Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
16.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при
секретаря Мариана Кадиева
и
с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП Кърджали
като
разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№
177 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Трее С” ЕООД със седалище и
адрес на управление: ***, с ЕИК ***, подадена чрез упълномощен от управителя
процесуален представител. Оспорва се Решението от 26.06.2019 г., постановено по
а.н.д. № 511/2019 г. по описа на РС – Кърджали. Посочва се, че неправилно съдът
е отхвърлил възражението за незаконосъобразност на НП поради нарушаване
разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Този довод се обосновава
с твърдението, че както в АУАН, така и в НП неправилно е посочена датата на
извършване на нарушението. В касационната жалба се сочи, че от декларацията на
работничката К. Н. П., която въпреки характера на частен писмен документ, е
годно средство за доказване на деянието, се установява, че започването на
работа е станало на 13.12.2019 г. Поради това се твърди, че датата 14.02.2019
г. не може да се възприеме като момента, в който наказаното дружество е
осъществило съставомерния състав. Датата
14.02.2019 е денят, в който нарушението
е открито от контролните органи и от този момент започват да текат сроковете по
ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство, а от деня на извършване на нарушението започвата
да текат преклузивните срокове за ангажиране на
отговорността по чл.34, ал.1, предл.1-во от ЗАНН. В
обобщение се посочва, че датата на констатиране на нарушението не съвпада с
датата, на която е извършено. Така датата на нарушението може само да се
предполага и евентуално да се извлича по тълкувателен път, а това безспорно е
недопустимо. В този смисъл се сочи Решение от 31.01.2017 г., постановено по
к.а.н.д. № 35/ 2017 г. по описа на АС – Кърджали. Поради изложеното се прави
искане да се отмени оспореното решение и се постанови решение, с което да се
отмени наказателното постановление на директора на Д „ ИТ” – Кърджали.
В съдебно заседание,
редовно призован, касаторът не се представлява.
Ответникът –Директор
на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, чрез пълномощник, в писмено
становище изразява съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на ОП – Кърджали дава
мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на
обжалваното решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 511/2019
г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна по
следните съображения:
С
оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил НП № 09-002125/ 23.04.2019 г. на
директора на Д „ИТ” – Кърджали, с което на „Трее С”
ЕООД със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, за нарушение на чл.
63, ал.2 от КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно
наказание „ Имуществена санкция” в на
1 500 лв.
РС
–Кърджали, след обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства, е приел,
че обжалваното наказателно постановление е издадено по повод извършване на
деяние, което осъществява състава на чл.63 ал.2 от КТ, а именно работодателят е
допуснал лицето К. Н. П. да работи като *** в шивашки цех, намиращ се в ***. В
НП е посочено, че при извършена проверка в шивашкия цех на 14.02.2019 г., е
установено това лице да осъществява трудова дейност като крои на кроялната маса. В НП е вписано, че нарушението е извършено
на 14.02.2019 г.
Решението е правилно,
като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на
материалния закон.
Съгласно посочената
като нарушена норма на чл.63, ал.2 от КТ Работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. В
чл.63, ал.1 от КТ е регламентирано задължение за работодателя да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.От
граматичния строеж на нормата ( поставяне на запетая пред съюза „и“) става
ясно, че тя предвижда две отделни задължения за работодателя, поради което
нарушение ще има при неизпълнение на което и да е от тях.
Всъщност тази
разпоредба изисква работодателят да връчи на работника/ служителя преди
постъпване на работа два документа: първият е екземпляр от сключения между
страните трудов договор, подписан от тях, вторият документ е копие от заверено
от компетентната ТД на НАП уведомление, по чл.62, ал.3 от КТ, за сключения
трудов договор. Редът за изпращане на това уведомление се съдържа в Наредба № 5
от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 от Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 1 от
3.01.2003 г., в сила от 2.01.2003 г., изм., бр. 23 от 17.03.2017 г., в сила от
1.04.2017 г.).
От Трудов договор №
***/ *** г. се установява, че е сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1 от КТ,
между „Трее С” ООД и К. П. на длъжността „***”.
Договорът е подписан от страните по него.
Страните не спорят,
че уведомление за сключения трудов договор е подадено до НАП на същата дата, но
след извършване на проверката, в която е констатирано нарушението –
осъществяване на труд в полза на „Трее С” ЕООД.
В касационната жалба
се излага довод, че РС – Кърджали неправилно е приел, че датата на извършване
на нарушението е 14.02.2019 г., а не – 13.02.2019 г., както е декларирана от
работничката К. Н. П. в Декларация по чл.402 от КТ.
При преценка на този
довод АС – Кърджали съобрази следното: Нарушението, извършено от касатора, е констатирано от контролни органи на ДИТ –
Кърджали при проверка на 14.02.2019 г. Трудовият договор, сключен между
работодателя и работничката, е от 14.02.2019 г. Съгласно постигнатото между
двете страни съгласие, на 14.02.2019 г. работничката трябва да започне да
изпълнява трудовите си задължения като *** в „Трее С”
ЕООД. Т.е. това е датата, на която работодателят се е съгласил да приеме на
работа работничката. Поради това следва да се приеме, че я е допуснал до работа
на тази дата. Декларираното от работничката, че е започнала работа на 13.02.2019
г., ценено във връзка с трудовия договор и извършената проверка на 14.02.2019
г., не променя този извод. Всъщност дори и да е започнала работа на 13.02.2019
г., а не както е възприел административнонаказващият
орган и районния съд – 14.02.2019 г., първата дата дава възможност да се
установи дали са спазени давностните срокове по
чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно
производство.
Посоченото в
касационната жалба решение по к.а.н.д. № 35/ 2017 г. по описа на АС – Кърджали
е неотносимо към настоящия казус, защото в в производството по к.а.н.д. № 35/ 2017 г. на КАС е било
установено, че в АУАН е посочена дата на нарушение, различна от приетата от административнонаказващият орган в наказателното
постановление.
По посочените съображения
АС – Кърджали приема, че посочените основания в касационната жалба не водят до
неправилност на оспореното решение. Последното е валидно и допустимо и следва
да се остави в сила.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 242/ 26.06.2019 г., постановено по а.н.д. № 511/2019г. по
описа на РС – Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.