№ 1885
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Димитър К. Демирев
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело №
20221100510527 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 344 вр. чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20028972/11.04.2022г. по гр.д. № 60311 по описа за 2020г.
на Софийски районен съд, 69-ти състав е:
1.отхвърлен насрещен иск на А. С. Г., ЕГН ********** срещу Н. В. В.,
ЕГН ********** и В. Д. Д., ЕГН **********, Н. С. Г., ЕГН ********** с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС за признаване за
установено, че А. С. Г., ЕГН ********** е собственик на сграда с
идентификатор 68134.630.43.1. находящ се в гр. София, район Подуяне, ул.
**** със застроена площ от 55 кв.м. , брой надземни етажи – 1, с
предназначение жилищна сграда еднофамилна , разположена в имот с
идентификатор 68134.630.43 съгласно скица на ПИ № 15-1105166-
03.12.2019г., издадена от СГКК-София;
2.отхвърлен насрещен иск на Н. С. Г., ЕГН ********** срещу Н. В. В.,
ЕГН ********** и В. Д. Д., ЕГН **********, А. С. Г., ЕГН ********** с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС за признаване за
установено, че Н. С. Г., ЕГН ********** е собственик на сграда с
идентификатор 68134.630.43.2. находящ се в гр. София, район Подуяне, ул.
**** със застроена площ от 53 кв.м. , брой надземни етажи – 1, с
предназначение жилищна сграда еднофамилна, разположена в имот с
идентификатор 68134.630.43 съгласно скица на ПИ № 15-1105171-
03.12.2019г., издадена от СГКК-София;
1
3. е допуснато извършването на съдебна делба на имот с
идентификатор 68134.630.43 находящ се в гр. София, ул. **** с площ от
334 кв.м. , район Подуяне с трайно предназначение на територията-
урбанизирана; начин на ползване – ниско застрояване; предходен
идентификатор – няма; номер по предходен план – 43, кв. 270 съгласно
скица ПИ № 15-1105160/03.12.2019г. на СГКК-София, при съседи имоти
с идентификатори: 68134.630.40; 68134.630.39; 68134.630.44;
68134.630.45; 68134.630.47; 68134.630.48; 68134.630.42; 68134.630.227 и
68134.630.41 заедно с построените в имота сгради: сграда с
идентификатор 68134.630.43.1. находящ се в гр. София, район Подуяне,
ул. **** със застроена площ от 55 кв.м. , брой надземни етажи – 1, с
предназначение жилищна сграда еднофамилна , разположена в имот с
идентификатор 68134.630.43 съгласно скица на ПИ № 15-1105166-
03.12.2019г., издадена от СГКК-София; сграда с идентификатор
68134.630.43.2. находящ се в гр. София, район Подуяне, ул. **** със
застроена площ от 53 кв.м. , брой надземни етажи – 1, с предназначение
жилищна сграда еднофамилна, разположена в имот с идентификатор
68134.630.43 съгласно скица на ПИ № 15-1105171-03.12.2019г., издадена
от СГКК-София между съсобственици и при квоти, както следва:
1/3 ид.ч. Н. В. В., ЕГН **********;
1/3 ид.ч. за В. Д. Д., ЕГН **********;
1/6 ид.ч. за А. С. Г., ЕГН **********;
1/6 ид.ч. за Н. С. Г., ЕГН **********
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна жалба вх.№25039555/17.05.2022 А. С. Г., ЕГН ********** в
частта в която установителния му иск за собственост е отхвърлен и е
допусната съдебната делба. е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния
закон. Посочил е, че неправилно било прието от СРС, че не било установено
да е отблъснато владението на останалите сънаследници върху притежаваните
от тях идеални части от имота. Фактическите действия по разделяне на
наследствените имоти, при което всеки съсобственик е установил
самостоятелна власт върху определени имоти без възражения от останалите и
с тяхното знание, без спорове за разпределението и претенции по чл. 30, ал. 3
от ЗС и по чл. 31, ал.2 от ЗС демонстрирали промяната на намерението, с
което се упражнява фактическата власт върху идеалните части от имота на
останалите съсобственици. При упражняване на тези права повече от 10
години приложима била разпоредбата на чл. 79, ал.1 от
ЗС.Противопоставянето на това разпределение след изтичане на срока от 10
години било без значение. Заключването на имота и преустановяването на
достъпа на останалите до него можело да бъде действие по отблъскване на
владението, но то не изключвало съсобствениците да са си разпределили
имотите и всеки да е започнал да владее имота за себе си без кавги и
разправии с останалите. Дали отношенията между съсобствениците били
2
добри или лоши било без значение. Позоваването на придобивната давност
не било елемент от фактическия състав на чл. 79, ал.1 от ЗС, а процесуално
средство за защита на материалноправните последици на изтеклата
придобивна давност. Имотът се придобивал по давност автоматично с
изтичането на срока по чл. 79, ал.1 от ЗС. Не било установено ищцата по иска
за делба да е предприела действия по противопоставяне на упражняваното от
него владение на имота в период много по-дълъг от 10 години. Едва с
нотариалната покана от 24.11.2020г. Н. В. претендирала права върху имота
Показанията на свидетеля Д.В.В. не установявали еднозначно времевия
диапазон, в който ищцата имала претенции за имота,свидетелят не посочил
конкретни факти и данни кога и как ищцата е предявила такива претенции.
Този свидетел бил син на Н. В. и показанията му следвало да не се кредитират.
Доказателствата по делото , включително показанията на свидетеля Щ.
установявали, че той е владял имота от години, живее в него, там е адресната
му регистрация, плащал данъци. Показанията на св. Ж. потвърждавали, че той
заедно с наследодателя са извършвали действия по отношение на имота.
Показанията на св. Й. доказвали, че той е извършвал ремонтни дейности по
сградата, но и в общия поземлен имот, в която е построена. Не били верни
твърденията на ищцата, че владял имота от раждането си. Посочил
конкретната дата, от която владее имота и това било 1990г. Приложима била
презумпцията по чл. 69 от ЗС. Неправилно била приложена от СРС
презумпцията по чл. 92 от ЗС без да се съобразят събраните доказателства.
Съдебната практика била трайна при извода, че ако сънаследник живее в
имота поС.но, той е единствен за семейството му, подобрява го и го
надстроява и това пряко се възприема от останалите сънаследници, които не
се противопоставят в продължение на 10 години, то това доказва промяна в
намерението за своене и придобиване на имота по давност. С писмената
защита конститурания на негово място негов наследник по закон – С. Г., е
посочил че имотът бил ссобствен с трето лице – Георги Велинов и иска за
делба следвало да се отхвърли. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ответник по установителните искове и ищец по иска за
делба Н. В. В., ЕГН ********** е оспорил жалбата на А. Г.. Навел е
твърдения, че решението на районния съд е правилно. Посочила е, че
правилно било прието от СРС, че не било установено ищците по насрещните
искове да са отблъснали владението й върху идеалните части от имота по
несъмнен начин. Представените разписки за платени данъци били от 2021г.,
тоест след образуване на делото. С насрещният си иск на стр. 2 А. Г. бил
посочил, че владее имота от раждането си и възраженията на въззивника били
неоснователни А. Г. бил придобил 1/6 ид.ч. от имота по наследство от баща
си, който бил починал на 11.01.2019г., не било установено а и не се твърдяло
А. Г. да е владял имота с намерението да свои срещу своя наследодател, нито
че е продължил владението на баща си. Претендирала е разноски.
Въззиваемият ответник по исковете В. Д. Д., ЕГН ********** е оспорил
жалбата на А. Г.. Посочил е, че имотът бил съсобствен на страните по
3
наследство при посочените от СРС квоти. Не било установено по несъмнен
начин А. Г. да е упражнявал фактическа власт върху имота за себе си.
Показанията на свидетелите не установявали, че останалите съсобственици не
се били противопоставяли. Установено било че през годините той и
наследодателят му С. Д.а, както и наследодателят на Н. В.- Ц.С., са се
опитвали да получат достъп до имота, които са били отблъсквани от А. Г. и
наследодателят му С. Г.. Правени били опити да се уредят отношенията
доброволно чрез делба, както и чрез продажба на имота. Едва след тези
опити били платени данъците за имота по приетите по делото разписки.
2. въззивна жалба вх.№ 25039558/17.05.2022г. от Н. С. Г., ЕГН **********
в частта в която установителния му иск за собственост е отхвърлен и е
допусната съдебната делба. Изложил е съображения, че решението е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочил е, че неправилно било пирето от СРС, че не било
установено да е отблъснато владението на останалите сънаследници върху
притежаваните от тях идеални части от имота. Фактическите действия по
разделяне на наследствените имоти, при което всеки съсобственик е
установил самостоятелна власт върху определени имоти без възражения от
останалите и с тяхното знание, без спорове за разпределението и претенции по
чл. 30, ал. 3 от ЗС и по чл. 31, ал.2 от ЗС демонстрирали промяната на
намерението, с което се упражнява фактическата власт върху идеалните части
от имота на останалите съсобственици. При упражняване на тези права повече
от 10 години приложима била разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС.
Противопоставянето на това разпределение след изтичане на срока от 10
години било без значение. Заключването на имота и преустановяването на
достъпа на останалите до него можело да бъде действие по отблъскване на
владението, но то не изключвало съсобствениците да са си разпределили
имотите и всеки да е започнал да владее имота за себе си без кавги и
разправии с останалите. Дали отношенията между съсобствениците били
добри или лоши било без значение. Позоваването на придобивната давност
не било елемент от фактическия състав на чл. 79, ал.1 от ЗС, а процесуално
средство за защита на материалноправните последици на изтеклата
придобивна давност. Имотът се придобивал по давност автоматично с
изтичането на срока по чл. 79, ал.1 от ЗС. Не било установено ищцата по иска
за делба да е предприела действия по противопоставяне на упражняваното от
него владение на имота в период много по-дълъг от 10 години. Едва с
нотариалната покана от 24.11.2020г. Н. В. претендирала права върху имота
Показанията на свидетеля Д.В.В. не установявали еднозначно времевия
диапазон, в който ищцата имала претенции за имота,свидетелят не посочил
конкретни факти и данни кога и как ищцата е предявила такива претенции.
Този свидетел бил син на Н. В. и показанията му следвало да не се кредитират.
Доказателствата по делото , включително показанията на свидетеля Щ.
установявали, че той е владял имота от години, живее в него, там е адресната
му регистрация, плащал данъци. Показанията на св. Ж. потвърждавали, че той
4
заедно с наследодателя са извършвали действия по отношение на имота.
Показанията на св. Й. доказвали, че той е извършвал ремонтни дейности по
сградата, но и в общия поземлен имот, в която е построена. Приложима била
презумпцията по чл. 69 от ЗС. Неправилно била приложена от СРС
презумпцията по чл. 92 от ЗС без да се съобразят събраните доказателства.
Съдебната практика била трайна при извода, че ако сънаследник живее в
имота поС.но, той е единствен за семейството му, подобрява го и го
надстроява и това пряко се възприема от останалите сънаследници, които не
се противопоставят в продължение на 10 години, то това доказва промяна в
намерението за своене и придобиване на имота по давност. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият- ответник по установителните искове и ищец по иска за
делба Н. В. В., ЕГН ********** е оспорил жалбата . Претендирала е разноски.
Въззиваемият ответник по исковете В. Д. Д., ЕГН ********** е оспорил
жалбата на Н. Г.. Посочил е, че имотът бил съсобствен на страните по
наследство при посочените от СРС квоти. Не било установено по несъмнен
начин Н. Г. да е упражнявал фактическа власт върху имота за себе си.
Показанията на свидетелите не установявали, че останалите съсобственици не
се били противопоставяли. Установено било изрично противопоставяне на С.
Д.а и на Ц. С.а имот да се ползва само от С. Г. и затова било постигната
договорка той да се отдава под наем и да се подели получения наем между
тримата. Това доказвало че нито С. Г. нито наследникът му изразил явно
намерение да държи имота като свой. Опитите му да получи достъп и този на
наследодателите му не било установено да са отблъснати. Напротив,
въззивникът преди образуване на делото установил контакт с него в опит да
уредят отношенията си във връзка със съсобствения имот доброволно без
делба, като продадат имота. Едва след тези опити били платени данъците за
имота по приетите по делото разписки.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
22023731/03.12.2020г, вписана в Агенция по Вписвания на 24.03.2021г., том
ІV, дело № 13104/2021г., имотна партида 720526 на Н. В. В., ЕГН **********
срещу В. Д. Д., ЕГН **********, А. С. Г., ЕГН **********, Н. С. Г., ЕГН
********** с която е поискала от съда да извърши съдебна делба между
страните на съсобствените им по наследство имоти, представляващи имот с
идентификатор 68134.630.43 находящ се в гр. София, ул. **** с площ от 334
кв.м. , район Подуяне с трайно предназначение на територията-урбанизирана;
начин на ползване – ниско застрояване; предходен идентификатор – няма;
номер по предходен план – 43, кв. 270 съгласно скица ПИ № 15-
1105160/03.12.2019г. на СГКК-София, при съседи имоти с идентификатори:
68134.630.40; 68134.630.39; 68134.630.44; 68134.630.45; 68134.630.47;
68134.630.48; 68134.630.42; 68134.630.227 и 68134.630.41 заедно с
5
построените в имота сгради: сграда с идентификатор 68134.630.43.1.
находящ се в гр. София, район Подуяне, ул. **** със застроена площ от 55
кв.м. , брой надземни етажи – 1, с предназначение жилищна сграда
еднофамилна , разположена в имот с идентификатор 68134.630.43 съгласно
скица на ПИ № 15-1105166-03.12.2019г., издадена от СГКК-София; сграда с
идентификатор 68134.630.43.2. находящ се в гр. София, район Подуяне, ул.
**** със застроена площ от 53 кв.м. , брой надземни етажи – 1, с
предназначение жилищна сграда еднофамилна, разположена в имот с
идентификатор 68134.630.43 съгласно скица на ПИ № 15-1105171-
03.12.2019г., издадена от СГКК-София между съсобственици и при квоти,
както следва: 1/3 ид.ч. Н. В. В., ЕГН **********; 1/3 ид.ч. за В. Д. Д., ЕГН
**********; 1/6 ид.ч. за А. С. Г., ЕГН **********; 1/6 ид.ч. за Н. С. Г., ЕГН
**********. Навела е твърдения, че притежавала 1/3 от имоти по наследство
от дядо си Н. С. Г., придобил същия по договор за продажба от 07.12.1950г.
Ответникът Н. С. Г., ЕГН ********** е оспорил иска за делба, посочил е,
че имотът бил с размери по-малки от допустимите по чл. 19 от ЗУТ, а и от
1982г. установили владение върху сградата с идентификатор 68134.630.2. и от
този момент я владеел като своя, така я придобил по давност. Владението му
било явно и необезпокоявано, нито едни от сънаследниците , а и 3-ти лице не
били възразили, не предявили претенции по чл. 30, ал. 3 и по чл. 31, ал.2 от
ЗС. Предявил е с искова молба вх. № 25081573/13.05.2021г. вписана в
АВпсвания на 25.11.2021г. вх. рег. № 88502, акт 20, том ХVІ, дело 68923
насрещен иск срещу Н. В. В., ЕГН ********** и В. Д. Д., ЕГН **********, А.
С. Г., ЕГН ********** за признаване за установено, че е собственик по
придобивна давност на основание на чл. 79, ал.1 от ЗС на сградата с
идентификатор 68134.630.2. Посочил е, че живее в сградата от раждането си
през 1962г., като след навършване на пълнолетие, от 1982г. и до момента,
тоест повече от 30 години, установил владение върху същата като своя.,
никой друг нямал достъп до нея и не претендирал достъп до нея. Извършвал
заедно с членовете на домакинството си явни действия по стопанисването й ,
поддържал имота, плащал данъци и такси, приложима била презумпцията по
чл. 69 от ЗС.Едва с получаването на преписа от исковата молба разбрал, че
ищцата претендира права върху имота като наследник на Н. Г..
Ответникът А. С. Г., ЕГН ********** е оспорил иска за делба, посочил е,
че имотът бил с размери по-малки от допустимите по чл. 19 от ЗУТ, а и от
1990г. установил владение върху сградата с идентификатор 68134.630.1. и от
този момент я владеел като своя, така я придобил по давност. Владението му
било явно и необезпокоявано, нито едни от сънаследниците а и 3-ти лице не
били възразили, не предявили претнеции по чл. 30, ал. 3 и по чл. 31, ал.2 от
ЗС. Предявил е с искова молба вх. № 25081583/13.05.2021г, вписана в
АВпсвания вх. рег. № 88507, акт 23, том ХVІ, дело 69020/2021г насрещен иск
срещу Н. В. В., ЕГН ********** и В. Д. Д., ЕГН **********, Н. С. Г., ЕГН
********** за признаване за установено, че е собственик по придобивна
давност на основание на чл. 79, ал.1 от ЗС на сградата с идентификатор
6
68134.630.1. Посочил е, че живее в сградата от раждането си през 1970г., като
след навършване на пълнолетие, от 1990г. и до момента, тоест повече от 30
години, установил владение върху същата като своя, никой друг нямал
достъп до нея и не претендирал достъп до нея. Извършвал заедно с членовете
на домакинството си явни действия по стопанисването й , поддържал имота,
плащал данъци и такси, приложима била презумпцията по чл. 69 от ЗС. Едва с
получаването на на 24.11.2020г. на нотариалната покана разбрал, че ищцата
претендира права върху имота като наследник на Н. Г..
Ответникът по исковете В. Д. Д., ЕГН ********** е оспорил насрещните
искове. Посочил е, че са неоснователни. До навършване на 14 годишна възраст
ищците били недееспособни и не можели да своят имота и да упражняват
фактическа власт върху имота. До смъртта на наследодателя на ищците през
2019г. съответните идеални части от имота били негови, не се оспорвало
неговото владение . С. Д.а и Ц. С.а изрично възразили имотът да се ползва
само от С. Г., като се договорили да се отдава имот под наем и полученото да
се поделя между тях. Наследодателят му и този на Н. В. през годините се
опитвали да получат достъп до имота, като тези им опити били отблъсквани
от насрещните ищци и наследодателят им, правени били опити за постигане
на доброволна делба, а преди делото – за продажба на имотите. Така имотите
били съсобствени и следвало да се допуснат до делба. Плащането на данъците
не доказвало своенето на имота, А. Г. не бил плащал такива.
Ответникът по насрещните искове Н. В. В. ги е оспорила. Посочила е, че
ищците били държатели на идеалните частни от имота, които не били техни
по наследство, неколкократно настоявала да си уредят отношенията за
съсобствените имоти, като прекратят съсобствеността, ищците не били
изразили желание да присвоят сградите. Едва след предявяване на иска за
делба започнали да плащат данъците за имота, а и това плащане можело да
бъде за чужд дълг. Не били демонстрирали отношение към имота като към
свой. Не били установили фактическа власт върху имота.
Ответникът по насрещния иск на А. Г. - Н. С. Г., е посочил, че насрещният
иск на А. С. Г. е основателен.
Ответникът по насрещния иск на Н. Г. - А. С. Г. е посочил, че насрещният
иск на Н. С. Г. е основателен.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 20, том ХІІ,
дело № 2155/1950г., съставен от нотариус С., съгласно който на 07.12.1950г.
М.Д. е продал на Н. С. Г. 122 кв.м. от място в гр. София, махала Подуяне,
местност „Кантоно” цялото по нотариален акт от 500 кв.м. при съседи: Р.Г.,
В.п.Г., С. С., П. С., а по плана на град София носещо пл. № 301 и включващо
се в парцел V, кв. 270 местност „Левски”.
Приет е нотариален акт № 193, том 17, дело № 2948 от 1923г., съгласно
който на 24.08.1923г. Р.А. е продал на М.Д. и Н. Г. 500 кв.м. представляващи
част от собствената му нива цялата от 10 дка в гр. София, махала Подуяне,
местност „Кантонопри общи съседи: В.п.Г., Х.П., Държавен разсадник, шосе,
7
а само на продаваната част: продавача Р.Г., В.п.Г., С. С. и П. С..
Приет е неоспорен от страните Протокол от 26.05.1955г. на СГНС,
отделение Техническо, съгласно който по в съсобствеността на парцел V, кв.
270,местност Левски , отреден за имоти с пл. № 301 и 304, са оценени
имотите, които им се придават, частта от имот 301, включен в парцел V е
място от 244 кв.м., жилищна постройка от 90 куб.м.; жилищна постройка от
51 куб.м., барака, череша, джанка , круша, 2 бр. сливи, 1 дюла; от имот пл. №
304 място с площ от 214 кв.м., жилищна постройка от 159 куб.м.; насаждения
– круша, две дюли, две вишни, една ябълка и една лозина така имот пл. №
301 е с участие от 37%, а имот пл. № 304 – с участие от 63% Посочено е, че
местата в парцел V, които по регулация се отчуждават от имот пл. № 322 и се
придават към парцела остават като лична регулационна тегоба пред същия
парцел от 44 кв.м.
Приета е скица от 04.06.1974г. издадена от СГНС, сочеща че е копирана от
скица от 1961г., съгласно която парцел V-301,304, кв. 270, местност Левски, гр.
София е по дворищна регулация, утвърдена със заповед от 27.06.1947г. по
регулация са придадени 49 кв.м. от имот пл. № 291 и 22 км.м. от имот пл. №
302, като имот 301 е собственост на Н. С. Г., който се легитимира с
нотариален акт № 20/1950г., той владее имота. За собственик на имот пл. №
304 е посочен Г.Д.В., който го владее.
Прието е удостоверение и комбинирана скица, издадени от „Мапекс”ООД
съгласно което имот с идентификатор 68134.630.43 по кадастрална карта на
София, одобрена през 2016г. е частично идентичен с имот V-42,43, кв. 270 по
действащ регулационен план на Ботевградско шосе , одобрен със заповед №
РД-09-50-263/27.05.1997г. на главния архитект на София и Решение № 85 по
Протокол № 56 от 06.08.2003г. на СОС; частично идентичен с УПИ – 301-304,
кв. 270, по стар регулационен план на кв. Левски, одобрен с Указ №
31:27.06.1947г. на гл.архитект на София, като имот 43 е с площ от 344 кв.м. а
имот 42 е с площ от 217 кв.м.
Приета е скица № 15-1105160/03.12.2019г. издадена от СГКК-гр. София,
съгласно която имот с идентификатор 68134.630.43 по кадастрална карта
одобрена през 2016г. е с административен адрес: гр. София, ул. ****, район
Подуяне”, площта му е 334 кв.м., ниско застрояване, като номер по предходен
план е 43, кв. 270, собственост е на Н. С. Г. по нотариален акт № 20/1950г за
площ от 122 кв.м.
Приети са скици от 03.12.2019г., издадени от СГКК съгласно които в имот с
идентификатор 68134.630.43 има две сгради с идентификатор 68134.630.43.1 с
площ от 55 кв.м. едноетажна и с идентификатор 68134.630.43.2 с площ от 53
кв.м. едноетажна.
По делото са приети неоспорени от страните удостоверение за наследници,
издадено на 29.08.2019г. от СО, район Оборище, удостоверение за наследници
издадено на 26.08.2019г. от СО, район Студентски, съгласно които Н. С. Г.,
роден на 05.12.1897г. е починал на 31.08.1956г., като е оставил за наследници
8
по закон:
съпругата си П.Г.Г., починала на 05.05.1961г.,
дъщеря си Ц. Н. С.а, починала на 22.10.2002г., оставила за наследници
дъщеря си Н. В. В. , ЕГН **********;
дъщеря си С. Н. Д.а, починала на 18.11.2005г. и оставила да наследник по
закон сина си В. Д. Д., ЕГН **********;
сина си С. Н. Г., починал на 11.01.2019г. и оставил за наследници
попзакон синовете си Н. С. Г., ЕГН ********** и А. С. Г., ЕГН
**********.
По делото е приета неоспорено от страните нотариална покана
удостоверяванията по която са извършени от нотариус Д., съгласно която на
24.11.2020 г. А. Г. е получил покана от Н. В. , с която е посочила, че само той
ползва имот 68134.630.43 и построените в него две сгради, те били
съсобствени по наследство от Н. Г., като го е поканила да закупи нейните 2/6
от имота за 50 000лв
Приети са разписка от 09.05.2021г. , за платени местни данъци и такси по
партида с ЕГН **********, С. Н. Г. за имот на ул. ****
Приети е разписка от 10.05.2021г. , за платени местни данъци и такси по
партида с ЕГН ********** , Ц. Н. С.а за имот на ул. ****
Приети е разписка от 10.05.2021г. , за платени местни данъци и такси по
партида с ЕГН ********** , С. Н. С.а за имот на ул. ****.
Разпитан по делото св. Д.В. е заявил, че е син на ищеца Н. В., тя била е
първи братовчед с ответниците, виждал ги бил като дете, нямал спомени, било
отдавна. Никога не било имало среща на която А. и Н. да му били казвали, че
къщата е изцяло тяхна. Н. В. многократно се била опитвала да постигне
доброволна делба, искала само да си получи дела, нямала претенции къщата
да остане в неин дял. През годините баща им бил повикван в дома на
свидетеля, за да вземе някакво адекватно разрешение, но не се получило. По-
късно получили заплахи, че ще бъдат запалени. През 2018г. – 2019г. пак
поискали да се извърши доброволна делба, няколко пъти майка му с срещала с
ответниците, за да се извърши такава, заплахи от тях получила през 2019г. и
тогава започнали да събират документи за съдебна делба. Майка му винаги
търсила контакт с братовчедите си и с баща им още преди 15 години. Знаел
къде е имотът, но не го посещавал, защото те го били заключили и получавали
заплахи. Майка му била казала, че баща им бил в имота, а след това – в с.
Байлово.
Разпитан по делото св. Д.Щ. е заявила живее на една и съща улица с
ответниците – те били на ул. ****, а тя – на № 10. На една и съща възраст
били с А. и с Н., в приятелски отношения били, такива били отношенията и
между родителите им. Родена била през 1961г. и оттогава познавала
ответниците, те там живеели оттогава. Не познавала Н. В. , нищо не й
говорело това име. А. и Н., както и родителите им подобрявали имота. Имотът
9
бил дворно място с две къщички, двете домакинства полагали грижа за имота,
не знаела някой да е предявявал претенции за имота. Не знаела А. и Н. да са
си променяли местоживеенето.
Разпитан по делото св.В. Й. е заявил че е съсед и приятел на А. и на Н.,
съученици били, познавали се над 50 години., те живеели на ул. „Добромир
Стрез” № 8 над 50 години, не знаел да са си променяли адреса. Не знаел някой
да е предявил претенции за имота, не познавал Н. В.. За имота грижи полагали
родителите на А. и Н., след това те двамата също правели подобрения,
помагали си като приятели. Свидетелят бил направил ремонт на стаите, били
си направили нещо като риболовен басейн в градината, били излети стълби
бетонни, те направили ремонт на градината и на покрива, свидетелят им
помагал. Бащата на А. и на Н. починал преди 4-5 години, живеел в с. Байлово.
Разпитан по делото св. Г.Ж. е заявил, че е съсед на А. и на Н., една ограда
ги деляла, нямали проблеми с тях и с родителите им, познавал ги отпреди да
дойде в София. С. обитавал къщата, не знаел дали е приписана на А. или на Н..
Те двамата живеели там откакто свидетелят дошъл в София през 1954г.,
помнел ги от малки, откакто са се родили. За къщата в имота баща им се
занимавал, а Н. и А. му помагали. Не виждал други да идват в имота, нямало
проблеми за имотите между тях. Не бил виждал Н. В., тя не била идвала.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза и
допълнението му вещото лице след запознаване с документи по делото и
проверки по плановете е посочило, че по кадастралния план от 1947г.
процесният имот бил имот № 301 е бил с площ от 244 кв.м., а по
регулационния план от 1947г. той бил в кв. 270, парцел V-301,304 с площ от
общо 531 кв.м. – имот 304 бил с площ от 214кв.м., по този план имот вече е
бил застроен с две сгради . Към тези имоти са придадени 49 кв.м. от
разположения от изток имот пл. № 291 и 22 кв.м. от разположения от изток
имот пл. № 302, като всички те са приобщени към имот с идентификатор
68134.630.43. По регулационен план от 1971г. и процесният имот бил показан
в кв. 270 под № 5 и около 1/3 част от него попадал в отреждане за „Резервен
терен за комуникации“. По плана от 11.04.1983г. – ЗРКП, имотът попадал в кв.
90, парцел I - за обществено и жилищно строителство, търговия, комплексно
обслужване, гаражи, озеленяване, което не било реализирано, както не било
реализирано и отреждането по регулационния план от 1977г. – за етажни
гаражи. Действащия регулационен план бил одобрен със заповед от
27.05.1997г. потвърден с решение на СОС от 06.08.2003г., издадена била и
заповед от 31.10.2019г. на главния архитект за очевидна фактическа грешка По
него имотът бил УПИ V-42,43 кв. 270. Разписна книга открило по плана от
1971г., в него за имот № 5, образуван от имоти 301 и 304, били записани като
собственици С. Н. Г. и Г.Д.В..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
10
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Страните по делото не спорят че процесният имот е идентичен с имот пл.
№ 43 кв. 270 по регулационния план на София, одобрен със заповед от
27.05.1997г. на главния архитект на София и с Решение от 06.03.2003г. на
СОС. Това обстоятелство се установява и от приетата по делото неоспорена
скица издадена от СГКК на 03.12.2019г., записвания по която сочат че имот с
идентификатор 68134.630.43 е със стар номер по предходен план 43. Приетото
по делото удостоверение, издадено от Мапекс”АД и комбинираната скица към
него са в подкрепа на тези записвания. Доколкото приетата по делото скица
издадена на 04.06.1974г. по плана от 1947г. сочи че имот пл. № 301 се владее
от Н. С. Г. като негов собственик, че към него по регулация са придадени общо
71 кв.м. / от имот 291 и от имот 302/, като съобрази и оценителния протокол
от 26.05.1955г. на СГНС , сочещи че към него момент имот площ от 244 кв.м.
от имот 301 и две жилищни постройки с бараки в него е предвидено да се
включи в парцел V , като неуредените сметки по регулация са за 44 кв.м. от
имот 322, то съдът приема че по делото е установено, че процесният имот е
идентичен с този по нотариалния акт № 20/1950г., с който Н. С. Г.. Този извод
следва и при съобразяване на приетото пред въззивния съд заключение по
съдебно-техническата експертиза и допълнението към него, установяващи и
че по разписните книги по плановете не е установено да има други записани
собственици на имота освен конституираните по делото страни. Действително
вещото лице по техническата експертиза е посочило, че за имот пл. № 5 в
разписната книга като собственици са записани С. Г. и Г.В.. Този имот по
плана от 1971г. обаче вещото лице е посочило, че се състои от имоти пл. №
301 и № 304 по плана от 1947г, като процесният имот е имот с пл. № 301 по
плана от 1947г. Скицата, издадена през 1974г. сочи , че Г.Д.В. владее имот пл.
№ 304, а Н. Г. – имот пл. № 301, като са посочени и документите им за
собственост, тоест те владеят имотите, защото са техни собственици. За
двамата са записани различни имоти и различни нотариални актове в тази
скица. Така установеното обосновава извод, че процесният имот с пл. № 301
по плана от 1947г. не е бил съсобствен на на наследодателя на страните и на
Г.В. доводи на въззвиника С. Г. в обратния смисъл са неоснователни.
По делото е установено от приетите по делото удостоверения за
наследници, че Н. С. Г. е починал на 31.08.1956г., като е оставил за
наследници по закон
съпругата си П.Г.Г., починала на 05.05.1961г.;
дъщеря си Ц. Н. С.а, /починала на 22.10.2002г., оставила за наследници
дъщеря си Н. В. В. /
11
дъщеря си С. Н. Д.а, /починала на 18.11.2005г. и оставила да наследник
по закон сина си В. Д. Д./;
сина си С. Н. Г., /починал на 11.01.2019г. и оставил за наследници по
закон синовете си Н. С. Г. и А. С. Г.,. Последният е починал в хода на
възизвното дело и на негово място е констиутиран наследникът му по
закон – син С. А. Г..
Така съдът приема за установено по делото, че от наследството на Н. С. Г.
страните притежават квоти, както следва:
1/3 ид.ч. Н. В. В.,
1/3 ид.ч. за В. Д. Д.,
1/6 ид.ч. за С. А. Г. като наследник на починалия в хода на въззивното
дело А. С. Г.,
1/6 ид.ч. за Н. С. Г..
Спорен въпрос по делото е дали сградите в процесния имот са придобити
по давност по чл. 79, ал.1 от ЗС от А. Г. – сграда с идентификатор
68134.630.43.1 /твърдения са, че владял имота за себе си от 1990г. до момента/
и от Н. Г. – сграда с идентификатор 68134.630.43.2. /твърденията са, че владял
имота за себе си от 1982г. до момента/.
Съдът приема за установено по делото, че тези две сгради са съществували
в имота още преди началото на периода, за който насрещните ищци са
посочили, че са установили владението си върху тези постройки. Не се твърди
някоя от страните по делото или родителите им да са изградили тези
постройки, поради което съдът приема, че те са съществували още приживе
на Н. С. Г.. Този извод следва при съобразяване на оценителния протокол,
сочещ че имот 301 се включва в парцел V с две жилищни постройки и барака
Скицата от 1974г., копирана от скица от 1961г. показва съществуването на две
постройки в имота. В този смисъл е и извода на вещото лице по техническата
експертиза, което съдът приема, че като неопровергано от останалите
доказателства по делото следва да се кредитира.
Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на
фактическа власт върху имота като свой през определен период от време
непрекъснато и необезпокоявано, като за придобиването на същото следва да
има изявление от владелеца за същото. Правото на собственост по давност се
придобива с изтичане на срока по чл. 79 от ЗС, но не се придобива
автоматично с изтичане на срока. То се придобива към момента на изтичане
на този срок, но само ако след изтичането на срока има волево изявление на
субективния елемент на владението чрез съответните процесуални способи -
съставяне на констативен нотариален акт, предявяване на иск, действия по
попълване на кадастрална основа, възражение за придобивна давност и др.
Изявлението води до настъпване на последиците от упражнявана фактическа
власт с намерение за своене върху вещта, а именно до придобиване на
собствеността към минал момент – изтичането на срока по чл. 79 от ЗС.
Защитата на права на владелец при изтекъл срок по чл. 79 от ЗС може да
12
осъществи чрез предявяване на иск, снабдяване с констативен нотариален акт,
възражение срещу предявен срещу него иск. Придобиването на собствеността
по реда на чл. 79 от ЗС е свързано само с владение на имота като свой през
определен период от време, а при позоваване на кратка придобивна давност –
и на добросъвестност и юридическо основание за същото. Други елементи от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС законодателят
не е въвел, поради което и такъв елемент не е позоваването на същата пред
съответния орган – съд/нотариус. Позоваването не е необходимо, за да се
осъществи фактическия състав по чл. 79 от ЗС. То, обаче, е необходимо, за да
настъпи правната последица. Обратното би означавало, че тази правна
последица настъпва автоматично, по силата на закона, без да се съобрази
спецификата на владението, което е съзнателно поведение с определено
намерение. Намерението за своене на вещта, с което се упражнява
фактическата власт върху нея, позволяват фактическото съС.ие на
упражняване фактическа власт да се трансформира в самото вещно право.
Позоваването на последиците от така упражняваната фактическа власт пред
нотариус/съд потвърждават това намерение за своене. При наличие на
позоваване, правните последици – придобиването на правото на собственост,
се зачитат от момента на изтичане на срока по чл. 79 от ЗС . Правото на
позоваване може да се обективира от наследници на лицето, доколкото то
преминава в наследството. (В този смисъл ТР № 4/17.12.2012г. по тълк.д.№
4/2012г. на ОСГК на ВКС).
Владението съгласно ч. 68 от ЗС включва в себе си обективен елемент –
упражняване на фактическа власт, и субективен елемент – намерение за
своене. Презумпцията на чл. 69 от ЗС че владелецът държи вещта за себе си
се прилага за всички гражданско-правни субекти и независимо от това дали се
касае за съсобственост, но тази презумция е оборима. Въвеждането й от
законодателя е с оглед затрудненията при доказване на намерението като
психическо съС.ие. Съдът е длъжен при установяване на обективния елемент
– владение, да презумира субективния такъв-намерение за своене.
Обективният елемент е фактическо съС.ие. Собственикът и съсобственикът на
вещта имат право да владеят вещта. Независимо от основанието за
съсобствеността тя дава правомощие за съвладение на съсобствениците и така
всеки съсобственик може да владее своята идеална част от вещта и да държи
останалите части от вещта. В хипотеза, в която основанието за
първоначалното установяване на фактическа власт върху имота показва
държане или съвладение, а не владение само за себе си, то презумпцията по
чл. 69 от ЗС се счита за оборена. Само в хипотеза, в която владението е
започнало на основание, което изключва правата на собствениците, то
намерението за своене се предполага. В хипотеза, в която основанието за
установяване на фактическата власт сочи държане или съвладение, то в тежест
на съсобственика, позоваващ се на придобиване по давност на чуждите
идеални части е да докаже, че е променил намерението с което е държал
първоначално чуждите идеални части, като е започнал да свои същите. Такъв
13
съсобственик не може да се позовава на презумпцията по чл. 69 от ЗС. В
общия случай упражняването на фактическата власт продължава на
основанието на което е започнала да се упражнява. Ако основанието, на което
е придобита фактическата власт е съсобственост, съответно-предоставено
държане на чужда собственост, то същото признава правата на собственост на
ІІІ-ти лица върху част, съответно върху целия имот. При тази хипотеза, за да
се придобие по давност чуждия имот, то следва да се превърне с едностранни
действия държането във владение. Тези действия следва явно и по
недвусмислен начин да показват отричане на владението на останалите
съсобственици, които са доведени до тяхното знание. В тежест на такъв
съсобственик е да установи, че е манифестирал промененото си намерение за
държане на имота пред останалите съсобственици, освен ако не установи, че
същото е било обективно невъзможно. (В този смисъл ТР № 1/06.08.2012г. по
тълк.д.№ 1/2012г. на ОСГК на ВКС).
В конкретния случай по делото е установено от събраните гласни
доказателства, които в тази част се еднозначни и съдът кредитира, че А. Г. и
Н. Г. са живели в имота още от раждането си заедно с родителите си, баща им
е син на Н. С. Г., който е бил починал преди раждането на насрещните ищци,
починала е била и съпругата му П.Г.. Към откриване на наследството им
съсобственици на имота са били децата на Н. Г., те са били такива и към
раждането на насрещните ищци.
Доколкото фактическата власт върху сградите е установена от насрещните
ищци в момент, в който имот не е бил техен и не са имали намерение да го
своят – още приживе на баща им С. Н. Г., за когото не се твърди да е
придобил имотите по давност, нито да ги е владял за себе си, като е завзел
фактическата власт върху имота и е започнал да ги владее като свои, то съдът
приема, че в тежест на насрещните ищци е било да установят по несъмнен
начин по делото, че са променили намерението, с което са държали
съответната сграда и че от този момент са започнали да я държат като своя, че
са демонстрирали това намерение пред съсобствениците . В случая
останалите съсобственици са били известни на насрещните ищци, не се
твърди и не се установява да е било обективно невъзможно насрещните ищци
да доведат до знанието на останалите съсобственици промененото намерение
с което държат сградите. Така съдът приема, че насрещните ищци е следвало
да установят по делото, че явно и по недвусмислен начин са показвали
отричане на владението на останалите съсобственици пред тях. Такива
доказателства по делото съдът приема, че не са ангажирани. Събраните по
делото гласни доказателства, които в тази част са еднозначни и резултат от
личните впечатления на свидетелите и съдът ги кредитира, установяват, че
насрещните ищци са упражнявали фактическа власт върху имотите, че са
извършвали подобрения в тях, както и са ги ремонтирали. Тези действия обаче
са обикновени действия по управление и то с оглед ползването на имотите. Не
е установено насрещните ищци да са демонстрирали пред останалите
съсобственици, че имотите се владеят от тях като свои, отричайки правата на
14
останалите съсобственици на имотите. Нито един от свидетелите по делото не
е посочил насрещните ищци да са заявявали пред останалите съсобственици,
че сградите са собствени съответно на А. Г. и на Н. Г., а установяването на
това обстоятелство е следвало да бъде доказано по делото при условията на
пълно и главно доказване, съображения за което съдът изложи по-горе.
Приетите по делото разписки за платени данъци и такси за имотите
установяват, че партидата за имотите в данъчната служба не е на името на
насрещните ищци, а на името на наследниците на Н. С. Г. – Ц. Н. С.а, С. Н.
Д.а и С. Н. Г.. Последното е в подкрепа на извода на съда, че насрещните
ищци не е установено по делото да са променили намерението с което са
упражнявали фактическата власт върху имота, като са започнали да владеят
сградите като свои – А. Г. за сграда с идентификатор 68134.630.43.1. , а Н. Г. –
за сграда с идентификатор 68134.630.43.2. Недопускането до имота не е
равнозначно на демонстриране на намерение да се свои имота.
При така възприето съдът приема че решението на районния съд в
обжалваната част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено в
обжалваната част с която насрещните искове са отхвърлени и е допусната
съдебна делба на процесните имоти при квоти:
1/3 ид.ч. Н. В. В.,
1/3 ид.ч. за В. Д. Д.,
1/6 ид.ч. за С. А. Г., ЕГН ********** конституиран на мястото на
починалия в хода на въззивното дело А. С. Г.,
1/6 ид.ч. за Н. С. Г..
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивниците и всеки от тях следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия Н. В. съдебни разноски за възнаграждение
за адвокат от по 600лв. и разноски за възнаграждение за вещо лице в размер
на по 70лв.
На въззиваемия В. Д. следва да се присъдят разноски за производство пред
СГС в размер на общо 140лв. за възнаграждение за вещо лице, платимо по
равно от двамата въззивници.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20028972/11.04.2022г. по гр.д. № 60311 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 69-ти състав , с което :
1.отхвърлен насрещен иск на А. С. Г., ЕГН ********** починал в хода на
въззивното дело и на чието място е конституиран наследникът му по закон –
синът му С. А. Г., ЕГН ********** срещу Н. В. В., ЕГН ********** и В. Д.
15
Д., ЕГН **********, Н. С. Г., ЕГН ********** с правно основание чл. 124,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС за признаване за установено, че А. С. Г.,
ЕГН ********** починал в хода на процеса на чието място е конституиран
наследникът му по закон - С. А. Г., ЕГН **********, е собственик на сграда с
идентификатор 68134.630.43.1. находящ се в гр. София, район Подуяне, ул.
**** със застроена площ от 55 кв.м. , брой надземни етажи – 1, с
предназначение жилищна сграда еднофамилна , разположена в имот с
идентификатор 68134.630.43 съгласно скица на ПИ № 15-1105166-
03.12.2019г., издадена от СГКК-София;
2.отхвърлен насрещен иск на Н. С. Г., ЕГН ********** срещу Н. В. В.,
ЕГН ********** и В. Д. Д., ЕГН **********, А. С. Г., ЕГН ********** с
правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС за признаване за
установено, че Н. С. Г., ЕГН ********** е собственик на сграда с
идентификатор 68134.630.43.2. находящ се в гр. София, район Подуяне, ул.
**** със застроена площ от 53 кв.м. , брой надземни етажи – 1, с
предназначение жилищна сграда еднофамилна, разположена в имот с
идентификатор 68134.630.43 съгласно скица на ПИ № 15-1105171-
03.12.2019г., издадена от СГКК-София;
3. допуснато извършването на съдебна делба на имот с идентификатор
68134.630.43 находящ се в гр. София, ул. **** с площ от 334 кв.м. , район
Подуяне с трайно предназначение на територията-урбанизирана; начин на
ползване – ниско застрояване; предходен идентификатор – няма; номер по
предходен план – 43, кв. 270 съгласно скица ПИ № 15-1105160/03.12.2019г. на
СГКК-София, при съседи имоти с идентификатори: 68134.630.40;
68134.630.39; 68134.630.44; 68134.630.45; 68134.630.47; 68134.630.48;
68134.630.42; 68134.630.227 и 68134.630.41 заедно с построените в имота
сгради: сграда с идентификатор 68134.630.43.1. находящ се в гр. София,
район Подуяне, ул. **** със застроена площ от 55 кв.м. , брой надземни етажи
– 1, с предназначение жилищна сграда еднофамилна , разположена в имот с
идентификатор 68134.630.43 съгласно скица на ПИ № 15-1105166-
03.12.2019г., издадена от СГКК-София; сграда с идентификатор
68134.630.43.2. находящ се в гр. София, район Подуяне, ул. **** със застроена
площ от 53 кв.м. , брой надземни етажи – 1, с предназначение жилищна сграда
еднофамилна, разположена в имот с идентификатор 68134.630.43 съгласно
скица на ПИ № 15-1105171-03.12.2019г., издадена от СГКК-София между
съсобственици и при квоти, както следва:
1/3 ид.ч. Н. В. В., ЕГН **********;
1/3 ид.ч. за В. Д. Д., ЕГН **********;
1/6 ид.ч. за С. А. Г., ЕГН **********, конституиран на място на
починалия в хода на въззивното дело А. С. Г., ЕГН **********;
1/6 ид.ч. за Н. С. Г., ЕГН **********
ОСЪЖДА С. А. Г., ЕГН ********** конституиран като страна на мястото
на починалия му във въззивното производство баща А. С. Г., ЕГН **********
да заплати на Н. В. В., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
16
сумата от 670лв. ( шестстотин и седемдесет лева), представляващи съдебни
разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН ********** да заплати на Н. В. В., ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 670лв. (
шестстотин и седемдесет лева), представляващи съдебни разноски по делото
пред СГС.
ОСЪЖДА С. А. Г., ЕГН ********** конституиран като страна на мястото
на починалия му във въззивното производство баща А. С. Г., ЕГН **********
да заплати на В. Д. Д., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 70лв. (седемдесет лева), представляващи съдебни разноски по
делото пред СГС.
ОСЪЖДА Н. С. Г., ЕГН ********** да заплати на В. Д. Д., ЕГН
********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 70лв.
(седемдесет лева), представляващи съдебни разноски по делото пред СГС.
Решение може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17