Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 74
06.07.2020
г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 09.06.2020 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр. Донева
гражданско дело № 3 по описа на 2020 г.
За да се произнесе по реда на чл. 239 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД – гр. София против Л.И.Х..
Обстоятелствата, на които ищецът основава претендираните права и предявените
искове, са следните:
На основание сключен между „Креди Йес“ ООД и Л.И.Х.
Договор за паричен заем № 42039/19.06.2018 г. на ответницата е предоставена в
заем в брой сумата 500 лева. От своя страна ответницата се е задължила да върне
на кредитора сумата с договорна лихва в размер 70,07 лева, на 34 равни седмични
погасителни вноски по 16,77 лева в срок до 12.02.2019 г. Подписвайки договора,
ответницата се е задължила в 3-дневен срок от сключването му да предостави на
заемодателя обезпечение чрез издаване на запис на заповед, поръчителство от
едно-две физически лица или банкова гаранция, а при неизпълнение на това
задължение ответницата ще дължи неустойка в размер на 415,93 лева, разсрочена
на 34 равни вноски по 12,23 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Срокът на договора е изтекъл, а
ответницата не е изпълнила всички свои задължения по него, като е изплатила 174
лева и е останала задължена за главница в размер на 420,92 лева, договорна
лихва в размер на 48,53 лева, начислена за периода 07.08.2018 г. – 12.02.2019
г. и неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение в размер на 342,55 лева. Съгласно Общите условия към договора
ответницата дължи лихва за забава върху падежиралите неплатени вноски в размер
на 110,88 лева за периода от 07.08.2018 г. до 28.10.2019 г. и законна лихва
върху главницата.
На основание подписано между „Креди Йес“ ООД
и “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД – гр. София Приложение 1/01.10.2018 г.
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2018 г.
задължението на ответницата по кредитния договор е прехвърлено на ищцовото
дружество. В изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответницата-длъжник е
уведомена за прехвърляне на вземането на 01.04.2019 г.
По заявление на ищеца по описа на РС – Средец
е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение за дължимите суми,
представляващи падежирали вземания по кредита, неустойка, както и за законна
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
главницата. Заповедта е връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
което обстоятелство на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е породило правния
интерес на ищеца от депозиране на исковата молба. Ищецът, в качеството си на
частен правоприемник на „Креди Йес“ ООД по силата на цесията, претендира съдът
да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответницата му дължи
сумите, за които е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото и в
заповедното производство разноски, както и за юрисконсултско възнаграждение.
Предявените искове са с правно основание чл.
422 от ГПК. Същите са депозирани с оглед установяване на твърдяните цедирани вземания
на ищеца към ответницата по сключен договор за кредит за падежирали вноски по
кредита, в това число главница, ведно със законна лихва, договорна лихва и
наказателна лихва, както и за неустойка за неизпълнение на договорна клауза.
Препис от исковата молба и приложенията са редовно
връчени на ответницата, която в законоустановения едномесечен срок по чл. 131,
ал. 1 от ГПК не е подала писмен отговор, с който да изрази становище по
исковата молба, да направи възражения, да ангажира доказателства и да упражни
правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, ал. 1 от ГПК, въпреки, че
съдът й е указал последствията по чл. 133 от ГПК от неподаването на отговор.
Съдът й е указал също, че ако не се яви в първото по делото заседание и не
направи искане за разглеждането на делото в нейно отсъствие, рискува по делото
да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238, ал. 1 и чл. 239,
ал. 1 от ГПК.
Ответницата, редовно призована по реда на чл. 41, ал. 2
от ГПК, не се явява в първото с. з., като не е депозирала искане делото да се
разглежда в нейно отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, в нарочна
молба вх. № 1244/04.06.2020 г. поддържа исковата молба и иска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата.
Съдът, след като обсъди искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение с оглед на представените по делото
доказателства, го намира за основателно. Налице са всички изискуеми от закона
предпоставки за това.
Срещу ответницата неприсъствено решение може да се
постанови при наличието на три кумулативни условия, които са налице в
настоящото производство: липса на отговор на исковата молба, неявяване в първо
съдебно заседание и липса на искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.
За да се постанови неприсъствено решение трябва още:
ответницата да е предупредена за последиците в случай, че не се яви в съдебно
заседание и не даде отговор, както и исковете да са вероятно основателни с
оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая с Разпореждане № 152/03.02.2020 г. съдът е предупредил ответницата
за риска от постановяване на неприсъствено решение. Същата не е депозирала
отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото съдебно
заседание и същевременно не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
По делото са
представени писмени доказателства в съответствие с втората от изискуемите
предпоставки на чл. 239, ал. 1 от ГПК. Доказателствата по делото създават у
съда убеждението за вероятната основателност на предявените установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК за дължимост на вземания, произтичащи от Договор за паричен заем № 42039/19.06.2018 г., които вземания са прехвърлени
на ищеца по силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2018 г.
Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице всички предпоставки за издаване на неприсъствено
решение против ответницата, с което да бъде прието за установено спрямо нея, че
дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 1646/30.10.2019
г. по ч. гр. дело № 695/2019 г. по описа на Районен съд – Средец, както и да
бъде осъдена да му заплати направените по делото и в заповедното производство разноски.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Разноските в
заповедното производство са за 25 лева държавна такса и определено на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. Видно
от представените платежни документи в исковото производство, извършените от
ищеца плащания на деловодни разноски са за държавна такса в размер на 125 лева, които
предвид изхода на делото се дължат от ответницата. На основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК и съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство в размер на 100 лева, платимо от ответницата.
Съгласно чл. 239,
ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, тъй като не
съдържа констатация относно съществуването на спорното право, а само установява
вероятната основателност на иска. Решението обаче подлежи на отмяна от
въззивния съд при условията на чл. 240, ал. 1 от ГПК. Ответницата има на
разположение и иск за оспорване на правото по чл. 240, ал. 2 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК по отношение
на Л.И.Х., с ЕГН **********,***, че дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Д. Б. Б., главница 420,92 лева, представляваща задължение по
Договор за паричен заем № 42039/19.06.2018 г., със законна лихва от 29.10.2019
г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 48,53 лева, начислена за периода от 07.08.2018 г. до 12.02.2019
г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 342,55 лева, начислена за периода от 07.08.2018 г. до 12.02.2019
г., обезщетение за забава в размер на 110,88 лева, начислено за периода от 07.08.2018 г. до 28.10.2019 г., които вземания са прехвърлени по
силата на Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2018 г. и за които суми е издадена по реда на чл. 410
от ГПК Заповед № 1646/30.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 695/2019 г. по описа на Районен съд – Средец.
ОСЪЖДА Л.И.Х. да заплати на “АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД – гр. София направените разноски в размер на 150 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
и ОСЪЖДА Л.И.Х. да заплати
на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД – гр. София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, както и определеното по ч. гр. дело № 695/2019 г. по описа на Районен съд –
Средец
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: