Р Е Ш Е Н И Е
Номер 922 14.07.2022
г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на тринадесети юли две хиляди двадесет
и втора година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б.като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 783 по
описа за 2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Образувано по жалба на В.С.К. ***, с ЕГН **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0769-000436/13.04.2022г., издадена от В. Н. С. на длъжност полицейски
инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен със заповед № 251з-3805/26.08.2021г., с която на В.С.К.,
на основание чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка –ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС ЗА СРОК ОТ 1
ГОДИНА, СЧИТАНО ОТ 12.04.2022 г. Иска се намаляне срока на наложената ПАМ до
минимума, предвиден в закона, а именно от една година на шест месеца.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно
призована, се явява лично. Поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
Пледира за намаляне срока на наложената ПАМ.
Ответната страна – В. Н. С. на длъжност
полицейски инспектор към ОДМВР Бургас,
Сектор „Пътна полиция“, редовно и призован, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168
от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
На 12.04.2022г., около 8.29 часа, в гр.Бургас
жалбоподателката управлявала собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с
рег.№******, в посока Бургас- Ветрен, като
била спряна за проверка. При проверката, извършена от полицейски служител от
Сектор „Пътна полиция“, било установено, че същата управлява автомобила след
употреба на алкохол 1. 71 промила, който бил измерен с техническо средство
Дрегер 7510, с фабр. № ARBB 0059. На водача бил издаден талон за медицинско изследване
с №136902.
За
извършеното административно нарушение на К. бил съставен АУАН от 12.04.2022г.
На основание съставения АУАН е издадена
оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0769-000436/13.04.2022г.,
издадена от В. Н. С. на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“,
упълномощен със заповед № 251з-3805/26.08.2021г., с която на В.С.К., на
основание чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС ЗА СРОК ОТ 1 ГОДИНА, СЧИТАНО ОТ
12.04.2022 г.
Заповедта била връчена лично срещу подпис на К.
на 28.04.2022 г., която я оспорила пред Административен съд – Бургас с жалба
вх. № 7425/11.05.2022г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество същата се явява
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-3805/20.08.2021г. на
директора на ОД на МВР гр. Бургас, издадена на основание заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, са определени
длъжностните лица, в т. ч. и полицейските инспектори при ОДМВР - Бургас, които
могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В
този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките
на неговата правомощия.
С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е
спазена установената от закона форма – чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите и
правните основания за издаване на заповедта. В производството по издаване на
обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното
лице. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се
гарантира безопасността на движението по пътищата.
При преценка на материалната законосъобразност
на заповедта, съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка
с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози - за срок от 6 месеца до една година.
Нарушението на водача следва да е констатирано
със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица,
който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното. В конкретния случай не се оспорва, че с мотивирана
резолюция №22-0769-М000100/28.04.2022г.
административнонаказателното производство по АУАН е прекратено.
Образувано е ДП и К. е сключила споразумение с прокуратурата, одобрено от съда.
В случая принудителната административна мярка
е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на
други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед
има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който
се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането
на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на
административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от тях обаче има различно
предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи
се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на
държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно
нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната
правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност.В
този смисъл обстоятелството, че Районен съд – Бургас е одобрил споразумение, с
което е наложил на подсъдимата К. (жалбоподател в това производства) наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца е неотносимо към
настоящото производство, както по отношение на законосъобразността на
наложената ПАМ, така и по отношение срокът на прилагането й.
Релевантният за приложението на чл.171, т.2а
от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което
следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за
ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.
В конкретния случай органът е посочил правните
основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за
издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.
По делото се установи по безспорен начин, че
жалбоподателката К. е управлявала процесния автомобил, нейна собственост, след
употреба на алкохол 1. 71 промила, който бил измерен с техническо средство
Дрегер 7510 с фабр. номер ARBB 0059.
Настоящият съдебен състав не споделя искането
на жалбоподателката за намаляне срока на на наложената ПАМ. Мотиви се съдържат
в констативната част на заповедта и са свързани с тежестта на извършеното
нарушение, предвид установеното количество алкохол в кръвта на дееца – 1. 71
промила. Видно от представения по делото протокол от съдебно заседание от 27.04.2022
г. на Районен съд –Бургас деянието, извършено от В.К., е престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Именно
по-високото количество на алкохол в кръвта обосновава извод за по-високата
степен на обществена опасност на извършеното деяние, което от своя страна е и
основание за налагане на ПАМ в максималния срок определен в закона.
Предвид горното, настоящия съдебен състав
приема, че са били налице основанията за издаване на обжалваната заповед,
поради което налагането на ПАМ " прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от една година“ е законосъобразно.
Съобразно изложеното, съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Бургаският административен съд, дванадесети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.К. ***, с ЕГН **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0769-000436/13.04.2022г., издадена от В. Н. С. на длъжност полицейски
инспектор към ОДМВР Бургас, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен със заповед № 251з-3805/26.08.2021г., с която на В.С.К.,
на основание чл.171, т.2А, б.“б“ от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка – ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ППС ЗА СРОК ОТ 1
ГОДИНА, СЧИТАНО ОТ 12.04.2022 г.
Решението
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: