Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
12.11.2019г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕПА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 13034 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 349265 от 27.02.2018г. по гр.д. № 927/2017г.
Софийски районен съд, 64 състав: Признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Б.Д.М., ЕГН **********, и К.Р.Д., ЕГН **********,
дължат солидарно на „Р./БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 158.52 евро - главница по
договор за банков кредит от 07.05.2008г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -25.05.2016г., до
окончателното плащане, както и че Б.Д.М., ЕГН **********, дължи на „Р./БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, ЕИК *******, горницата над 158.52 евро до сумата от 7 384 евро - главница
по договора, като отхвърлил искането за признаване за установено, че посочената
горница се дължи солидарно заедно с К.Р.Д., ЕГН **********, както и иска за
разликата до пълния предявен размер от 12 432.02 лева; Осъдил Б.Д.М., ЕГН **********,
и К.Р.Д., ЕГН **********, да платят солидарно на „Р./БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *******,
по иск по чл. 430, ал. 1 ТЗ, предявен при условията на евентуалност,
сумата от 3 704.84 евро - главница по договор за банков кредит от
07.05.2008г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 06.01.2017г.
до окончателното плащане, както и Б.Д.М., ЕГН **********, да плати на „Р./БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, ЕИК *******, горницата над 3 704.84
евро до сумата от 4 939.78 евро, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба на 06.01.2017г. до окончателното плащане, като отхвърлил
искането за тази горница да бъде ангажирана при условията на солидарност и
отговорността на К.Р.Д., ЕГН **********, както и иска за разликата до пълния
предявен размер от 12 432.02 лева; Признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че Б.Д.М., ЕГН **********, и К.Р.Д., ЕГН **********,
дължат солидарно на „Р./БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ сумата от 24.22 евро - възнаградителна
лихва по договор за кредит от 07.05.2008г., дължима по вноска по кредита с
падеж 25.11.2015г., както и че Б.Д.М., ЕГН **********, дължи на „Р./БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, ЕИК *******, горницата над 24.22 евро до 2 225.69 евро -
възнаградителна лихва по договора за периода 25.05.2013г. - 06.12.2015г., като отхвърлил
искането за признаване за установено, че посочената горница се дължи солидарно
заедно с К.Р.Д., ЕГН **********, както и иска за разликата до пълния предявен
размер от 3 284.34 евро и за периода 25.02.2011г. - 24.05.2013г.;
Отхвърлил иска по чл. 430, ал. 2 ТЗ, предявен при условията на евентуалност, от „Р./БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, ЕИК *******, за осъждането на Б.Д.М., ЕГН **********, и К.Р.Д., ЕГН **********,
да платят солидарно сумата от 9.42 евро - възнаградителна лихва за периода
25.11.2015г. - 06.12.2015г. по договор за кредит от 07.05.2008г.; Признал за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че Б.Д.М., ЕГН **********, и К.Р.Д., ЕГН **********,
дължат солидарно на „Р./БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 92 ЗЗД сумата от 351.16 евро - наказателна лихва по договор
за кредит от 07.05.2008г. за периода 25.11.2015г. - 17.05.2016г., както и че Б.Д.М.,
ЕГН **********, дължи на „Р./БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК *******, горницата над 351.16
евро до сумата от 1 224.37 евро - наказателна лихва за периода 25.05.2013г.
- 07.12.2015г., като отхвърлил искането да бъде признато за установено, че
посочената горница се дължи солидарно заедно с К.Р.Д., ЕГН **********, както и
иска за разликата до пълния предявен размер от 3 681.85 евро и за периода
25.03.2011г. - 24.05.2013г.; Отхвърлил иска по чл. 92 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност, от „Р./БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, ЕИК *******, срещу Б.Д.М., ЕГН **********, и К.Р.Д., ЕГН **********, за
осъждането им да платят солидарно сумата от 351.16 евро - наказателна лихва по
договор за кредит от 07.05.2008г. за периода 07.12.2015г. - 17.05.2016г. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът М. е осъден да заплати на ищеца сумата 689.07 лева
– разноски за исковото производство, и сумата 1 011. 49 лева - разноски за
заповедното производство; Ответникът Д. – да заплати на ищеца сумата 253.21
лева - разноски за исковото производство и сумата 499.22 лева - разноски за
заповедното производство; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да
заплати на ответника М. сумата 280.26 лева - разноски за исковото производство.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ответника Б.Д.М., който го обжалва в частите, с които
исковете срещу него са уважени, при твърдения за неправилност и
незаконосъобразност, без да сочи конкретни пороци на решението. Моли съда да
отмени решението в атакуваните части и вместо него да постанови друго, с което
да уважи направените възражения и да отхвърли исковата претенция.
Срещу решението е подадена и въззивна жалба от ответника К.Р.Д.,
който го обжалва в частите, с които исковете срещу него са уважени, при
твърдения за неправилност и незаконосъобразност, без да сочи конкретни пороци
на решението. Моли съда да отмени решението в атакуваните части и вместо него
да постанови друго, с което да уважи направените възражения и да отхвърли
исковата претенция.
Въззиваемата
страна „Р./БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
въззивните жалби и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл.
80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендирано от въззивниците
адвокатско възнаграждение.
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбите, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно,
евентуално и субективно пасивно съединени искове – с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата 12 432.02 евро – главница по
договор за кредит от 07.05.2008г., изменен с анекс № 1/23.01.2009г., чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата 3 284.34 евро – договорна лихва
за периода 25.02.2011г. – 06.12.2015г., чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за
сумата 3 681.85 евро – наказателна лихва за периода 25.01.2011г. –
17.05.2016г., като сумите са претендирани солидарно от ответниците –
кредитополучател и поръчител; При условията на евентуалност, ако
установителните искове бъдат отхвърлени частично поради ненастъпила до
заявлението предсрочна изискуемост на кредита, ищецът е искал солидарно
осъждане на ответниците да му заплатят главница в размер на 12 432.02 евро
по редовно падежирали месечни вноски с падежи от 07.12.2015г. до връчване на
исковата молба; договорна лихва в размер на 9.42 евро за периода 25.11.2015г. –
06.12.2015г., и наказателна лихва в размер на 351.16 евро за периода
07.12.2015г. – 17.05.2016г.
С отговора на
исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът М. е оспорил
предявените искове с възражение, че кредитът не е предсрочно изискуем, като е
релевирал и възражение за погасяване по давност на част от вземанията.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът Д. е оспорил предявените искове с възражение, че кредитът
не е предсрочно изискуем, както и с възражение по чл. 147 ЗЗД за отпадане на
отговорността му като поръчител.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
За разлика от ГПК от 1952г. (отм.), в действащия ГПК, макар да е запазен
характерът на въззивната инстанция като такава по същество, при въззивното
обжалване порокът на атакуваното решение следва да е указан чрез посочване в
какво се изразява, за да извърши въззивният съд проверка за правилността на
първоинстанционното решение до посоченото, съобразно чл. 269 ГПК. Ако в жалбата
не се съдържа такова конкретно указание (бланкетна жалба), същата е допустима и
се разглежда (арг. чл. 260, ал. 1 вр. чл. 262, ал. 1 ГПК), но въззивният съд
извършва служебно проверка само за валидността на решението, на допустимостта
му – само в обжалваната част, както и за спазването на императивни
материалноправни норми - в обжалваната част. Ако във въззивната жалба не са
посочени конкретните пороци, обуславящи неправилността на решението, въззивният
съд не може да формира собствени изводи по съществото на спора и за
правилността на първоинстанционното решение, а следва да го потвърди (чл. 271 и
чл. 272 ГПК) – така решение № 670/27.12.2010г. по гр.д. № 1728/2009г. на ВКС,
ІІІ ГО и решение № 764/19.01.2011г. по гр.д. № 1645/2009г. на ВКС, ІV ГО, както
и определение № 200/20.02.2012г. по гр.д. № 92/2012г. на ВКС, ІV ГО,
определение № 321/09.03.2012г. по гр.д. № 836/2011г. на ВКС, ІV ГО и др. Жалба без изложени конкретни съображения за
неправилност на решението е допустима, но неефективна, тъй като не позволява
друга проверка, освен за валидността, допустимостта на обжалвания акт и
спазването на императивни материалноправни норми.
В случая атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми. Във въззивните жалби не са релевирани
никакви конкретни оплаквания за неправилност, поради което и съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд няма правомощието да провери правилността на решението в
атакуваните части. Районният съд се е произнесъл по релевираните от ответниците
с отговорите на исковата молба възражения, а във въззивните жалби не са
наведени никакви доводи за неправилност на изводите му във връзка с
възраженията. Страната може да посочи допълнителни оплаквания срещу решението и
след подаването на въззивната жалба, но само в срока за обжалване на решението.
В случая въззивниците не са направили това, а с релевираните едва в хода на
устните състезания доводи за неправилност въззивният съд не е сезиран надлежно
и не следва да ги обсъжда (в този смисъл определение № 321/09.03.2012г. по
гр.д. № 836/2011г., ІV ГО на ВКС; определение № 338/04.05.2012г. по ч.гр.д. №
289/2012г., ІV ГО на ВКС).
Ето защо и на основание чл. 171, ал. 1 и чл. 172 ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход и изричната претенция, разноски за
настоящата инстанция се следват на въззиваемия, който е претендирал присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
(ред. ДВ бр. 8/24.01.2017г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от приетата въз основа на
законовата делегация Наредба за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр.
5/17.01.2006г.), максималният размер на възнаграждението за защита по дела с
определен материален интерес е 300 лв. В случая, с оглед извършената от
упълномощения от въззиваемия юрисконсулт дейност във въззивното производство –
подаване на един отговор по двете бланкетни жалби и на молба от 01.10.2019г.,
без явяване в открито съдебно заседание, съдът определя размер на
възнаграждението от 200 лв.
Въззивният съд констатира, че в първоинстанционното решение са допуснати
очевидни фактически грешки относно цената на главния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и евентуалния осъдителен иск за главница по чл. 430, ал.
1 ТЗ – вместо цена от 12 432.02 евро в диспозитива на решението погрешно е
записано 12 432.02 лева. След
връщане на делото тези грешки следва да бъдат отстранени от СРС, 64 състав по
реда на чл. 247 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 349265 от 27.02.2018г., постановено по гр.д.
№ 927/2017г. на Софийски районен съд, 64 състав в обжалваните части.
ОСЪЖДА Б.Д.М., ЕГН **********, и К.Р.Д., ЕГН **********, да заплатят на „Р./БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78 ГПК сумата 200 лв. /двеста лева/,
представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваните отхвърлителни части решението по гр.д. № 927/2017г. на
Софийски районен съд, 64 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.