Р Е
Ш Е Н
И Е № 260104
гр.Кюстендил,
14.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Р. САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря: Мая Стойнева
след
като разгледа докладваното от съдия:Костадинова
в.гр.д.№
30/2021г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Гаранционен фонд гр. София чрез
пълномощника адв. Р.И. със съдебен адрес:***, офис 27 обжалва Решение №
260233/09.12.2020 г., постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. №
825/2020 г. по описа на същия съд в частта, в която е осъден да заплати на Е.Н.С.,
действащ лично и с попечителското съдействие на майка си Д.К.Г. сумата
5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания, уплаха и страх, настъпили в резултат на телесни увреждания причинени
вследствие на настъпило ПТП на 13.12.2019 г., извършено от неустановен
автомобил за размера над 3000 лв. до присъдената сума от 5 000 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че в
обжалваната част първоинстанционният съдебен акт е неправилен, поради
незаконосъобразност и необоснованост. Оспорва се размерът на присъденото
обезщетение като несъответстващ на характера на увреждането и претърпените
болки и страдания на ищеца, както и на критерия за справедливост, заложен в чл.
52 от ЗЗД и на съдебната практика за аналогични увреждания. Иска се отмяна на
решението на Кюстендилския районен съд за сумата над 3 000 лв. обезщетение до
присъдените 5 000 лв. и в частта относно несъответстващия размер на
разходите на страните по делото. Претендират се разноските за въззивното
производство.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от адв. Д.М. ***, процесуален представител на насрещната
страна Е.Н.С., в който се изразява становище за неоснователност и
необоснованост на въззивната жалба, като се оспорват твърденията за
неправилност на постановеното първоинстанционно решение, които въззивникът
излага в нея. Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и
неподкрепена с доказателства.
Настоящият съдебен състав на
окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени в жалбата, както и съобразно
събраните по делото доказателства и след като ги преценени при условията на чл.
235 от ГПК намира за установено следното:
Атакуваният съдебен акт на
Кюстендилския районен съд е валиден и допустим. Въззивната жалба е процесуално
допустима, като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване
на разпоредбите на чл. 258 и сл. от ГПК, а разгледана по същество е частично
основателна. Съображения:
От доказателствата по
делото се установява, че на 13.12.2019г. , около 07.40 часа, Е.С. заедно със
свои приятел пресичал пътното платно на кръстовището, образувано между бул.“***“ и ул.“***, продължение на ул.“*** в гр.Кюстендил. Същото било регулирано със светофарна
уредба, като двамата преприели пресичането на зелена светлина и на пешеходна
пътека. По това време лек автомобил, завивайки надясно първоначално спрял пред
пешеходната пътека, след което рязко потеглил и блъснал С., като след удара
лекия автомобил напуснал местопроизшествието.
От назначената съдебно-
техническа експертиза, изпълнена от вещото лица инж. Н.В.се установява, че
непосредствена причина за реализираното ПТП е, че неидентифициран водач на лек
автомобил не е спазил задължението си при необходимост да спре, когато по
пешеходната пътека преминават пешеходци- той е следвало да бъде с повишено
внимание, когато пешеходците са деца, което не е направил, въпреки, че ги е
забелязал.
От назначената съдебно-
медицинска експертиза изпълнена от вещото лице д-р В.Н. се установява, че
ищецът Е.С. е получил следните физически травматични увреждания: мекотъканна
контузия/натъртване на меки тъкани, ограничен оток и болка/ по външната
повърхност на дясната подбедрица. Според
вещото лице така установеното увреждане е причинило на пострадалия болка и
страдание, както същото не води и не е довело до практически значимо и по-
продължително затрудняване на движенията
на крайника или някакво разстройство на общото му физическо здравословно
състояние. Срокът за пълното възстановяване е около 10-15 дни. Към момента на
изготвяне на експертизата ищецът е бил напълно физически възстановен от
претърпяната травма.
От
показанията на свидетелите Р.и Г. се установява, че към момента на инцидента и
непосредствено след това ищецът е бил силно стресиран и е плакал, както и че
дълго време след това се страхувал да излиза, като на пешеходна пътека спирал и
не смеел да пресече.
По делото е представена
застрахователна претенция вх. № 24-01-109/25.02.2020 г., с която ищецът Е.С.,
действащ лично и със съгласието на майка си Д.Г. е заявил желанието си за
извънсъдебно уреждане на спора и
определяне на справедлив размер на обезщетение, който според него е
8 000 лв.
С писмо изх. №
24-01-109/12.03.2020 г. ответния Гаранционен фонд е отказал изплащането на
обезщетение.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът счита, че въззивната жалба
е частично основателна. Съображения :
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде определено по справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД,
при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като
характер на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на
здравословното състояние, причинените морални вреди. При определяне размера на обезщетението,
съдът съобразява причинените телесните увреждания които са причинили на ищеца- мекотъканна контузия/натъртване на меки тъкани,
ограничен оток и болка/ по външната повърхност
на дясната подбедрица. Съдът взема предвид и интензитета на физическа
болка, преживяна от пострадалия след инцидента, продължителността на
възстановителния процес – около 10-15 дни, както че е налице пълно
възстановяване от претърпяната травма. Житейски изводима е и силната уплаха и
травматичен стрес от изживяното. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
дълго време
след настъпилото ПТП ищецът е спирал на пешеходна пътека и се е страхувал да
пресече.
Като взе предвид преживения стрес, негативните
психологически изживявания, същевременно
и че травматично увреждане е с лек характер,
кратък възстановителен период и липса на интензивни болки, както и че
оздравителният процес е завършил за около 10-15
дни и няма доказателства за претърпени посттравматични усложнения, съдът
намира, че справедлив размер на обезщетението е 3 500 лева.
От изложеното следва, че е основателно възражението във въззивната жалба, че районен съд е допуснал нарушение на чл.52 от ЗЗД, тъй като не е направил пълна и всеобхватна преценка на критериите за
справедливост.
С оглед на изложеното
съдът счита, че решението е неправилно в частта, в която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3 500 лв., поради
което ще го отмени и вместо него ще постанови друго, с което ще отхвърли иска в
тази част.
. На Гаранционен фонд се дължат
разноски за двете съдебни инстанции в
размер на 118.13 лв., определени по компесация.
С оглед на изхода на делото и доколкото
ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски, решението на
районен съд следва да се отмени и в частта, в която Гаранционен фонд на
основание чл.78, ал.6 от ГПК е осъден да заплати на РС- Кюстендил 200 лв.
държавна такса- за разликата над 140 лв. и разноски за вещи лица в размер на
220 лв. за разликата над 96.25 лв.
С оглед на изложеното съдът постанови решението си.
Воден от горното, окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260233/09.12.2020 г.,
постановено по гр.д. № 825/2020 г. по описа на Кюстендилския районен съд в
частта, в която Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“***“
№***, ет.***
е осъден да заплати на Е.Н.С., с ЕГН **********, действащ лично и с
попечителското съдействие на майка си Д.К. Г., с ЕГН ********** *** сумата
5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие на
ПТП от 13.12.2019г., извършено от неустановен автомобил, вследствие на което са
му причинени телесни увреждания, причинили болки и страдания, уплаха и
страх за разликата над 3 500 лв. до 5 000 лв. и в частта, в
която Гаранционен фонд, със седалище и
адрес на управление в гр.София, ул.“***“ №***, ет.*** е осъден да
заплати на Районен съд- Кюстендил
държавна такса за разликата над 140 лв.
до 200 лв. и възнаграждение за вещи лица за разликата над 96.25 лв. до 220 лв. и вместо него постановява:
ПРЕДЯВЕНИЯТ от Е.Н.С., с ЕГН **********, действащ
лично и с попечителското съдействие на майка си Д.К. Г., с ЕГН ********** ***
срещу Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“***“ №***, ет.***
иск с правно основание чл.519, ал.1, т.1 във вр. с чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ за размера над 3 500 лв. до 5 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 13.12.2019г., извършено от неустановен автомобил,
вследствие на което са му причинени телесни увреждания, причинили болки и
страдания, уплаха и страх ОТХВЪРЛЯ.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалите части.
ОСЪЖДА Е.Н.С.,
с ЕГН **********, действащ лично и с попечителското съдействие на майка си Д.К.
Г., с ЕГН ********** *** да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“***“ №***, ет.*** деловодни разноски за двете съдебни инстанции в
размер на 118.13 лв.
/сто и осемнадесет лв. и 13 ст./ лева.
Решението може да се обжалва в
1-месечен срок от получаване на съобщенията
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.