РЕШЕНИЕ
Номер
2431 11.06.2019 година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Районен съд
IV брачен състав
В публично заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА
Секретар:
София Чаушева
като разгледа докладваното
от съдията
дело номер 18323 по описа за
2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 150 от СК.
Производството по делото е образувано по иск по чл. 150 от СК предявен от Е.А.А., с ЕГН: **********, в качеството си на майка и законен представител на малолетния Л.Д.И. ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. П., ******, с адрес за призоваване: гр. П.. ****** против Д.И.И., с ЕГН: **********, с адрес ***
Бракът на родителите на ищеца бил прекратен с влязло в сила съдебно решение по бр.д. № 110/2010г. по окиса на ПРС, 1-ви бр.с. След прекратяването на брака родителските права спрямо родените от брака деца били предоставени на майката на ищеца. Към настоящия момент И.Д.И. с ЕГН: ********** бил навършил пълнолетие, а по-малкият - Л.Д.И., с ЕГН: **********- настоящия ищец бил на навършени **** години. След развода майката била единственият човек, който се грижи изцяло за Л., като се опитвала, доколкото може, да задоволи всички негови потребности, свързани с отглеждането и възпитанието му. С бракоразводното решение ответникът бил осъден да заплаща издръжка на детето Л. в размер на 130 лева месечно, считано от влизането на решението в сила, до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване. Бракоразводното решение влезло в законна сила на 05.03.2010г. От цитираната дата до сега бил изминал значителен период от време, свързан с промени в социално-икономическата обстановка в страната, както и с нарасналите нужди и потребности на детето Л., предвид възрастта му. Разходите, свързани с отглеждането, образованието и възпитанието му били нараснали, което обуславяло и нуждата му от по-висок размер издръжка от неговия баща. Сега Л. бил ученик в **** клас, в Средно училище ***** гр. П. Успехът му бил добър, посещавал редовно учебни занятия и имал положителна мотивация към учения пропее. Л. желаел да повиши успеха си, с оглед на постъпване в по-престижно училище след завършването на **** клас, за което му били необходими допълнителни парични средства за заплащане на частни уроци по български език. От тази есен Л. тръгнал и на курс по английски език, за който майката заплатила съответната такса, включваща и учебниците му. Наред с разходите, които били свързани с ежедневието му, храна, училищни пособия и материали, Л. имал нужда и от дрехи, обувки и санитарни материали. Поради бързото му израстване се налагало ежегодно да закупува и униформени блузи, които се изисквали от правилника на училището му. Освен това Л. страдал от т.нар. „плоскостъпие", за което били необходими специални стелки за обувките му. Той имал такива, но към настоящия момент, кракът му значително нарастнал и било невъзможно да ползва същите, за което се изисквало направата на нови, а това било свързано с нови разходи за него. Освен това, като всяко нормално дете и Л. се разболявал, като в тези случаи се налагало да се купуват и съответните лекарствени средства, които никак не били евтини. Издръжката, която баща му към настоящия момент му изплащал в размер на 130 лв. била крайно недостатъчна за задоволяването на неговите базови потребност. В дома на майката на ищеца живеел и по-големият й син - И.Д.И., който към настоящия момент бил студент. Освен това имала и друго по-малко дете - К. Т. Т., което било родено на ***г. и за което също се грижила майката на ищеца.
Към настоящия момент майката на ищеца била безработна. Домакинството им се водило по възможно най-скромния начин, но средствата им едва покривали битовите сметки. За да облекчи донякъде финансовите тежести върху семейството си, майката на ищеца всяко лято работила по няколко месеца в К., но въпреки това средствата, които получавала се оказвали крайно недостатъчни. Счита, че горните факти сочат обективно нарастване на нуждите на Л. от средства за издръжка. Налице била сериозна промяна на обстоятелствата, изразяваща се в по-голямата му възраст, нарасналите му нужди от средства за храна, облекло, обувки и от нарасналите му потребности от средства за образованието му, както и за задоволяване на най-елементарните му потребности.
От друга страна ответникът работил в ***** в гр. Р., Република И., като ***** и получавал много добри доходи. В България притежавал недвижим имот и лек автомобил. В случаите, когато не е на ***** в чужбина, ответникът осъществявал контакти с Л., при които му купувал разни скъпи неща, например нов телефон, но детето в този момент си имал телефон, а имал нужда от други неща, като например бельо, дрехи и обувки.
Предвид гореизложеното, е направено искане съдът да постанови решение с което да измени размера на месечната издръжка, която ответникът - Д.И.И. следва да заплаща месечно на детето Л.Д.И., като я увеличи от 130 лв. на 400 лв., считано от датата на завеждане на иска – 16.11.2018г. до настъпването на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа до окончателното й изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
Моли се съдът да допусне предварително изпълнение на решението.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, Д.И.И. ЕГН **********, с адрес: *****, съдебен адрес:******, чрез адвокат *** е депозирал такъв.
Ответникът Д.И.И., след запознаване с исковата молба и с приложенията към същата заявява, че НЕ оспорва следните обективни факти:
- че е родител на детето Л.Д.И. с ЕГН-**********
- че по силата на Съдебно решение № 718/05.03.2010 година, постановено по бракоразводно дело № 110/2010 година по описа на PC П. 1-ви брачен състав, бракът му с Е.А.А. с ЕГН - ********** е прекратен, като :
- упражняването на родителските права над малолетното към този момент дете - Л.Д.И. с ЕГН- ********** е предоставено на майката - Е.А.А. с ЕГН -**********
- че местоживеенето на детето Л.Д.И. с ЕГН- ********** е определено да е в жилището на майката - Е.А.А. с ЕГН - **********,
- че Д.И.И. с ЕГН - ********** е осъден да дължи на детето Л.Д.И. с ЕГН- ********** месечна издръжка в размер на по 130 /сто и тридесет/ лева, платими в рамките на съответният календарен месец, чрез майката - Е.А.А. с ЕГН - **********.
- че детето Л.Д.И. с ЕГН- ********** към
настоящият момент е на възраст, изискваща повече средства за издръж-
ката и възпитанието му; т.е Д.И.И. с ЕГН - ********** заявява, че така предявеният иск е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ. Д.И.И. с ЕГН ********** чрез процесуалният си представител по
делото заявява и: че така предявеният иск е ЧАСТИЧНО НЕОСНОВАТЕЛЕН, като го
ОСПОРВА по отношение на предявеният размер, считайки, че така предявеният
иск в заявените размери, е ПРЕКОМЕРЕН!
Според ответникът не отговаря на истината твърдението, че само и единствено майката на ищеца се грижи за последния. Ответникът заявява, че от години - още от 2006 година, ищцата си е намерила сезонна работа на територията на К., като още в този период е започнала да напуска територията на Република България в края на месец март и се е завръщала в България през месец ноември, работейки ежегодно на територията на К. почти по 8 /осем/ месеца, а в останалият период от време е пребивавала в България в семейното жилище при децата им. В тези периоди от време, грижи за отглеждането и възпитание на детето Л. е полагал и ответникът, като винаги при нужда бил закупувал на детето както дрехи, така и обувки и всичко друго, което му е заявено, че е необходимо за детето- битово и за училище. Ответникът признава обстоятелството, че от есента на 2018 година детето Л. е записано за посещение на курсове за повишаване на знанията му по български и английски език, но заявява, че макар и в интерес на обучението и възпитанието на детето, записването му на тези курсове е тенденциозно от страна на ищцата /за нуждите на настоящото производство/, защото при проверка в учебните заведения и разговори с преподавателите, както и при разговор с детето е установил, че курсовете по български език са били еднократни;
Твърди, че детето НЕ посещава редовно курсовете по английски език, а заплатената сума за учебници по английски език съществено надвишава реално дължимата такава - съобразно необходимите за нивото на знания на детето /т.е.закупени са учебници и/или учебни помагала и за някой друг!/, и, че пред него самото дете е заявило нееднократно, че желае да продължи обучението си в средно училище, за което НЕ се изиска полагане на изпити, а именно : *****. Ответникът не отрича факта, че детето Л. в настоящият момент има необходимост от по-голямо количество и по-качествена храна, от облекло и обувки, други ежедневни битови нужди, респективно - лечение при необходимост, но държи да се отбележи, че той, като отговорен родител както до момента, така и в момента, а и за в бъдеще е давал средства и ще продължи да дава средства за закупуване на детето на обувки, на дрехи, на необходимите му вещи свързани с обучението на детето или с интересите му, с което фактически, без да е бил длъжен по съдебно решение е помагал допълнително в издръжката и отглеждането на детето. Ответникът отбелязва, че по закон, лечението и прегледите на непълнолетни лица са ИЗЦЯЛО за сметка на НЗОК и няма как да се приеме безкритично твърдението, че ищцата плаща за лечение и/или за лекарства, още повече, че такива конкретни факти не се излагат, а се внасят твърдения с декларативен характер. Ответникът възразява срещу внесеното в обстоятелствената част на исковата молба твърдение на майката на ищеца, че тя в момента е безработна и няма финансова възможност да даде адекватно на потребностите на детето отглеждане, поради обстоятелство, че майката на ищеца още от 2006 година работила в ***** в Република К., като по данните дадени от нея и от детето, заплащането й било средно по 1100-1200 евро месечно. Съгласно местното законодателство /на Република К., което е аналогично на това и в други държави- например -Република Г./ всеки работник, работил на трудов договор през целият сезон на съответната календарна година има право, в останалият период до началото на следващият ***** сезон / за Република К.- началото на месец Април на съответната година/, да продължи да получава по лична банкова сметка ***, равно на 70% /седемдесет процента/ от основното трудово възнаграждание, което е получавал работника през сезона. Т.е.- в периода от средата на месец Ноември до края на месец Март на следващата календарна година, майката на ищеца, макар и намираща се на територията на Република България и официално НЕ-работеща, получава ежемесечно по 700-800 ЕВРО, следващи й се като обезщетение по закона на Република К., факт, който лесно може да се установи и с документи.
По аналогия на внесените твърдение за доходите на ответникът, същият излага следните факти: че действително той в продължение на няколко години основно живее и работи на територията на Република И., но следвало да се отчете, че НЕ Е на постоянен трудов договор при работодателя му, а е на временен договор, житейски казано: „на повикване" за извършване на конкретна дейност - ****, което се отразява на размера на възнаграждението, което му се определя и на задълженията му за внасяне на данъци и осигуровки.
Важен бил и факта, че този договор на ответника, считано от началото на месец Декември 2018 година е прекратен едностранно- от работодателя, че ответника си е получил заработеното за месец Ноември 2018 година в края на месец Декември 2018 година и практически от тогава - началото на Декември 2018 година е безработен.
Този факт също следвало да се отчете при обсъждане на исканията на ищеца за осъждането му да дължи исканият размер на месечна издръжка.
Според ответникът по никакъв начин ищцовата страна не е обосновала как достига до този размер, определен от нея на 400 /четиристотин/ лева месечно за издръжката на Л..
Воден от горните аргументи, анализирайки фактите, ответникът заявява, че може да отговори положително на искането за завишаване на размера на дължимата месечна издръжка на детето Л.Д.И. до размер от по 180 /сто и осемдесет/ лева месечно, считано от предявяването на претенцията, като декларира, че така, както е правил и до момента, при наличието на нужда заявена към него от детето - за закупуване на обувки и/или дрехи или на учебни пособия, да осигури финансови средства и да ги закупи/заплати.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между страните не се
спори, че Л.Д. И. ЕГН ********** е
дете на Е. А. А. ЕГН **********
и Д. И. И., ЕГН **********.
От разпита на допуснатия
свидетел на ищцовата страна Н. Р. В., без родство със страните става ясно, че познава и Д., и Е. от 2000г. Още оттогава били
семейни приятели с тях. Л. бил роден ****г., тъй като Е. и жената на свидетеля били бременни по едно и също
време. Бившето семейство на ищеца живеело в *****,
до
момента, в който се разделили родителите на ищеца през 2010г. Сега Е. живеела при майка си на същия адрес, а Д. живеел в ***** в
апартамента на родителите му. В апартамента ж**** живеели
пет човека - Е., майка й и тримата й сина - И., Л. и Т..
След развода, докато Е. е в чужбина, тъй като работила в К., за Л. се
грижила основно майка й, бабата на Л.. Е. не само,
че пращала пари, включително и в
свидетеля била
оставяла пари за някакви извънредни
ситуации, ако се налагало да има на разположение средства. И
на майка й, и на децата били
оставяни пари за тези няколко месеца, докато я нямало, за да бъдат осигурени със средства.
Е. била много отговорен родител. Почти всяка седмица се виждали. Според него живеели нормално,
но като всеки тийнейджър в тази възраст разбира се, че Л. имал нужда от повече средства. Съдел по дъщеря си, която била в **** клас и се налагало да
посещава уроци. Л. ходел на уроци и той по английски в школа и по български, защото
материалът бил доста труден тази година и
децата не можели да се справят само в училище. Имал
контакти с Л.. Стараел се да постигне по-висок успех, за да може евентуално при
държавните изпити да може да се класира в по-добро училище в града. Точно поради тази цел Е. му била осигурила и допълнителни уроци, за да има по-добър шанс. Според свидетеля Л. бил абсолютно осигурен. Е. се стараела да му осигури всичко. Не можел да говори за някакви прищявки, но базовите
нужди естествено били
осигурени за детето. За бащата знае, че също бил
в чужбина, така че на месец и половина, два, се виждали с детето, когато
си бил в България. На времето си спомнял, че доста помагал в отглеждането на детето. Винаги носил подаръци,
когато се прибирал от И., но това било до периода, в
който той сключил отново брак и оттам насетне доста намаляли
контактите. Свидетелят няма информация дали бащата
заплаща допълнителните курсове за образованието и обучението на детето. Доколкото знаел
не, само Е. плащала допълнителните курсове и
обучението. Съвсем нормален стандарт демонстрирал бащата. Разполагал с наследствено жилище, разполагал с автомобил. Автомобилът бил *****.
Доколкото знаел имал бизнес начинания тук в България,
имал **** на ул. ***** в П. Имало случаи, когато взимал децата да ги води директно в *****, за да му помагат за този бизнес.
Поне от две години, две и половина бил бизнесът. В И.
започнал от 2008г. да работи в ***** и оттогава не бил
прекъсвал. След 2015 г. основно Е. се грижила за детето. До
преди това бащата си идвал с подаръци, с дрехи, маратонки
обувки за детето, но след 2015
година- не. Дори за тази Коледа Л. му споменал, че нямал подарък от баща си, имал парични средства - 20 лв.
Свидетелят
не знае за спицифични нужди на Л., но знае, че страда от плоскостъпие. Доколкото знаел
определени стелки за тази цел трябвало да се взимат и определен вид обувки. Когато
се разболява или майка му, или баба му, купували лекарства. Едното училище, за което Л. му е споменавал, че иска да
кандидатства било *****.
От разпита на допуснатия
свидетел на ответната страна М. Н. И. - **** на ответника, става ясно, че на ул. ***** живеели с Д. в
апартамент. Само двама човека живеели в апартамента – тя и с. й. Познавала децата на с. си – И. и Л. ги посещавали. Л. бил на *** години в момента, И. бил
на ***. Л. имал близки отношения с баща си,
изключително близки. Детето идвало често вкъщи, обгрижвано било, ходели на кино, на разходки, на екскурзии, на морета. Многократно му били купувани обувки, дрехи, вещи.
И тя го
правила, и с. й го е правил. Правили го били по
собствено желание, децата не били искали, а когато поискали нещо- то им е било купено. Обикновено Д. когато си бил в отпуска, децата били изключително при тях, можело за по две-три седмици, и повече дори, с преспиване. Тя
и с. й ги обгрижвали през това време.
Д. работел
в И., но в момента не работел и си бил в България. От
ноември месец си бил тук, но имал някакви отпуски.
От ноември месец досега децата били ходили в дома им преди Нова година, за може
би около три-четири дни, за седмица били ходили. От ноември месец били идвали до Нова година. Откакто
започнало делото от януари не били ходили
в дома им, като Д. се виждал единствено с Л.. Навън се виждали, не в жилището им. С Л. им били близки отношенията. На нея лично й бил казвал, че иска да учи в ****. Искал помощ за уроци по английски и Д.
плащал уроците му по английски. Това било миналата година 2018г. Преди завършване на училище било, защото Л. щял
да остане на поправителен изпит по английски език и Д. му поел разходите за уроците по английски език.
На английски ходел
в блока на в. При частен учител ходел на уроци, не в школа. Не знаела как се казва учителят.
Л. бил ходил на море с баща си през 2017г., през 2013г. и 2014 г. На Н., в Г. били ходили. Свидетелката имала ***** и му били давали ****. Да не казвала до
момента, че майката му била
купувала може би един път яке, като основно якетата били купувани от тях и дънките също.
Л. бил ****, но майката не обърнала
достатъчно внимание, когато й казали. Многократно тя и ответникът водили и купували стелки
на детето. Последно купили
стелки през 2015г., като майката не ги
била слагала.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, тъй като имат непосредствени впечатления от
отношенията между страните и пресъздават същите в разпита си пред съда.
ОТВЕТНИКЪТ
по реда на чл. 176 от ГПК, заявява, че работел в И. до ноември месец 2018г.
Последно ноември 2018г., след това ходил
два пъти, за да си вземе багажа и за да
може да си уреди взаимоотношенията
с и. работодател, който не бил коректен към него. Имало месеци когато бил получавал 2000 евро, но в
повечето случаи не получавал 2000 евро поради ред съображения, като чужд
гражданин, т.е. българин, а не и. Всеки месец получавал различно.
По делото съществуват писмени доказателства, касателно доходите на ответника Д.И.И.. Видно от справка НАП лицето
няма регистрация като едноличен търговец, няма регистрация като самоосигуряващо
се лице, няма участия в дружества. Няма данни за подадена годишна данъчна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2016 и 2017 г. Към настоящия момент
няма подадена ГДД за 2018 г. Съгласно Справка актуално състояние на действащи
трудови договори, няма подадени уведомления по чл. 62 ал. 5 от Кодекса на труда
за периода 01.01.2016г. - 18.02.2019г. Съгласно Справка - Данни за
осигуряването по ЕГН за периода от 01.01.2016г. до 31.01.2019г. лицето няма
подавани декларации образец 1. По информация от централизирана база данни
„Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ", за лицето няма данни за
изплатени суми за 2016 и 2017г. Към настоящия момент няма данни за изплатени
суми за 2018г. Има декларирано МПС - *****. Има декларирани недвижими имоти –
Жилище в град П. – 80 кв.м., Жилище в град П. – 56 кв.м. и идеална част от
земеделска земя.
По делото
съществуват писмени доказателства, касателно доходите на ищцата Е.А.А.. Съгласно справка НАП лицето
няма регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо
се лице. Няма участия в дружества. Няма данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетни 2016 и 2017г. Към настоящия момент няма подадена ГДД за 2018г.
Видно от Справка актуално състояние на действащи трудови договори за период
01.01.2016 - 18.02.2019г. – Лицето е имало трудов договор с *****, прекратен на
30.06.2018г. Видно от Справка - Данни за осигуряването по ЕГН за период 01.01.2016 - 31.01.2019г.-
лицето има осигурителен доход 510 лева до месец юни 2018г. По информация от
централизирана база данни „Справки по чл. 57 от ЗОДФЛ и чл. 73 от ЗДДФЛ".
за лицето няма данни за изплатени суми за 2016г. и 2017г. Към настоящия момент
няма данни за изплатени суми за 2018г. Има декларирано движимо и недвижимо
имущество.
От приложения по делото Социален доклад на
ДСП П.,
става ясно че: Е.А.
и малолетния Л. споделят едно жилище с нейната майка. То
представлява собствен апартамент, който се състои от хол, спалня, детска стая,
кухня и санитарен възел. Л. спи в една стая с
баба си, брат му в спалнята, а майката в хола. За детето има
обособен кът за спане и учене. Спазва се добра
хигиена. Обзаведен е с необходимите мебели и уреди за
домакинството.
Д.И. и
новата му с. живеят в собствен апартамент, който се състои от хол,спалня,
детска стая за Л., кухня и санитарен възел. Обзаведен е с всички необходими мебели
и уреди за домакинството. Спазва се добра хигиена.
Г-жа Е.А. е
безработна, няма регистрация в ДБТ. Г-н И. е безработен, няма регистрация в
ДБТ. Той споделя, че разчита на финансовата подкрепа на съпругата си.
Л.
поддържа емоционална връзка с баба си по майчина линия. През настоящата учебна
година Л. е ученик в ***** клас на СУ *****. Детето има добър успех в училище.
Посещава допълнителни уроци по български и по английски език. Детето има
изградени навици за поддържане на личната хигиена. Изпълнява възложените от
родителите му задачи съобразно възрастта му. Л. има изградена емоционална
връзка с двамата си родители. Те познават приятелския му кръг.
На база на
проведените срещи, разговори и направените наблюдения могат да се направят
следните изводи: Към момента малолетния Л. се отглежда от майката. В жилището
има добри условия за отглеждането на детето. Л. поддържа контакт с баща си.
Майката има пълна подкрепа от своята майка.
При предходното определяне на издръжката на Л.,
същият
е бил на **** години. В момента
детето е на почти
**** години.
При така установените факти
от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане
на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане
на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от
01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата
група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът
намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата,
мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка.
Същата е присъдена преди повече от 9 години. За изминалия период от
време е налице промяна в нуждите на детето. Освен това съществува промяна на икономическата обстановка в
страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да бъде издържано с
определените преди около 10 години средства – 130 лева за детето Л. - издръжката,
която ответникът е осъден да плаща. Освен това трябва да се има пред вид,
че майката осъществява и
фактическото отглеждане на детето. От
друга страна доходите, които е
във възможностите да реализира бащата са над средните за страната, доколкото
той е млад, здрав и в трудоспособна
възраст, работел е в държава от Европейския съюз, където минималната
работна заплата е в пъти по – висока от
тази в РБългария. Не се установи бащата
да има задължение да издържа и
на друго непълнолетно лице. Следв да се отбележи, че ссвен издръжката
бащата участва и по други начини във възпитанието и
отглеждането на детето- закупува му необходимите дрехи, учебници, плащал е
негови извънкласни курсове, вои детето на почивки. Такова
поведение е не само одобрително, то е
и препоръчително при такива отношения меду баща и
дете, които живеят разделени. Нуждите на детето са променени - детето е ученик, на същото се дават джобни пари за храна през седмицата,
когато е на училище и
такива за свободното му време,
понеже е във възраст в която се вижда с връстници и приятели навън от дома
си. Детето ползва интернет,
посещава уроци по английски, които са
платени от неговата майка и за периода от октомври 2018 до май 2019г. са
заплатени общо 635 лева – за часове и учебници. Необходими са суми за закупуване на
учебни пособия и материали. Изброените
потребности на детето са обичайните за дете на неговата възраст. От друга страна касателно възможностите на бащата да
заплаща издръжка в увеличен размер следва да се отбележи,
че същият няма задължения за
издръжка на друго непълнолетно дете както
беше споменато по-горе.
При
преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря едновременно на
потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира,
на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето Л. има нужда
да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна
издръжка в размер на около 400 лв. При разпределяне на тази
издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 250 лева месечна издръжка за детето си Л., а останалите 150 лева
следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на
детето.
Ето защо искът за
увеличение на издръжката се явява основателен
за сумата в размер на 250 лева месечно за детето Л., начиная от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 16.11.2018г, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и
следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна
възраст, млад и здрав е, ще може да заплаща издръжка в този размер. До пълния
претендиран размер от 400 лева, искът се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски
съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с отхвърлената
част. Предвид изхода на спора
и съобразно чл.
78 ал. 1 от ГПК, ищецът, който е претендирал
присъждане на разноски в настоящото производство, има право да получи заплащане
на сторените от него
такива съразмерно на уважената част от иска. От ищовата страна са
представени доказателства за направени разноски, съществува пълномощно, видно от
което ищеца, действащ лично и със съгласието на майка си е упълномощил
адвокат да го представлява в съдебните заседания по делото, като е уговорен
адвокатски хонорар в размер на 300
лева и има данни да е заплатен такъв. Доколкото
исковата претенция не е
уважена изцяло, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за
един адвокат в размер на 133.33 лева /сто, тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки/
На ответникът се дължат разноски
съобразно с отхвърлената част на
иска, последния претендира
такива в размер на 400 лева и са
представени доказателства за реално представени такива. Представен е и списък с
разноски по чл. 80 от ГПК. На ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 222.22 лева /двеста, двадесет и два лева и двадесет и две
стотинки/.
Пак с оглед изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложи заплащането на държавна такса по сметка на ПРС в размер на
172.80 лв. (сто, седемдесет и два лева
и осемдесет стотинки) – 4 на сто върху сбора от тригодишните
платежи на увеличената
издръжка за ищеца [(120лв. х 36 месеца) х 4 %] за присъдената издръжка занапред.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът
уважава иск за присъждане на издръжка
следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение № 718 от 05.03.2010г. постановено
по гр.д. № 110/2010г. по описа на ПРС – І бр.състав, месечна издръжка, дължима
от Д.И.И., с ЕГН ********** на детето Л.Д.И. ЕГН **********, чрез неговата майка Е.А.А., с ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 130 лева /СТО И ТРИДЕСЕТ лева/ на 250 лева /двеста и петдесет лева/
месечно, считано от 16.11.2018г. до навършване на пълнолетие от
детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за
времето от падежа до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА
за разликата над уважения размер от 250 лева
до пълния предявен размер от 400 лева.
ОСЪЖДА Д.И.И., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд - Пловдив сумата от 172.80
лв. (сто, седемдесет и два лева и осемдесет
стотинки) – 4 на сто върху сбора от тригодишните
платежи на увеличената
издръжка за ищеца [(120 лв. х 36 месеца) х 4 %] за присъдената издръжка занапред.
.
ОСЪЖДА Д.И.И., с ЕГН ********** да
заплати на Л.Д.И. ЕГН **********, чрез неговата майка Е.А.А., с ЕГН ********** сумата от 133.33 лева /сто, тридесет и три
лева и тридесет и три стотинки/- направени разноски от
ищцовата страна за хонорар
на един
адвокат, съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Л.Д.И. ЕГН **********, чрез неговата майка Е.А.А., с ЕГН ********** да заплати на Д.И.И., с
ЕГН ********** разноски
в размер на 222.22 лева /двеста, двадесет и два лева и двадесет и две стотинки/,
съгласно отхвърлената част от иска.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ допуска предварително изпълнение на
решението
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ Диана Костадинова
Вярно
с оригинала
С.Ч.