Р Е Ш Е Н И Е
№………................../……….2020 г.
гр. ***
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Димитричка Георгиева
и участието на прокурора Деян Душев,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 609 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивната жалба вх. № 787464/28.11.2018г.
от Г.Х.С., ЕГН ********** ***, чрез адв. Кр.Д., против решение №
4540/12.11.2018г. по гр.д. № 5842/2016г. на ВРС, 3288/12.07.2018г. по гр.д. №
11858/2017г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от нея, срещу Д.В., роден
на ***г., гражданин на Нидерландия, с адрес в Нидерландия, гр. Схидам 3112, ул.
„Галилейстраат“ 34 С, иск да бъде постановено решение, по силата на което
ответникът да бъде лишен от упражняването на родителски права спрямо детето А.
Г.В., ЕГН **********, на осн. чл. 132, ал. 1 СК и е отхвърлен предявения от нея
срещу Д.В., роден на ***г., гражданин на Нидерландия, с постоянен адрес *** 34
С, евентуално съединен иск да бъде постановено решение, по силата на което
родителските права на ответника спрямо детето А. Г.В., ЕГН **********, да бъдат
ограничени, на осн. чл. 131, ал. 1 от СК.
Считайки
първоинстанционното решение за неправилно, както и, че произнасянето на ВРС не
съответства на предявените искания в исковата молба и уточняващите такива, се
моли да бъде отменено, като бащата бъде лишен от родителски права, евентуално
да му бъдат ограничени родителските права. Смята, че ВРС не се е произнесъл по
предоставяне на родителските права по отношение на детето А. не е определено
местоживеенето му, не е определен режим на лични отношения на детето с бащата,
в случай, че не се уважи иска, не е присъдена издръжка в полза на детето.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от въззиваемия Д.В., р.
05.05.1972г., гражданин на Нидерландия не е постъпил, въпреки, че е редовно
прозован на осн. чл. 40, ал. 2 от ГПК.
Представляващият
Прокуратурата на РБ-прокурор при ВОП Деян Душев моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано. Счита въззивната
жалба за неоснователна и като такава намира, че следва да бъде оставена без
уважение.
ДСП-***
не представя писмен отговор, не изпраща представител, не взема становище по въззивната
жалба.
За да се произнесе
по спора, съдът съобрази следното:
В исковата си молбата,
уточнена с молба вх. № 29526/08.06.2016г., ищцата Г.Х.С., ЕГН **********,***,
чрез адв. К.Д. е предявила срещу Д.В., роден на ***г., гражданин на
Нидерландия, с постоянен адрес *** 34 обективно съединени в условията на
евентуалност искве с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК, евентуално чл.
132, ал. 1, т. 2 от СК, евентуално чл. 131, ал. 1 от СК. Твърди, че с ответника
съжителствали съвместно от януари 2014г. в Нидерландия. По време на общия им
престой в чужбина се родил синът им А. Г.В.. Детето е с българско гражданство. Откакто
се родило детето, грижите полагала само тя. Получаваните социални помощи били
превеждани по сметка на ответника, като последният се разпореждал с тях по своя
преценка. Иска лишаване на бащата от родителски права по отношение на детето им
А. Г.В., р. 15.10.2014г. поради увлечението на бащата по хазарта, в следствие
на което проигравал всичките пари в семейството, детето било отглеждано в
недоимък и мизерия, често се случвало да остава гладно. В обитаваното от тях
жилище често идвали хора, на които Д.В. дължал пари и го заплашвали да им ги
върне в присъствието на детето. Посягал физически и й нанасял травми. Отнасял
се грубо и към сина си, крещял му и го пренебрегвал. Гонел ги от жилището.
Водел неморален живот и пропилявал парите. Това поведение на бащата Д.В. според
Г.Х.С. представлява особено тежък случай на опасност за личността, здравето и
имуществото на детето Александар. Предявеният от нея в условията на евентуалост
иск е за лишаване на бащата Д.В. от родителски права понеже не полага грижи за
детето си Александар и не дава издръжка. Третият иск, предявен в условията на
евентуалност е за ограничаване на родителските права на бащата Д.В., понеже с
поведението си, посочено вече по-горе създава опасност за личността, здравето и
имуществото на детето Александар. Иска ограничаването на родителските му права
да се изразява в това, бащата да може да вижда детето си само на територията на
РБългария и да не му се разрешава да извежда детето и пътува с него извън
РБългария. Сочи, че потърсила помощ от социалните служби в Нидерландия, които
съдействали Г. и детето й Александар да се приберат в България. Към настоящия
момент детето живее в уютна домашна среда в собствено на майката жилище,
записано е на ясла. Моли се предявените т нея искове да бъдат уважени.
В срока
по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д.В..
В
открито съдебно заседание на 18.10.2018г. представителят на прокуратурата сочи,
че в интерес на детето е ответникът Д.В. да бъде лишен от родителски права.
ДСП-*** е уведомила съда, че материалите по делото са изпратени на
ДСП-Силистра, доколкото е установено, че майката Г.Х.С. и детето Александар са
променили своето местоживеене и са се установили в гр. Силистра.
Съдът, след
съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид
становището на въззивницата и представляващия прокуратурата прокурор при ВОП, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от удостоверение за раждане на А. Г.В., изд. въз основа на акт за раждане №
0362/26.02.2015г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община ***,
детето е родено на ***г. в Нидерландия, от майка Г.Х.С. и баща Д.В., роден на ***г.,
т.е. страните по делото.
От служебна бележка, изд. от Обединено детско
заведение „Нарцис“ – гр. Силистра се установява, че А. Г.В. редовно посещава
яслена възрастова група в ОДЗ.
От трудов договор № 141/06.06.2016г. е
видно, че Г.Х.С. е в трудови правоотношения с ОДЗ „Нарцис“ – гр. Силистра, като
заема длъжността „готвач“ с основно трудово правоотношение от 465.00лв. месечно.
По първоинстанционното дело е изготвен
социален доклад от ДСП-Силистра, според детето Александар е с нормално за
възрастта си физическо и нервно-психическо развитие. Той е лъчезарно и
усмихнато дете. Грижите, които се полагат за него от майка му и прародителите
му по майчина линия са съобразени с нуждите и потребностите му. Детето е
привързано към майка си и близките й. Бащата не се интересува от детето и то няма
изградена емоционална връзка с него.
Гореустановената фактическа обстановка
обуславя следните правни изводи:
Предявените в условията на евентуалност от Г.Х.С. обективно
съединени искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 132, ал.
1, т. 1 от СК, евентуално чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, евентуално чл. 131, ал. 1
от СК. На това място следвда да бъде
посочено, че са неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не се произнесъл по предоставяне упражняването на
родителските права, не е определил местоживеенето на детето Александар и не е
определил режим на лични отношения на бащата и детето, като не са били уважени предявените
искове. Съдът не е бил сезиран от ищцата с такива искове, за да очаква
произнасяне. За пръв път във въззивната си жалба сочи за пропуска на съда в
този смисъл. Вярно, че ако съдът уважи предявения иск за лишаване от родителски
права е длъжен да определи режим на лични отношения на родителя с детето, ако
това е в интерес на последното, но ако отхвърли иска, няма задължение за
служебно произнасяне по други въпроси
свързани с родителската грижа. Първоинстанционният съд не е бил длъжен да се
произнесе по посочените във въззивната жалба искове, нито за пръв път това може
да стори въззивният състав.
Лишаването от родителски права е крайна
мярка и санкция за пълно и трайно неизпълнение на родителските задължения от
страна на родителя по отношение на собственото му дете.
За да е основателен иск за лишаване от родителски права, в
тежест на ищцата, както й е било указано с изготвения с определение № 9412/23.08.2018г. по гр.д. № 5842/2016г. на Х
състав на ВРС проект за доклад, е било да докаже твърденията си относно
поведението на ответника, представляващо опасност за личността, здравето,
възпитанието и имуществото на детето, което може да бъде квалифицирано като
особено тежък случай или бездействието на родителя, който нито полага грижи за
израстването и възпитанието на детето си, нито дава издръжка, съответно за да
бъде уважен иск за ограничаване на родителските права е необходимо ищцата да
установи само първата посочена по-горе предпоставка- поведение на ответника,
представляващо опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на
детето.
Настоящият
състав напълно споделя изводите на ВРС за липсата на доказателства, които в своята съвкупност по
несъмнен начин да установят поведение на ответника, което да бъде определено
като тежко посегателство върху детето А. за да се приложат най – тежките мерки
по отношение на родителя – лишаването му от родителски права или тяхното
ограничаване. Ищцата не е ангажирала никакви доказателства за отношението на
бащата към детето Александър, негово поведение, представляващо заплаха за
личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето или, това че без
основателна причина трайно се е дезинтерисирал от родителската грижа и не дава
издръжка, въпреки наведените от нея твърдения за такива. Не следва само по наведени твърдения да бъдат
налагани тези толкова драстични за родителя санкции, като лишаването от
родителски права, дори само ограничаването им.
Исковите
претенции са неоснователни, като останали недоказани.
Въззивната жалба също е неоснователна. Първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено изцяло.
Няма искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи п
роизнасяне в този смисъл.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 540/12.11.2018г.
по гр.д. № 5842/2016г. на Х състав на ВРС, което са отхвърлени предявените от Г.Х.С., ЕГН ********** *** срещу Д.В.,
роден на ***г., гражданин на Нидерландия, с адрес в Нидерландия, гр. Схидам
3112, ул. „Галилейстраат“ 34 С, обективно съединени искове, предявени в
условията на евентуалност, първият от които иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК за лишаване на Д.В.
от родителски права по отношение на детето А. Г.В., р. 15.10.2014г.,
поради поведението на ответника,
представляващо опасност за личността, здравето, възпитанието и имуществото на
детето, което може да бъде квалифицирано като особено тежък случай, евентуално иск с правно основание чл. 132,
ал. 1, т. 2 от СК, за лишаване на Д.В. от родителски права по отношение на
детето А. Г.В., р. 15.10.2014г., поради това,
че без основателна причина трайно не полага грижи за детето си и не дава
издръжка, евентуално иск с правно
основание чл. 131, ал. 1 от СК за ограничаване на родителските права
на Д.В. по отношение на детето А. Г.В., р.
15.10.2014г., поради поведението на
ответника, представляващо опасност за личността, здравето, възпитанието и
имуществото на детето, като бащата да може да вижда детето си само на
територията на Република България и да не му се разрешава да извежда детето и
пътува с него извън Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: