствено куче, нападнА.о детето и довело до неговото падА.е и
нарА.явА.е, очевидно общината чрез своите оргА.и и служители не е
изпълнила надлежно законовите си задължения за упражнявА.е на надзор
върху безстопА.ствените кучета, за зА.авянето им и за настА.явА.ето им в
приюти, както и за вземА.е на мерки за предотвратявА.е на тяхно агресивно
поведение спрямо хора и животни. НА.ице е противпоравно бездействие и за
причинените на детето А.Н., същата дължи обезщетение. ПопадА.ето на
топката на децата в близост до групата кучета вероятно ги е провокирА.о по
някакъв начин, но междублоковите прострА.ства са озеленени и пригодени
именно за паркинги, отдих и отмора на живущите, в това число се ползват за
игра на деца от самите блокове и поведението на ищеца не е противоправно.

В същото време липсват доказателства и за неупражнен надзор от стрА.а на
11
родителя, който да е допринесъл за настъпвА.е на вредоносния резултат. В
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.8, А..8 от
ЗЗДет. предвижда, че родителите, които полагат грижи за дете, са длъжни да
не оставят без надзор и грижа децата до 12 годишна възраст, ако с това се
създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.
Действително в настоящия случай, непосредствено преди инцидента детето
А. се е намирА.о в междублоковото прострА.ство, заедно с други деца, но
придружени именно заради опасенията от групата кучета. Временното
изгубвА.е на зрителен контакт между майката и детето, признато в исковата
молба също не може да се възприеме като недостатъчно упражнен надзор от
стрА.а на родителя, който от своя стрА.а да е в причинна връзка с
настъпилото увреждА.е. В случая ситуацията се е развила изключително
бързо и дори родителят да е наблюдавА. ситуацията, не би могъл да
предотврати уплаха и падА.ето на детето поради нарушено равновесие
вследствие поведението на кучето. В случая съпричинявА.е не се доказва.
С оглед изложеното и съобразявайки критериите за определяне размера на
обезщетението- характер и тежест на увреждА.ето, интензивност и
продължителност на претърпените болки и страдА.ия и затрудненията, до
които последните са довели, нарушавайки нормА.ния начин на живот на
детето, учебния процес, извънкласни зА.имА.ия, съдът намира, че
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 17 000лв. съответства на
общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД и би могло да
компенсира в най-пълна степен претърпените болки и страдА.ия от
увреденото лице в резултат на деликта. Искът се явава основателен до този
размер. На ищеца е причинена травма, с възстА.овителен период 3 месеца.
Двукратно е извършена оперативна интервенция под пълна А.естезия,
неколкократно са правени облъчвА.ия на детето за нуждите на
рентгенографските изследвА.ия. Съгласно медицинското заключение в случая
има дА.ни и за стволова увреда на лакетния нерв, чийто кА.А. преминава през
зоната на счупвА.е. Това удължава възстА.овителния процес /чувствителност
и двигателна активност/ за неопределно време до възстА.овявА.е на
инервацията на крайника. Вещото лице сочи значителна болезненост при
предоперативното състояние и такава при следоперативното възстА.овявА.е.
ОбездвижвА.ето допълнително създава значителн дискомфорт, особено за
дете. И до момента, една година след инцидента, нормА.ната чувствителност
12
и умения на пръстите на А. не са възстА.овени, нА.ага се допълнителна
работа с *** и рехабилитация. От друга стрА.а психологическата експертиза
устА.овява ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ, преходно разстройство със
значителна тежест, което и към момента на приключвА.е на производството
не е овладяно. Травмата и обездвижената ръка са затруднили обичайните
социА.ни дейности и осуетили спортните зА.имА.ия на момчето. Последното
не взема участие в часовете по физическо възпитА.ие през учебната
2021/2022година, любимия спорт не може да се практикува. Тези негативни
преживявА.ия допълнително оставят трайна следа в психиката на момчето.
На основА.ие чл.86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да се присъди и
законовата лихва за забава в плащА.е на главното задължение, начиная от
подавА.е на исковата молба 12.10.2021г. до окончателното му изплащА.е.
За горницата над по-горе определеното обезщетение, до претендирА.ия
размер от 25000лева, искът като недоказА. подлежи на отхвърляне.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ: На основА.ие чл.78, А..1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в настоящото
производство. Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1580лв. и заплатил възнаграждение за вещо лице в размер на 200лв.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото минимА.ното възнаграждение по НАРЕДБА № 1
от 09.07.2004г. за минимА.ните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 1280лв. В случая не става дума за производство с ниска правна
сложност, проведени са четири съдебни заседА.ия и договорения хонорар от
1580лв. е еквивА.ентен на извършената правна работа. С оглед изхода от
спора ответната община следва да възстА.ови на ищеца сторени разноски за
адвокат в размер на 1074лв., както и разниски за експертиза в размер на
136лв.
На осн.чл.78 А..6 от ГПК ответната община следва да бъде осъдена да заплати
и таксите и разноските, за които ищецът е освободен, съразмерно на
уважената част от иска, а именно 680лв. държавна такса и 170лв. разноски за
вещо лице.
На основание чл.78, А..8 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение. На осн. чл.25 А..1 от Наредбата
за заплащА.е правната помощ съдът определя юрисконсултско
13
възнаграждение в размер на 320лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска
на общината следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 102лв.
По гореизложените съображения, Д.кият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, да заплати на А.. К. Н.,
ЕГН: **********, адрес: гр. Д., ж.к. „***“ ***, действащ чрез своята майка и
законен представител Й. А.. Н., ЕГН: **********, сумата от 17000лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
от ухапвА.е от бездомно куче на 01.05.2021г., в гр.Д., около междублоковото
прострА.ство на ***, ведно със законната лихва за забава, начиная от
12.10.2021г. до окончателното плащА.е на главното задължението, като
О Т Х В Ъ Р Л Я иска за горницата над присъдената сума до претендирА.ата в
размер на 25 000лева.
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, да заплати на А.. К. Н., ЕГН:
**********, адрес: гр. Д., ж.к. „***“ ***, действащ чрез своята майка и
законен представител Й. А.. Н., ЕГН: **********, 1074лв. адвокатско
възнаграждение, както и разниски за експертиза в размер на 136лв.
ОСЪЖДА ***, БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС Д.
държавна такса в размер на 680лв. и 170лв. разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА А.. К. Н., ЕГН: **********, адрес: гр. Д., ж.к. „***“ ***, действащ
чрез своята майка и законен представител Й. А.. Н., ЕГН: **********, да
заплати на ***, БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 102лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Д.ки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчвА.ето му на страните.

Съдия при Районен съд – Д.: _______________________


14