Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 99
гр. ВРАЦА, 08.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в
публичното заседание на 15.03.2019 г., в състав:
Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА-ДИЛКОВА
Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретар
ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 104 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 901/30.11.2018 г. по гр.д.№
1979/2018 г. Районен съд Враца е отхвърлил предявените от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *** против И.Д.Ц., ЕГН: ********** установителни
искове, както следва: 1/ На основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 7896,22 лв. - главница дължима по договор за
потребителски заем с номер PLUS-11061242 от 15.12.2014 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.Ц.; 2/ На
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал.
2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 7910,14 лв. - възнаградителна лихва за периода
от 20.07.2016 г. до 20.12.2020 г.; 3/ На основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата
от 1120,90 лв. – мораторна лихва за периода от 20.08.2016 г. до
11.01.2018 г.
Със същия съдебен акт ВРС е осъдил на осн. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК И.Д.Ц. да заплати на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България сумата от 7710,52 лева, представляваща главница,
дължима по договор за потребителски заем с номер PLUS-11061242 от 15.12.2014
г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.Ц., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 10.05.2018 г. до погасяването, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 7896,22 лева като
неоснователен. Отхвърлил е предявените от БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, против И.Д.Ц. искове, както следва: 1/ По чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 7910,14 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.07.2016 г. до 20.12.2020 г. като
неоснователен; 2/ По чл. 86 ЗЗД за сумата от 1120,90 лв. – мораторна лихва за периода от 20.08.2016
г. до 11.01.2018 г. като неоснователен.
С посоченото решение е отхвърлено като неоснователно направеното от И.Д.Ц. възражение за прихващане за
сумата от 576,00 лв., представляваща
платена без основание сума предвид липсата на валидно сключена застраховка по
процесния договор за потребителски кредит.
ВРС е осъдил страните да си заплатят взаимно разноски, както следва: На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И.Д.Ц. е осъдена да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж, Франция сумата от 313,64
лева, представляваща направени разноски в първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете, а на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция е
осъдена да заплати на И.Д.Ц. сумата от 190,57 лева,
представляваща направени разноски съобразно отхвърлената
част от предявените искове. На осн. чл. 38, ал.2, във
връзка с 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция е
осъдена да заплати на адв. Б.Т., сумата от 565,08 лева съобразно уважената част
от исковете, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ в минимален размер съобразно чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на
Висшия адвокатски съвет.
С въззивна жалба вх.№ 18509/18.12.2018 г.
И.Д.Ц., чрез пълномощника си адв.Б.Т., обжалва решението на ВРС В ЧАСТТА, в която е осъдена да заплати
на БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж, Франция чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България сумата от 7710,52 лева, представляваща главница,
дължима по договор за потребителски заем с номер PLUS-11061242 от 15.12.2014 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 10.05.2018 г. до окончателното й погасяване, и сумата
313,64 лева - разноски, както и В ЧАСТТА
в която е отхвърлено направеното от нея възражение за прихващане за сумата
576,00 лева.
На първо място в жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо
като постановено по процесуално недопустими искове. В подкрепа на това
твърдение се навеждат доводи, че ищецът не разполага с активна процесуална
легитимация, тъй като не е налице идентичност между него и лицето, сключило
договора за потребителски кредит с ответницата, и липсват доказателства за
осъществено трансгранично преобразуване и
правоприемство между тези лица. На второ място в жалбата се поддържа, че
решението в обжалваните части е неправилно като постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и
е необосновано. Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства не
се установява банковата сметка на ответницата да е заверена със сумата, предмет
на договора за потребителски кредит, поради което не може да се приеме, че
финансовата институция е изпълнила задължението си за предоставяне на кредита. Посочва
се, че изводът на районния съд относно размера на задължението на ответницата
от 7710,52 лева е в противоречие със заключението на ССЕ, според което ищецът е
превел по сметката й сумата 7 511,14 лева. Изтъква се, че този извод е в
противоречие с другите изводи на съда, че уговорката за възнаградителна лихва е
нищожна и се дължи единствено връщане на получената в заем сума, тъй като в
този случай внесените от ответницата 18 вноски би следвало да погасяват
единствено главницата и биха останали дължими само 1 782,10 лева. Развиват се
съображения, че районният съд неправилно е отхвърлил направеното от ответницата
възражение за прихващане, тъй като от събраните по делото доказателства не се
установява сключването на договор за застраховка "Защита на плащанията",
кой е застрахователя, както и извършване на плащания по такъв договор. Оспорва
се приложения към исковата молба сертификат, като се навеждат доводи, че този
документ няма характер на застрахователна полица, както и че информацията в
същия не е ясна и разбираема. Правят се и възражения за неравноправност на
клаузите в договора, както в частта относно кредита, така и в частта относно
застраховката. Посочва се, че в
решението не са обсъдени доводите относно неизпълнение от страна на кредитора
на задължението му по договора за посочване на банкова сметка, *** евентуални
погашения. В жалбата се правят оплаквания, че районният съд не се е произнесъл
по наведените доводи за нищожност на договора, поради противоречието му с норми
на ЗПК и ЗЗП, и за приложението на разпоредбата на чл.23 ЗПК. Жалбоподателката
моли решението да бъде обезсилено като недопустимо в обжалваните части, а ако
бъде прието за допустимо - да бъде отменено, исковите претенции да бъдат
отхвърлени, а при евентуалното им уважаване - да бъде уважено направеното
възражение за прихващане. Моли да бъдат присъдени в пълен обем направените
разноски пред двете съдебни инстанции, както и да бъде осъден ищеца да й
заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А. Париж, Франция чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България, гр.София, в който се изразява становище за неоснователност
на жалбата. Навеждат се доводи за настъпило универсално правоприемство между
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А. Париж, Франция чрез преобразуване на първото дружество по
реда на чл.265г ТЗ чрез трансгранично вливане във второто дружество като
едноличен собственик на капитала му, както и че това преобразуване е вписано по
надлежния ред и дружеството-приобретател се явява титуляр по материалните
правоотношения. Посочва се, че процесният договор отговаря на всички изисквания
за форма и съдържание на ЗЗП, както и че районният съд правилно е приел и ценил
заключението на ССЕ. Въззиваемото дружество моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е и въззивна жалба вх.№ 18707/21.12.2018 г. от юрисконсулт П.П., като
процесуален представител на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, с което се обжалва решението на
Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е отхвърлена исковата му претенция за
сумата 7 910,14 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.07.2016 г. до 20.12.2020 г. Излагат се съображения, че съгласно чл.240 ЗЗД
страните могат да уговарят задължението на заемателя за лихва, като размерът на
тази лихва не е ограничен нормативно и единственият критерий за максимум се
налага от добрите нрави. Изтъква се, че с чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК е предвидено,
че ГПР по договорите за потребителски кредит не може да бъде по-висок от пет
пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове, което
изискване не е нарушено от клаузите на договора. Въззивникът моли за отмяна на решението в
обжалваната част и за уважаване изцяло на исковата му претенция за
възнаградителна лихва, както и за присъждане на всички направени пред двете
инстанции деловодни разноски и на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от И.Д.Ц., чрез адв.Б.Т., в който се
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и се иска решението да бъде
потвърдено в обжалваната част. Навеждат се доводи, че клаузата за договорна
лихва по процесния договор противоречи на добрите нрави и на нормите на ЗЗП и
ЗПК. Въззваемата намира за неоснователно позоваването на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй
като не са представени доказателства за начина, по който е извършено
изчислението на ГПР и на потребителя не е предложен проект на договор, от който
да става ясно как точно е формиран този компонент.
Въззивните
жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен
съд-Враца е бил сезиран със заявление на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, гр.София, с което се иска да бъде издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против И.Д.Ц. *** за следните парични вземания:
главница в размер на 7 896,22 лева, възнаградителна лихва в размер на 7 910,14
лева за периода от 20.07.2016 г. до 20.12.2020 г.; мораторна лихва в размер на
1 120,90 лева за периода от 20.08.2016 г. до 11.01.2018 г., както и законната
лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на
главницата. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В
заявлението се сочи, че вземанията произтичат от договор за потребителски заем
№ PLUS-11061242/15.12.2014 г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е отпуснало заем в размер на
8000,00 лева, който заемополучателката И.Д.Ц. се е задължила да върне, както и
да заплати сума в размер на 2 304,00 лева за закупуването на застраховка. Дружеството
е изплатило заемната сума по начина, посочен в договора, вследствие на което за
Ц. е възникнало задължението да погаси заема на 72 вноски, всяка от които по
318,28 лева. Посочва се, че заемополучателката е заплатила 18 броя вноски, след
което е преустановила плащането и съгласно Общите условия към договора
вземането на кредитора е станало предсрочно изискуемо в целия му размер.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 241/2018 г. по описа на
Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 170/23.01.2018 г., с което заявлението е уважено изцяло.
На длъжника
е изпратено съобщение, придружено с препис от заповедта, което е връчено на
26.02.2018 г. В срока по чл.414, ал.2
ГПК - на 12.03.2018 г. И.Ц. е подала възражение против заповедта за
изпълнение. Със съобщение, връчено му на 10.04.2018 год., заявителят е уведомен
за постъпилото възражение и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК - на 10.05.2018 г.
същият е предявил иск през ВРС, за което е уведомил и заповедния съд.
Исковата молба
е подадена от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България. В обстоятелствената част на исковата
молба се твърди, че с договор за
потребителски заем № PLUS-11061242/15.12.2014 г. БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България е отпуснало паричен кредит в размер
на 8000 лв. и закупуването на застраховка от 2304,00 лв. на ответника. Тази
сума е била изплатена на ответника по посочения в чл. 1 от
договора начин. Въз основа на чл. 3 от договора за ответника е възникнало
задължение да погаси заема на 72 месечни вноски – всяка по 318,28 лв., които
включват както част от дължимата главница, така и уговореното оскъпяване
съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в
параметрите по договора. Посочва се, че ответникът е преустановил погасяването на вноските по кредита на
20.07.2016 г., като към тази дата били погасени 18 месечни вноски. На осн. чл.
5 от договора между страните, вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната вноска. По този начин ответникът следвало
да изплати остатъка по заема в размер на 15806,36 лв., представляващ оставащите
54 броя погасителни вноски към 20.08.2016 г., към която дата е станал изискуем
в целия му размер. Сочи се още, че ищецът изпратил и покана за доброволно
изпълнение до ответника, в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и
го е поканил да изпълни.. Посочва се, че
заемодателят "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е приключил процес на
вливане в БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция и ще упражнява
дейността си чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България като
универсален правоприемник. Прави се искане за признаване за установено по
отношение на И.Д.Ц. ***, че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж,
Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България сумите по
издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 170/23.01.2018 г. по ч.гр.д.№
241/2018 г. по описа на ВРС, а именно - главница в
размер на 7 896,22 лева, възнаградителна лихва в размер на 7910,14 лева;
мораторна лихва в размер на 1 120,90 лева, както и законната лихва от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане на главницата.
В условията на евентуалност - при
отхвърляне на установителния иск поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, ищецът предявява и иск за осъждането на И.Д.Ц. да
заплати същите суми.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от И.Д.Ц., чрез пълномощника й
адв.Б.Т., в който оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че няма договорни отношения с БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж, клон България, както и че ищецът не сочи
доказателства за настъпило правоприемство с лицето, посочено като кредитор в
процесния договор за кредит. Твърди, че не дължи изпълнение и по договора,
сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, тъй като кредиторовото дружество
не изпълнило нито едно от двете поети от него задължения в пълен обем, а именно
– да предостави на ответницата в заем посочената в договора сума и да сключи
застраховка. Твърди, че е получила само част от уговорената между страните по
договора сума и именно тази част от отпуснатия заем е върнала на кредитора.
Сочи, че поетото от кредитора задължение за сключване на застраховка въобще не
е изпълнено. В условията на евентуалност
ответницата прави възражение за прихващане със сумата 576,00 лева, заплатена по
договора за застраховка без основание предвид липсата на валидно сключен такъв. Твърди, че никога не е била канена от ищеца да
извършва плащания, поради което и не е поставена в забава, съответно не дължи
лихви за забава в плащането. Отделно прави и възражение за изтекла погасителна
давност. Счита, че вземанията, предмет на делото имат периодичен характер,
поради което се погасяват с кратката тригодишна давност.
Допълнително в представената пред първоинстанционния съд писмена защита
пълномощникът на ответницата навежда множество доводи за недействителност на
договора и наличието на неравноправни клаузи в същия.
Както бе
посочено, с постановеното в първоинстанционното производство Решение № 901/30.11.2018 г. по гр.д.№
1979/2018 г. Районен съд Враца е отхвърлил предявените от БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България против И.Д.Ц., установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила. Решението не е обжалвано и в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 1120,90 лв. – мораторна лихва за периода от 20.08.2016
г. до 11.01.2018 г.
Предметът на
въззивната проверка обхваща правилността на решението в частта, в която
районният съд се е произнесъл по
предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България против И.Д.Ц.
осъдителни искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр.
чл.9 ЗПК и по направеното от ответницата възражение за прихващане.
Въззивният
съд обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота,
във връзка с изложените от страните фактически и правни доводи, при което
приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява,
че на 15.12.2014 г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-11061242, по
силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София е
предоставило на И.Д.Ц. *** кредит за потребителски цели в размер на 8 000,00
лева. Договорено е кредотополучателят да заплати застрахователна премия в
размер на 2 304,00 лева, както и такса ангажимент в размер на 200,00 лева. В
договора са посочени годишен процент на разходите /ГПР/ от 47,60%, годишен лихвен
процент /ГЛП/ от 38,53% и общата стойност на плащанията от 22 916,00 лева. Ответницата
се е задължила да възстанови заетата сума на 72 броя месечни вноски, всяка от
които в размер на 318,28 лева. В договора е обективиран и погасителен план, в
който са посочени падежните дати на
всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница.
Приложени са
условията по договора за кредит, в които е отразено, че размерът на предоставения
заем е равен на сумата, посочена като общ размер на кредита, като
кредитополучателят дава изрично съгласие от тази сума кредиторът да удържи
288,26 лева във връзка с погасяване на задълженията по друг договор CREX – 10631371. Посочено е
също, че застрахователната премия е разделена на равен брой вноски,
съответстващ на броя погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна
вноска.
Приложен е
Сертификат № PLUS-11061242, с
който се удостоверява, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон
България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу
заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат И.Д.Ц.
съгласно Общи условия на застраховка "Защита на плащанията". В сертификата
са посочени застрахователните покрития, застрахователната сума, срока на
застраховката, застрахователната премия и ползващите се лица. Сертификатът е
подписан от И.Ц. като застраховано лице и от кредитора /без да се посочва име/.
Не са приложени Общите условия, при които се посочва, че се сключва договора за
застраховка.
Във връзка с
направено от ответницата оспорване на автентичността на договора и сертификата
по делото е приложено кредитното досие на И.Д.Ц., в което се намират
оригиналите на тези документи, както и декларация за предоставяне на лични
данни и уведомление от УниКредит Булбанк.
Към исковата
молба е приложен погасителен план, в който е отразено, че за периода от
20.01.2015 г. до 05.12.2016 г. ответницата е платила 18 броя погасителни вноски.
Представена
е и покана от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД до И.Ц., в която се
сочи, че поради преустановено на 20.07.2016 г. плащане на вноските по договора
и просрочване на две или повече месечни вноски вземането на дружеството е
обявено за предсрочно изискуемо. Няма данни тази покана да е връчена на
ответницата.
От заключението на допуснатата и изслушана пред районния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредиторът "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е превел
по посочената в договора банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД
следните суми: сума в размер на 288,86 лв., представляваща задължение на И.Ц. по договор с номер CREX – 10631371 и сума в размер на
7511,14 лв., представляваща остатък от общия размер на отпуснатия кредит в
размер на 8000,00 лв. след приспадане на сумата от 288,86 лв. /задължението по договор CREX – 10631371/ и сума в размер на 200,00
лв., представляваща определената в договора сума за „такса ангажимент“.
Посочено е, че преводът е извършен с нареждане от 15.12.2014 г. В заключението е отразено, че
кредиторът е изплатил на застрахователя 29 бр. месечни вноски, всяка по 32,00
лева или общо 928 лева, които според вещото лице следва да бъдат включени в
размера на подлежащата на връщане главница, при което същата възлиза на 8
928,00 лв. Вещото лице е посочило, че ответницата Ц. е направила 18 броя вноски, с
които е погасила част от главницата в размер на 481,48 лева и е заплатила
застрахователна премия в размер на 736,00 лева, при което общият размер на погасената по договора главница
възлиза на сумата от 1217,48
лв., а непогасеният размер възлиза на сумата от 7710,52 лв.
Според заключението, размерът на лихвата за забава за периода от
настъпването на предсрочна изискуемост до датата на постъпване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда /20.08.2016 г. до 21.01.2018 г./
възлиза на сумата от 1113,74 лв. Изчисленият размер на възнаградителна лихва за
периода от първата пропусната вноска /20.06.2016 г./ до последната падежна дата
/18.12.2020 г./ се равнява на сумата от 8095,84 лв. Вещото лице е посочило, че ответницата И.Ц. е направила
18 бр. погасителни вноски по процесния договор на обща стойност 5795,36 лв., като погасеният размер от
главницата е сумата от 481,48 лв., от лихви – сумата от 4516,16 лв., от
застраховки по кредита – сумата от 736,00 лв., както и такса събиране – в
размер на 25,72 лв. След извършена справка в счетоводството на ищцовото
дружество, експертът е посочил, че съществуват автоматични счетоводни журнали,
в които на дневна база се отразяват в кредитната система настъпили събития по
кредити. От тях се генерират настъпилите счетоводни транзакции, свързани с
усвояването на кредита от ответницата по дати и размер, както и връщаните от
нея суми. Посочено е, че при ищеца са осчетоводени транзакциите по
потребителския паричен кредит, отпускане на потребителски револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 11061242. По
отношение на застраховката, включена в процесния договор, осчетоводена като
изплатена сума от кредитодателя към застрахователя е в размер на 928,00 лв., а
като изплатена от ответницата към кредитодателя – сума в размер на 736,00 лв.
Посочено е, че определената вноска по застраховката е елемент на месечната погасителна
вноска и се плаща на посочената в погасителния план падежна дата. Банката
трябва да я плати на застрахователя, след като кредитополучателят е направил
месечната си погасителна вноска на падежната дата, определена по погасителния
план. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е извършвало плащания към
застрахователя Кардиф в края на всеки месец чрез протокол за прихващане, като
по процесния договор банката е изплатила на застрахователя 29 бр. вноски по
застраховката в размер на 32,00 лв., дължима във всяка месечна погасителна
вноска, представляващи сума в общ размер от 928,00 лв. По застраховката на
кредита ответницата е погасила 23 бр. вноски /до 18.11.2016 г./, представляващи
сума в размер на 736,00 лв. Вещото лице е констатирало, че в ищцовото дружество
като разходи по кредита са осчетоводени „такса ангажимент“ в размер на 200,00
лв. и „такса събиране“ в размер на 25,72 лв.
При така
възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
І. По допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Във въззивната жалба на И.Д.Ц. на първо място се навеждат
доводи за недопустимост на съдебния акт, поради липса на активна процесуална легитимация
на ищеца, тъй като не е налице идентичност между него и лицето, сключило
договора за потребителски кредит с ответницата, и липсват доказателства за
осъществено трансгранично преобразуване и
правоприемство между тези лица.
Настоящият съдебен състав намира тези доводи за неоснователни. След служебна справка
в търговския регистър се констатира, че посоченият в договора кредитор "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила
от 31.01.2018 г. на осн. чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския
Парламент и Съвета от 26.10.2005 г. между
"БНП Париба Пъръсънъл
Файненс" АД,
регистрирано във Франция, със седалище гр. Париж, и "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, регистрирано в България, със седалище гр. София. Считано от 1.02.18 г.,
по силата на настъпилото универсално правоприемство, "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР клон
на чуждестранния търговец, а именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България", при което надлежна страна
в исковото производство
е посоченият чуждестранен търговец.
ІІ. По правилността на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част.
Правната квалификация на предявените осъдителни искове е
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
За уважаване на предявените искове ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на правопораждащите факти, от които черпи
изгодните за себе си последици, а именно: сключването на валиден договор за
заем между страните чрез реално предоставяне на определена парична сума от
ищеца, в качеството му на заемодател, на ответника, в качеството му на
заемател, и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и
договорените лихви в претендираните размери.
При извършеното оспорване на предявените искове в тежест
на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти
като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
Както бе посочено, от представените доказателства се
установи, че на 15.12.2014 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, гр.София, чийто правоприемник е ищецът "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", Париж, Франция, и И.Д.Ц. е сключен Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-11061242,
по силата на който дружеството е предоставило на ответницата за потребителски
цели паричен заем в размер на 8000 лева.
По делото няма спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а
ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 ЗПК.
От друга страна отпуснатият заем на ответницата като физическо лице
представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на
ЗЗП и ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК,
както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято
правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по
силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в
разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби,
които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и
дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1
на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор и като взе предвид
наведените в тази насока правни доводи в представената пред първоинстанционния
съд писмена защита от пълномощника на ответницата, въззивният съд констатира
следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от
чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на
договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа
дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на
страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер
на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл.10,
ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
На първо място не е спазено изискването относно минимално допустимия размер на шрифта при
изготвянето на договора, а именно - не по-малък от 12. В конкретния случай след
извършване на сравнение съдът достига до извода, че при съставяне на договора е
използван шрифт Garamond
с размер 11. Дори и да се приеме, че е налице възможна грешка при
извършване на сравнението или че отклонението е незначително, то нарушение на
изискването относно размера на шрифта категорично е налице по отношение на
приложения към договора сертификат, който е съставен в почти нечетлив размер шрифт. Изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за
сключването на договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. В случая сертификатът е
подписан от кредитора и ответницата и в него се съдържат уговорки относно посочената
в договора за кредит и дължима от ответницата застрахователна премия, поради
което настоящият съдебен състав намира, че същият съставлява елемент от
договора, по отношение на който трябва да са спазени посочените законови
изисквания.
На следващо място в договора е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който
е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в
него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл.10, ал.1 ЗПК.
Както бе посочено, в договора е обективиран погасителен
план, който съдържа единствено информация относно падежните дати на всяка от
вноските, размер на вноската и размера на оставащата главница. Липсва обаче
предоставяне на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото
на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който
погасителен план трябва да
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания и да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за
потребителски кредит № PLUS-11061242/15.12.2014
г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София и И.Д.Ц. е
недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи
по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай чистата стойност на заетата сума
по смисъла на посочената законова разпоредба е в размер на 7 800 лева, от които
сумата 288,86 лв. е преведена за погасяване задължение на ответницата И.Ц. по договор № CREX – 10631371, а сумата 7 511,14 лв. е преведена по посочената в договора нейна сметка в Уни Кредит Булбанк в
изпълнение задължението на заемателя за реално предоставяне на заема. Не могат
да бъдат възприети наведените от ответницата пред районния съд и поддържани във
въззивното производство доводи, че по делото липсват доказателства за реално
извършено плащане на сумата от 7 800 лева. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че преводът на посочените две суми
е осчетоводен като кредит и във водените от кредитора автоматични счетоводни
журнали са генерирани счетоводни транзакции по дати и размер, свързани с
усвояването на кредита от ответницата. Заключението не е оспорено в тази част и
ответницата не е поискала вещото лице да извърши допълнителна проверка дали по сметката
на кредитора по предходния договор, както и по личната й банкова сметка ***. Обстоятелството
дали тези суми са били преведени на посочените дати ответницата е могла да
установи и чрез представяне на извлечение от банковата си сметка за съответния
период. След като заключението на ССЕ не е оспорено и не е извършено
разколебаване на събраните доказателства чрез проведено насрещно доказване,
настоящият съдебен състав приема за установено обстоятелството, че с преводно
нареждане от 15.12.2014 г. кредиторът е превел посочените по-горе суми в общ
размер от 7800 лева. Този извод се подкрепя косвено и от обстоятелството, че в
продължение на повече от година след това ответницата Ц. е правила вноски за
погасяване на кредита, което поведение би било правно и житейски нелогично в
случай, че заемателят не е изпълнил задължението си за реално предоставяне на договорената
сума.
Остатъкът от 200 лева до договорения общ размер на
кредита от 8000 лв. не са преведени на ответницата, тъй като с тази сума кредиторът е
прихванал дължимата според договора
"такса ангажимент". При
констатираната недействителност на договора тази такса се явява недължима по
смисъла на чл.23 ЗПК, поради което размерът на същата не следва да бъде
включван в дължимата от ответницата чиста стойност на кредита.
В чистата стойност на кредита не следва да бъде включвана и посочената в
договора застрахователна премия в размер на 2 304 лв. Това е така, тъй като с
договора на ответницата не е предоставен
кредит за покупка на застраховка "Защита на плащанията", а е
поето задължение за заплащане на застрахователна премия в общ размер от 2340,00
лева, която според посоченото в договора е разделена на равен брой вноски и е
част от месечната погасителна вноска.
В заключението на изслушаната пред районния съд ССЕ се посочва, че в главницата по договора за кредит следва да
бъде включена сумата 928 лв., представляваща изплатени от кредитора в полза на
застраховател 29 броя месечни вноски, всяка в размер на 32,00 лева. Настоящият
съдебен състав не споделя тези изводи на вещото лице. Спорен между страните е
въпроса за дължимостта на тази застрахователна премия, като основните
възражения на ответницата както пред първата, така и пред настоящата съдебна
инстанция, се свеждат до това, че по делото не е доказано сключването на
застрахователен договор. Настоящият съдебен състав намира тези възражения за
основателни. Договорът за кредит е подписан на 15.12.2014 г., т.е. по време на
действието на Кодекса за застраховането /отм./. Съобразно разпоредбата на
чл.192, ал.1 КЗ /отм./ цялата застрахователна премия или първата вноска при
разсрочено плащане се заплаща при сключването на застрахователния договор. В
чл.184, ал.1 КЗ /отм./ е предвидено, че застрахователният договор се
сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. Така
предвидената форма е такава за действителност на договора, поради което за да
се приеме, че е налице валидно сключен такъв, ищецът е следвало да представи
застрахователна полица или друг писмен акт. В случая към договора за кредит е
приложен единствено сертификат № PLUS-11061242, в който е отразено, че
застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и
"Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на
застрахователна премия се задължават да застраховат И.Д.Ц. съгласно Общи
условия на застраховка "Защита на плащанията", както и че тази
застраховка е сключена с посредничеството на "Директ Сървисис" ЕАД.
Този сертификат не представлява застрахователна полица, нито може да бъде
разглеждан като друг писмен документ, доказващ сключването на застрахователен
договор, тъй като не е подписан от представител на посочените застрахователи
"Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо
застраховане, клон България", респ. от представител на застрахователния
агент "Директ сървисис" ЕАД, а носи само подписите на ответницата и
на представител на кредитора по договора за потребителски кредит. Действително
съгласно разпоредбата на чл.184, ал.1, изр.2 КЗ /отм./ може да бъде
издадено застрахователно удостоверение,
сертификат или свидетелство, но този документ се издава от застрахователя и има
удостоверителен характер за сключването на застрахователния договор, а не
замества самия договор. На следващо място в сертификата се сочи, че договорът
се сключва при Общи условия, каквито обаче не са приложени към кредитното досие
на ответницата и няма данни да са й били предоставени. Липсата на тези Общи
условия представлява пречка не само за извършването на преценка относно факта
на сключването на застрахователен договор, но и на материалноправната
легитимация по такъв договор с оглед посочването в сертификата на двама
застрахователи, без обаче да се определят условия на съзастраховането съобразно
изискванията на чл.199 КЗ /отм./.
Най-сетне следва да се отбележи, че при липсата на Общите условия не
може да бъде извършена преценка и какви са задълженията на страните, разгледани
във взаимна връзка със сключения договор за потребителски кредит.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
ищецът не е доказал сключването на застрахователен договор, по силата на който
ответницата да дължи месечни вноски за застрахователна премия, заплащани на застрахователя
чрез кредитора по договора за
потребителски кредит. При липсата на каквито и да са доказателства за изразена
конкретна воля от страна на застраховател/и или застрахователен агент за
сключването на застрахователен договор, не може да бъде обсъждан въпроса
относно спазването на формата за действителност на същия и евентуалното
приложение на разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ
с оглед данните за извършени плащания
на части от посочената в договора застрахователна премия от ответницата към
ищеца и извършени преводи от ищеца към застрахователен агент. При това
положение не може да се приеме, че е налице и основание за включване на
преведената от ищеца сума от 928 лв. в главницата по кредита.
При тези съображения, настоящият съдебен състав приема,
че в подлежащата на връщане по силата на чл.23 ЗПК чиста стойност на кредита се
включва единствено сумата 7 800 лева.
Спорен е въпросът каква част от тази сума е погасена чрез
извършените от ответницата плащания. От заключението на изслушаната пред първата инстанция ССЕ се установява, че ответницата И.Ц. е направила 18 бр. погасителни
вноски по процесния договор на обща стойност 5795,36 лв., с които според заложеното в
представения от ищеца погасителен план е
платила част от главницата в размер на 481,48 лв., лихви в размер на 4516,16 лв., част
от застрахователната премия в размер на 736,00 лв., както и такса събиране в
размер на 25,72 лв.
В представената пред първоинстанционния съд писмена защита, както и във
въззивната жалба на ответницата Ц. се навеждат доводи, че с така извършените
плащания се погасява единствено главницата съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК. Настоящият
съдебен състав намира, че така наведените от пълномощника на ответницата доводи
по своята същност представляват възражение за плащане, а не такова за
прихващане. Правото да се иска прихващане е потестативно такова от категорията
на погасителните права, с което се цели погасяване на дължимото без реално
изпълнение, а в случая се навеждат доводи, че за част от главницата е налице
реално изпълнение с извършените от ответницата плащания. Районният съд не се е
произнесъл по така наведените от пълномощника на ответница доводи, но не е
налице пречка такова произнасяне да бъде извършено от въззивната инстанция.
Тази процесуална възможност съществува както с оглед посоченото по-горе в
мотивите служебно задължение на съда да се произнесе по въпроса за
недействителността на договора, респ. за последиците от обявяването на същата,
така и с оглед същността на възражението, което е свързано с позоваването на правна
норма, с липсата на промяна в спорния предмет и липсата на необходимост от
събиране на нови доказателства.
Разгледани по същество, доводите на ответницата за частично погасяване на
главницата са основателни. Предвидената в чл.23 ЗПК последица от обявяване
недействителността на договора за потребителски кредит е дължимост на чистата
стойност на кредита и недължимост на лихва и други разходи по кредита. При това
положение извършените от ищцата плащания, с които според погасителния план са
платени лихви по кредита в размер на 4516,16
лв. и такса събиране по кредита в размер
на 25,72 лв.,
следва да бъдат отнесени към погасяването на единствено дължимата от
ответницата чиста стойност на кредита в размер на 7 800,00 лв.
Що се касае до посоченото от вещото лице плащане на сумата 736,00 лв., представляваща
част от застрахователна премия, следва да се отбележи, че същото е във връзка
със застрахователен договор, чието сключване въззивният съд приема за
недоказано по подробно изложените по-горе в мотивите съображения. При липсата
на доказано основание за плащането на тези суми, въззивният съд намира за
основателно направеното от ответницата възражение за прихващане с подлежащата на
връщане чиста стойност на кредита. Възражението за прихващане обаче е
единствено за сумата 576,00 лева и следва да бъде уважено в така заявения
размер.
В обобщение на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр.
чл.9 ЗПК следва да бъде уважен до размер от 2200,64 лева. Така дължимата
главница по договора за потребителски заем се получава като от подлежащата на
връщане чиста стойност на кредита в размер на 7 800,00 лева се извадят следните
извършени от ищцата плащания: сумата 481,48 лв., представляваща погасена част от
главницата; сумата 4516,16 лв., представляваща недължимо
платено задължение за лихва; сумата 25,72 лв., представляваща недължимо платена
такса събиране по кредита; сумата 576,00 лв., представляваща прихващане с
платено без основание задължение за застрахователна премия. В останалата част до пълния предявен размер от 7896,22
лева предявеният иск се явява неоснователен. При изложените съображения за
недействителност на договора и недължимост на лихви и други разходи по кредита,
изцяло неоснователен се явява предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 вр.
чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата 7 910,14 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.07.2016 г. до 20.12.2020 г.
При тези правни изводи, обжалваното решение следва да
бъде отменено в частта, в която искът с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК е уважен за
сумата над 2200,64 лв. и вместо него следва да бъде постановено решение, с
което претенцията да бъде отхвърлена над този размер до уважения от районния
съд размер на главницата от 7710,52 лв. Първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в останалата обжалвана част, в която този иск е уважен до
размер от 2200,64 лв., както и в частта, в която е отхвърлен иска с правно
основание чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за сумата 7 910,14 лв.
- възнаградителна лихва.
ІІІ. По разноските.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна
инстанция, следва да бъде извършена корекция на присъдените разноски на
страните за първоинстанционното производство. На ищеца се дължат разноски за
първата инстанция в размер на 90,18 лв., съобразно уважената част от исковете, поради
което обжалваното решение на ВРС следва да бъде отменено в частта, в която са
му присъдени разноски над този размер. На ответницата Ц. следва да бъдат
присъдено допълнителни разноски за първата инстанция в размер на 113,93 лева,
изчислени съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 36,38 лв., изчислени на
база обжалваемия от страните интерес и съобразно уважената част от същия.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата следва да
бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 132,48 лв.,
изчислени на база обжалваемия от страните интерес и съобразно отхвърлената част
от същия.
С оглед изхода на делото пред настоящата съдебна
инстанция, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 ЗАдв ищецът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ответницата - адв.Б.Т. сумата
397,82 лв., представляваща допълнително адвокатско възнаграждение за първата
инстанция, както и сумата 857,93 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция, изчислени съобразно отхвърлената част от исковете пред
всяка от инстанциите и предвидения минимален размер в чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
901/30.11.2018 г. по гр.д.№ 1979/2018 г. на Районен съд Враца В ЧАСТТА, с която предявеният иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България против И.Д.Ц. е уважен над размер от 2200,64 лв. до размер от 7710,52 лева, както и В ЧАСТТА, в която И.Д.Ц.
е осъдена да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България деловодни разноски за първата
инстанция над 90,18 лева до присъдения размер от 313,64 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж, Франция чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България против И.Д.Ц. иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за
присъждане на главница,
дължима по договор за потребителски заем с номер PLUS-11061242 от 15.12.2014
г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.Ц., над размер от 2200,64 лв. до
присъдения с първоинстанционния съдебен акт размер от 7710,52 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 901/30.11.2018 г. по гр.д.№ 1979/2018 г. на
Районен съд Враца В ЧАСТТА, с която
е уважен предявеният от БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж, Франция чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България против И.Д.Ц. иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за
сумата 2200,64 лв., представляваща главница,
дължима по договор за потребителски заем с номер PLUS-11061242 от 15.12.2014
г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.Ц., както и В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, против И.Д.Ц. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 7910,14 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 20.07.2016 г. до 20.12.2020 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК И.Д.Ц., ЕГН: ********** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК: *** сумата от 36,38 лева, представляваща
направени разноски във
въззивното производство съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: *** да заплати на И.Д.Ц.,
ЕГН: ********** допълнителни разноски за първоинстанционното
производство в размер на 113,93 лева, както и разноски за въззивното
производство в размер на 132,48 лева
съобразно отхвърлената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 вр. ал.1, т. 3 от
Закона за адвокатурата БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК: *** да заплати на адвокат Б.С.Т., с адрес *** допълнително възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ пред първата инстанция в размер
на 397,82 лева, както и възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ пред въззивната инстанция в
размер на 857,93 лева, изчислени съобразно отхвърлената част от исковете пред всяка от инстанциите и
предвидения минимален размер
в чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1,
пр.2 ГПК и е окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........