№ 5
гр. Дупница, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510101361 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Борово“, ул.
„Ястребец“ № 23Б, срещу И. И. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, общ. Дупница, обл.
Кюстендил, с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК.
Ищецът твърди, че ответницата, в качеството си на собственик на топлоснабден
имот-жилищен апартамент, находящ се в ***, е била битов клиент на топлинна енергия по
смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ), с абонатен № 245659, като е ползвала
доставяна от дружеството-ищец в посочения топлоснабден имот топлинна енергия в
периода от м. май 2018г. до м. април 2021г., която не е заплатила.
Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД
и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна
на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответницата не е упражнила
1
правата си по чл. 150, ат. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР,
публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016г.; В раздел ІХ от ОУ - „Заплащане на
ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които
купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
В този смисъл, задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
начислява, в случай че клиента изпадне в забава, т.е след изтичане на 45-дневния срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
В изпълнение на нормативната уредба сградата-етажна собственост, в която се
намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма “Техем сървисис” ЕООД. Съгласно чл. 139 от
Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда
- етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ,
сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата -
“Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от
24.04.2007г.).
С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответницата му дължи сума в общ размер на
общо 2830.54 лв., от които: сумата от 2430.30 лв.-главница, представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г., сумата от 351.40
лв.-законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 15.09.2019г. до
14.02.2022г., сума за дялово разпределение за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2021г. в общ
размер на 48.84 лв., от които 41.79 лв.-главница и 7.05 лв.-лихва, начислена за периода от
30.03.2019г. до 14.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът е направил искане по чл. 219 от ГПК за привличане като трето лице-помагач
на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Слатина“, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3. Правният си интерес от привличането
ищецът обосновава с факта, че между „Техем сървисис“ ЕООД и „Топлофикация София“
ЕАД имало сключен договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда – етажна собственост, като
през процесния период „Топлофикация София“ ЕАД е остойностявала топлинната енергия
2
за процесния имот по данни, предоставяни от „Техем сървисис“ ЕООД. За „Техем сървисис“
ЕООД съществувал правен интерес да е трето лице-помагач, защото с участието си по
делото можело да докаже, че извършеното от негови служители разпределение на
топлинната енергия, е в съответствие с действащата нормативна уредба, докато за
„Топлофикация София“ ЕАД правният интерес от привличане на трето лице – помагач се
извеждал от обстоятелството, че при евентуално неуважаване на предявения иск поради
оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, за дружеството
съществувала възможност да заведе регресен иск срещу „Техем сървисис“ ЕООД.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответницата, с който
се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответницата оспорва
твърденията в исковата молба, че е била собственик или ползвател на процесния
топлоснабден имот, както и че е била страна по договор с ищеца за доставка на топлинна
енергия. Счита, че посочените в исковата молба суми са изчислени произволно и не е ясно
какво включват, като излага пространни съображения в тази насока. Прави възражение за
изтекла в нейна полза погасителна давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства протокол за проведено на
05.11.2002г. Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в ***, на което
било взето решение да се сключи договор за въвеждане на топлинно счетоводство на
разходите за отопление и топла вода, с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД. В същия протокол,
като собственик на ап. 72, с абонатен № 245659, е посочена И. И. К.. Представен е и
Договор № 4888/12.12.2002г. сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и представител на
ЕС, с предмет на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода на сграда,
находяща се в ***.
Представен е и сключен на 03.06.2020г. договор между ищеца и „Техем Сървисис“
ЕООД, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост в гр. София.
Видно от приетото като доказателство по делото Писмо изх. № РМН 17-ТД26-
2012/1/02.11.2017г. от Столична община, район „Люлин“ до “Топлофикация София ЕАД,
процесния топлоснабден жилищен апартамент, находящ се в ***, с договор за покупко-
продажба от 30.10.1989г., сключен въз основа на Заповед № ДИ-03-542/89 от 20.09.1989г., е
продаден на И. И. К..
По искане на ищеца, съдът е задължил Столична община, район „Люлин“ да
представи Договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 30.10.1989г.,
сключен въз основа на Заповед № ДИ-03-542/89 от 20.09.1989г. Същият е представен и
приет като доказателство по делото, и от него се установява, че ответницата И. Каринтова е
закупила процесния топлоснабден имот през 1989г. по реда на Наредбата за държавните
3
имоти и въз основа на Заповед № ДИ-03-542/89 от 20.09.1989г. на председателя на ИК на
ОбНС „Люлин“.
По делото са приети като доказателство и представените от третото-лице помагач:
дялово разпределение за периода 01.05.2018г.-30.04.2019г.; дялово разпределение за периода
01.05.2019г.-30.04.2020г.; дялово разпределение за периода 01.05.2020г.-30.04.2021г.;
документ за годишен отчет за периода от 01.05.2018г.-30.04.2019г.; документ за годишен
отчет за периода от 01.05.2019г.-30.04.2020г.; документ за годишен отчет за периода от
01.05.2020г.-30.04.2021г. и известия за доставка на дялово разпределение за процесния
период, видно от което същите са получени от домоуправителя на входа.
Според приетото от районния съд заключение по съдебно - техническа експертиза,
през процесния период количествата топлинна енергия са били отчитани редовно и
определяни правилно, съобразно методологията на Наредба Е РД-04-1 от 12.03.2020г. за
топлоснабдяването. Изпълнено е изискването за разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сградата етажна собственост.
От направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. Начислените суми са пресметнати съгласно методологията,
утвърдена от действащата нормативна уредба. Прогнозно определените текущи разходи на
топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените или
нормативно /служебно/начислените с изравнителните сметки за съответните периоди.
Установена е разлика в сумите по главницата, определени от вещото лице и тези по
исковата молба, в размер на 311.85 лв. Според вещото лице главницата на задълженията за
процесния период по индивидуалната партида на ответника е в размер на 2118.45 лв., а не
претендираната по исковата молба 2430.30 лв.
В процесния период фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия редовно е
провеждала годишно отчитане на индивидуалните уреди, монтирани в имотите на
потребителите в СЕС. Изготвяни са изравнителни сметки, които са връчвани на
представител на СЕС за запознаване на отделните собственици на имоти /абонати/.
Топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на
одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се
считат за достоверни.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е констатирало, че по
данни от счетоводството на дружеството липсва плащане на суми за исковия период, като
тези по издадените фактури за топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г.
възлизат общо на 2544.09 лева, от които: 2182.62 лв.-главница, представляваща стойността
на доставена, но неплатена топлинна енергия за периода; 312.63 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 14.02.2022г.; 48.84 лв.-сума за дялово
разпределение за периода, от която 41.79 лв.-главница за периода от м. януари 2019г. до м.
април 2021г. и 7.05 лв. лихва за периода от 30.03.2019г. до 14.02.2022г. Изравнителните
сметки за абонат № 245659 на процесния топлоснабден имот за процесния период са
изготвени от „Техем Сървисис“ ЕООД. След края на отоплителния период са изготвени
4
изравнителни сметки на база дяловото разпределение в сградата, което се извършва на база
действителен отчетен разход на топлинна енергия от уредите за дялово разпределение за
разход на топлинна енергия, инсталирани на отоплителните тела. На база тези отчети са
изготвени фактурите за дължими суми за консумирана топлинна енергия.
Приложено е ч.гр.д. № 983/2022г. по описа на РС - Дупница, по което е подадено
възражението от ответника по настоящото дело и са приложени доказателства за спазване на
срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
983/2022г. по описа на РС - Дупница. Искът е предявен от процесуално легитимирана страна
и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният
интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото
производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът
за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В
тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е
изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия в имот,
собственост на ответника в процесния период, че начисляването на сумите за текущите
месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и
подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.
Въз основа на представените по делото Писмо изх. № РМН 17-ТД26-
2012/1/02.11.2017г. от Столична община, район „Люлин“ до “Топлофикация София ЕАД, и
Договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот от 30.10.1989г., сключен въз
основа на Заповед № ДИ-03-542/89 от 20.09.1989г., съдът приема за установено, че
ответницата е собственик на процесния топлоснабден жилищен апартамент, находящ се в
***, ет. 11, ап. 72, като го е закупила през 1989г. по реда на Наредбата за държавните имоти
и въз основа на Заповед № ДИ-03-542/89 от 20.09.1989г. на председателя на ИК на ОбНС
„Люлин“. Няма данни собствеността върху имота да е прехвърляна впоследствие.
По делото се установява безспорно, също така, от представените протокол за
проведено Общо събрание на етажните собственици на СЕС, договор за извършване на
услуга „дялово разпределение“ и заключението на вещото лице по СТЕ, че процесният имот
е топлофициран, както и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
Следователно, от представените по делото писмени доказателства, се установява, че
ответникът е битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР от Закона за енергетиката - клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
5
нужди, като собственик на топлоснабдения имот през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. Общите условия за продажба на топлинна енергия от
“Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Монитор”, в сила от 10.07.2016г.
Поради това съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди, включващи права и задължения съгласно
ЗЕ и Общите условия.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията
между същите. Начинът на разгласяване на Общите условия не се отразява на тяхната
валидност, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която
предоставя възможност на потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите
условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Ответникът не твърди да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу
Общите условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на
„Топлофикация София” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление
на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
В случая етажните собственици на процесната сграда след взето решение на
проведено общо събрание са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на „Техем сървисис“ ЕООД.
В случаите, когато жилището не е обитавано и топлинна енергия не е ползвана (няма
индивидуално потребление), такава не следва да се заплаща, извън сумите за сградна
инсталация и отопление на общи части, които се разпределят измежду всички собственици
на топлоснабдени имоти. За да се установи, че топлинна енергия не е ползвана в
апартамента, следва да бъде осигурена възможност служителите на фирмата за дялово
разпределение да отчетат индивидуалните уреди в имота. При неосигуряване на достъп част
от отчетената от общия топломер в абонатната станция на сградата топлинна енергия се
6
начислява на собственика на апартамента служебно, независимо от това дали е реално
ползвана, съгласно чл.69, ал.2 и чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007г. за
топлоснабдяването. Топлопреносното предприятие – ищец, е предоставяло топлинна
енергия към сградата и за нея се дължи плащане, като Наредбата за топлоснабдяването
позволява да се определи служебно частта на неосигурилия достъп собственик въз основа на
функция от показанията на общия топломер.
Фирмата за дялово разпределение не е задължена да изследва въпроса, защо не е
осигурен достъп до апартамента - тя процедира по един и същ начин както в случаите, в
които собствениците умишлено се укриват, за да не бъдат измерени показанията на уредите
им, така и в случаите, в които собствениците трайно не живеят в апартамента (каквато е
настоящата хипотеза). Когато топлопреносното предприятие и фирмата за дялово
разпределение са изпълнили своите задължения за осигуряване и отчитане на топлинната
енергия, те не могат да бъдат задължени да издирват собственика на апартамента, за да бъде
извършен реален отчет и да получат плащане съгласно него. Напротив, задължението за
осигуряване достъп до имота за извършване на отчет е на клиента.
В случаите, когато клиентът отсъства продължително от имота, съществуват няколко
възможности: съгласно чл.77 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването,
клиентът може да подаде заявление до топлопреносното предприятие за прекратяване на
топлоподаването към имота му /в този случай топлопреносното предприятие е длъжно да
извърши исканото прекратяване в срок до 15 дни след постъпване на заявлението; няма
пречка, след отпадане на нуждата от прекратяване, топлоподаването към имота да бъде
възобновено/; съгласно чл.70, ал.5 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването, клиентите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител, като осигурят достъп за извършването
на отчета; в жилището могат да бъдат поставени уреди за дялово разпределение с
дистанционно отчитане, при които не е необходим достъп.
Предвид описаните разрешения, твърдението на ответника в отговора на исковата
молба, че ищецът не е изпълнил задължението си да доставя топлинна енергия в имота му, е
несъстоятелно. В конкретния случай за процесния период ответникът не е сторил нищо от
горепосоченото и не е осигурил достъп до апартамента за отчет, поради което за ищеца е
възникнало правото да определи служебно количеството на топлинната енергия за
апартамента и клиентът не може да се брани с твърдението, че не е потребил начислената
топлинна енергия. Изрично в този смисъл е Решение № 162 от 28.05.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 6397/2013 г., IV г.о., ГК, в което е прието, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е
необходимо да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от
съответния етажен собственик.
Количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия
топломер, в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката,
видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.
7
Както се посочи по-горе, ответникът не твърди, нито представя доказателства, че е заплатил
дължимата главница, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл.86 ЗЗД.
На следващо място, следва да се посочи, че от представените по делото писмени
доказателства се установява, че за етажната собственост, в която се намира процесния
апартамент, е сключен договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода в сградата на етажната собственост. Не се твърди и не се доказва
правоотношението да е било прекратено. В договора е предвидено, че възложителят може да
подава възражения в срок до 1 месец от получаването на общата и индивидуални сметки.
Договорът е сключен между третото лице - помагач и представители на етажните
собственици, упълномощени на проведеното общо събрание на етажните собственици и
правата и задълженията по договора са възникнали и в правната сфера на представляваните
и ответникът е обвързан от правоотношението.
Съдът съобрази, че по делото не са представени доказателства ответникът да е
възразил пред дружеството, извършващо дялово разпределение, поради което приема, че той
е приел без възражения изравнителните сметки за въпросния период.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано
от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на
наредбата и приложението към нея. В Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София” ЕАД на клиенти от гр. София, одобрени с решение
№ ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, е предвидено, че купувачите заплащат на продавача
стойността на услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец –
чл. 22, ал. 2 от ОУ. Следователно, ответникът дължи на ищеца, а не на третото лице-помагач
стойността на услугата дялово разпределение, респ. начислената лихва върху тази сума.
С оглед изложеното, съдът намира, че претендираната с исковата молба суми са
дължими, поради което следва да се разгледа направеното от ответника възражение за
погасяването им по давност.
В приложимите ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33,
ал. 2 от ОУ), както и че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва (чл. 33, ал. 4 от ОУ). През 45-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В
случая, ответникът има задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ,
което не е изпълнено в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради
което същият е в забава.
На основание чл. 111 ЗЗД и ТР № 3/18.05.2012 по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК на
8
ВКС, в случая е приложима кратката погасителна давност, тъй като задълженията за
заплащане на доставена топлоенергия са повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. Заявлението на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение на
това парично задължение, което стартира процес относно вземането, е подадено в съда на
01.03.2022г., следователно погасени са по давност всички ликвидни и изискуеми преди
01.03.2019г. такива, т. е. тези, за които срокът за заплащане на фактурите съгласно Общите
условия е изтекъл преди тази дата. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Видно от приложената по делото справка за ползвана топлинна енергия, както и от
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, в периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019г. на ответника е начислена топлинна енергия по обща фактура №
********** за м. юли 2019 г. в размер на 779.24 лева. Съдът намира, че при преценката
относно началния момент, от който започва да тече погасителната давност, не следва да се
вземе предвид датата на издаване на обща фактура за вземането. Според чл. 155 и чл. 156 от
Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена
предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски. Предвидени са
различни системи за плащане на действително потребеното количество енергия - на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна
консумация, като във всички случаи се касае за периодични плащания, т. е. главното
задължение се формира помесечено и за всяка отделна месечна вноска тече погасителна
давност, като волята на ищеца да издаде в по-късен момент обща фактура за цялото вземане
не може да промени този периодичен характер на вземането и да има за последица по-късна
начална датата, от която да тече погасителната давност.
Съобразявайки горецитираните разпоредби от ОУ и като взе предвид приложеното
по делото съобщение към фактура № **********, съдът приема, че погасителната давност е
настъпила за дължимите суми за периода от м. май 2018г. до м. април 2019г. в общ размер
на 779.24 лева и искът за главница следва да бъде уважен за сумата от 1403.65 лв.
Останалите суми, претендирани от ищцовото дружество, не са погасени по давност, поради
което исковата претенция в тази ù част следва да бъде уважена, като се съобрази размера на
дължимите суми, посочен от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете. Ищецът доказва направени разноски в общ размер на 897.21
9
лева, от които: държавна такса за заповедното и исковото производство в общ размер на
147.21 лева, юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 150.00 лева, от които: 50.00
лева - за заповедното производство и 100.00 лева - за исковото производство, което съдът
определя, предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, както и общо 600.00
лв.-внесен депозит за възнаграждение на вещите лица по назначените СТЕ и ССчЕ. От така
посочената сума ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 444.64
лева, представляваща сторените в исковото и заповедното производство разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също имат право на разноски съразмерно
с отхвърлената част от исковете. Същият доказва разноски в общ размер на 550.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът не счита за прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Следователно, ищцовото дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ответника сума в размер на 277.43 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. И. К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, общ. Дупница, обл. Кюстендил, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сума в
размер на 1403.65 лв. (хиляда четиристотин и три лева и шестдесет и пет стотинки) -
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва, считано от
деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.03.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на 312.63 лв.
(триста и дванадесет лева и шестдесет и три стотинки), начислена за периода от
14.09.2019г. до 14.02.2022г., сумата в размер на 33.89 лв. (тридесет и три лева и
седемдесет и девет стотинки), дължима за услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2021г., както и мораторна лихва за забава в размер на 6.31 лв.
(шест лева и тридесет и една стотинки) върху сумата за дялово разпределение за периода
от 01.05.2019г. до 14.02.2022г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата
между сумата от 1403.65 лв. (хиляда четиристотин и три лева и шестдесет и пет стотинки)
до пълния предявен размер от 2430.30 лв. (две хиляди четиристотин и тридесет лева и
тридесет стотинки), за дялово разпределение за разликата над 33.89 лв. (тридесет и три лева
и седемдесет и девет стотинки)-главница, до пълния предявен размер от 41.79 лв.
(четиридесет и един лева и седемдесет и девет стотинки), както и за лихва върху сумата за
дялово разпределение за разликата над 6.31 лв. (шест лева и тридесет и една стотинки), до
пълния предявен размер от 7.05 лв. (седем лева и пет стотинки), като неоснователни и
погасени по давност.
10
ОСЪЖДА И. И. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, общ. Дупница, обл. Кюстендил,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от 444.64 (четиристотин четиридесет и
четири лева и шестдесет и четири стотинки), представляваща сторените в исковото и
заповедното производство разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на И. И. К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, общ. Дупница, обл. Кюстендил, сумата от 277.43 лв. (двеста седемдесет и седем
лева и четиридесет и три стотинки), представляваща сторените в настоящото дело
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
11