Р Е Ш Е
Н И Е
№287
30.09.2021г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на четиринадесети септември, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка
Колева, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 292 по описа на съда за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс и е образувано по
жалба на Г.А.М. *** против писмо с рег.№ 851000-6496 от 12.05.2021г., в което е
обективиран отказ на началника на Сектор „Пътна полиция“ Добрич да продължи производството
за регистрация на товарен автомобил „Мерцедес 308Д“ с рег.№ ххххх и номер на
рама WDB6023181P015353.
Жалбоподателят счита, че оспореното писмо е
незаконосъобразно, а мотивът изложен в него е несъстоятелен и несъответстващ на
нормата на чл.143 от ЗДвП. Изразява становище, че законът изисква да се
установи автентичния идентификационен номер, т.е. номера на рамата на
автомобила, като номерът на двигателя не е определящ за регистрацията на
МПС. По тези основни съображения, моли
отказът за регистрация, обективиран в писмо рег.№ 851000-6496 от 12.05.2021г., да
бъде отменен. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител заявява,
че поддържа жалбата и моли да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответната
страна, началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич,
представляван от главен юрисконсулт М. Ж., изразява становище за недопустимост
на оспорването, поради липса на годен административен акт. Алтернативно
изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна, в законоустановения срок, срещу годен за оспорване
административен акт, а разгледана по същество, за основателна.
От
фактическа страна по делото се установява, че жалбоподателят Г.М., е подал
молба на 10.05.2021г. в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Добрич
до началника на сектора, поради промяна на собствеността, да
продължи производството по негово заявление № 180851016008 от 12.10.2018г. за пререгистрацията
на товарен автомобил „Мерцедес 308Д“ с рег.№ РА 1912КК и номер на рама WDB6023181P015353.
Към искането е приложил Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка
на подписите, от който е видно, че жалбоподателят е придобил собствеността
върху процесния товарен автомобил на 05.10.2018 г. от Л. Д. Б. и И.Л. Б..
При извършена идентификация на автомобила от
техник-механик възникнали съмнения за номера на двигателя, затова превозното
средство било пренасочено към комисията по МПС при ОД на МВР-Добрич. Комисията
извършила оглед на място и установила следи от механична интервенция върху
номера на двигателя, довели до заличаване на информацията.
В
административното производство по пререгистрация е прието, че
идентификационният номер на автомобила, т.е. VIN е установен, автентичен и
съответства на посочения номер на VIN в Свидетелството за регистрация на МПС,
издадено на предишния собственик, Любка Димитрова Баева.
На
13.12.2018г. било образувано досъдебно производство № 1141/2018г. по описа на
Първо районно управление на МВР-Добрич за това, че през периода 03.10.2018г.-
12.10.2018г. в нарушение на установения затова ред бил заличен част от
идентификационния номер на МПС- номер на двигател на товарен автомобил
„Мерцедес 308Д“ с рег.№ ххххх – престъпление по чл.345а, ал.3 от Наказателния
кодекс.
За да постанови
оспорения отказ да извърши регистрацията на МПС ответникът се е позовал на
образуваното досъдебно производство и на обстоятелството, че същото било
спряно.
Видно от
представеното Постановление от 12.10.2020г. на районен прокурор при РП-Добрич
за спиране на наказателното производство, в досъдебното производство било
установено, че идентификационният номер на автомобила, т.е. номерът на рамата е
автентичен, но върху плочката за нанасяне номер на двигателя били установени
следи от механична интервенция с абразивен инструмент, довела до пълно
заличаване на информацията. В досъдебното производство е извършена проверка в
Дирекция „МОС“ на МВР-София и е прието за установено, че автомобилът не е
обявен за издирване като предмет на престъпление. За да обоснове спиране на
наказателното производство, прокурорът е направил извод, че не е установено
кога, къде и от кого е направена размяна и поправка на номера на двигателя,
били възможни само множество предположения, на базата на които не би могло да
се повдигне и поддържа обвинение с оглед изискването на чл.303, ал.1 от НК.
Няма данни
след спиране на досъдебното производство да са установени нови обстоятелства,
поради което на 10.05.2021г. жалбоподателят подава молба до административния
орган автомобилът му да бъде пререгистриран, тъй като идентификационният му
номер е автентичен, установен, не е повреден/ заличен.
В отговор
на това искане началникът на Сектор Пътна полиция издава оспореното в
настоящото производство писмо с рег. № 851000-6496 от 12.05.2021г., в което
сочи, че спирането на досъдебното производство е пречка за регистрация на
автомобила. Няма данни преди молбата от 10.05.2021г. началникът на Сектор Пътна
полиция да е постановявал изричен или мълчалив отказ за регистрация на
процесния автомобил. Затова следва да се приеме, че от момента на образуване на
досъдебното производство, производството по регистрация на МПС е било спряно,
макар и без да е издаден изричен писмен акт за това.
От правна
страна съдът намира, че оспореното писмо притежава всички белези на
индивидуален административен акт по чл. на чл.21, ал.1 от АПК тъй като засяга
правото на собственика на моторното превозно средство да се ползва по законен
ред, чрез извършване на пререгистрация на МПС, от своята собственост. Затова
намира възраженията за недопустимост на оспорването, за неоснователни.
Отказът за
възобновяване на производството за извършване на регистрация на МПС е
постановен в противоречие с материалния закон. Самата регистрация на МПС по
реда на чл.143, ал.1 от ЗДвП не представлява пречка за законосъобразното развитие
и приключване на наказателно производство за престъпление по чл.345а, ал.1-3 от НК, но спирането на производството по регистрация и отказът да бъде извършена
през продължителен период от време, в случая от м.октомври 2018г., е в
нарушение на правото на собственика да се ползва правомерното от своята
собственост.
Съгласно
чл. 143, ал. 1 ЗДвП пътно превозно средство се регистрира на името на неговия
собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното
средство. Нормата на чл.
143, ал.2 от ЗДвП забранява заличаването и/или подправянето на
идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. От
цитираната разпоредба е видно, че в закона се прави разграничение между двете
понятия- идентификационния номер на автомобила и номер на двигателя на
автомобила. И затова изрично в чл.143,
ал.3 от ЗДвП е предвидено, че
регистриране на пътно превозно средство се забранява, само ако не бъде
установен автентичният идентификационен номер на превозното средство, т.е.
номерът, поставен върху рамата, VIN.
От тази
законова регламентация следва, че нередностите с номера на двигателя не са
предвидени в закона като основание за отказ от регистрация, или спиране на
производството по регистрация. А чл.143, ал. 3 от ЗДвП забранява регистрацията
на пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен
номер, докато не бъде установен автентичния идентификационен номер, поставен от
производителя, с изключение на изоставено, конфискувано или отнето в полза на
държавата и предоставено за нуждите на бюджетна организация, като регистрацията
на пътно превозно средство се извършва след поставяне на нов идентификационен
номер по ред, определен с наредба на министъра на вътрешните работи.
В случая не
се установява нито една от предпоставките по чл.143, ал.3 от ЗДвП, при
наличието на които не се допуска регистрация на ППС. Номерът на двигателя на
автомобила, не се приравнява от закона с идентификационния номер на автомобила
и това е видно от дадена легална дефиниция на понятието "Идентификационен
номер на превозното средство" в § 6, т.61 от Допълнителните разпоредби на
Закона за движението по пътищата. Според това законово определение, идентификационният номер на ПС е подредена комбинация
от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел
идентифицирането му.
По делото
не се спори, че идентификационният номер на процесния автомобил е установен,
автентичен и съответства на номера на рама, посочен в документите за регистрация.
Следователно не съществува законна пречка регистрация да бъде извършена. Разпоредбата
на чл. 143, ал.1 от ЗДвП предпоставя, че съществена характеристика на
превозното средство е идентификационният номер на ПС, който се поставя върху рамата
на автомобила и затова се изисква автентичност единствено на идентификационния
номер, за да бъде регистрирано моторното превозно средство. Самият двигател е компонент
на автомобила. Действително разпоредбата на чл.143, ал.2 от ЗДвП забранява заличаването
и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на
превозното средство, но пречка за регистрацията е единствено заличен, повреден,
неустановен идентификационен номер. При това положение административният орган
не може да се позове на разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП и да откаже да
регистрира превозното средство. В досъдебното производство е установено, че не
е извършвано изменение, подмяната или заличаването на идентификационния номер
на автомобила. Затова в конкретния случай, административният орган не е имал
основание да откаже регистрацията на автомобила, независимо, че досъдебното
производство, образувано за установена интервенция върху мястото на номера на
двигателя, е било спряно. Началникът на сектор "ПП" при ОД на МВР -
Добрич е издал административния акт в нарушение на материалния закон, който
следва да бъде отменен.
В този
смисъл са Решение № 13928/16.11.2017г. по адм.д. № 9071/2017 г., VІІ отд. на
ВАС, Решение № 10392/08.08.2017г. по адм.д. № 9600/2016 г. ,
VІІ отд. на ВАС и др.
Разноски
Основателна
е претенцията за разноски на жалбоподателя, които следва да му се присъдят на
основание чл.143, ал.1 от АПК. Жалбоподателят представя доказателства за
извършени разноски в размер на 10 лева за държавна такса и 300 лева за
адвокатско възнаграждение, платено в брой. Областна дирекция на МВР-Добрич
следва да бъде осъдена да заплати сумата
от 310 лева.
Воден от
горното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд - Добрич, трети
състав:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
писмо с рег. № 851000-6496/12.05.2021 г. на началника на сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР - Добрич.
ИЗПРАЩА
преписката на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР -
Добрич за ново произнасяне, с оглед задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА ОД
на МВР - Добрич да заплати на Г.А.М. *** сумата от 310 (триста и десет) лева,
представляваща направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14 (четиринадесет) дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: