МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 17
от 18.10.2016
г. по НОХД № 111/2016 г. на РС-***,
наказателен състав.
Районна прокуратура - *** е
внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 297/2015 г. по
описа на РУ „Полиция” – гр. ***, пр. пр. № 860/2015
г. по описа на РП-***, срещу подсъдимите А.И.Т. и В.В.В. за това, че в периода от началото на м.октомври 2015 г.
до 21.10.2015 г. в село Трояново, община *** и
в землището на село Тополяне, община ***, при
условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду
си и с П.И.П.
и Д.Н.Й., като съизвършители, с цел да набавят за себе си
имотна облага, чрез предоставяне на транспорт и постройки за укриване и
обитаване, противозаконно подпомогнали на чужденци да пребивават в страната в
нарушение на чл. 22, ал. 1
от Закона за чужденците в Република България, който гласи „Пребиваването на
чужденците в Република България се осъществява въз основа на: 1. издадена виза
по чл. 9, ал. 2;
2. международни договори за безвизов или
облекчен визов режим; 3. разрешение на службите за административен контрол на
чужденците”, като деянието е извършено чрез използване на моторни превозни
средства – лек автомобил „***” с рег. № СТ *** ВВ,
лек автомобил „*** Е300” с рег. № СТ *** ВР, лек
автомобил бус „***” с рег. № *** ВР, и лек
автомобил „***” с неустановена регистрация, като деянието е извършено по
отношение на повече от едно лице, а именно общо 43 лица, от които 12 лица –
ненавършили 16-годишна възраст, както следва: Х.Н. – роден на ***г., Аманулах Ш.
– роден на ***г., О.Т. – роден на ***г., К.У. – роден на ***г., А.Х. –
роден на ***г., А.К. – роден на ***г., А.З. – роден на ***г., Р.Г. – роден на ***г.,
Б.Х. – роден на ***г., А.Х. – роден на ***г., Д.Ш. – роден на ***г., Фархад Ш.
– роден на ***г., Н.Ш. – роден на ***г., ***** Ш. – роден на ***г., ***** Ш. –
роден на ***г., *** У. – роден на ***г., Х.Х. – роден на ***г., М.Р. – роден на
***г., ***** – роден на ***г., ***** – роден на ***г., ***** – роден на ***г., *****
– роден на ***г., ***** – роден на ***г.***** – роден на ***г., ***ам – роден
на ***г., *** – роден на ***г., *** А. – роден на ***г., *** – роден на ***г., ***
– роден на ***г., *** – роден на ***г., *** – роден на ***г., от които Д.Ш. роден в Пакистан, а останалите – в
Афганистан, и ненавършилите 16-годишна възраст Ф.Ш. – роден на ***г., *** Ш. –
роден на ***г., *** Ш. – роден на ***г., *** Ш. – роден на ***г., *** Ш. –
роден на ***г., Д.Ш. – роден на ***г., А.С.
– роден на ***г., *** – роден на ***г., Н.А. – роден на ***г., Ш. *** – роден на ***г., *** – роден на ***г.
и *** – роден на ***г., всички родени в Афганистан -
престъпления по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 НК във вр. ал. 1 НК във вр.
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 НК във вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Съдът разгледа производството по общия ред – глава
ХХ от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-***
поддържа повдигнатото обвинение. В хода на съдебните
прения изразява становище, че от събраните по делото доказателства се
установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Акцентира върху
показанията на св. П. и Й. и обясненията на подс. В.. Пледира за наказание на
двамата подсъдими в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода с оглед
съдебното им минало и глоба в размер на 7000 лв.
Защитата
на подс. А.Т., в лицето на адв. Т.,
пледира съдът да прекрати производството поради недоказаност на обвинението и
връщането му на прокурора за доразследване и изясняване на фактите и
обстоятелствата, алтернативно поддържа постановяване на оправдателна присъда,
тъй като обвинението не било доказано по несъмнен начин. Смята, че не са
събрани достатъчно доказателства, от които може да бъде направен несъмнен
извод, че подсъдимият е автор на вмененото му с обвинителния акт деяние.
Акцентира върху противоречиви показания на свидетелите Й. и П., липсата на
разпознаване на подс. Т. от задържаните бежанци, което представлявало допуснато
на досъдебното производство съществено процесуално нарушение.
Резервният
защитник на подс. А.Т., в лицето
на адв. Д., с оглед изричното искане на подсъдимия Т. на основание чл. 94, ал.
6, изр. последно НПК взема становище по обвинението, като пледира съдът да
постанови оправдателна присъда, тъй като обвинението не било доказано по
несъмнен начин. Аргументира тезата си с противоречие в показанията на св. Й. и П.,
тъй като те били вече осъдени за това деяние въз основа на одобрено
споразумение между тях и прокуратурата, което обвързвало техните показания и ги
поставяло в зависимост, бил налице оговор от тяхна страна спрямо подс. Т..
Защитата
на подс. В.В., в лицето на адв. К.,
пледира съдът да прекрати производството поради недоказаност на обвинението и
връщането му на прокурора за доразследване и изясняване на фактите и
обстоятелствата. Алтернативно, в случай на признаване на подсъдимия за виновен,
пледира за наказание в минималните размери с оглед неговото психическо
състояние и зависимост от наркотични вещества.
Подсъдимият А.Т. не се признава за виновен.
Заявява, че не е извършил деянието, за което е привлечен да отговаря. Моли да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият В.В.
моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, а в противен случай
налагане на наказание в минималните размери.
В последната
си дума подсъдимите молят да бъдат оневинени.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.И.Т. е
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
От
приложената справка за съдимост на подсъдимия А.И.Т. е видно, че е осъждан,
както следва:
1.
С присъда № 140 от 22.06.2009 г. по НОХД № 407/2009 г. на
РС – Свиленград, за извършено на 06.01.2009 г. престъпление по чл. 325, ал. 2,
във вр. ал. 1 НК.
2.
С одобрено на 01.06.2011 г. споразумение по НОХД №
213/2011 г. на РС-Свиленград, за извършено на 07.12.2010 г. престъпление по чл.
354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК.
3.
С одобрено на 13.06.2012 г. споразумение по НОХД №
838/2012 г. на Специализирания наказателен съд, за извършено в периода м.
Септември 2010 г. – м. Юни 2011 г. престъпление по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 НК,
с цел извършване на престъпления по чл. 159а, ал. 2, т. 6 вр. ал. 1 НК.
4.
С присъда № 956 от 21.10.2013 г. по НЧХД № 824/2013 г. на
РС – Свиленград, за извършено на 13.08.2013 г. престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.
Подсъдимият В.В.В. е
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със
средно специално образование, неженен, работи в „ИКТ-Василева”,
осъждан,
ЕГН **********. За същия по делото е приложена недобра
характеристична справка, от която е видно, че в периода от 2001 г. до 2010 г.
срещу подсъдимия са водени 3 досъдебни производства по чл. 354а НК за държане и
разпространение на високорискови наркотични вещества, има 2 криминалистични
регистрации.
От
приложената справка за съдимост на подсъдимия В.В.В. е видно, че е осъждан,
както следва:
1.
С присъда от 09.10.2002 г. по НОХД № 468/2002 г. на ОС – Стара Загора, за
извършено в периода от м. май 2001 г. до 06.04.2002 г. престъпление по чл.
354а, ал. 2, т. 3, пр. 1, във вр. ал. 1, пр. 1 НК.
2.
С одобрено на 15.03.2010 г. споразумение по НОХД № 431/2010 г. на РС-Стара
Загора, за извършено на 13.01.2010 г. престъпление по чл. 339, ал. 1 НК.
Относно
извършените от подсъдимите А.И.Т. и В.В.В. деяния, съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимите
А.И.Т. и В.В.В. се познавали от затвора, като двамата от престоя си в затвора се
запознали и с лицето *** (назоваван като *** от гр. Свиленград).
Лицето
*** се познавал и със свидетелите П.И.П. и Д.Н.Й., тъй като всички били от ***,
община ***, макар и по-късно *** да се е преместил да живее в гр. Свиленград,
от където е подсъдимият А.И.Т.. Свидетелите П.И.П. и Д.Н.Й. притежавали
наследствени къщи в ***, община ***.
Лицето
*** запознал помежду им свидетелите П.И.П. и Д.Н.Й. с подсъдимия А.И.Т., а от
подсъдимия А.Т. и във връзка с организирането на превоз на групи с бежанци
свидетелите П.И.П. и Д.Н.Й. се запознали и с подсъдимия В.В.В..
Общ
познат на *** и свидетелите П.И.П. и Д.Н.Й. бил *** Т..
През
месец октомври 2015 г. свидетелите П.И.П. и Д.Н.Й. ползвали товарен автомобил
марка „Ивеко”, модел „Дейли”, с рег. № СТ *** ВР, първа регистрация 06.03.2002
г., цвят бял, който бил собственост на лицето *** в периода от 02.07.2015 г. до
19.11.2015 г. (съобразно свидетелство за регистрация № *********), на която дата
е регистриран на лицето Х. *** (съобразно свидетелство за регистрация №
*********).
В
периода месец октомври 2015 г. собственик на лек автомобил марка ***, модел
Витара, с рег. № СТ *** ВВ, първа регистрация 25.11.1996 г., цвят бордо
металик, е била Галина Г. Петкова (съобразно свидетелство за регистрация №
*********), съпруга на свидетеля П.И.П..
В
периода месец октомври 2015 г. собственик на лек автомобил марка ***, модел
Е300, с рег. № СТ *** ВР, първа регистрация 30.03.1998 г., цвят тъмно син
металик, е бил св. П.И.П. (съобразно свидетелство за регистрация № *********).
В
периода месец октомври 2015 г. собственик на лек автомобил марка ***, модел
Е300ТД, с рег. № СТ *** СМ, първа регистрация 09.06.1995 г., цвят черен, е бил
св. Д.Н.Й. (съобразно свидетелство за регистрация № *********).
На неустановена дата през месец октомври 2015 г. лицето ***
от гр. Свиленград се обадил по телефона на св. П.И.П. и му казал да закара ползвания
от него микробус *** до гр. Бургас. Св. П.И.П. закарал микробуса *** до гр.
Бургас, където се срещнал с подсъдимите А.Т. и В.В., но подс. Т. казал на св. П.,
че нямали нужда от него засега и той тръгнал обратно към с. Любеново с празния
микробус ***. Когато се върнал в с. Любеново по нареждане на подс. Т., св. П.
предоставил своя лек автомобил марка *** Е300 на лицето *** Т., тъй като нямал
свой автомобил, за да отиде с него до гр. Бургас. Лицето *** Т. отишъл до гр.
Бургас с автомобила *** Е300, където се срещнал с подсъдимите А.Т. и В.В.. От
околностите на гр. Бургас лицето *** Т. и подсъдимите А.Т. и В.В. взели група
от 13 лица бежанци, след което ги транспортирали с лекия автомобил *** Е300 и с
лек автомобил ***, с неустановена регистрация и собственик, до ***, община ***,
където ги настанили временно в къщата на свидетеля Д.Н.Й.. За временното
настаняване на групата от бежанци в къщата на св. Й. му било обещано заплащане на
парична сума от подс. А.Т., но не му била платена.
На следващия ден, но също неустановена дата през месец
октомври 2015 г., лицето *** от гр. Свиленград отново се обадил по телефона на
св. П.И.П. и му казал да закара пак ползвания от него микробус *** до гр.
Бургас. Св. П.И.П. закарал микробуса *** до гр. Бургас, където на неустановена
по местонахождение бензиностанция от групата на „Лукойл” се срещнал с подсъдимия
В.В., който се придвижил до същата бензиностанция с лекия автомобил ***,
собственост на съпругата на св. П., но „продаден” неформално на лицето ***. Св.
П. предал на подс. В. документите и ключовете на микробуса *** и взел
документите и ключовете на лекия автомобил ***, с който си тръгнал и се прибрал
в ***, община ***, където изч*** да дойде друга група с бежанци, за да бъдат
настанени в неговата къща, срещу заплащане на парична сума, обещана му от подс.
А.Т., но неплатена. Подсъдимият В.В. изч*** на бензиностанцията подс. Т. и св. Й..
На същата дата, паралелно с описаното и в същото време, св. Д.Й. със свой джип
марка Чероки, модел Либерти, тръгнал от гр. Стара Загора и отишъл до
неустановено населено място /селищно образувание/ в Ямболска област, от където
взел подс. А.Т., който бил докаран там от неустановено лице с джип. След това
св. Д.Й. продължил с подс. Т. към гр. Бургас, където на неустановената
бензиностанция „Лукойл” в гр. Бургас се срещнали с подс. В.В., който бил вече с
белия микробус ***, предаден му преди това от св. П.П.. Там подс. А.Т. се
преместил при подс. В.В. в белия микробус *** и тръгнали на неустановено място
в покрайнините на гр. Бургас, от където взели в микробуса група от 30 лица бежанци.
През това време св. Д.Й. ги изч*** със своя джип Чероки Либерти, след което се
срещнали на неустановено място извън гр. Бургас, където подс. А.Т. се преместил
при св. Й., а подс. В.В. шофирал след тях белия микробус *** с групата с бежанци
в него. Придвижили се до ***, община ***, където ги ч*** св. П. и където
групата от бежанци била настанена в къщата на св. П.. Св. Й. ***.
Свидетелите Й. и П. били притеснени да остават групите с
бежанци дълго време в техните къщи, за да нямат проблеми. Св. П. минавал до
язовир в околностите на с. Тополяне, община ***, където видял, че имало фургони
и мислил, че не минавали хора от там и можело да оставят двете групи с бежанци
във фургоните там. Обсъдил го със св. Й. и подс. Т. и В. и решили да ги
преместят там. Тогава подс. В. взел микробуса *** и превозили общо 43-те
бежанци със св. П. във фургоните до микроязовира в с. Тополяне. Храна и вода на
групите с бежанци носили св. Й. и П..
Към месец октомври 2015 г. микроязовирът в с. Тополяне,
където били оставени групите с бежанци във фургони, бил собственост и
стопанисван от св. Х.Г.С., който гледал там патици. На 21.10.2015 г. св. Х.С.
минавал със своя автомобил покрай язовира, за да го наглежда и видял група от
около 20-30 човека и разбития фургон, уплашил се и се преместил. Уплашен от
това св. С. ***, където открил св. Д.Й.Д., който към този момент работил като
младши полицейски инспектор към служба КОС в РУ-***, разказал му за видяното и
заедно отишли на мястото на язовира с колата на св. Д.Д.. Било привечер около
17,30-18,00 часа на стъмняване. Там спрели на няколко метра от фургона и св. Д.
установил, че групата от около 13 човека не говорят български език,
предположил, че са бежанци, след което им се представил, че е полицай. Един от
групата му посочил, че в друг фургон до съседен язовир също имало хора, където
открили група от още около 30 човека. Тогава групите от бежанци вдигнали ръцете
и започнали да излизат от фургоните. Св. Д. *** за случая, за да изпратят
патрул. Групите с бежанци не оказали съпротива на св. Д., а му съдействали и
изпълнявали нарежданията му. През това време св. Христов стоял в колата на св. Д..
Тогава дошъл на мястото автопатрул от РУ-*** в състав св. А.В. и негов колега. С
жестове и мимики и отчасти на английски език св. В. разбрал от едно лице от групата,
че са от Афганистан и не знаят къде се намират, казал му, че са гладни и че има
други хора в другите фургони. Това лице от групата сам отишъл при св. В. и му
предал един лист, на който били написани телефонни номера, единият от които бил
на български мобилен оператор, а другият на чужд. Лицето му обяснило, че тези
телефонни номера били на шофьорът, който ги докарал до това място. Тогава св. В.
отишъл до другия фургон, осветил го вътре с фенер и видял, че в него имало
много седнали лица. Установили също, че в храстите наоколо се крият и други
лица, но като разбрали, че били полиция излезнали сами и се присъединили към
другите групи. От РУ-*** изпратили още служители за съдействие, след което
групите с хора били транспортирани до районното управление за установяване на
самоличността им. В полицейските управления РУ-*** и 1-во и 2-ро РУ-Стара
Загора била установена самоличността на лицата и се установило, че откритите
лица са общо 43, от които 12 лица не са навършили 16-годишна възраст, както следва:
- навършилите
16-годишна възраст - Х.Н. – роден на ***г.,
Аманулах Ш. – роден на ***г., О.Т. – роден на ***г., К.У. – роден на ***г., А.Х. –
роден на ***г., А.К. – роден на ***г., А.З. – роден на ***г., Р.Г. – роден на ***г.,
Б.Х. – роден на ***г., А.Х. – роден на ***г., Д.Ш. – роден на ***г., Фархад Ш.
– роден на ***г., Н.Ш. – роден на ***г., ***** Ш. – роден на ***г., ***** Ш. –
роден на ***г., *** У. – роден на ***г., Х.Х. – роден на ***г., М.Р. – роден на
***г., ***** – роден на ***г., ***** – роден на ***г., ***** – роден на ***г., *****
– роден на ***г., ***** – роден на ***г., ***** – роден
на ***г., ***ам – роден на ***г., *** – роден на ***г., *** А. – роден на ***г.,
*** – роден на ***г., *** – роден на ***г., *** – роден на ***г., *** – роден на
***г., от които Д.Ш. роден в Пакистан, а
останалите – в Афганистан, и
-
ненавършилите 16-годишна възраст - Ф.Ш. –
роден на ***г., *** Ш. – роден на ***г., *** Ш. – роден на ***г., *** Ш. –
роден на ***г., *** Ш. – роден на ***г., Д.Ш. – роден на ***г., А.С. – роден на
***г., *** – роден на ***г., Н.А. – роден на ***г., Ш. *** – роден на ***г., *** – роден на ***г.
и *** – роден на ***г., всички родени в Афганистан.
След
това бежанците били настанени в териториалните поделения на Държавна агенция за
бежанците, част от тях регистрирани, а друга част не, като малко след това са
напуснали самоволно поделенията и не е ясно тяхното местонахождение към момента
провеждане на настоящото наказателно производство.
Изложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от: събраните
в хода на съдебното следствие и в досъдебното производство писмени
доказателства; показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното
следствие; обясненията на подсъдимите Т. и В.; прочетените по реда на чл. 279,
ал. 1, т. 3 НПК във вр. чл. 279, ал. 2 НПК показания на подс. В., дадени в
качеството му на обвиняем по ДП в протокол за разпит на обвиняем от 26.10.2015
г.; вещественото доказателство на л.79 от ДП (погрешно приложено като писмено
доказателство); протоколите за разпознаване на лица и свързаните с тях
протоколи за разпит, приложени по ДП; протокола за извършени следствен
експеримент по ДП; справките за съдимост на подсъдимите и декларациите за
семейно и материално положение.
Годността
на нито едно от посочените доказателства и доказателствени средства не е
оспорено от страните, изключаем показанията на св. П.И.П. и Д.Н.Й., дадени в
хода на съдебното следствие.
Съдът
намира, че показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д.Й.Д.,
Х.Г.С., К.И.К. и А.П.В. са последователни, логични, дадени без каквито и да
било колебания от тяхна страна, кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства и няма никакви индиции за тяхна евентуална заинтересованост.
Затова съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели.
Обстоятелството, че част от свидетелите не си спомнят с точност дадени факти и
дати не се отразява на тяхната годност, тъй като в съвкупността си показанията
са последователни и кореспондират едни с други.
По
отношение на показанията на св. П.И.П. и св. Д.Н.Й. бяха наведени доводи от
страна на защитниците, че имат съществени противоречия относно посоченото от
тях в хода на съдебното следствие и по време на досъдебното производство, както
и че същите вече били подсъдими и осъдени за участието си в общата деятелност,
което поставя под съмнение тяхната обективност в настоящия процес, както и че
имало тъй наречения „оговор” по отношение на показанията на двамата свидетели.
Действително, в самото начало на разпита /виж края на първия абзац от разпита
на л. 7 от протокола от съдебно заседание на 18.10.2016 г./ свидетелят П.И.П.
прояви колебание и не отговаряше на зададените му въпроси или даваше уклончиви
отговори, което обаче според съдебният състав се дължи на смущение от
присъствието на подсъдимите. Същият обаче осъзнавайки, че недаването на
показания чрез тяхното затаяване, не е в негов интерес, изложи подробен разказ
на събитията относно запознанството между всички лица, свързването между им
чрез общия познат ***, превоза на бежанците, автомобилите, настаняването на
бежанците в къщите и фургоните, носенето на храна и вода и много други. Освен
това св. П.И.П. не прояви никакво колебание при зададените му въпроси от страна
на прокурора, подс. А.Т. и защитниците. От друга страна пък св. Д.Й.Й. не
прояви никакво колебание през целия разпит от началото до неговия край.
И
макар на пръв поглед да остана впечатление у защитниците и подсъдимия Т., че
двамата свидетели П. и Й. дадоха посочват различна фактическа обстановка за
отделните 2 случая на превоз на бежанците, това всъщност не е така. Объркването
на защитниците и на подсъдимия Т. се появи поради обстоятелството, че когато
свидетелят говореше факти за единия превоз на бежанците, му бяха задавани
контра въпроси за другия превоз на бежанците, но въпреки това свидетелят беше
последователен и точен в показанията относно впечатленията му кой с каква кола
се е придвижвал, кой коя кола е управлявал и къде се е намирал, броя на двете
групи бежанци, тяхното транспортиране, настаняване в къщите и фургоните. Следва
да се посочи, че са абсолютно идентични показанията на св. Й. и св. П., че при
втория превоз на групата от 30 бежанци е предаден микробусът *** на подс. В.В.
и той е управлявал микробуса от гр. Бургас до ***, община ***, където са
настанени в къщата на св. П., а след това всички бежанци от двете къщи в *** до
фургоните на язовира в с. Тополяне. Идентични са им показанията и досежно
обстоятелството, че подс. А.Т. е бил в гр. Бургас при организирането на превоза
на двете групи бежанци, след това и до ***, че подс. Т. им е обещал заплащането
на парични суми за ползването на техните къщи в ***.
По
отношение на обстоятелствата кой коя кола, джип или микробус е карал,
показанията на свидетелите се подкрепят от протоколите за разпознаване на лица,
приложени по ДП. В протокола на л.97 от ДП е посочено от разпознаващото лице Х.Н.
(един от регистрираните бежанци след откриването им във фургоните), че подс. В.В.
е бил шофьор на следните МПС, с които ги е превозвал: „черен ***” (такъв
притежава само св. Д.Й.), „червен джип” „***” (такъв е джипът ***, цвят бордо,
собственост на съпругата на св. П., но продаден на лицето *** без документи),
както и че след това са превозвани в бус (такъв е само белият микробус ***).
Идентично е в протоколите за разпознаване на л.105 и л.113 от разпознаващите
лица О. *** и К.У..
Не
води на друг извод посоченото от св. П. като предположение, че подс. В. е
шофирал микробуса *** и до гр. Бургас, тъй като както се посочи на първо място
е предположение и на второ място свидетелят посочи изрично, че не го е виждал,
тъй като е бил с неговата кола. Предположенията на свидетеля не са годни да
разколебаят знанията му за другите факти, които е възприел лично. Освен това
св. Й. е тръгнал със своя джип Чероки от гр. Стара Загора за неустановеното
ямболско село, от където е взел подс. Т., след което са се насочили към гр.
Бургас, където са се срещнали с подс. В., който вече е взел микробуса от св. П.,
а св. П. тръгнал обратно към ***. Няма никакви доказателства в този период от
време св. Й. и св. П. да се са засичали и да са разговаряли един с друг, поради
което и с оглед вероятните организационни мерки да не им е била давана
информация. В тази връзка следва да се посочи, че в показанията си св. П.
посочва, че на подс. А.Т. му бил постоянно изключен телефона, а когато бил
включен не отговарял на обажданията.
Съдът
намира, че в случая е невъзможен оговор от страна на св. Й. и П., тъй като те
нямат качеството на обвиняеми или подсъдими в настоящото производство, не биха
могли да имат и в по-късен момент, тъй като вече е приключило по отношение на
тях наказателното производство по тези факта, с което показанията им не биха
могли да бъдат тяхна защитна версия към този момент. Спрямо тези двама
свидетели е приключило наказателното производство по този случай и същите са се
признали за виновни, за което е одобрено сключено между тях споразумение с
прокуратурата. Това обаче не им придава вече качеството на обвиняеми или
подсъдими, същите съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК могат да
дават показания в качеството си на свидетели по настоящото производство, както
беше сторено. Същите са предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 НК
при даването на показанията си като свидетели. Затова и няма как да се
отхвърлят техните показания с аргумент, че са заинтересовани на тази плоскост
като оговор – не биха могли да уличат другите като своя защитна версия в този
процес.
Единствената
причина, поради която може да се дискредитират показанията на св. Й. и П. е
обстоятелството, че посочиха да са им били обещани парични средства за
предоставените от тях услуги от страна на подс. А.Т., които да не са им били
заплатени. В случая обаче и на тази плоскост съдът намира, че не възникнаха
съмнения в техните показания. Това е така, защото ако двамата свидетели се бяха
уговорили предварително да уличат подсъдимия А.Т. в извършване на деянието, с
аргумент за неплащането на уговорените суми, то разпитът на св. П. нямаше да
протече по начина, по който е видно от самия протокол от съдебното заседание
(както се посочи по-горе с известни затруднения в самото начало), освен това
двамата свидетели дадоха показанията си под клетва, предупредени за
отговорността за лъжесвидетелстване по чл. 290 НК. Затова съдът намира, че няма
причина да не кредитира показанията на св. Й. и П..
По
отношение на дадените от подсъдимите обяснения следва да се посочи, че характерното за обясненията на подсъдимия е,
че те имат специфична
процесуална природа – освен
доказателствено средство, са и средство за защита, чието упражняване не е обвързано със задължение за разкриване на обективната истина. Обясненията на обвиняемия/подсъдимия дават възможност както да се оборят други доказателства и доказателствени средства, така и да се очертае линията на защитата. Поради това като се
отчете, че подсъдимият е
заинтересуван от благоприятен за него изход на процеса, оценката на тяхната достоверност трябва да бъде много
внимателна. Тя се извършва в два аспекта – първо, от гледна точка на
логическата убедителност и последователност на собственото им вътрешно съдържание и второ, от гледна точка на съотношението им към останалия доказателствен материал. В зависимост от резултатите от извършената оценка съдът може да кредитира обясненията изцяло, да възприеме само отделни части от тях или да приеме, че са защитна версия, която не е достоверно отражение на действителността.
В тази връзка съдът намира, че дадените от страна
на подс. В. обяснения в хода на съдебното следствие са плод единствено и само
на неговата защитна теза, тъй като не кореспондира с останалия по делото
доказателствен материал. Той отрече да е карал микробуса с бежанците, но това
обстоятелство се оборва не само от показанията на св. Й. и П., но и от
проведените процесуално-следствени действия по ДП, а именно разпознаването на
лица, от които е видно, че подс. В. е многократно разпознат като лице, което е
носило храна на бежанците и ги е превозвало от границата (виж протокола и
албума на л.89-л.91 от ДП; протокола и албума на л.97-99 от ДП; протокола и
албума на л.105-107 от ДП; протокола и албума на л.113-115 от ДП), както и че е
знае къщите на св. Й. и П. *** и *** (виж проведения следствен експеримент в ДП
– л.116-л.122). Следва да се посочи, че подсъдимият В. предостави свидетелство
за управление на МПС, в което няма вписана категория С, но пък заяви, че е
управлявал микробус, макар да не си спомняше кога и по какъв повод го е
управлявал.
Няма как да се пропусне посоченото от подс. В. в
обясненията му, при предявяване на същия находящия се на л.79 от ДП лист с
написани ръкописно телефонни номера, че били написани от него, задраскал номера
на приятелката си и написал неговия. А този лист от показанията на св. В. е
видно, че му е предоставен от един от бежанците при откриването им край
фургоните, като му било обяснено, че били телефонни номера на техните шофьори.
Затова съдът намира за безспорно установено, че подс. В. е управлявал
различните МПС и е превозвал двете групи с бежанци от границата до гр. Бургас,
след това до *** и до микроязовира в с. Тополяне.
Обясненията
на подс. Т., дадени в съдебното следствие, съдът също намира за площ на
неговата защитна теза, но не кореспондиращи на останалия доказателствен
материал. Действително, подс. Т. не е разпознат от никой от бежанците, но
същият не е присъствал като лице за разпознаване. От друга страна се установи
от доказателствата, че подс. Т. е реалният организатор на целия процес по
превоза на бежанците, разплащането с отделните участници в процеса, като е
избягвал прекия контакт с бежанците. За неговото участие в описания процес
свидетелстват показанията на св. Й. и П., но както вече се посочи няма
основание за тяхното компрометиране. Макар и да не е участвал в реалното
превозване на бежанците, същият е участвал като организатор на деятелността и в
тази му дейност се очертава неговият принос в общата деятелност.
Доколкото
защитата сочи, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин,
настоящият състав приема, че събраните по делото доказателства, в своята
съвкупност са непротиворечиви по отношение на факта, че подсъдимите Т. и В. са
извършили процесното деяние в съучастие помежду си и със св. Д.Н.Й. и П.И.П..
Съдът
кредитира изцяло писмените доказателства по делото и извършените процесуално
следствени действия по ДП – разпознаване на лица и следствен експеримент.
Изложената
фактическа обстановка води до правния извод, че подсъдимите А.И.Т.
и В.В.В. са осъществили от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 281, ал. 2,
т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 НК вр. чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 НК и чл. 26, ал. 1 НК.
Съдът намира,
че всички елементи от престъпния състав са безспорно установени.
Съставът
на престъплението по чл. 281 НК има следните елементи – „цел да набави за себе
си или за другиго имотна облага”, „подпомага чужденец да пребивава или
преминава в страната в нарушение на закона”, като е налице допълнително условие
– подпомагането трябва да е противозаконно, да не е свързано с хуманитарна цел.
От субективна страна деянието по чл. 281 НК може да бъде извършено само
умишлено и то при пряк умисъл на вината. Това е така, защото за да бъде
реализиран състава на престъплението е необходимо да е налице специална цел за
набавяне на имотна облага. Това означава, че деецът следва да цели съответната
облага, което означава, че следва да е искал настъпването на общественоопасните
последици по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Сама по себе си имотната облага е
всяко благоприятно изменение в имуществената сфера на едно лице, която може да
се изрази в увеличаване на имуществото, в предотвратяване нанасянето на щети, в
осигуряване обезпечаване на имущество. Не е дори необходимо целта да е
реализирана действително, какъвто е настоящия случай. По косвен път, след като
подс. Т. е обещал парично заплащане на св. Й. и П. за тяхната част от общата
деятелност, то същият е очаквал да получи съответна парична стойност за своята
деятелност като организатор на цялата задружна дейност. От това неминуемо
следва, че цялата деятелност между подсъдимите и свидетелите е осъществена с
цел набавяне на имотна облага за всеки от тях. От това следва, че деянието е
извършено с изискуемата по закон специална цел да се набави имотна облага както
за себе си за подсъдимите, така и за другиго – за другите съизвършители. Поради
това съдът намира, че е налице първият елемент от състава на престъплението по
чл. 281 НК – наличието на специална цел за набавяне на имотна облага.
Съдът
намира, че е налице и другият елемент от състава на престъплението – с
действията си подсъдимите са подпомогнали чужденците (общо 43-ма) да пребивават
в страната в нарушение на закона. По смисъла на чл. 2 от Закона за чужденците в
Република България „чужденец по смисъла на закона е всяка лице, което не е
български гражданин. Категорично е доказано по делото, че всички 43-ма
задържани лица са с произход от Афганистан и Пакистан, поради което не са
български граждани и имат качеството на чужденци. Това пребиваване на чуждите
граждани е било в нарушение на чл. 22, ал. 1 от Закона за чужденците в
Република България, тъй като лицата не са имали издадени визи, не се ползват от
международен договор за безвизов или облекчен безвизов режим и не са имали
разрешение от службите за административен контрол на чужденците за пребиваване
на територията на страната. Подсъдимите Т. и В. са съзнавали, че подпомагат
чужденците да пребивават на територията на страната в разрез със законовите
правила. Доказателство за това са обстоятелствата, че превозът е осъществяван
през нощта, а и лицата са укривани временно в къщи в *** и след това в изоставени
фургони извън населено място.
Деянието
е безспорно установено, че е извършено чрез няколко МПС – 1. товарен автомобил
марка „Ивеко”, модел „Дейли”, с рег. № СТ *** ВР, първа регистрация 06.03.2002
г., цвят бял, собственост на лицето ***; 2. лек автомобил марка ***, модел
Витара, с рег. № СТ *** ВВ, първа регистрация 25.11.1996 г., цвят бордо
металик, собственост на Галина Г. Петкова; 3. лек автомобил марка ***, модел
Е300, с рег. № СТ *** ВР, първа регистрация 30.03.1998 г., цвят тъмно син
металик, собственост на св. П.И.П.; 4. лек автомобил марка ***, модел Е300ТД, с
рег. № СТ *** СМ, първа регистрация 09.06.1995 г., цвят черен, собственост на
св. Д.Н.Й.; 5. лек автомобил марка Фолксваген, модел Туарег, с неустановена
регистрация и собственост, както по отношение на повече от 1 лице – общо 43
лица, от които е имало 12 ненавършили пълнолетие лица.
И
двата подсъдимите са извършители на престъплението, тъй като са участвали в
самото изпълнение на деянието. Подс. В. е бил шофьор в превоза и на двете
групи, а подс. Т. организатор на деянието и присъствал при двата превоза.
Лицата
са превозени на два пъти – първия път 13 лица и втория път 30 лица, в два
поредни дни, с оглед на което пълната идентичност на деянията, еднаквата
обстановка и еднородност на вината, се явяват от обективна и субективна страна
вторият превоз се явява продължение на първия, с което престъплението се явява
продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимите А.И.Т. и В.В.В. за
виновни в извършването на престъпление по чл. 281, ал. 2,
т. 1, т. 4 и т. 5 вр. ал. 1 НК вр. чл. 20,
ал. 1 и ал. 2 НК и чл. 26, ал. 1 НК.
Разпоредбата на чл. 281, ал. 2 НК предвижда кумулативно
наказание лишаване от
свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
При
индивидуализацията на наказанието съдът намира, че не са налице изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което не следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 55 НК. Наказанието на подсъдимите следва да бъде
определено при условията на чл. 54 от НК и без да са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. За да определи наказанието
на подсъдимите, съдът взе предвид степента на обществената опасност на
извършеното деяние, както и характеристичните данни за подсъдимите.
По
отношение на подсъдимия А.И.Т. се отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство обремененото съдебно минало. Настоящият съдебен състав намира, че
за постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК, на подсъдимия А.И.Т.
следва да се определи наказание над минималния предвиден за престъплението
размер, но под средния предвиден. Съдът намира, че определеното наказание
следва да е в долната граница на предвиденото наказание лишаване от свобода, а
като се отчете липсата на поправяне на дееца при предходно изтърпяване на наложените
му наказания, намира за адекватно на извършеното от него и като организатор на
цялата престъпна деятелност, наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, кумулирано с наказанието глоба в размер на минималния
предвиден от 5000 лв. с оглед неговото имуществено състояние съобразно
декларацията за семейно и имотно състояние. Така наложеното наказание лишаване
от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор
съобразно чл. 61, т. 2 ЗИНЗС във вр. чл. 60 ЗИНЗС.
По
отношение на подсъдимия В.В.В. се отчете също като отегчаващо отговорността
обстоятелство обремененото съдебно минало. Твърди се в хода на съдебните прения
от защита и от подсъдимия, но няма доказателства по делото за това подсъдимият да
е наркозависим, поради което това обстоятелство не ще се отчете при
индивидуализацията на наказанието. Настоящият съдебен състав намира, че за
постигане целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК, на подсъдимия В.В.В. следва
да се определи наказание над минималния предвиден за престъплението размер, но
под средния предвиден. Съдът намира, че определеното наказание следва да е в
долната граница на предвиденото наказание лишаване от свобода, а като се отчете
липсата на поправяне на дееца при предходно изтърпяване на наложените му
наказания, намира за адекватно на извършеното от него и като участващ активно
през цялата престъпна деятелност като шофьор и без съответната категория за
правоуправление за това, наказание лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца, кумулирано с наказанието глоба в размер на минималния предвиден от
5000 лв. с оглед неговото имуществено състояние съобразно декларацията за
семейно и имотно състояние. Така наложеното наказание лишаване от свобода следва
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор съобразно чл. 61, т. 2 ЗИНЗС във вр. чл. 60 ЗИНЗС.
Разноски
по делото не са сторени и не се присъждат такива съобразно чл. 189 НПК.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: