№ 2451
гр. С., 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110119102 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ вр. с чл.
5, от Регламент (ЕО) 261/2004г. и чл. 82 ЗЗД от Д. А. К. срещу „У. Е. У. Л.“ чрез „У. Е. У.“
КЧТ за заплащане на следните суми: сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за
отмяна на полет W64*** с направление от С. до М., планиран за 13.09.2022г., както и сумата
от 1311,49 лева, представляваща направени извънредни разходи вследствие на отменения
полет, както следва: за транспорт П.-С.,-П. – 138 лева, и глоба поради неявяване в хотел А.
М. – 600 евро (с левовата равностойност 1173,49 лева), ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 10.04.2023г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 22.08.2022г. ищцата е закупила два самолетни
билета по направление С. - М. - С., с дата на тръгване 13.09.2022г. и дата на връщане
17.09.2022г. Поддържа, че на 13.09.2022г. самолетът излетял навреме, но след около 50
минути полет пътниците били информирани от командира на полета, че поради техническа
повреда в самолета ги връщат на летище С.. След кацането на летище С. пътниците следвало
да изчакат в самолета около 2 часа, след което им било съобщено, че полетът се отменя. Тъй
като нямало полети през следващата седмица се наложило ищцата да презавери билетите си
за 20.09.2022г. – 24.09.2022г. Сочи, че след престой на летището от около 5 часа в 01,30 часа
на 14.09.2022г. се наложило да пътува обратно към гр. П., като заплатеното гориво от П. до
С. и обратно било в размер на 138 лева. Отделно се наложило резервацията в хотела в М. да
бъде отменена, поради което била наложена глоба в размер на 600 евро поради неявяване на
13.09.2022г. Ищцата поддържа, че е отправила покана до ответника за заплащане на
посочените суми, но не е получила отговор. В резултат на отменения полет ищцата
претърпяла стрес, страх и направила допълнителни разходи, с оглед на което моли да бъде
1
обезщетена. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Не се
оспорва наличието на сключен договор за превоз за редовен полет W64*** от летище С. до
летище М., който е следвало да се осъществи на 13.09.2022г., както и че полетът е отменен
поради технически причини, поради което на ищцата се дължи обезщетение в размер на 250
евро. Оспорва изложеното от ищцата, че не е имало други полети до М., с които е щяла да
избегне отмяната на резервацията в хотела, както и че й е начислена глоба от 600 евро.
Твърди, че между страните са приложими общите условия на въздушния превозвач, които
ищцата е приела. Счита, че претендираното обезщетение касае вреди, които не са били
предвидими за ответника. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и събраните
по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е
сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е следвало да се изпълни на
13.09.2022г. по релация С. – летище М., забава в изпълнението на полета повече от 3 часа,
размер на претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища,
изчислено по метода на дъгата на големия кръг, както и че е претърпяла имуществени вреди
в причинно-следствена връзка с отмяна на полета, както и техния размер.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, съгласно уговореното /в
уговореното време до уговореното място/, респ. изплащане на претенциите на ищеца.
Между страните по делото няма спор и с окончателния доклад съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: наличие на валидно облигационно правоотношение между страните- договор
за въздушен превоз на пътници за полет, който е следвало да се изпълни на 13.09.2022г. по
релация С. - М., забава в изпълнението на полета повече от 3 часа, както и че разстоянието
между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е до 1500 км.
С оглед становището на ответника, че полетът е бил отменен поради технически
причини, поради което на ищцата се дължи обезщетение в размер на 250 евро, съдът
намира, че ответникът е признал основателността на предявения иск с правно основание чл.
7, параграф 1, б. „а“ вр. с чл. 5, от Регламент (ЕО) 261/2004г. В отговора на исковата молба е
поосчено, че искът е основателен и обезщетение, ведно със законна лихва, ще бъде
изплатено в кратки срокове, като по делото до приключване на съдебното дирене не са
представени доказателства за погашение на претенцията чрез плащане, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ вр. с чл. 5, от Регламент (ЕО)
261/2004г. за заплащане на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отмяна на
полет W64*** с направление от С. до М., планиран за 13.09.2022г. следва да бъде уважен
изцяло. Следва да бъде посочено, че в писмените бележки ответникът е посочил, че е
инициирал плащане на обезщетение в размер на 488,96 лева, като платежно ще бъде
2
представено в кратък срок, но такова не е представено по делото.
Спорът по делото се концентрира върху претенциите за имуществени вреди. По този
въпрос съдът намира следното:
Претенциите на ищцата за заплащане на имуществени вреди се основава на
разпоредбата на чл. 12 от Регламент 261/2004г., като съгласно пар. 1 регламентът се
прилага, без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване. Тази
разпоредба дава възможност на националния съд да определи обезщетение за вредите
/имуществени и неимуществени/, причинени вследствие на неизпълнение на договор за
въздушен превоз. Т. е. освен предвидените в Регламента обезщетения пътникът има право
на пълно обезщетяване за претърпените от него вреди в съответствие с националното
законодателство. В този смисъл е и Решение по дело № С-83/2010г. на СЕС от 13.10.2011г.,
с което е прието, че целта на обезщетението, предоставено на пътниците във въздушния
транспорт на основание член 12 от Регламент № 261/2004 е да допълни предвидени в този
регламент мерки по такъв начин, че пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която
са претърпели поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни
задължения. В този смисъл посочената разпоредба позволява на националния съд да осъди
въздушния превозвач да обезщети вредата, произтичаща за пътниците от неизпълнението на
договора за въздушен превоз, на различно от Регламент № 261/2004 правно основание, тоест
по-специално при условията, предвидени от Конвенцията от М. или от националното право.
Вредата, подлежаща на обезщетяване въз основа на член 12 от Регламент № 261/2004, може
да бъде не само имуществена, но и неимуществена. В този смисъл и Решение № 4098 от
20.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 10018/2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД освен реално изпълнение на
договорно задължение кредиторът може да иска и обезщетение за вредите, които са му
причинени от неизпълнението- пряка и непосредствена последица от неизпълнението, ако са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В този смисъл следва да бъде
посочено, че разпоредбата на чл. 17.1.6 от ОУ на ответника, регламентираща че освен ако
друго не е предвидено от Конвенцията или каквито и да е задължителни условия на какъвто
и да е приложим закон, не носят отговорност за загуба на приходи, косвени или последващи
щети, не би могла да дерогира приложението на горепосочените разпоредби от Регламента и
ЗЗД и да доведе до изключване/ограничаване на отговорността на превозвача за претърпени
в причинно-следствена връзка с отмяната/забавянето на полета вреди.
Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението за неизпълнение на договорно задължение
обхваща вредите, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждането му, а ако длъжникът е недобросъвестен, той отговаря
за всички преки и непосредствени вреди. Според установената по приложението на чл. 82
ЗЗД практика на ВКС разликата между имуществото след неизпълнението и
икономическото положение, което кредиторът би имал, ако задължението би било точно
изпълнено, формира размера на претърпяната вреда. Претърпените загуби представляват
ефективните вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора или
3
увеличаването на неговия пасив, докато пропуснатата полза е осуетена сигурна възможност
за увеличаване на имуществото на кредитора, което би настъпило при точното изпълнение
от страна на задълженото с договора лице. Без значение какъв е видът на вредите, те следва
да са в пряка причинно- следствена връзка с неизпълнението на длъжника. Пряка е онази
вреда, която нормално произтича от неизпълнението на поетото задължение, която е
закономерен негов резултат. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от
волята и желанието на длъжника - на поведение на кредитора, на трети лица или на
непреодолима сила, вредите са косвени. Вредата следва да е и предвидима, освен в случаите
когато длъжникът е недобросъвестен. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало
да се допуснат при пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото
неизпълнение. Това са тези вреди, които кредиторът е могъл да предвиди при полагане на
дължимата грижа, според обстоятелствата, които са били известни на страните при
сключване на договора, и обстоятелствата, които е могло да им бъдат известни.
Предвидимостта се отнася до настъпването на вредите, а не до размера им.
В конкретния случай по делото са ангажирани доказателства, а именно фактура №
3476 от 22.09.2022г., издадена от хотел А., М., на ищцата Д. К. за сумата от 600 евро,
представляваща такса неявяване на 13.09.2022г. поради проблем със самолета, както и
фактура № 3477 от 22.09.2022г., издадена от хотел А., М. на Д. К. и Х. С. за общо сумата от
1200 евро, в която е посочено че е получена сума от 1200 евро- л. 54 от делото.
Т.е по делото са ангажирани доказателства, от които се установява, че Д. К. е заплатила
такса неявяване в хотел А., М., в размер на 600 евро. Съдът намира, че претърпените
имуществени вреди от ищцата се установяват по категоричен начин от представените по
делото доказателства, в частност от приетите фактури, издадени от хотел А., в които е
посочено, че сумата от 600 евро е била начислена на ищцата, както и че същата е била
заплатена, като изрично в гореописаните фактури е посочено, че причина за начисляване на
сумата от 600 евро е неявяване поради проблем със самолета.
На следващо място, съдът намира, че претърпените от ищцата ищуществени вреди в
размер на 600 евро са в пряка и причинно-следствена връзка с отмяната на процесния полет,
доколкото ако същият е бил изпълнен съобразно уговореното време и място, то Д. К. е щяла
да се яви навреме в резервирания от нея хотел и не би била ангажирана отговорността й да
заплаща такса за неявяването й на уговорената дата.
Относно предвидимостта на претърпените вреди съдът намира, че за ответника,
действащ в качеството на превозвач, е било предвидимо при сключване на договора за
превоз, че ищцата, предприела краткосрочно пътуване до дестинация М. е следвало да
ангажира хотел за временното й настаняване за периода от 13.09- 16.09.2022г. Т.е.
предвидимостта на вредите произтича от самото съдържание на договора- краткосрочно
пътуване до известна туристическа дестинация през летния сезон. Неоснователни са
възраженията на ответника, че е бил ангажиран друг превозвач за връщането на ищцата в
С., доколкото видно от проформа фактура № ********* от 20.08.2022г. самолетните билети
са закупени за отиване и връщане с авиокомпания „У. е.“. Поради което съдът приема, че
4
наложената на ищцата глоба за неявяване в хотел А. на 13.09.2022г. представлява
закономерен резултат от неизпълнението на задължението на ответника да изпълни
договорното си задължение и да осъществи превоза на 13.09.2022г. При полагане на
дължимата грижа гореописаните вреди се явяват предвидими и известни на авиопревозвача.
С оглед на което претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 600 евро с левова
равностойност от 1173,49 лева е основателна и следва да бъде уважена.
По отношение на претенцията за сторени разходи за превоз от П.- С.- П., а именно
платеното гориво, съдът намира че същата е недоказана, доколкото не са ангажирани
доказателства за сторени разходи, в частност за заплатено гориво на посочените дати. С
определението по чл. 140 ГПК съдът е дал изрични указания на ищеца по чл. 146, ал. 2 ГПК
като въпреки същите по делото не са представени доказателства за заплатена сума за
гориво. Поради което претенцията за присъждане на сумата от 138 лева, разходи за
транспорт е неоснователна.
С оглед на гореизложеното предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 7,
параграф 1, б. „а“ вр. с чл. 5, от Регламент (ЕО) 261/2004г. за заплащане на сумата от 250
евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет W64*** с направление от С. до М.,
планиран за 13.09.2022г., е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Основателен е и
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата от 1173,49 лева, като за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 1311,49 лева искът е неоснователен
и подлежи на отхвърляне.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
сторил и не претендира разноски. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в общ
размер от 102,46 лева, 80 лева, разходи за превод на български език на представените
документи на гръцки и английски, както и претендира адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лева, като са представени и доказателства за сторените разноски, а именно договор за
правна защита и съдействие от 10.04.2023г. Ответникът е релевирал възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно с оглед цената на предявените искове и фактическата и правна сложност на
делото. Т.е. ищецът е сторил разноски в общ размер от 662,46 лева. С оглед уважената част
от иска ищецът има право на разноски в размер от 611,68 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „У. е. У.“ ЦРТ- дружество, регистрирано в У. с номер на вписване в
регистъра: 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Л. О., К., сграда Б, Н-1103, Б.,
У., действащо чрез „У. Е. У.“ КЧТ, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„И.“, ж.к. С., № 1, сграда ИВТ да заплати на Д. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул.,
№, ет., ап.,, на основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ вр. с чл. 5, от Регламент (ЕО) 261/2004г. и
5
чл. 82 ЗЗД сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет W64*** с
направление от С. до М., планиран за 13.09.2022г., както и сумата от 1173,49 лева,
представляваща направени извънредни разходи вследствие на отменения полет, а именно
заплащане на глоба поради неявяване в хотел А. М. на 13.09.2022г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 10.04.2023г., до окончателното изплащане
на сумите, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 82 ЗЗД за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 1311,49 лева.
ОСЪЖДА „У. е. У.“ ЦРТ- дружество, регистрирано в У. с номер на вписване в
регистъра: 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Л. О., К., сграда Б, Н-1103, Б.,
У., действащо чрез „У. Е. У.“ КЧТ, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„И.“, ж.к. С., № 1, сграда ИВТ да заплати на Д. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул.,
№, ет., ап.,, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 611,68 лева, представляваща сторените
по делото разноски съразмерно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6