Решение по дело №609/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 37
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 26 февруари 2020 г.)
Съдия: Красимира Димитрова Ванчева
Дело: 20185300900609
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 37

 

Гр.Пловдив,27.01.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд,търговско отделение,в публичното заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

Окръжен съдия:КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

 

при участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА,като разгледа докладваното от съдията т.д.№609  по описа за 2018 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Установителен иск с правна квалификация по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и във вр. с чл.535 от ТЗ.

            Ищецът „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК ********* твърди,че в негова полза на 23.10.2007 г. в гр.София ответникът Х.Р.Р. е издал без протест и без разноски запис на заповед за сума в размер на 33 772,68 евро и с падеж на 01.11.2010 г.Твърди,че след настъпване на падежа дружеството-ищец подало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на записа на заповед и по това заявление било образувано ч.гр.д.№17747/2013 г. по описа на РС-Пловдив,13-ти гр. състав,а на 12.11.2013 г. била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и след това на датата 14.11.2013 г. бил издаден и изпълнителен лист за сумата по записа на заповед,ведно със законната лихва върху нея,считано от 02.11.2013 г. до окончателното й изплащане,както и за разноските в заповедното производство-държавна такса в размер на 1321,07 лв. и 1110,54 лв. юрисконсултско възнаграждение.

            Ищецът твърди още,че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано посоченото в исковата молба изпълнително дело,а след подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК на ищеца било указано от съда,че може да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение.С оглед на това дружеството-ищец заявява,че има правен интерес от процесния установителен иск и моли съдът да постанови решение,с което да признае за установено,че ищецът „Хета Асет Резолюшън Ауто България“ЕООД /с предишно наименование „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ООД/ има от ответника Х.Р.Р. вземане за сума в размер на 33 772,68 евро,представляваща  вземане,произтичащо от запис на заповед,издаден на 23.10.2007 г. и с падеж-01.11.2010 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 02.11.2013 г. до окончателното й изплащане.Моли също така да бъде осъден ответника да му заплати разноските за производството по настоящото дело-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в посочените в исковата молба размери,както да му заплати и направените в заповедното производство разноски,представляващи държавна такса от 1321,07 лв. и юрусконсултско възнаграждение в размер на 1110,54 лв.

            Ответникът Х.Р. чрез особения си представител-адв. А.Б.,назначен на основание чл.47,ал.6 от ГПК,е подал в законния срок отговор на исковата молба,с който е оспорил иска като неоснователен и е поискал същият да се отхвърли като такъв,ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция.

            Ответникът чрез особения си представител поддържа възражението,че към момента на подаване на заявлението по реда на чл.417 ГПК възможността,заявителят да предяви претенцията си по този ред е погасена по давност,тъй като по отношение записа на заповед е предвиден тригодишен давностен срок съгласно чл.531,ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ и в конкретния случай този срок е изтекъл на 01.11.2013 г. /петък,присъствен ден/,а установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК,с който е сизиран настоящия съд,е предявен на 02.11.2013 г.-денят,когато заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изпратено по пощата.

            В отговора още се твърди,че процесния запис на заповед е в неразривна връзка със сключен между страните договор за финансов лизинг на МПС или друга вещ от 2007 г.,по който ответникът изпълнил значителна част от задълженията си,като договорът е бил прекратен,а лизинговата вещ-върната на лизингодателя.Заявено е също така,че ищецът злоупотребява с правата си,защото след като договорът за лизинг е прекратен не търси останалите неиздължени суми по него,а тези по записа на заповед,който е безусловен и не отразява каква част от задължението е изплатено.

            В отговора на исковата молба,подаден от особения представител на ответника,се поддържа и възражението,че искът е предявен от ненадлежен ищец,тъй като записът на заповед е издаден в полза на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ЕООД с адрес в гр.София,бул.“Васил Левски“15-17 /без посочен ЕИК/,а заявлението е подадено от „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ООД-гр.София, ж.к.“Г.Делчев“бл.22,вх.Б,с ЕИК *********,сега с ново наименование.

            И на следващо място,в отговора на ИМ е оспорено авторството /автентичността/ на подписа,положен от името на ответника в процесния запис на заповед,като се твърди,че записа на заповед не е подписан от него.

            От ищеца не е подадена допълнителна искова молба в законния срок,но е депозирано писмено становище с вх.№31517 от 25.10.2019 г.,в което е взето отношение по изложените в отговора на ответника възражения срещу иска.

            Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:

            По приложеното ч.гр.д.№17747/2013 г. по описа на РС-Пловдив,XIII-ти гр. състав,е издадена заповед №11193 от 12.11.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,с която е разпоредено ответникът Х.Р.Р. да заплати на „Хипо Алпе Адрия Аутолизинг“ООД с ЕИК ********* сумата от 33 772,68 евро главница,представляваща вземане по запис на заповед от дата 23.10.2007 г.,ведно със законната лихва върху главницата от 02.11.2013 г. до окончателното изплащане на вземането,както и съдебни разноски в размер на 1321,07 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1110,54 лв.Въз основа на тази заповед е издаден и изпълнителен лист от 14.11.2013 г.,както е служебно отбелязано върху заповедта,а впоследствие през 2017 г. е образувано изпълнително дело за принудително събиране на сумите по заповедта,в рамките на което е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника,ведно със заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист,като по горното частно гражданско дело е приложено копие от тази покана и разписка за връчването й,от която е видно,че поканата ведно с горните книжа е била връчена на длъжника Р. на 24.03.2018 г. /при условията на чл.44,ал.1 от ГПК/ и от тази дата следва да се счита,че е започнал да тече предвидения в закона двуседмичен срок за подаване на възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.Такова възражение е депозирано по частно гражданското дело на датата 05.04.2018 г. от длъжника Х.Р. и във връзка с това заповедният съд е указал на дружеството-кредитор по заповедта,че може да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си по заповедта.Съобщението,с което кредиторът е уведомен за постъпилото възражение на длъжника и са дадени горните указания,е връчено редовно на дружеството-кредитор на датата 04.07.2018 г.,откогато е започнал да тече едномесечния срок за предявяване на процесния установителен иск.Същият иск е предявен на датата 03.08.2018 г. /когато ИМ е изпратена на съда чрез куриерска фирма „Спиди“/,при което положение се налага извода,че иска е предявен в определения от съда и законоустановен срок.Освен това,процесният иск се отнася до установяване съществуването на вземането по издадената срещу ответника заповед за незабавно изпълнение.  

Горните обстоятелства налагат извода,че са налице всички предпоставки за допустимостта на процесния иск:налице е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК относно процесната главница и тя е присъдена в полза на ищеца на същото основание,на което се претендира и с процесната искова молба,срещу заповедта има подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК в законоустановения срок,искът е насочен именно срещу длъжника по издадената заповед,която не е обезсилена и е предявен от кредитора по същата,а също така е предявен и в законния едномесечен срок.С оглед на изложеното съдът намира процесния иск за процесуално допустим и затова е длъжен да го разгледа по същество.

По съществото на процесния иск:

            Искът е основан на запис на заповед от 23.10.2007 г.,издаден от ответника Х.Р.Р. в полза на „Хипо Алпе-Адрия-Аутолизинг“ЕООД с адрес:бул.“Васил Левски“№15-17,гр.София.Със същия запис на заповед,представен в заверено копие към настоящото дело и приложен в оригинал към горното частно гражданско дело,ответникът се е задължил неотменимо и безусловно да заплати на посоченото дружество сумата от 33 772,68 евро,платима при Ситибанк АД на датата 01.11.2010 г.Върху ценната книга е удостоверено,че записа на заповед е предявен на длъжника Р. на датата 01.11.2010 г.,а същият наред с това е декларирал в документа,че разписва записа на заповед доброволно.

Ответникът чрез назначения му особен представител-адв. Б.,е оспорил авторството /автентичността/ на подписите,положени от негово име в горния запис на заповед,като се твърди,че записа на заповед не е подписан от него.В тази връзка по делото е назначена съдебно-графологична експертиза,част от задачата на която е  да изследва автентичността на подписите,положени от името на Х.Р. на три места в записа на заповед от 23.10.2007 г. /срещу „издател“,срещу текста-декларация за доброволното разписване на записа на заповед и срещу текста,удостоверяващ датата на предявяване на записа на заповед/.В заключението на тази експертиза,изготвено от вещото лице Н.Б.,неоспорено от страните и кредитирано от съда като обосновано и професионално извършено,е дадена категоричната констатация на експерта,че трите положени в записа на заповед от 23.10.2007 г. подписа са изпълнени от Х.Р.Р..С оглед на това и преди всичко-с оглед установената автентичност на подписа,положен в графата „издател“ на документа,съдът намира заявеното от ответника оспорване на истинността на процесния запис на заповед за неоснователно и приема,че този документ е подписан и издаден именно от ответника по настоящото дело.

На следващо място,в депозирания от особения представител на ответника отговор на исковата молба,а направено възражението,че искът е предявен от ненадлежен ищец,тъй като записът на заповед е издаден в полза на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ЕООД с адрес в гр.София,бул.“Васил Левски“15-17 /без посочен ЕИК/,а заявлението е подадено от „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ООД-гр.София, ж.к.“Г.Делчев“бл.22,вх.Б,с ЕИК *********,сега с ново наименование.Това възражение също е неоснователно.Вярно е,че записа на заповед е издаден в полза на „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ЕООД,а заявлението по чл.417 от ГПК е подадено от дружество с наименование „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ООД,но тези данни не навеждат на извода,че има разлика между поемателя по записа на заповед и дружеството,подало заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.Какае се само за различни наименования на едно и също дружество с ограничена отговорност,като разликата в изписване на наименованието е само в това,че в записа на заповед дружеството е изписано като ЕООД,а в заявлението-като ООД.Тази разлика по никакъв начин не означава,че са налице две дружества с различна правноорганизационна форма и че са налице два различни правни субекта.Напротив,касае се за едно дружество с ограничена отговорност,с тази разлика,че в записа на заповед то е изписано като еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/.Понастоящем дружеството дори е с ново наименование-“Хета Асет Резолюшън Ауто България“ЕООД.Ето защо съдът счита за неоснователно възражението на ответника за предявяването на иска от ненадлежен ищец.

На трето място следва да бъде разгледано поддържаното от ответника възражение,че към момента на подаване на заявлението по реда на чл.417 ГПК възможността заявителят да предяви претенцията си по този ред е погасена по давност,тъй като по отношение записа на заповед е предвиден тригодишен давностен срок съгласно чл.531,ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ и в конкретния случай този срок е изтекъл на 01.11.2013 г. /петък,присъствен ден/,а установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК,с който е сезиран настоящият съд,е предявен на 02.11.2013 г.-денят,когато заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изпратено по пощата.Това възражение съдът приема за основателно по следните съображения:

Съгласно чл.531,ал.1 от ТЗ исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.Тази разпоредба,предвид чл.537 от ТЗ,намира приложение и относно исковете,основани на запис на заповед.Тази предвидена в ТЗ специална погасителна давност,приложима при преките осъдителни искове за плащане по запис на заповед дерогира общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.Същата специална тригодишна погасителна давност е приложима и по отношение на установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК за вземане срещу издателя по записа на заповед или неговия авалист.В случая,в процесният запис на заповед,както по-горе се отрази,падежа на плащане е на определен ден-на датата 01.11.2010 г.,т.е. падежа му е определен съгласно  чл.486,ал.1,т.4 от ТЗ.От тази именно дата е започнал да тече приложимия давностен срок по чл.531,ал.1 от ТЗ за предяваването на пряк иск,основан на записа на заповед,и е изтекъл на датата 01.11.2013 г.Последната календарна дата е петък,присъствен ден /неприсъствен само за учебните заведения съгласно чл.154,ал.1 от Кодекса на труда/.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на основание процесния запис на заповед е подадено на датата 02.11.2013 г.,когато е изпратено на съда по пощата /видно от пощенското клеймо върху плика,с който е изпратено зявлението и който се намира в кориците на ч.гр.д.№ 17747/2013 г. по описа на РС-Пловдив,XIII-ти гр. състав/.Очевидно е при тези фактически данни,че заявлението е подадено на следващия ден след изтичане на тригодишния давностен срок по чл.531,ал.1 от ТЗ.От това следва извода,че към момента на подаване на заявлението е било погасено по давност правото на заявителя да поиска издаване на заповед за изпълнение въз основа на процесния запис на заповед.

Търговският закон урежда два вида искове за плащане по даден запис на заповед-пряк иск /чл.531 от ТЗ/ и иск за неоснователно обогатяване-чл.534 ТЗ.Прекият иск на поемателя срещу издателя на записа на заповед се погасява с тригодишна давност и тя,както се посочи по-горе,започва да тече от падежа на записа.Именно в рамките на този срок поемателят-кредитор има право на основание чл.417,т.9 от ГПК да поиска от съда издаване на заповед за плащане въз основа на документ и изпълнителен лист,както и да води установителен иск за вземането по записа на заповид,в случай,че длъжникъл е възразил срещу заповедта за изпълнение.А ако поемателят пропусне тригодишния давностен срок по чл.531,ал.1 от ТЗ,той може да иска от издателя на записа сумата,с която той се е обогатил в негова вреда,посредством предвидения в нормата на чл.534,ал.1 от ТЗ иск за неоснователно обогатяване.Такъв иск обаче не е предмет на разглеждане в настоящото производство.Предмет на разглеждане е специалният установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК,основан на процесния запис на заповед,но същият иск следва да се приеме за погасен по давност,тъй като той съгласно посочената разпоредба се счита за предявен от датата на подаване на заявлението по чл.417,т.9 от ГПК за издаване на заповедта за изпълнение,а в случая към тази дата правото да се търси плащане по процесния запис на заповед по реда на чл.417,т.9 от ГПК е погасено по давност и съобразно на това самият иск по чл.422 от ГПК за установяване вземането по заповедта за изпълнение също е погасен по давност.Всичко изложено обосновава крайният извод,че процесният иск следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

Предвид горния резултат,тъй като процесния иск,основан на записа на заповед,бе приет за погасен по давност,съдът счита за излишно да коментира въведените с отговора на ответника обстоятелства за съществуващо каузално правоотношение между страните,имащо връзка с процесния запис на заповед.Съответно на това е излишен и коментара на събраните по делото доказателства във връзка с каузалното правоотношение.

С оглед изхода от спора,на основание чл.78,ал.6 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС-Пловдив сумата от 450 лв.,представляваща платени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.

Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявеният от „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ЕООД  /с предишно наименование „Хипо Алпе-Адриа-Аутолизинг“ООД/,с ЕИК ********* против Х.Р.Р. с ЕГН ********** иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и във вр. с чл.535 от ТЗ,с който е поискано да се признае за установено,че ищецът има парични вземане от ответника Х.Р.Р. за сума в размер на 33 772,68 евро,представляваща  вземане,произтичащо от запис на заповед,издаден на 23.10.2007 г. от ответника в полза на дружеството-ищец и с падеж-01.11.2010 г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 02.11.2013 г. до окончателното й изплащане,за която сума са издадени заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по  ч.гр.д.№17747/2013 г. по описа на РС-Пловдив,XIII-ти гр. състав.

            ОСЪЖДА „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ“ЕООД  с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,Община Столична,Район Оборище,ул.“Лисец“№7,ап.3 да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/,представляваща платени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.

            Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :