№ 67
гр. Котел, 06.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в закрито заседание на шести февруари през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело №
20242210100639 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в
гр. Котел, ул. *******, чрез адв. Н. М. срещу „Стик кредит “ АД, ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ №
13Б, с която се иска да бъде признато за установено, че сключеният между
ищцата и ответника Договор за потребителски кредит №1067719 от
11.05.2024г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД;
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а
ответниците са подали отговори в законоустановения срок, на основание чл.
146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад
на делото.
Исканията на страните за приемане на представените с процесуалните
документи писмени доказателствени средства следва да бъдат уважени.
В исковата молба е направено доказателствено искане за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът счита за допустимо, но отлага
същото за произнасяне в първото по делото открито заседание.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника,
както и е депозиран насрещен иск по първоначално предявената искова молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
Съставя, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ГПК, следния
проект за доклад:
Обстоятелствата, от които произтичат правата и възраженията и
тяхната правна квалификация:
В исковата молба се твърди, че на 11.05.2024 г. между ищцата С. Г. Д. и
„Стик кредит “ АД, е сключен Договор за потребителски кредит №1067719. В
договора е посочено, че сумата по отпуснатия кредит е в размер на 400.00
лева.
В чл.17 от договора е посочено, че заемателят се задължава па
основание чл.138 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, в срок до 3
дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на
трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в
полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски,
разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща
безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „СТИК
КРЕДИТ” АД всички задължения на Заемателя по Договора за кредит в срок
от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане за заплащане на тези задължения. Описано е, че срокът на валидност
на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.
Посочено е, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна
проверка от страна на Заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме
посочения солидарен дълг. В договора е уговорено, че страните се съгласяват,
че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл. 17 от
договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в
тази разпоредба следва да обезщети.
В случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17
от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 0.9% от
стойността па отпуснатия кредит за всеки ден, през който не е предоставено
обезпечение или 108.00 лева на месец.
На ищцата е начислена неустойка в общ размер на 108.00 лева. тъй
като същата не е представила в срок обезпечения - поръчител или банкова
гаранция, посочени в процесния договор.
Срокът на кредита е един месеца, фиксираният годишен лихвен
2
процент е 36.00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на
42.58 %.Ответникът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1. т. 3
ЗКИ. поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез пуб.шчпо привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищцата е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на
своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и
кредитор по смисъла на чл. 9, ат. 3 и ал. 4 ЗПK.
Сочи се, че сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК в релевантната за периода редакция.
На първо място считат, че процесният договор е нищожен
/недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит вр.
чл.26 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като
противоречи на законоустановените императивни правила. Излагат доводи, че
договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10
вр. чл.22 от 3ПK, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.
Молят съда да приеме за установено в отношенията между страните по
предявеният иск от С. Г. Д., че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит №1067719/11.05.2024г. е нищожен на основание чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл.11, ал.1. т.10 3ПК.
Отправят възражение за прекомерност на юрисконсултско /адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Претендират за присъждане на направените по делото разноски.
Обстоятелства, на които ответникът „СТИК КРЕДИТ“ АД основава
възраженията си:
Относно допустимостта на иска, считат че предявеният иск е допустим,
Относно основателността на иска, считат че предявеният иск е неоснователен.
Считат, че искът с който се иска съдът да признае, че ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ предоставен от разстояние с № 1067719 /
11.05.2024 година, сключен между ищеца С. Г. Д. и дружество „СТИК -
КРЕДИТ“ АД е нищожен, е неоснователен, като излагат подробно
3
основанията за това, претендират се и разноски в производството.
Възражения срещу иска и обстоятелствата на които се основават:
Излагат твърдения, че в действителност на 11.05.2024 година между
„СТИК - КРЕДИТ“ АД като кредитор и ищеца С. Г. Д., като Потребител по
смисъла ЗПК е сключен ДОГОВОР за ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ
предоставен от разстояние с № 1067719, по силата на който кредиторът е
предоставил на ищеца заемна сума в размер на 400 лв. (четиристотин лева),
която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото
възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е
сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на
изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата представляваното от мен
Дружество е предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума,
съгласно изразеното от ищеца желание за изплащане в брой на каса на „Изи
пей“.
Посочват, че следва да се има в предвид, че в чл. 20 и следващите от
горепосоченият договор е предвидена хипотеза, съгласно която при
неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани
договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е
договорно задължен да претендира подобна неустойка.
По отношение на твърдението, че договорената неустойка в
горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави излагат следното: Процесният договор е
сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е
посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „Стик Кредит“ АД
и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови
услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от
индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са
общодостъпни на уебсайта на www.stikcredit.bu.
Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват
Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната
4
поща, както и уебсайта на „СТИК - КРЕДИТ“ АД, находящ се на адрес:
www.stikcredit.bu и/или кратки текстови съобщения (CMC) като средство за
комуникация и извършване на правни изявления. Твърдят, че в настоящият
случай сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на
електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството.
Твърдят, че няма въведено законодателно изискване относно размера на
неустойката, като няма въведено ограничение на максималният размер, като
дори е прието че нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на
главното задължение.
След депозиране на отговора, в РС Котел е постъпил и насрещен иск
срещу ищцата по първоначално предявеният иск, като молят съда да
постанови правораздавателен акт, с който да осъди ответника по насрещният
иск С. Г. Д. с ЕГН ********** по предявеният насрещен иск да заплати на
„СТИК - КРЕДИТ“ АД с ЕИК ********* сумата от 400 лв. (четиристотин
лева) оставаща главница по Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 1067719 от 11.05.2024 година, ведно със законната лихва от
датата на постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск до
датата на окончателното и изплащане, както и да осъди ответника С. Г. Д. по
предявеният наерещен иск да заплати на „СТИК - КРЕДИТ“ АД с ЕИК
********* сумата от 20.94 лв. (двадесет лева и деветдесет и четири стотинки)
мораторна лихва върху главницата съгласно Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 1067719 от 11.05.2024 година.
Също така претендират съдебни и деловодни разноски в
производството по предявеният насрешният иск
Молят да бъде допусната съдебно счетоводна експертиза, която да
отговори на поставени задачи описани в насрещната искова молба.
По предявения насрещен иск е депозиран отговор, който изцяло
оспорва насрещната искова претенция по подробно изложени аргументи.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание, както следва:
Срещу „СТИК КРЕДИТ“ АД по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД във вр.
с чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.3 от ЗПК.
Съдът, на основание чл. 146 указва на страните, че съгласно чл. 153 и
5
чл. 154 от ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
В доказателствена тежест на ищеца по иска срещу „Стик Кредит“ АД е
при условията на пълно и главно доказване да докаже сключването на
процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание е
недействителен на заявените правни основания.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че договорът е
валиден и, че клаузите по него са индивидуално уговорени.
В доказателствената тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже
при пълно и главно доказване, че договорът е валиден и, че клаузите по него
са индивидуално уговорени.
В доказателствената тежест на ответника по насрещния иск е да
докаже, че договорът не е валидно сключен и е недействителен.
Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговорите на исковата
молба писмени доказателствени средства.
ОТЛАГА за първото по делото открито заседание произнасянето по
искането на ищеца/ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът служебно ще приложи императивни
правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, представени по делото, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече
6
от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по
делото в Република България, като същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в
случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат
към делото и се смятат за връчени.;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва,
че при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна
такса, и че с постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в
производството пред първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно
пълномощно.
НАСРОЧВАМ разглеждане на делото в открито съдебно заседание за
11.03.2025 г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им
се изпрати препис от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразнопризнанието, както и че признанието на иска
не може да бъде оттеглено.
7
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи
на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на
делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и
заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото,
като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него
указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провеждане на процедура по призоваване.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
8