Р Е
Ш Е Н
И Е
14. 06. 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в публичното заседание на осми юни, през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АНЕТА
ИЛЧЕВА
при секретаря П.Цанкова и в присъствието на прокурора Д.Маринов,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в. н. о. х. д. № 2135 по описа за 2018г,за
да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 12.10.2017г.г. по
н. о. х. д. № 19341/12 г. Софийски
районен съд, НК, 10 с –в е признал подсъдимия В.Г.Л. за невиновен
в извършването на престъпление по чл.206 ал.3 вр.
ал.1 от НК,поради което го е оправдал по повдигнатото за това обвинение.
Против
постановената присъда е постъпил протест от СРП ,в който се посочва ,че съдебният
акт е необоснован и незаконосъобразен.Прави се искане присъдата да бъде
отменена ,като се постанови нова, с която Л. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение.
В
съдебно заседание,представителят на СГП поддържа протеста и моли същия да бъде
уважен.
Защитникът на подсъдимият счита
,че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде
потвърдена.
Подсъдимият
моли да бъде потвърдена първоинстнационната присъда.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Фактическата обстановка е
подробно изяснена от първоинстнационния съд.По делото
са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред всички
доказателства,нужни за неговото правилно решаване.Безспорно са установени
всички факти,включени в предмета на доказване,като въз основа на тях са
направени фактически изводи,които изцяло се споделят от въззивната
инстанция.
Разкритите по делото факти установяват
следното:
Подсъдимият В.Г.Л. и свид.Г.В.П.се познавали от деца. През 2007г. свид.П.бил управител на „Л.-**” ЕООД. Той бил видял в
интернет два камиона - влекачи, които имал намерение да закупи, но нямал
финансови средства. По тази причина се поинтересувал дали подсъдимият можел да
му съдейства да получи кредит.
От 2006-2007г. свид.Л.С.се занимавала с брокерство
между клиенти, лизингови компании и банкови институции. В този период тя
работела и с банка „Пиреос”, откъдето познавала подс.Л., който бил служител там. Последният я попитал дали
има контакти с лизингова компания, на което свид. С.,
му обяснила, че работела с „И Е.Д.Л.” ЕАД и можела да осъществи контакт. Тогава
подсъдимият съобщил на свид.П., че можел да го свърже
с лизингова компания. По това време свидетелят имал здравословни проблеми и не
успял лично да осъществи този контакт, поради което на 11.09.2007г. той
изготвил пълномощно на подсъдимия за получаване на кредита от лизинговата
компания.
„Ю.б.“ АД (Пощенска банка) и „И Е.Д.Л.”
ЕАД били в една финансова група. Последното като финансова институция лизингувало моторни превозни средства, като клиентите сами
избирали активите, които искали да изплащат и след това се обръщали за
финансиране към лизинговата компания. Последната оценявала кредитоспособността
на клиента, както и самия актив. След като съгласно своите вътрешни правила
дружеството одобряло сделката, се сключвал договор за лизинг с клиента.
Последният заплащал една вноска по договора, което представлявало неговото самоучастие в цената на актива, след което „И Е.Д.Л.” ЕАД
закупувало лизинговия актив, който ставал собственост на лизинговото дружество.
Моторното превозно средство се регистрирало в КАТ на името на дружеството- лизингодател. Лизингополучателят
имал погасителен план, съгласно който изплащал дължимите вноски. В края на
договора, ако бил изплатил цялата сума по договора, той ставал собственик на
актива.
На 18.09.2007г. между „И Е.Д.Л.”
ЕАД, представлявано от С.М.К.и Р.И.П.като лизингодател,
от една страна и от друга - като лизингополучател -
от „Л.-**“ ЕООД, представлявано по пълномощие от подс.Л.,
бил сключен договор за лизинг №004327-002. Договорът имал за предмет товарен
автомобил марка „Ивеко” модел „МП 190 Е 40” с
регистрационен номер: *****на стойност 100000,00лв. и ремарке за товарен
автомобил марка „Ролфо” модел „Ц 170” с
регистрационен номер: *****на стойност 25000,00 лв.
Свид.Р.Л.Д.до 2008г. имал автокъща, с която извършвал услуги из цяла Европа. През
2006-2007г. той заминал за Германия, за да купи два автовоза
- влекачи с ремаркета, марка „Ивеко“, тъй като там
тези видове автомобили били по¬евтини. С тях той имал намерение да докарва в
България коли втора употреба. Когато свид.Д.отишъл да
ги вземе някъде около Кьолн, те вече били платени от лизинговата компания „И Е.Д.Л.”
ЕАД. В България той ги докарал с помощта на двама професионални шофьори. Когато
влезли в КАТ, там ги чакал човек, който направо ги издърпал, взел всички
германски документи и свършил работата. Свид.Д.бил
сам, докато се извършвала регистрацията на камионите в КАТ. Последните били
регистрирани на името на „И Е.Д.Л.” ЕАД. Той направил и застраховки на двата
камиона в офис на застрахователна компания, находящ
се срещу КАТ. След като ги докарал от Германия, свид.Д.не
ги предал в България на никого, като не връчил ключове и талони за двата
камиона на никого. Двата камиона държал на улицата. Същите трябвало да бъдат
ремонтирани, поради което той останал в България три месеца след регистрирането
на камионите, преди да замине за Германия.
На 06.12.2007г. неустановено по
делото лице - шофьор, с малко име К., докарало за ремонт автовоз,
включващ автомобил, влекач и ремарке - товарен автомобил марка „Ивеко” с регистрационен номер: СА 9956, в сервиз в
с.Казичене, стопанисван от „М.“ ЕООД, чийто едноличен собственик бил свид.С.М.Т.. Дружеството имало постоянни корпоративни
клиенти. К. дал на свид.Т.ключа за автовоза и всички документи. След като извършил ремонта,
последният многократно търсил на оставените телефони неустановеното по делото
лице К., но не намерил никого. Автовозът престоял в
сервиза на „М.“ ЕООД повече от шест месеца. В крайна сметка свид.
Т.предал автовоза на представител на фирма,
упълномощена от „И Е.Д.Л.” ЕАД, който дошъл с документи, удостоверяващи, че
автомобилът бил на лизинговата компания, за да прибере автомобила на техен
паркинг. Последните платили за ремонта, за престоя и за закарване на автовоза до техния паркинг.
Свид.Д.започнал да плаща лизинговите
вноски от името на „Л.-**“ ЕООД за другия камион чрез майка си - свид.Л.И.Д., която ги превеждала до офиса в ж.к.Младост на лизингодателя „И Е.Д.Л.” ЕАД. За да върне единия камион в
Германия, синът наел шофьор. Не знаел дали камионът, който бил останал в
България, бил ползван от подсъдимия или от някой друг. По принцип трябвало да
работят заедно с последния, но не се разбрали и затова той взел единия камион с
едното ремарке. В продължение на шест месеца свид.Д.ползвал
камиона заедно с ремаркето за превоз от България, Италия, Германия и обратно. В
един момент той получил телефонно обаждане от полицейски служители от България,
които му съобщили, че трябвало да спре автовоза от
движение, тъй като бил обявен за издирване и щели да дойдат хора, за да го
вземат. Свид.Д.оставил камиона на паркинг край Берлин
и спрял да прави вноски за него.
Междувременно дружеството-лизингодател
било започнало издирване на двата камиона заедно с ремаркетата. По този повод
„И Е.Д.Л.” ЕАД възложило на „К.Д.“ ЕООД, занимаващо се с маркиране и контрол на
лизинговите обекти, да установи местонахождението на тези активи на
дружеството. За целта след като констатирали, че камионите се намирали в
Германия, за там заминали свид.А.П.Г. като
представител на колекторското дружество и свид.И.А.А., като представител на
отдел „Лоши кредити“ в „И Е.Д.Л.” ЕАД. След година и шест месеца свид.Д.бил потърсен по телефона от представители на лизингодателя „И Е.Д.Л.” ЕАД, които завел на паркинга край
Берлин. С Констативен протокол от 21.02.2011г. свид.Г.
и Н.С.констатирали, че на паркинга близо до Берлин, се намирали: товарен автомобил
марка „Ивеко” модел „МП 190 Е 40” с регистрационен
номер: *****и ремарке за товарен автомобил марка „Ролфо”
модел „Ц 170” с регистрационен номер: С 3033 ЕР. Протоколът бил подписан от тях
и от свид.Д.. С Приемо-предавателен
протокол от 23.02.2011г. свид.А.като служител на лизингодателя „И Е.Д.Л.” ЕАД приел от свид.Г.
като представител на „К.Д.“ ЕООД, намерените активи на лизингодателя.
Свид. Д.предал камиона и ключовете. Имало проблем с
наема на паркинга, поради което, за да бъдел освободен камиона, от „И Е.Д.Л.”
ЕАД превели пари на фирма в Хамбург. Тъй като предоставените от свид.Д.на свидетелите Г. и А.на паркинга до Берлин камион -
влекач и ремарке, били в лошо състояние, като двигателят не можел да бъде
запален, лизингодателят „И Е.Д.Л.” ЕАД се обърнал към
транспортна фирма, която посочила цена на услугата, за връщане вещите в
България. Управителите на „И Е.Д.Л.” ЕАД пресметнали транспортните разходи,
които били по-големи от цената на вещта и преценили, че нямали облага за тази
цена да се връщат вещите до България.
При така установеното от
фактическа страна,първата съдебна инстанция е приела,че подсъдимия Л. не е
осъществил състава на престъплението по чл.206 ал.3 вр.
ал.1 от НК от субективна страна.
Както фактическите,така и
правните изводи на първата съдебна инстанция се споделят от въззивната
инстанция,тъй като почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по
делото доказателства.
Несъмнено се установява ,че между
подсъдимият ,в качеството му на пълномощник на Л.-** ЕООД и И Е.Д.Л. ЕАД
е бил сключен договор за лизинг
на процесните товарен автомобил и ремарке.Също така
несъмнено се установява ,че договорните отношения за финансовия лизинг са възникнали
между двете юридически лица, а не между подсъдимия като негов пълномощник и свидетелите
С.К.и Р.П.,поради което както правата,така и задълженията по договора са за
сметка на юридическото лице, а не за неговия представител.
В съответствие със събраните по
делото доказателства ,първата съдебна инстанция е приела,че по делото не е
установено,подсъдимият да е получил фактическото владение върху процесните вещи и да предприел разпоредително действия с
тях.Действително,налице е приемо-предавателен
протокол от съдържанието на който би следвало да се приеме обратното,но обосновано
първия съд е счел,че отбелязаното в него
противоречи на всички събрани по делото гласни доказателствени
средства,включително и на служителите на лизинговата компания според които
фактическото предаване на вещта е осъществено по-късно и то без участието на
подсъдимия,поради което правилно го е изключила като доказателства върху което
да гради фактически изводи за виновността на подсъдимия.
Не на последно място ,по делото
се установява ,че процесните товарен автомобил и
ремарке все пак са върнати във владение на лизингодателя
,поради което липсва съставомерно поведение по
смисъла на чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК.
В обобщение на
гореизложеното,законосъобразно първата съдебна инстанция е приела,че деянието
не е осъществено от подсъдимия както от обективна,така и от субективна
страна,поради което го е признала за невиновен в извършването на престъпление
по чл.206 ал.3 вр. ал.1 от НК.
С оглед изложените
съображения, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост , въззивният
съд счита, че протестираната присъда следва да бъде потвърдена,поради
което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6
от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12.10.2017г.г. по н. о. х. д.
№ 19341/2012 год. на Софийски
районен съд, Наказателна колегия, 10 с – в.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.