№ 79
гр. Монтана, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ПЕПА В. И.А
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630200229 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 21-0996-003024/18.12.2021г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана са наложени на П. Г. П. с
посочен адрес в гр.София административни наказания - глоба в размер на 200
(двеста) лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 6 (шест)
месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП. Спрямо водача П. са отнети 10 (десет) контролни точки на
основание Наредба № Із – 2539/2012г. на МВР.
Недоволен от наказателното постановление П. чрез адв.Е.Х. от МАК,
моли да бъде отменено. Излагат се доводи за липса на умисъл при
извършване на нарушението и за това, че е налице друго извършено
нарушение. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ОДМВР – Монтана, Сектор ПП не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
1
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 24.10.2021г. в 15:50 ч. на общински път MON 2157 с посока на
движение от с.Габровница към с.Вирове, област Монтана бил спрян за
полицейска проверка водача на л. а. Ф.П. с рег. ХХХХХХХХХ от служители
на ЗЖУ - Монтана. За съдействие на мястото на проверката пристигнал
дежурния мл. авто-контрольор към Сектор ПП при ОДМВР – Монтана –
св.ПЕТЪР РУМЕНОВ А.. В хода на полицейската проверка след справка с
техническо средство РСОД – таблет и след това с дежурния по ОДЧ при МВР
– Монтана, било установено, че на 21.09.2021г. на посоченото мпс е била
служебно прекратена регистрацията поради не сключена застраховка „ГО”. За
установеното административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на водача
на л.а. – жалбоподателя П. Г. П. бил съставен АУАН Серия GA № 3024/ бл. №
435227/24.10.2021г. от св.ПЛ. Р. АНГ. – мл. авто-контрольор в Сектор ПП към
ОДМВР - Монтана в присъствието на П. М. ИЛ. – работещ в ЗЖУ - Монтана.
В АУАН и НП погрешно е посочено, че регистрацията на л.а. е била
прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, вместо по чл.143, ал.10 от
ЗДвП.
По случая била заведена преписка № 5359/2021г. по описа на РП –
Монтана, респ. БП № 1136/21 по описа на РУ - Монтана.
С постановление от 02.11.2021г. РП – Монтана прекратила наказателното
производство по БП № 1136/21г. по описа на РУ – Монтана, респ. преписка
вх. № 5359/21г. по описа на РП – Монтана за деяние по чл.345, ал.2 вр. с ал.1
от НК, и изпратила препис от постановлението на Началник Сектор ПП към
ОД МВР – Монтана за налагане на административно наказание на
нарушителя П..
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана като административно
наказващ орган оправомощен със Заповед № 8121з-515/18г. на МВР издал
обжалваното НП.
В хода на съдебното следствие св.ПЛ. Р. АНГ. потвърждава изложеното в
АУАН. Свидетелят по АУАН – П. М. ИЛ., редовно призован, не се явява и не
дава показания. Жалбоподателят П. чрез адв.Х. не държи на разпита на този
свидетел, при което след съвкупна преценка на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа и
2
правна страна, и без разпита на И., заради което беше заличен.
Жалбоподателят П. е изложил следните възражения:
Действително на 24.10.2021 год. около 15:50 часа между с.Габровница и
с.Вирове, област Монтана управлявах личният си автомобил марка „Ф.”,
модел ,,П.” с ДК ХХХХХХХХХ, когато бях спрян за проверка от органите на
полицията в гр.Монтана. При служебно извършена такава служителите на
пътна полиция, ми заявиха, че управлявам не регистриран автомобил със
служебно прекратена регистрация и ми съставиха акт за административно
нарушение. Автомобилът бе напълно редовен с изрядни документи. Бе
преминал годишен технически преглед и имаше годишна винетка. Държа да
кажа, че по време на проверката регистрационните номера на автомобила си
бяха на него, а в мен се намираха големият и малкият му регистрационен
талон. Не съм съгласен с така съставеният ми акт и издадено наказателно
постановление, именно, че съм управлявал нерегистриран автомобил.
Автомобилат марка „Ф.”, модел ,,П.” с ДК ХХХХХХХХХ, бе с поставени
регистрационни номера на определените за това места. В мен се намираха
неговите регистрационни документи - голям и малък регистрационен талон.
Бе преминал редовен годишен технически преглед. В КАТ служебно са
прекратили регистрацията му поради пропуск от моя страна да заплатя
следващата се застраховка ,,Гражданска отговорност”. Аз като собственик на
автомобила нито съм уведомяван за служебната му дерегистрация, нито за
служебното му пускане в движение след заплащане на гражданската му
отговорност. От служба КАТ са възстановили регистрацията, веднага след
отразяване, че застраховката е платена.
Нямах никаква представа, че по този повод е образувана и водена
проверка от Районна прокуратура за извършено от мен престъпление - пр. пр.
№ 5359/2021 год. по описа на Районна прокуратура гр.Монтана, съответно
Бързо производство № 1136/2021 год., завършило с прекратяване. Всичко
това научих едва сега при връчване на обжалваното Наказателно
постановление. Според мен е крайно неправилно да се приравнява служебно
прекратена регистрация на МПС с изначално липсваща такава.
Съдът изиска справка от Отдел ПП към СДВР, съдържаща се в приетото
по делото писмо рег. № 433200-29089/23.03.2022г., съгласно, което: Към дата
24.10.2021г. (на 21.09.2021г.) регистрацията на МПС с рег. ХХХХХХХХХ е
3
прекратена по чл.143, ал.10 от ЗДвП, въз основа на уведомление от
Гаранционен фонд, получено по електронен път. ОПП-СДВР не е задължено
да уведомява собственика на ППС, това е задължение на застрахователните
органи. На 10.01.2022г. регистрацията е служебно възстановена по чл.574,
ал.6 от КЗ чрез уведомление от Гаранционен фонд. Съгласно приложената
справка МПС е регистрирано на името на П. Г. П., ЕГН ********** и към
настоящия момент няма данни за промяна в собствеността.
Съдът изиска справка и от Гаранционен фонд гр.София, съдържаща се в
прието по делото писмо изх. № 10 – 00 – 410/16.05.2022г., съгласно, което: на
20.08.2021г. до собственика на мпс „Ф.П.” с рег. ХХХХХХХХХ П. Г. П. е
било изпратено Уведомление рег. № 001758/14.08.2021г. съгласно
разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ. Гаранционният фонд няма задължение за
изпращане на Уведомленията като препоръчана пощенска пратка, тъй като
съгласно КЗ, срокът за потвърждаване наличието на сключена и действаща
задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите тече от датата на
изпращане на уведомлението. На 20.09.2021г. ГФ е уведомил СДВР, Отдел
ПП, с оглед дерегистриране на мпс – л.а. с рег. ХХХХХХХХХ.
Адв.Х. представя справка от ГФ, от която е видно, че към дата
24.09.2021г. мпс с ДК № СВ 16 45 ВА няма активна застраховка „ГО”. Налице
е действаща такава относно процесното мпс с начална дата на покритие
10.01.2022г. и крайна дата на покритие 09.01.2023г. със застраховател ЗД БУЛ
ИНС АД.
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП – „Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.”
Съгласно чл.18б, ал.2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
4
данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ,
бр.105 от 2002г., изм., бр.67 от 2012г., бр.20 от 2018г.) - При прекратяване
регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС,
посочен в регистъра. Съгласно чл.18б, ал.1, т.8 (нова – ДВ, бр. 30 от 2016г.,
изм., бр.62 от 2017г., в сила от 1.08.2017г.) Прекратяване на регистрацията по
чл.18, т.2 се извършва: по чл.143, ал.10 ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд; Съгласно чл.18 (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2008 г., изм., бр. 67
от 2012 г.) Регистрацията на превозно средство се прекратява:1. с писмено
заявление от собственика; 2. служебно.
Макар и Отдел ПП към СДВР да не е уведомил П., че на 21.09.2021г.
регистрацията на л. а. „Ф.П.” с рег. ХХХХХХХХХ е била служебно
прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, според настоящия съд е
установено, че на 24.10.2021г. П. Г. П. е управлявал лек автомобил Ф.П. с рег.
ХХХХХХХХХ, чиято регистрация на 21.09.2021г. е била прекратена на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. За това, че регистрацията е била служебно
прекратена, собственикът по регистрация, т.е. П. е следвало да бъде уведомен
и от Отдел ПП към СДВР имайки предвид горе цитираните разпоредби. Към
днешна дата и след 10.01.2022г. въпросното мпс е регистрирано по
надлежния ред със собственик отново жалбоподателя П. Г. П..
Твърдението на жалбоподателя, че не бил извършил нарушението в т.ч.
от субективна страна, се опровергава от писмените и гласни доказателства по
делото. Безспорно е установено, че на 24.10.2021г. жалбоподателя П. е
управлявал лек автомобил Ф.П. с рег. № СА 16 44 ВА, чиято регистрация на
21.09.2021г. е била прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Незнанието на това обстоятелство, не изключва
административнонаказателната отговорност (АНО) на жалбоподателя, който е
собственик на л. а. „Ф.П.” с рег. ХХХХХХХХХ. Видно от данните по делото
собственик по регистрация на процесния л.а. е жалбоподателя П., същия е
уведомен от ГФ, че ще бъде прекратена регистрацията на л.а. и след като П. е
управлявал процесния л.а. на 24.10.2021г., е бил длъжен да се информира за
статута на мпс, като собственик по регистрация, макар и неуведомен от Отдел
ПП към СДВР съгласно горе цитираните разпоредби на Наредба І – 45.
Служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП е на
практика липса на надлежна регистрация на мпс, поради и което е налице
извършена административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Това, че е
5
налице и друго извършено административно нарушение по КЗ относно
липсата на действаща задължителна „ГО” към 24.10.2021г., според настоящия
съд е ирелевантно за установеното и доказано административно нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП с автор жалбоподателя – П.. Незнанието на закона не
може да бъде основание за отпадане на административнонаказателната
отговорност, съответно за извеждане на извод, че нарушението не е било
извършено от субективна страна. П. е бил наясно, че няма валидно действаща
задължителна „ГО” за управлявания на 24.10.2021г. л. а. „Ф.П.” с рег.
ХХХХХХХХХ, бил е уведомен от ГФ, че регистрацията ще бъде служебно
прекратена и въпреки това е управлявал собствения си л.а. на 24.10.2021г.,
като едва на 10.01.2022г. е сключил друга задължителна застраховка „ГО”.
Настоящият съд не приема, че поради липсата на уведомление и от Отдел ПП
към СДВР за служебно прекратената регистрация на 21.09.2021г.,
нарушението да не е извършено от субективна страна. Това, че
жалбоподателя П. е собственик на процесния л.а., според настоящия съд е
още една индиция, че нарушението е доказано, в т.ч. и от субективна страна.
След анализ на събраните по делото доказателства, настоящия съд
намира, че формално жалбоподателя П. е извършил нарушението по чл.140,
ал.1 от ЗДвП, но обстоятелствата на нарушението са давали основание на
административнонаказващия орган да обсъди дали не следва да бъде
приложен чл.28 от ЗАНН.
Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е
предвидената в процесуалния закон норма на чл.28 от ЗАНН, даваща
възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание,
след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото
административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов
ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани.
Преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се
извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид
тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и
другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят е собственик на л.а. Ф.П. с
рег. ХХХХХХХХХ, че е пропуснал да заплати вноска по сключена налична и
6
действаща задължителна застраховка „ГО” и, че считано от 10.01.2022г.
регистрацията на л.а. е служебно възстановена, защото е била сключена друга
задължителна застраховка „ГО”.
Макар и да е извършено нарушението на 24.10.2021г. по чл.140, ал.1 от
ЗДвП от П., видно от писмо рег. № 433200-29089/23.03.2022г. на Отдел ПП
към СДВР и от представената справка на ГФ, л.а. Ф.П. с рег. ХХХХХХХХХ е
бил регистриран отново след 10.01.2022г., със собственик отново
жалбоподателя П.. Това обстоятелство, както и фактът, че нарушението от
съответния вид е извършено за първи път, дават основание същото да се
третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения по ЗДвП. По делото е изискана и
приложена справка/картон на водача П., от която е видно, че същият е водач
от м.01.1999г. и процесното му нарушение е първо по ред от вида на
процесното, за което е съставен АУАН. Освен процесното НП, спрямо П. има
издадени и други НП-я – 5 бр. влезли в сила и 9 бр. фишове. Макар и налични
други нарушения, същите не се отличават с особена тежест, видно от
справката/картон, като процесното е първо по ред от вида и е най–тежкото по
вид. Поради изложеното, настоящия съд намира, че следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Предвид установените факти, се извежда
извода, че наложените административни наказания очевидно са силно
завишени, както и че не съответстват на тежестта на нарушението. Съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая
по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
осъществени, но наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени
наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона.
В подобен смисъл са Решение № 94/25.02.2019г. по КАНД № 36/2019г.
на АС – Монтана, Решение № 133/16.03.2021г. по КАНД № 40/2021г. на АС –
Монтана, Решение № 131/15.03.2021г. по КАНД № 58/2021г. на АС –
Монтана.
На основание чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН (изм., бр. 109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.) следва да се предупреди нарушителя П., че при извършване на
7
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
С обжалваното НП са били отнети 10 (десет) контролни точки на
основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. изд. от МВР и
чл.175, ал.3 от ЗДвП, но поради отмяна на НП, отпада и правното основание
за отнемане на така посочените контролни точки.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя П.,
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН - (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв. Е. Х. от АК –
Монтана адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата. АНО с придружителното писмо е направил
възражение за прекомерност. Поисканите разноски от адв. Е. Х. от АК –
Монтана са в размер на 300 (триста) лева, които и следва да бъдат присъдени,
без настоящия съд да установява прекомерност. Като размер поисканите
разноски са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2 от
Наредбата). Разноските следва да заплати ЮЛ – ОДМВР – Монтана.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0996-003024/18.12.2021г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което на П. Г. П. с посочен
адрес в гр.София, са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер
на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 6 (шест)
месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр.101 от 2016г., в
сила от 21.01.2017г.) и са отнети 10 (десет) контролни точки на основание
Наредба № Із – 2539/2012г. на МВР.
8
Предупреждава нарушителя П. Г. П., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебен акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОД МВР - Монтана да заплати на жалбоподателя П. Г. П.
сумата 300 лева (триста) лева, представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9