Решение по дело №1622/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по Глава ХI АПК вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.

Делото е образувано по искова молба на И. И. К., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]чрез адв. чрез адв. С. Н., със съдебен адрес [населено място], [улица], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 22 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, от които:

- 10 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 28.12.2018 г. до 20.12.2019 г. в Затвора [населено място];

- 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от 21.12.2019 г. до 06.05.2020 г. в ТПО „Хеброс“;

- 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от 07.07.2020 г. до 06.10.2020 г. в ТПО „Герзовица“ – [населено място];

- 2 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 07.05.2021 г. до 06.07.2021 г. в Затвора [населено място].

Според ищеца, нанесените му неимуществени вреди се изразяват: в липса на достатъчно жилищна площ и на необходимите хигиенно-битови условия („падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“; във всички килии, които е обитавал е липсвала вентилация и свеж въздух; санитарните възли са с неработещи казанчета, липсват работещи чешми и умивалници; тоалетната не е шумоизолирана и липсва уединение; в банята се къпят едновременно 30-40 човека, освен това в нея работят само 5-6 душа, от които тече или студена, или гореща вода, а освен това водата е с лошо качество и не става за пиене; прозорците на килиите са с малък размер, поради което килиите са без достатъчен достъп на естествена светлина; по външните стени на затвора изолация липсва, поради което през зимата в помещенията е студено; през зимата не са му предоставяни достатъчно дебели завивки, а на молбите да му бъдат предоставени такива получавал отказ; спалното му и постелъчно бельо се сменя изключително рядко, което е предпоставка за развъждане на дървеници и бълхи в леглата; от администрацията на затвора не се раздавали препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения) Предоставяната храна е с лошо качество, еднотипна, често не става за ядене и е в малко количества; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза. Ищецът нямал право да избира какво да работи и бил принуден да работи каквото има за да намали присъдата си. Не са се спазвали правилата за свиждане. Също така пишел жалби и молби, но не получавал копие от тях с входящ номер.

Ищецът твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

В съдебно заседание от 26.11.2024 г. е направен частичен отказ от иска по отношение на претенцията за обезщетение в размер на 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от 21.12.2019 г. до 06.05.2020 г. в ТПО „Хеброс“. Що се касае до направения отказ от иск от страна на адвокат Н. /снабден изрично с представителна власт да се разпорежда с предмета на делото/, то съдът намира отказа от иск за основателен. Разпоредбата на чл. 233 от ГПК сочи, че ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск.

По същество процесуалния представител на ищеца поддържа исковата молба в останалата й част, като излага подробно становище относно условията по изтърпяване на наказание лишаване от свобода и моли искът му да се уважи. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на предявеня иск.

Съдът, като съобрази становищата на страните и съобразно събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По отношение на исковите претенции касаещи Затворът – Пловдив:

От данните по делото (Писмо рег. № 6006/04.10.2024 г. на началник Затвора – Пловдив – л. 47; Становище от 25.09.2024 г. на ИСДВР при Затвора Пловдив Г. А. – л. 48; Становище към рег. № 7964 от 24.09.2024 г. на ИСДВР Унджиян – л. 51; Становище към рег. № 7964 от 24.09.2024 г. на ИСДВР Ч. – л. 54; Справка към рег. № 7964 от 24.09.2024 г. НС „ФЛКР“ С. при Затвора Пловдив – л. 70 и Становище от 26.09.2024 г. за И. И. К. се установява следното:

По отношение на първия исков период в Затвора Пловдив (от 28.12.2018 г. до 20.12.2019 г.), се установява, че ищецът постъпва в затвора на 21.12.2018 г. и пребивава там до 05.12.2019 г. вкл. /на 06.12.2019 г. е разпределен в ЗООТ „Хеброс“ съгл. Заповед № Л-3145/06.12.2019/

За втория претендиран исков период за Затвора Пловдив (от 07.05.2021 г. до 06.07.2021 г.), се установява, че К. постъпва в пенитенциарното заведение на 07.05.2021 г. /началната дата на този период/ и пребивава там до 06.07.2021 г. /крайната дата на този период/. На 09.07.2021 г. е освободен поради изтърпяване на наказанието.

В справките и становищата, изброени по-горе, е посочена подробна информация за спалните помещения, в които е настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението, квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, като за някои от помещенията липсва информация за броя настанени лица при 4 кв.м.

Видно от приложеното, по отношение на първата искова претенция от 28.12.2018 г. до 05.12.2019 г. вкл. (общо 343 дни) от страна на ответника не е предоставена информация относно броя на настанените, заедно с К., л.св. в Приемно отделение, както и в помещения №39, на трети пост и № 1 на шести пост. Същото се отнася и досежно част от втория исков период (от 07.05.2021 г. до 06.07.2021 г.) , а именно от 14.05.2021 г. до 06.07.2021 г. (общо 54 дни), когато М. е пребивавал в стая № 18 на шести пост.

По отношение на престоя на ищеца в Приемно отделение по време на втория визиран период от 07.05.2021 г. до 10.05.2021 г. вкл. (общо 4 дни) в помещение „ОП3“ ищецът е пребивавал с брой лишени от свобода, при съотношението квадратура на стаята към брой пребиваващи лишени от свобода, и се установява „пренаселеност на килиите“ като не са се падали 4 кв. и повече метра нетна площ на човек. Само за периода от 11.05.2021 г. до 13.05.2021 г. вкл., при съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. и повече метра нетна площ на човек.

В представените от ответника и неоспорени становища, по отношение на двата периода на пребиваване на ищеца в Затвор Пловдив, се посочва, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените лишени от свобода. Техните размери са следните: леглата са 90х180 см. и шкафове с размери 45х50 см. Всяко помещение е със санитарен възел и всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп до баня всеки работен ден.

Банята за лишените от свобода е обща. Пода е с мозайка, а стените са с фаянови плочки. В банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага л.св. да се предвижват без дрехи по карето.

С постъпването си в затвора на всеки л.св. се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на л.св. домакинът осигурява, колкото комплекта са му необходими. Също така имат право да получават спално бельо и одеяла от своите близки, които да използват на ротация със служебно предоставените им.

Прането на дрехите става по усмотрение на самите л.св. – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. През периодите, в които К. е пребивавал в Затвора Пловдив е имало налична професионална пералня, която се ползвала по утвърден график. Просторите за дрехи се намирали е общите помещения на всеки пост.

Отоплението се извършва посредством централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването се извършва от лишените от свобода, настанени в помещенията, като няма проблем стаята да бъде проветрявана, респ. не би следвало да има мухъл. В спалните помещения няма топла течаща вода, но л.св. имат достъп до студена течаща вода и могат да ползват нагревателни уреди – бързовари по всяко време.

Хигиената в спалните помещения е задължение на лиш. св., настанени там, като за целта им се осигуряват съответните прибори, както и ежемесечно им се раздават по 2 бр. сапуни и 400гр. прах за пране, за което е приложена таблица №6 за полагащите се перилни и миещи препарати на един лиш.св. за един месец. Посочва се още, че същите мога да бъдат закупени от лавката на затвора или да бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получат, ползват и държат при себе си, с оглед Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018 г. на министъра на правосъдието.

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сключва централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. Договорът за ДДД обработка, сключен от ГДИН е действащ до м. май 2023 г. След този период ДДД обработките се правят самостоятелно за всяка една териториална структура на ГДИН /по затвори/. Периодът на обработване е на два месеца или при необходимост, като се третират само определени сектори в МЛС. В тази връзка са представени протоколи за ДДД от м. 03, м. 05, м. 07, м. 08, м. 09 и м. 11 за 2018 г.; м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09 и м. 11за 2019 г.; от м. 01, м. 03, м. 05, м. 07, м. 08 за 2020 г.; м. 02, м. 03, м. 05, м. 06, м. 08 и м. 09 за 2021 г. В цитираните протоколи са описани размера на третираната площ („всички части“), препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо извършената работа.

Във всяка група има обособена спортна зала, която се ползва по определен ред. Всички л.св. могат да ползват и библиотеката, която е на територията на пенитенциарното заведение, съгласно утвърден график.

През първия период на престой в пенитенциарното заведение, К. е бил устройван на работа, както следва: от 05.02.2019 г. до 28.05.2019 г. е работил към Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ ТП Пловдив, назначен като „ръчник“ при условията на 6-дневна работна седмица и 8-часов работен ден; от 29.05.2019 г. до 13.12.2019 г. е работил като „чистач на пост № 6“ към комунално-битова дейност на затвора Пловдив при условията на 6-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.

По отношение на исковата претенция касаеща ЗО „Смолян“

Установява се от Докладна записка рег. № 7964/20.09.2024 г. (л. 60), че ищецът К. е приведен в ЗООТ „Смолян“ на 19.05.2020 г., където е пребивавал до освобождаването му на 07.10.2020 г., като през този период е пребивавал в спални помещения № 311 и № 112. При съотношението квадратура на стаите към брой пребиваващи лишени от свобода, не се установява „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. и повече метра нетна площ на човек.

В докладната записка са описани подробно битовите условия в ЗООТ Смолян. Ремонт на баните на първи, втори и трети етаж – изток е правен в началото на 2018 г. Посочено е, че за всеки л.св. в ЗО „Смолян“ му се зачислява дюшек, възглавница и определен брои одеяла (според сезона). Л.св. ползват собствено спално бельо, но при необходимост се осигуряват служебни такива. Л.св. имат задължението сами да поддържат хигиената на спалното си бельо. Прането се извършва в определен ден от седмицата, съгласно график, като в баните на всеки етаж има топла вода. В помещенията, където е бил настаняван ищецът не е констатирано наличието на мухъл.

По отношение на дезинфекцията се твърди, че ЗООТ „Смолян“ има сключен договор за обезпаразитяване със специализирана в тези услуги фирма, която извършва пръскане по стаите на общежитието по график. Представени са протоколи за извършени услуги по ДДД на територията на ЗООТ „Смолян“, а именно от м. 02, м. 03, м. 05 и м.07 за 2020 г.

Установява се и че до освобождаването му от ЗООТ „Смолян“ на 07.10.2020 г., л. св. К. не е представял молби или жалби против условията в общежитието.

По делото чрез видеконферентна връзка са разпитани като свидетели А. К. С. и Г. Н. А., чиито показания съдът приема като логични и почиващи на непосредствени техни впечатления. Като при необходимост същите ще бъдат обсъдени по-долу в решението.

Административен съд – гр. Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на исковата молба, прие за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, иск за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Исковите претенции са за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на ЗООТ „Смолян“ и Затвора [населено място] към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обхваща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество. Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 [жк], не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

С оглед на цитираните правни норми, и посочена фактическа обстановка се приема следното:

По отношение на исковите претенциите, касаещи Затвора Пловдив.

От събраните и неоспорени от страните доказателства, досежно първия исков период се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив от 21.12.2018 г. до 05.12.2019 г. вкл. или, няма данни да е пребивавал на територията на Затвора Пловдив в периода от 06.12.2019 г. до 20.12.2019 г. (доколкото на 06.12.2019 г.е бил в ЗООТ „Хеброс“). Това от своя страна е самостоятелно основание исковата молба в тази й част да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в Затвора Пловдив - от 28.12.2018 г. до 05.12.2019 г. вкл.

За втория претендиран период за Затвора Пловдив (от 07.05.2021 г. до 06.07.2021 г.) от наличните по делото доказателства се установява, че през целия период К. е пребивавал в Затвора Пловдив.

В тази връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.

В случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на К. са били осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в помещенията, в които е пребивавал. Ползването на баня се осъществява по утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла вода. Бил е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора [населено място]. Само за пълнота следва да се отбележи, че не става ясно какво точно има предвид ищецът под твърдението, че тоалетните не са шумоизолирани, а освен това, неосигуряването на шумоизолацията в тоалетната, не може да се тълкува като нечовешко и унизително отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над средното ниво на битови условия.

Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят конкретния период на престой на лицето в затвора. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т. ч. и за наличието на инсекти и гризачи.

Следва да се посочи също така, че от всички събрани доказателства, че почистването на помещенията и проветряването са ангажимент на лишените от свобода, още повече, че от страна на затворническата администрация е предоставена възможност за допълнителни почистващи материали, препарати, предмети за почистване, постелъчен инвентар, одеяла, при поискване от страна на лишения от свобода. По делото не се представиха доказателства от страна на ищеца да е имало подавани молби за допълнителни препарати, постелъчен материал или други подобни, както и за наличие на жалби срещу санитарно-битовите условия в затвора, както и такива за липсата на достъп до медицинска помощ.

Съдът намира за неоснователни и оплакванията за нарушаване правото на ищеца на правилата за свиждане, доколкото от негова страна не са направени конкретни твърдения кога и колко пъти не са били спазени. В исковата молба е посочено общо, че администрацията не спазва времето, като обаче по никакъв начин не е конкретизирал лично относно неговото време на свиждане да е имало намаляване, кога се е случило, при посещението на кой негов близък или роднина е било извършвано незаконосъобразно действие по ограничаване на времетраенето.

На следващо място, по делото не се събраха достатъчно доказателства за твърденията на ищеца, че не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза, като не се установяват действия/бездействия на длъжностни лица, от които ищецът да е претърпял вреди в тази връзка, а от своя страна ищецът не е направил никакви доказателствени искания по отношение тези си твърдения, освен разпита на свидетеля С.. Поради изложеното тези оплаквания са изцяло неоснователни и недоказани.

По отношение на твърденията за липса на достатъчно жилищна площ, както и с оглед липсата на представени доказателства от страна на ответника при каква населеност е бил настанен К. през първия период на престой в Затвора Пловдив от 28.12.2018 г. до 05.12.2019 г. вкл. (общо 343 дни) и за втория си период на престой в от 14.05.2021 г. до 06.07.2021 г. (общо 54 дни), ще следва да се приложи разпоредбата на чл. 284, ал.3 от ЗИНЗС и да се приемат за доказани твърденията на ищеца за пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал в посочените периоди.

Липсата на достатъчно жилищна площ се установява от представените от ответника справки за периода от 07.05.2021 г. до 10.05.2021 г. вкл. (общо 4 дни)

Фактът на обитаване на пренаселени килии е достатъчен, за да се приеме, че в посочените по-горе периоди от време – 343 дни за първия престой в Затвора Пловдив (от 28.12.2018 г. до 05.12.2019 г.) и 58 дни за втория престой (от 07.05.2021 г. до 06.07.2021 г.), администрацията е поставила изтърпяващия наказание К. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

По отношение на исковата претенция, касаеща ЗО „Герзовица“ – Смолян.

От Докладна записка /л. 52/ се установява, че ищеца е пребивавал в ЗООТ „Смолян“ от 19.05.2020 г. до 06.10.2020 г. /на 07.10.2020 г. е освободен поради изтърпяване на наказанието/ вкл. или, няма данни да е пребивавал на територията на ЗО „Герзовица“ – Смолян в периода от 07.05.2020 г. до 18.05.2020 г. вкл. Това от своя страна е самостоятелно основание исковата молба в тази й част да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани само за престоя на ищеца в ЗО „Герзовица“ – Смолян - от 19.05.2020 г. до 06.10.2020 г. вкл.

Констатира се, че през това време К. е пребивавал в спални помещения № 112 и № 311, които се установи, че отговарят на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. на един л.св.

Твърденията, че във всички килии, които е обитавал е липсвала вентилация и свеж въздух; санитарните възли са с неработещи казанчета, липсват работещи чешми и умивалници; тоалетната не е шумоизолирана и липсва уединение; в банята се къпят едновременно 30-40 човека, освен това в нея работят само 5-6 душа, от които тече или студена, или гореща вода, а освен това водата е с лошо качество и не става за пиене; прозорците на килиите са с малък размер, поради което килиите са без достатъчен достъп на естествена светлина; по външните стени на затвора изолация липсва, поради което през зимата в помещенията е студено; през зимата не са му предоставяни достатъчно дебели завивки, а на молбите да му бъдат предоставени такива получавал отказ; спалното му и постелъчно бельо се сменя изключително рядко, което е предпоставка за развъждане на дървеници и бълхи в леглата; от администрацията на затвора не се раздавали препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; предоставяната в Затвора-Пловдив храна е с лошо качество, еднотипна, често не става за ядене и е в малко количества; за един относително дълъг период, не е имал санитарен възел и му се е налагало да използва кофи и туби за облекчаване на физиологичните си нужди; в банята има мухъл и плесен; вследствие на застоялия въздух, липсата на светлина и прокапалите тръби по стените и тавана се развили мухъл и плесен, които били третирани от фирма и по график, но от това нямало полза; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза; в спалните помещения липсват достатъчно шкафове за лишените от свобода, поради което всички в килията са принудени да ползват общи шкафове за бельото и посудата си; липсват и достатъчно мебели, а наличните са изпочупени са оборени от представените от ответника неоспорени становища, справки, становища, протоколи за ДДД обработка и др. Не се установяват действия/бездействия на длъжностни лица, от които ищецът да е претърпял вреди в тази връзка, а от своя страна ищецът не е направил никакви доказателствени искания по отношение тези си твърдения, освен разпита на свидетеля Амбарев. Поради изложеното тези оплаквания са изцяло неоснователни и недоказани.

Или, исковата претенция в размер на 5 000 лева за периода от 07.05.2020 г. до 06.10.2020 г. вкл., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в ЗООТ „Смолян“, следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ в Затвора Пловдив, както следва:

- по отношение на първия исков период (от 28.12.2018 г. до 05.12.2019 г.), за периода от 28.12.2018 г. до 05.12.2019 г. вкл (общо 343 дни);

- по отношение на втория исков период (от 07.05.2021 г. до 06.07.2021 г.) за периода от 07.05.2021 г. до 10.05.2021 г. и от 14.05.2021 г. до 06.07.2021 г. (общо 58 дни).

Това от своя страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че К. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, следва да се присъди обезщетение по справедливост.

Според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 2 744 лева за първия исков период (по време на престоя му в Затвора Пловдив) от 28.12.2018 г. до 05.12.2019 г., съответно 464 лева за четвъртия исков период (отново за Затвора Пловдив) от 07.05.2021 г. до 06.07.2021 г., съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за период от 343 дни през първия исков период и 58 дни през четвъртия исков период е налице едно единствено нарушение (наличие на пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал ищецът), именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

Съответно, спрямо тези размери на главните искове, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2024 г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

В останалата част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Представен е договор за правна защита и съдействие /л.7/, сключен с ищеца и неговия процесуален представител. В представеният по делото списък на разноски по чл.80 от ГПК (л.108) е вписано адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от Закона за адвокатурата. В тази връзка и на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението за пълномощника на ищеца съразмерно уважената част от иска, възлиза на 150,96 лева.

Ще следва също така, ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца, сумата от 40 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

По изложените мотиви и на осн. чл.172, ал.2 АПК Съдът:

Р Е Ш И :

ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА на И. И. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на обезщетение в размер на 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от 21.12.2019 г. до 06.05.2020 г. в ТПО „Хеброс“, ведно със законната лихва от 26.07.2024 г., датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1622/2024 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив в ТАЗИ МУ ЧАСТ.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на И. И. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата от 2 744 лв./две хиляди седемстотин четиридесет и четири/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за период от 343 дни при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора – [населено място], установени от исковия период 28.12.2018 г. до 20.12.2019 г. вкл., ведно със законна лихва считано от 26.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й размер от 10 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 28.12.2018 г. до 20.12.2019 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на И. И. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата от 464 /четиристотин шестдесет и четири/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за период от 58 дни при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора – [населено място], установени от исковия период 07.05.2021 г. до 06.07.2021 г. вкл., ведно със законна лихва считано от 26.07.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й размер от 2 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 07.05.2021 г. до 06.07.2021 г. вкл.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на И. И. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, [улица]за присъждане на сумата в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2024 г. до крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в ТПО „Герзовица“ - Смолян в периода от 07.05.2020 г. до 06.10.2020 г. вкл.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - [населено място], да заплати на И. И. К., [ЕГН], сумата от 40 /'четиридесет/ лв., представляваща разноски по заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати на адв.С. Н., със съдебен адрес [населено място], [улица], сумата от 150,96 лв. /сто и петдесет лева и 0,96 ст./, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1622 по описа за 2024 г. на Административен съд - Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.