Р Е
Ш Е Н
И Е № 36
Гр. В.
04.12.2019
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Видинският окръжен
съд гражданска колегия
В открито съдебно заседание на десети октомври
Две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател:
Д. М.
Членове:
При секретаря И. К.
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Съдията М.
т. дело № 12 по описа за
2019 г.
и за да се произнесе,
взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на Й.О.С. и Г.О.С. действащи чрез своя
баща и законен представител О.С.С., всички от гр.В. чрез Адвокатско дружество
„Г. и п.“ гр.С. против З. “Б. И.“ АД гр.С., ЕИК:.. с правно основание чл.432 от КЗ и с цена на исковете по исковата молба по 100 000.00лева за всеки един
от ищците предявени като частични от по 200 000.00лева. в течение на
производството ищците са увеличили исковете на по 200 000.00лева за всеки
един от тях, което увеличение е допуснато с протоколно Определение на съда от
09.10.2019г.
Ищците
поддържат, че исковата претенция за всеки един от тях представлява обезщетение
за причинени неимуществени вреди от ПТП, осъществено на 29.10.2018г. в гр.В. в
ж.к.“С.“ по булевард „Р.“, вследствие на което на 31.10.2018г. е починала М. Г.
– майка на ищците. Поддържат, че ПТП-то е станало по вина на водача на „Фолксваген“,
модел “Голф“ с рег.№ВН…..АВ – Б.М.Г., който застига и блъска велосипедиста М. В.
Г. която е починала на 31.10.2018г. вследствие на пътния инцидент и получените
увреждания. Поддържат, че в резултат на загубата на тяхната майка са понесли
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като претендират и
законната лихва върху обезщетенията от датата на деликта до окончателното
изплащане на сумите, като посочват, че първоначалната дата е датата на смъртта
на Г. – 31.10.2018г., както и направените по делото разноски.
По
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника З. “Б. И.“ АД
гр.С., в който се поддържа, че предявените искове са неоснователни, претендираните
обезщетения са прекомерни и не отговарят на действително претърпените вреди,
пострадалата и ищците не са живели заедно, същата не се е грижила за
семейството и не е реализирала доходи от трудова дейност. Направено е
възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице, изразяващо се в
предприемане на маневра без да използва съответната сигнализация с ръка и
употреба на алкохол от пострадалата. Оспорва се претенцията за законна лихва,
като се поддържа, че същата ще следва да бъде начислена от момента на
представяне на поисканите от застрахователя документи.
Съдът,
след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По
исковете по чл.432, ал.1 от КЗ:
По
делото са представени писмени доказателства – констативен протокол за ПТП
№233/2018г.; протокол за оглед на местопроизшествие; фотоалбум;препис от
автотехническа експертиза, които са изготвени в рамките на ДП, от които се
установява, че на 29.10.2018г. около 13:30 часа в гр.В., в ж.к.“С.“ по ул. „Р.“
се е движело МПС „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег.№ВН….АВ, управляван от Б.М.Г..
Пред водача на автомобила се е движела с велосипед пострадалата М. В. Г.. И
двамата са се движили в дясната лента, като Г. с велосипеда се е движела около
осевата линия между двете ленти към момент, когато водачът на лекия автомобил е
предприел маневра за изпреварване на велосипедиста. Съгласно заключението на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, водачът на лекия автомобил
Б.М.Г. се е движел със скорост около
78км/ч, като разрешената за този участък от пътя скорост е била 50км/ч. Вещото
лице дава заключение, че когато лекият автомобил се е намирал на разстояние
около 50.54м от мястото на удара, водачът на автомобила е реагирал на
велосипедистката като опасност и е предприел аварийно спиране на автомобила с
леко отклонение в ляво. При тази маневра същият е блъснал с предната дясна ъглова
част на предна броня задната частна велосипеда в областта на задния калник и
каплата на задното колело. Този удар вещото лице окачествява като „БАМПЕР
УДАР“, характерен за автомобила с ниско разположени предни брони, тоест под
масовия център на тандема велосипед-велосипедист, които вследствие на получилия
се въртящ момент, тялото на велосипедистката се е завъртяло, преминало през
предния капак и се е плъзнало до
предното панорамно стъкло, като го счупило на две места – с глава и лакът. Лекият автомобил е продължил
движението напред, като велосипедът и водачката му под действието на
инерционните сили са паднали странично върху левия банкет, а автомобилът в
процес на аварийно спиране се е установил в посоката си на движение съгласно
протокола за оглед и съставената скица. Вещото лице е дало заключение, че при
движение със скорост около 78км/ч водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП чрез аварийно спиране в условията на произшествието. Ако се е
движел с разрешената скорост от 50км/ч е имал техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП.
Същото
вещо лице е изготвило в досъдебното производство друга автотехническа
експертиза, в която дава заключение, че автомобилът се е движел със скорост от 78км/ч, като водачът
на велосипеда – Г., предприема маневра „завиване на ляво“ чрез навлизане в
насрещната пътна лента, в този момент и водачът на автомобила предприема
изпреварване на велосипедиста и след предприетата маневра на велосипедиста
предприел аварийно спиране, но не успял своевременно да спре и блъснал
велосипедиста. В тази експертиза е посочено като причина за произшествието
управление на лекия автомобил с превишена скорост и че велосипедиста Г. преди
да навлезе в насрещната пътна лента е трябвало да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него и да извърши
маневрата, след като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
По
делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице д-р И. е
дала заключение по писмени данни, че пострадалата Г. е постъпила в Спешен
център на МБАЛ „С..П.“ на 29.10.2018г. в 14:00ч. с диагноза „травматичен
субдурален кръвоизлив“ в тежко общо състояние, неконтактна, неадекватна. Имала
е разкъсна рана на главата в областта на темето. Пострадалата е починала на
31.10.2018г. в 8.10ч., след настъпило внезапно спиране на сърдечната дейност и
дишането. Вещото лице е дало заключение, че при ПТП на Г. са причинени
множествени травматични увреждания – охлузвания по лицето, разкъсно контузна
рана в тилната част на главата, две фрактурни линии в долната част на тилната
кост, кръвоизливи под твърдата и меките мозъчни обвивки, малки вътрешно мозъчни
кръвоизлизи, охлузвания и кръвонасядания по гърба и крайниците. Смъртта се
дължи на парализа на важни за живота мозъчни центрове – дишане и
кръвообръщение, вследствие тежката черепно-мозъчна травма, довела до отток на
мозъка и вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор, като е налице пряка причинно-следствена връзка
между настъпилото ПТП и последващата смърт на пострадалата. Вещото лице дава
заключение, че на пострадалата не е взета кръвна проба за изследване на
алкохолно съдържание както непосредствено след травмата, така и в болницата.
По
делото е разпитан като свидетел Б.М.Г., който е управлявал лекия автомобил
„Фолксваген“ и който заявява, че велосипедистката Г. се е движела пред лекия
автомобил и рязко свила на ляво без да подаде сигнал с ръка. При тази маневра
той предприел маневра на ляво, за да избегне удара, натиснал спирачка, но не
могъл да предотврати удара. Свидетелят заявява, че Г. не е дала знак за
завиване на ляво, не е имало огледало на
велосипеда, като отсечката, при която е станало произшествието е права,
автомобилът се е движел в дясната лента и водачът предприел маневра да
заобиколи велосипедиста, но в този момент пострадалата завила рязко в същата
посока.
От
тези събрани по делото доказателства съдът приема, че е налице нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил, който не е движил
със скорост, съобразена с конкретните условия по начин, за да бъде в състояние
да реагира незабавно на всяко предвидимо препятствие.
При
изясняване механизма на ПТП съдът приема, че е налице съпричиняване от страна
на пострадалата Г., която се установява, че се е движела около осевата линия на
двете ленти за движение и е предприела внезапна маневра, при която е навлязла в
лявото платно за движение, без да даде сигнал за промяната в посоката на
движение и то в момент, в който водачът на автомобила е бил предприел маневра
за изпреварване на велосипедиста. Относно това обстоятелство съдът не възприема
в тази част заключението на автотехническата експертиза, депозирано по делото,
тъй като същото противоречи на изготвената от същото вещо лице автотехническа
експертиза, представена в досъдебното производство, на представената мащабна
скица, изготвена в досъдебното производство и показанията на разпитания
свидетел, които кореспондират с посочените по-горе писмени доказателства. От
изготвената скица на местопроизшествието е видно, че ударът е станал в лявото
пътно платно, което отговаря на показанията на свидетеля, че същият е предприел
маневра за изпреварване на лекия автомобил, при която е навлязъл в лявото
платно и ако в този момент велосипедистката не
е била предприела маневра за рязък завой на ляво, ударът между двете
превозни средства не би се осъществил.
Не
се спори между страните, че водачът на МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с
рег.№ ВН..АВ е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество З. „Б. Н.“ АД, предмет на застрахователна полица №BG/02/117003366564, валидна от 30.12.2017г. до 29.12.2018г.,
което обстоятелство ангажира отговорността на ответното застрахователно
дружество.
По
делото са представени два броя удостоверения за раждане, от които е видно, че
ищците Й.О.С. и Г.О.С. са деца на пострадалата М. В. Г. които са в кръга на
лицата, имащи право на обезщетение за вреди в случай на смърт, посочени в ПП
№4/1961г. на ВС и ПП №5/1969г. на ВС.
Във
връзка с причинените неимуществени вреди по делото са изслушани свидетелите Д. С.С.
– чичо на ищците и М. П. Н. – баба на ищците. Свидетелите заявяват, че
пострадалата се е грижела за семейството, бащата на децата прекарал два инсулта
и тя поела изцяло грижата за издръжката на семейството. Свидетелите заявяват,
че децата много тежко понесли смъртта на майка си, плачели и често посещавали
гроба й. Понастоящем бащата полага грижи за тях с помощта на бабата, като
пострадалата е имала и друго дете от друг мъж, за което се грижи бабата –
свидетелката Н..
С
оглед събраните доказателства съдът приема, че са налице условията на чл.45 от ЗЗД за реализиране на деликтната отговорност. Налице е деяние, противоправност
на деянието, вина на причинителя, настъпили вред и причинна връзка между
деянието и вредите. Установи се противоправно поведение на водача на лекия
автомобил „Фолксваген“, изразяващо се в управление на МПС с несъобразена
скорост и причинна връзка между ПТП и смъртта на пострадалата Г.. Събрани са
доказателства за причинени неимуществени вреди на ищците, изразяващи се в мъки
и страдания вследствие смъртта на тяхната майка. Следва да се отбележи, че
ищците са в детска възраст, отглеждани са от пострадалата и много тежко са
преживели нейната смърт, тъй като изцяло са разчитали на нейните грижи и
издръжка. С оглед тяхната възраст съдът приема, че същите и за в бъдеще ще
чувстват липсата на своята майка и острата загуба на родител и колкото и тези
вреди да са неизмерими с пари, следва да се определи размер на задължението,
съобразен с критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Този критерий включва
освен обективно установени по делото факти
и обществена мярка за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетението. На това основание съдът приема, че сумата от по
200 000.00лв. в пълна степен ще отговори на посочените критерии за
справедлива компенсация за претърпените от ищците неимуществени вреди.
Съдът
приема за основателно възражението на ответната страна за съпричиняване.
Установява
се, че пострадалата е предприела внезапна маневра „завой на ляво“ и т в момент,
когато водачът на лекия автомобил е предприел маневра за изпреварване на
велосипедиста, като пострадалата с велосипеда се е движела около осевата линия на пътното
платно, поради което е бил реализиран удар между двете превозни средства в
лявото платно за движение. Независимо от несъобразената скорост на водачът на
автомобила , пострадалата в равна степен с водача на лекия автомобил е извършила
действия, които са станали причина за настъпване на произшествието, поради
което така определените обезщетения следва да бъдат намалени с ½, а
именно до сумата от по 100 000.00лв. за всеки един от ищците.
Ищците
са поискали присъждането на законната лихва върху претендираните
обезщетения,считано от деня на смъртта на пострадалата-31.10.2019г.Съгласно
разпоредбата на чл.429,ал.3 от КЗ застрахователят отговаря за дължимите лихви с
оглед изискването на периода за забава,а той се определя от датата на уведомяването
му за настъпило застрахователното събитие.По делото са представени две писма до
ответника,с които същият е уведомен за настъпилото застрахователно събитие с
входяща дата 29.11.2018г. и от тази дата следва да се начисли дължимата законна
лихва върху определените обезщетения.
По
изложените съображения съдът приема,че предявените искове ще следва да бъдат
уважени,като ответното дружество бъде осъдено да запрати на ищците обезщетение
за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка М. В. Г.
по 100 000 лв. за всеки един от тях,като в останалата част исковете ще
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни,като се присъди законната лихва
върху всяко от обезщетенията,считано от 29.11.2018г. до окончателното изплащане
на главницата.
По
разноските:
Ищците
претендират разноски за процесуално представителство по чл.38 от ЗА и депозит
за експертизи в размер на 150лв.С оглед
уважената част от исковете ще следва да се присъдят разноски в размер на 4200лв.адвокатско
възнаграждение с ДДС и 75лв.разноски за
експертизи съразмерно уважената част от исковете.
Ответникът
претендира разноски,като е представил списък за направени такива общо в размер
на 6 821лв.от които ще следва да се присъдят съобразно отхвърлената част
от исковете в размер на 3 410.50лв.
Ответникът
ще следва да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК ДТ съобразно уважената част
от исковете в размер на 4 000лв.
По
изложените съображения Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З.„Б. И.“АД ЕИК..,със седалище и адрес на управление гр.С.,район …“,ул.“..,да заплати на Й.О.С.,ЕГН ********** и на Г.О.С.,ЕГН
**********,действащи чрез своя баща и законен представител О.С.С.,с общ адрес:г***,на
основание чл.432,ал.1 от КЗ,сумата от по 100 000/сто хиляди/лева за всеки
един от двамата,представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“за неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка М. В. Г.
при ПТП на 29.10.2018г.,ведно със законната лихва върху тези суми,считано от
29.11.2018г.до окончателното им изплащане,като исковете в останалата им част до
пълните им размери-ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
З.“Б. И.“АД ЕИК.. да заплати на адв.С. С. на основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 4 200лв. с включен ДДС.
ОСЪЖДА
О.С.С., с адрес:г***,да заплати на З. Б. И.“АД ЕИК.. на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата 3 410.50лв. съдебни разноски съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА
З.“Б. И.“АД ЕИК..,гр.С.,да заплати по сметка
на Видински окръжен съд на основание чл.78,ал.6 от ГПК 4 000 лв. ДТ
върху уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
З.“Б. И.“АД ЕИК..,гр.С.,да заплати на Й.О.С.,ЕГН ********** и на Г.О.С.,ЕГН **********,действащи
чрез своя баща и законен представител О.С.С.,с общ адрес:г***,сумата 75 лв. разноски
за експертизи.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски Апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: