Номер 200530.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 30.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20203100901211 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Публичен изпълнител при ТД на НАП
Варна, с която заявена претенция с правно основание чл. 216 от ДОПК против ЕТ «ИЗГРЕВ
ХАУС – С.Б.» гр. Варна и ЕТ «ИЗГРЕВ ХАУС – А.М.», с. Чернево, общ. Суворово, обл.
Варна за обявяване относителна недействителност на разпоредителна сделка по чл. 15 ал.1
от ТЗ, а именно продажба на търговско предприятие по договор с нотариална заверка на
подписите и съдържанието от 23.05.2018 година, сключен между ЕТ «ИЗГРЕВ ХАУС -
С.Б.» и А.Х.М..
Производството е родово подсъдно на ВРС по следните съображения.
Атакуваната сделка е такава за покупко-продажба на търговско предприятие.
Независимо дали в имуществото на предприятието има недвижим имот, цената на иска се
определя по правилата на чл. 69 ал.1 т.4 предл. 1, а не 2, защото предприятието е съвкупност
от права, задължения и фактически отношения и цената, на която ще бъде прехвърлено не
зависи по дефиниция и не е задължително да бъде идентична нито на пазарната цена на
недвижимия имот, включен в съвкупността от права, нито на данъчната му оценка. Съдът
само ще маркира, че така заявен петитума на ИМ, а именно за относителна
недействителност на сделката по чл. 15 от ТЗ /цитат/„… заедно с недвижим имот, изграден в
УПИ VIII-144, кв. 47 по плана на с. Изгрев….“ /край на цитата/ е некоректен, защото е
безспорно от обстоятелствената част на ИМ, че се атакува договора за прехвърляне на
търговско предприятие на първо място и на следващо, защото е налице последващо
прехвърляне САМО на недвижимия имот по нотариален акт, от приобретателя по
настоящата сделка към друго трето лице, а на съда е служебно известно, че и тази втора във
времето сделка е предмет на иск по чл. 216 от ДОПК, и е образувано т.д. № 1210/2020 г. по
описа на ОС Варна.
На последно място, това, че в раздел I, чл. 2 от договора по чл. 15 от ТЗ страните са
1
описали и недвижимия имот, включен в предприятието на праводателя отново не води до
различен извод относно механизма за определяне на цената на иска, доколкото има
единствено отношение към вписването на договора по реда на чл. 16 от ТЗ и при редовност
на ИМ – вписването й в Служба Вписвания.
Следователно, при релевантната разпоредба за определяне цена на иска и с оглед
стойността на договора, посочена в раздел II, чл. 3 от същия, а именно 9500 лева, искът се
явява подсъден на районния съд, комуто и следва да се изпрати, а производството пред
настоящата инстанция – прекрати.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1211/2020 г. по описа на ОС Варна.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на РС Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2