РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Велики Преслав, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дияна Д. П.
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. П. Административно наказателно
дело № 20223610200256 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Д. С. Д. с
ЕГН **********, с адрес с.******** срещу Наказателно постановление №22-0323-
000153/09.06.2022 г., издадено от Началник Група в РУ гр. Велики Преслав при ОД МВР Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление
като издадено при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се
извършване на нарушението.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с редовно упълномощен защитник. В
съдебно заседание поддържат жалбата, сочат гласни доказателства и молят наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща представител, но развива писмено становище по жалбата, в
което моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: Съдът, като обсъди
материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода
на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 20.04.2022 г. в 15.30 час в с.Драгоево,
общ.В.Преслав, обл.Шумен, ул.“Девети септември“, пред дом №9 към изхода за гр.В.Преслав,
жалбоподателят управлявал собственото си МПС- лек автомобил Фолксваген голф с рег.
1
№******. На същата дата полицейските служители-св. Б. Д. и А. Г.извършвали обход на
с.Драгоево със служебния си автомобил-Лада „Нива“ в рамките на СПО, при която около 14.00ч.
забелязали автомобил, паркиран по необичаен начин, като предната броня на автомобила на
жалбоподателя-„Фолксваген голф“ с рег.№****** била опряна в бронята на друг паркиран
автомобил. След извършена справка с МОП установили, че собственик на автомобила е
нарушителя, за когото при извършена проверка за криминалистически регистрации установили, че
има такива за извършено престъпление по чл.343в от НК за управление на МПС след употреба на
алкохол. По същото време паркираният автомобил на жалбоподателя бил видян и от полицейскиет
служители М. Й., М. М. и И. Д., които работили по безопасност на движението в района.
Предприели наблюдение на заведението, пред което бил спрян процесният автомобил и около
15.00 ч. жалбоподателя, когото служителите на РУ познавали от предходни прояви се качил в
автомобила и потеглил в посока зад закусвалнята по страничните улички в селото, следван от
полицейския автомобил. От съображения за безопасност и за да бъде осуетен евентуален опит на
лицето да избяга полицаите не са подавали звуков и светлинен сигнал, а следвали плътно
процесния автомобил, управляван от оспорващия, без да го губят от полезрение непосредствено
до паркирането му на тротоара пред дома на жалбоподателя. При спиране на автомобила пред
дома на Д., паркирали успоредно на неговия автомобил, след което служителят А. Г. излязъл от
служебния автомобил, легитимирал се и поискал жалбоподателя де му представи документите си
като водач на МПС. Лично свидетелят Г. непосредствено възприел оспорващият, който бил сам в
автомобила да слиза от страната на водача. Първоначално Д. отказвал да даде документите си, а
впоследствие, придружен от двамата полицаи влязъл в дома си, взел си документите и телефона и
излязъл пред дома. Последният бил във вид. нетрезво състояние, лъхал на алкохол, говорил
заваляно и се държал агресивно, при което лансирал тезата, че не той е управлявал автомобила.
След като не се подчинил на полицейското разпореждане и предвид нарушението на ЗДвП,
полицейските служители Д. и Г. се обадили за съдействие на колегите си М. Й., М. М. и И. Д.,
които се намирали в същия район. След като установили, че жалбоподателят е в нетрезво
състояние и за да бъде изпробван същия за употреба на алкохол, полицейските служители
уведомили дежурния на РУ-В.Преслав, който изпратил на място св.П. П.- мл.автоконтрольор при
РУ-В.Преслав ОД МВР-Шумен. След като отишъл на място и бил запознат от своите колеги с
установените от тях обстоятелства, а именно, че жалбоподателя е управлявал автомобила в
с.Драгоево, че са го последвали със служебния автомобил, че след като е слязъл от него пред дома
си бил в нетрезво състояние и непосредственото възприемане от свидетеля на състоянието на Д.,
св.П. поканил жалбоподателя да бъде с тестван с техническо средство-Алкотест Дрегер 7510 с
фабр.№ARNG 0034, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, но той категорично отказал, т.к. твърдял че е управлявал автомобила. След
което на жалбоподателя бил издаден и талон за медицинско изследване за наличие на алкохол в
кръвта, като последния отново отказал да бъде изследван и да подпише талона. За извършеното
административно нарушение - отказ да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта му с
техническо средство-Алкотест Дрегер, св.П. му съставил АУАН. Жалбоподателят отказал и да
подпише съставения му АУАН. Отказите на Д. да подпише АУАН и да подпише и получи
издадения му талон за кръвно изследване били надлежно удостоверения с подписа на
присъстващия по време на проверката трети свидетел по делото-св.М. Й., който и в съдебно
заседание потвърди горните констатации, както и положеният при удостоверяване на отказите
подпис на свидетел на отказа. Въз основа на съставеният акт било издадено обжалваното
Наказателно постановление, с което за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3 от
2
ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2 000.00 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по
делото свидетели М. М., М. М., П. П., М. Й., Б. Д., А. Г., И. Д. и писмените доказателства-талон за
медицинско изследване, докладни записки – 3 бр., писмени обяснения от М. Д., Г. Д., Т. С., П. Ш.
Показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, осъществили
процесната проверка, включително и по ЗДвП, са логични и безпротиворечиви и кореспондират с
установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра. Не се констатираха така
наречените от защитата „разминавания“ в показанията на свидетелите – полицейски служители, не
се констатираха противоречия в показанията им които да бъдат обсъждани.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Ш. и Д.. Същите противоречат на
кредитираните показанията на свидетелите и на писмените доказателства. Свидетелката Ш. е в
изключително близки отношения с жалбоподателя и с показанията си дадени в с.з. цели
единствено да го оневини. Същата е дала писмени обяснения пред полицейски служители на
датата на деянието, които съдът кредитира изцяло и които кореспондират с останалите
доказателства. След деянието, осмисляйки тежестта на административнонаказателната
отговорност, Ш. напасва версията си за случилото се с тази на нарушителя и излага коренно
противоречиви показания в съдебно заседание. Настоящият състав не дава вяра на показанията й,
поради което не ги приема като доказателства за факти от предмета на доказване.
Обстоятелството, че снемащия обясненията й полицейски служител й е дал да се подпише на
„празен лист“ е неистинско, поради това, че противоречи на формалната и житейска логика,
полицейски служител, който няма отношения с жалбоподателя да го обвинява преднамерено в
извършване на административно нарушение, включително извършвайки престъпление и
рискувайки службата си. Свидетелката дори не описва точно и самия служител, който й е снел
обясненията. След като не се е ползвала от правото си да откаже да даде показания, поради
фактическо съжителство, извод. че е била трайно в дома на жалбоподателя, и след
предупреждение от съда за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване, свидетелката излага
неистински показания пред съда, по който въпрос следва да се вземе отношение след влизане на
решението в сила.
Настоящият състав не дава вяра и на показанията на св.Д., дадени в съдебно заседание,
същите са нелогични и непоследователни. Освен че противоречат на дадените от нея писмени
обяснения в хода на проверката на датата на деянието, противоречат на обясненията на нейната
работодателка също свидетел очевидец на част от поведението на жалбоподателя, както и на
останалите доказателства по делото. Твърденията на свидетелката, че полицейските служители
невярно са изписали обясненията й, които не са й били прочетени нямат подкрепа в
доказателствата по делото.
На проведената очна ставка между свидетелите М. Д. и И. Д., всеки от тях поддържа
изложеното в показанията си, относно запозната ли е била Д. с изписаното при даване на
обяснения в хода на полицейската проверка. След анализ на взаимно изключващите се показания,
съдът възприе за достоверни показанията на свидетеля И. Д., тъй като същите се подкрепят от
кредитираните показания на свидетелите и от писмените доказателства.
Показанията на И. Н. са вътрешно противоречиви и съдът не ги кредитира. Свидетелят
3
трудно изразява факти и обстоятелства, освен това показанията му не се подкрепят от събраните
по делото доказателства.
Некредитираните показания на свидетелите Ш., Д. и Н., освен че са изолирани от
кредитираните показания на останалите свидетелите, не кореспондират и помежду си, единствено
се солидаризират върху едно и също обстоятелства, за което са научили след връчване на
обжалваното НП, а именно да твърдят че подсъдимия на посочената дата не е управлявал
автомобила си. Това тяхно твърдение се опровергава от останалите доказателства по делото.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в
деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателно-процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно
Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на ВР.
Извън позоваването на презумптивната доказателствена сила на АУАН, в производството
пред районния съд, АНО е доказвал факта на управлението на МПС от соченото за нарушител
лице с 4 бр. докладни записки, обясненията на М. Д., Г. Д., Т. С., П. Ш. и свидетелските показания
на свидетелите М. М., М. М., П. П., М. Й., Б. Д., А. Г., И. Д.. За съда съществува задължението,
разглеждайки делото като инстанция по същество, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено. Както се каза, в разглеждания случай констатациите в АУАН са оспорени още в
момента на неговото връчване на соченото за нарушител лице, което е навело възражения, че не е
управлявало автомобила. В случаят констатациите установени от административнонаказващият
орган, че преди провеждане на разговор между полицейските служители пред дома на
жалбоподателя, жалбоподателят е управлявал л.а.„Фолксваген голф“ с рег.№******* се
установиха по безспорен начин и на съдебното следствие, подкрепени и от показанията на
свидетелите М. М., М. М., П. П., М. Й., Б. Д., А. Г., И. Д. и писмените доказателства-талон за
медицинско изследване, докладни записки – 3 бр., писмени обяснения от М. Д., Г. Д., Т. С., П. Ш.
Противоречи на формалната и житейска логика, както и на изпълнение на служебните
задължения на полицейските служители, последните в рамките на работното си време без законен
повод да посещават дома на жалбоподателя, да следват автомобила, който управлява със
служебния си автомобил от центъра на населеното място до дома му без основание, както и да
извършват проверка също без основание, като се ангажира човешки ресурс от пет служители на
РУ-В.Преслав и два служебни автомобила.
Водачът е санкциониран, не защото е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата, а защото в качеството на водач на МПС е отказал да му бъде извършена
4
проверка с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта му и не е изпълнил предписанието
за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Следва да се отбележи, че по другия основен детайл от фактическата обстановка няма
спор и бе недвусмислено установено по делото, че жалбоподателят е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол.
Нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е формално, като основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност е отказът на водача да му бъде извършена проверка
по надлежния ред.
По делото е безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства, че на
инкриминираната дата жалбоподателят, като водач на моторно превозно средство л.а.„Фолксваген
голф“ с рег.№******, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство - алкомер за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества, като не е изпълнил и последващо
предписание за медицинско изследване. Предвид на това, настоящият състав намира, че същият е
законосъобразно санкциониран на основание и за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДП, предвиждаща едновременно правило за поведение и санкция за неизпълнението му.
Възражението на жалбоподателя, че както към момента на извършването на проверката
от полицейските служители, така и преди това не е управлявал автомобила, а същия е бил
паркиран пред дома му и не е бил спиран за проверка същия ден, поради което и същият нямал
качеството на водач по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, и затова незаконосъобразно е ангажирана
неговата отговорност, настоящият състав намери за неоснователно. По делото безспорно се
установи, че поводът за извършване на проверката е именно управлението на жалбоподателя на
автомобила. Обстоятелството, че жалбоподателят е бил водач на МПС, в кратък период от време,
предхождащ проверката се установи, както от показанията на свидетелите полицейски служители,
така и от дадените писмени обяснения на датата на деянието. В който точно момент ще бъде
извършена проверката, начина на извършване на същата, т.е. извършването на контрол за спазване
на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните
превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните
произшествия съгласно чл. 30, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 5 от Закона за Министерството на
вътрешните работи вр. с ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение е изцяло от компетентността на
полицейските служители, чиято преценка е пряко свързана със сигурността и безопасността на
движението по пътищата, поради което възражението на жалбоподателя, че не му е извършена
проверка при управление на автомобила е неоснователно .
Обстоятелството дали водачът е употребил алкохол е неотносимо към съставомерността
на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП, нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е формално, като
основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност е отказът на водача да му
бъде извършена проверка по надлежния ред, който отказ е безспорно установен от доказателствата
по делото. Липсата на доказателства относно това управлявал ли е действително жалбоподателя
автомобила, след употреба на алкохол, както и каква е концентрацията на алкохол в кръвта или в
издишания въздух на този водач се дължи изцяло на виновното поведение на лицето, доколкото то
е отказало да бъде изпробвано по надлежния ред дали управлява МПС след употреба на алкохол.
В конкретния случая се санкционира поведението на водача, представляващо отказ да се окаже
необхоД.то съдействие на контролните органи при извършване на проверки на водачите за
5
управление на МПС след употреба на алкохол.
Административното нарушение е извършено както от обективна, така и от субективна
страна от жалбоподателя и правилно административно-наказващият орган е ангажирал
отговорността на санкционираното лице. При индивидуализацията на наказанията
административно-наказващия орган е определил размера на наказанията в предвидените
абсолютни стойности, съобразно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По отношение размера на наложеното
наказание, настоящият състав намира същото за правилно определено. Размерът на наказанието е
определен спрямо нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като санкцията е с абсолютно определен
размер. Наказващият орган правилно е наложил наказанието, като се е съобразил с нормата на чл.
27 от ЗАНН. За деянието наказанието е с абсолютно определен размер и наказващия орган, след
като приеме, че деянието е доказано от фактическа страна следва да наложи посоченото в закона –
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Тук
АНО няма възможност да преценява размера на наказанието и да го определи в друг размер.
Деянието не може да се квалифицира като такова по чл. 28 от ЗАНН, с оглед обществената
опасност на извършеното. Самото деяние не се отличава от други сходни деяния по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП. За обществената опасност на подобни деяния може да се съди и от размера на
предвиденото наказание, като законодателят е придал на нарушенията по този ред характер на
такива с по – висока обществена опасност, предвиждайки наказания, които не са по – високи в
сравнение с другите санкции предвидени в закона.
Отнемането на контролни точки на водачите на МПС не представлява административно
наказание, а има контролно-отчетни функции. Самото отнемане на контролни точки се извършва
само въз основа на влезли в сила наказателни постановления и не представлява изпълнение на
наложено административно наказание, нито пък налагане на принудителна административна
мярка. С оглед характера на дейността по отнемането на контролни точки към настоящия момент
липсва законодателна уредба, даваща възможност за съдебен контрол върху тази дейност.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно постановление №22-
0323-000153/09.06.2022 г., издадено от Началник Група в РУ гр. Велики Преслав при ОД МВР-
Шумен е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД на МВР-Шумен да се присъди
юрисконсулско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27 "е" от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото не е с фактическа или правна сложност. Поради това съдът намира, че
на ОД на МВР-Шумен следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №22-0323-000153/09.06.2022 г.,
издадено от Началник Група в РУ гр. Велики Преслав при ОД МВР Шумен, с което на Д. С. Д. с
6
ЕГН **********, с адрес с.********, за нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание същата
разпоредба са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2 000.00 лв. /две хиляди
лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА Д. С. Д. с ЕГН **********, с адрес с.******* да заплати на Областна Дирекция
на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“№2 направените
в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00
лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7