Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……..2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на седми ноември през
двехиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 6780 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Ю.Ц.Ч. срещу решение по гр. дело № 7855/2015г. на
Софийски районен съд, 46-ти състав, В ЧАСТТА, с която съдът е признал за
установено, на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, че жалбоподателят дължи
на „Т.С.” ЕАД сумата 1018. 23 лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за периода м.юни 2011г. – м. април 2013г. за имот с абонатен № 361906,
ведно със законната лихва върху сумата от 11.07.2014г. до окончателното
изплащане и сумата 177. 63 лв. – мораторна лихва за периода 01.08.2011г. –
17.06.2014г. С решението исковете са
отхвърлени до пълните предявени размери и са присъдени разноски съобразно
изхода на спора.
Въззивникът – ответник обжалва решението в частта за уважаване на исковете,
с оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, поради неправилно
приложение на материалния закон. Сочи, че по делото не е доказано качеството му
на потребител на топлинна енергия, поради липса на качествени параметри на
предоставената услуга, като не е доказано и количеството и качеството на
доставената топлинна енергия. Излага подробни съображения за неизправност на
абонатната станция, липса на представени отчетни документи, както и за липса на
основание да се кредитират заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ. Моли въззивния
съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, като вместо него
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани,
с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ответник „Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата
като неоснователна. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част
Третото лице – помагач на ищеца по делото „Д.” ЕООД не
заявява становище по въззивната жалба.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло
в сила като необжалвано.
Софийският
градски съд, II-„А”
въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо в атакуваната част.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира
следното:
Първоинстанционното решение
е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено.
Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК
установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 38361/2014 г. по описа на
СРС, 46 състав срещу ответниците М.Т.Ч.и Ю.Ц.Ч. за разделно заплащане на
парични притезания. Издадената срещу ответника Ч. заповед по чл. 410 ГПК е за
сумата 1038 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода м.май 2011г. – м. април 2013г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението и лихва в размер на 184. 60 лв.
за периода 30.06.2011г. – 17.06.2014г.
Заповедта по чл. 410 ГПК срещу М.Т.Ч.е влязла в сила,
поради липса на подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК.
СРС е уважил частично
исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от
страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните досежно ½ част от
потребената топлинна енергия и е приел за частично основателно
направеното възражение за давност, при приложим тригодишен давностен срок.
Договорното правоотношение между
главните страни по делото е възникнало съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, в сила от
2003г. и приложим за целия процесен период, при действие на Общите условия на
ищцовото дружество. Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на ½
ид. част от процесния имот. Сградата, в която се намира процесният апартамент,
е в режим на етажна собственост и в течение на процесния период ищецът е
подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Подаването на топлинна енергия към
процесния имот през процесния период, се
установява от приетите като писмени доказателства по делото документи за
топлинно счетоводство и отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от
третото лице – помагач, както и от приетото от СРС заключение на СТЕ.
Измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените
имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „Д.“ ЕООД, с договор,
също приет като писмено доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители
на етажните собственици, съгласно протокол на общото събрание, представен по
делото.
Съгласно констатациите на СТЕ,
остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано
в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби.
Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за
процесната сграда, отчета по индивидуалните разпределители в имота на ответника
и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство,
съставени от трето за правоотношението между страните лице и по възлагане от
етажните собственици. Съгласно заключението на приетата СТЕ, за процесния
период в имота е начислявана ТЕ само за сградна инсталация и за БГВ на база два
броя водомери за топла вода, като общият размер на доставената топлинна енергия
за целия процесен период м. май 2011г. –
м. април 2013г. е в размер на сумата 2054. 93 лв. Съгласно заключението на
приетата ССчЕ, общата стойност на начислената топлинна енергия възлиза на
сумата 2076. 01 лв., респ. на сумата 1038 лв., дължима от ответника Ч., като
вещото лице е взело предвид изравнителни сметки за процесния период. СРС е
уважил иска за сумата 1018.23 лв. за периода м. юни 2011г. – м. април 2013г.,
тъй като е приел, че вземането за м. май 2011г. е било погасено по давност към
момента на подаване на заявлението на 11.07.2014г.
От изложеното следва изводът, че
ответникът, в качеството му на собственик на процесната идеална част от имота, е потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм, в сила за част от процесния период/
и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за процесния
имот топлинна енергия, за претендирания период.
Ето защо искът е доказан по основание. Доводите в тази връзка, за липса
на облигационното отношение между страните, са неоснователни. е възникнало по силата на закона по неформален
договор за продажба на ТЕ, сключен при Общи условия.
Доводите
в жалбата относно действието на Общите условия са неоснователни - договорът се
счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като Общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Доводите
в жалбата относно доказателствената стойност на представените фактури
/извлечения/ съдът намира за неотносими. Фактите относно размера на начислената
топлоенерегия се установяват на самостоятелно основание от заключенията на приетите
СТЕ и ССчЕ.
Неоснователно е позоваването на въззивника
на нищожност на клаузата за рекламации в ОУ на основание разпоредбите на ЗПП.
При определяне размера на задължението за главницата, СРС не прилага клаузата
от ОУ за предпоставките на рекламацията, която потребителят дължи да извърши
при несъгласие с определените от топлопреносното предприятие задължения.
Задължението е определено според отчетеното количество на подадената
топлоенергия и при дела за ответника на база заявената кубатура, в т. ч. и
такса мощност. Следователно, съответствието на клаузата за рекламация с
изискванията на ЗПП, е без значение за решаването на спора.
Неоснователно е възражението на въззивника, че
неправилно “Т.С.” ЕАД начислява лихви върху прогнозни стойности.
Законодателят с разпоредбата на чл.155 от ЗЕ създава
възможността задълженията на потребителите към топлопреносното предприятие да
се заплащат на прогнозни месечни вноски и изравнителна сметка. Т.е. в ЗЕ,
чл.155 е създадена възможността прогнозната сметка, определена по ред посочен в
закона и Наредба № 16-334 и дължима в сроковете , съгласно ОУ, против които
потребителят не е възразил, да се счита
за дължима и при неизпълнението й в срок въз основа на нея да се начислява
обезщетение за забава. Начислените на въззивника суми са определени като
дължими на база правилно извършени дялово разпределение и остойностяване на
доставеното количество ТЕ.
Правилно районният съд е съобразил направеното
възражение за погасяване с изтичане на тригодишен давностен срок на вземанията
на ищеца, като е изчислил периодите съобразно
настъпването на изискуемостта на съответните вземания за главница и
лихва. В разглеждания случай, СРС не е допуснал нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, а именно чл.114, ал.1 от ЗЗД, приемайки, че
вземанията на ищеца за главницата за м. май 2011г. и съответните лихви върху
погасената по давност главница, по арг. от чл. 119 ЗЗД, са погасени с изтичането на тригодишен давностен
срок.
Оплакванията
на въззивника, че неправилно са изчислени дължимите се от него суми, поради
това,че сумите от изравнителни сметки не
са отнесени към периода, за който се отнасят, също са неоснователни. От заключението
на приетата ССчЕ е видно, че изравнителните суми са отнесени към съответните
отоплителни периоди.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя досежно
неизправност на абонатна станция и на измервателните уреди. В заключението на СТЕ са констатирани
периодични проверки на топломерите в абонатната станция съгласно БДС и са
описани протоколи за тяхната смяна на всеки две години.
Предвид изложеното, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия следва да
бъдат присъдени претендираните разноски за настоящата инстанция в размер на 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение по гр. дело № 7855/2015г. на Софийски районен съд, 46-ти състав в
обжалваната част за уважаване на исковете.
ОСЪЖДА
Ю.Ц.Ч., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕГН *********, на основание
чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 50 лв. – разноски за въззивното
производство.
Решението в отхвърлителната част е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Д.” ЕООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.