№ 21395
гр. ***************, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110121629 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ******************** ЕАД срещу
Б. В. П., Д. В. П. и Л. В. П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК установителни искове за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на
ищеца по 1/3 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр.
******************************, с абон. № 240826, т.е. че всеки от тях му дължи следните
суми: 834.37 лв. – главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.11.2023 г. до
изплащане на вземането; 108.75 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до
20.10.2023 г.; 8.82 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 14.11.2023 г. до
изплащане на вземането; 2.14 лв. – мораторна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 20.10.2023
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 62351/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че през исковия период е било налице договорно отношение за
продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот с ответниците в
качеството им на наследници на собственика, към което са приложими общите условия на
ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил
през процесния период топлинна енергия за имота, като те не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от
******************** ЕАД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответниците са
изпаднали в забава.
1
В законоустановения срок ответниците не са подали отговори на исковата молба, но
във възраженията си срещу заповедта за изпълнение са посочили, че са се отказали от
наследството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за
установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62351/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете
са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок
възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК.
С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира,
че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия
е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието през
исковия период на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия
за процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно,
когато се касае за топлоснабдена сгР. – етажна собственост, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти
на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153,
ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот
№ 119, том ІV, рег. № 5117, дело № 605/2022 г. по описа на нотариус с рег. № 508, и
справката на л. 27 от делото са достатъчни при липса на оспорване от ответниците за
формиране на извод, че към 31.05.2022 г., когато е учредил договорна ипотека върху
процесния имот, ********************** П. е бил негов собственик, придобит през 2001 г.
по наследство от майка му ********************** П.. От Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки с изх. № РЛН23-УГ52-561/01.11.2023 г., издадено от *****************
община – Район *********************, се установява, че ответниците са негови деца. От
друга страна, от представените от тях 3 бр. съдебни удостоверения се изяснява, че те са
подали молби, с които са се отказали от наследството на наследодателя
2
********************** П. и които са вписани в специалната книга на съда.
Съдът намира, че с вписване на валидно направените пред районния съдия откази от
наследство, доколкото в случая не се твърди и не се доказва същото да е било прието преди
това, настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото
правоприемство. С отказа от наследство всеки от ответниците се лишава от включените в
наследството права и не приема включените в него задължения, с което той не само престава
да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство
произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 от ТР №
148/10.12.1986 г. на ОСГК на ВС/.
Предвид изложеното твърдението на ищеца, че ответниците са наследници на
починаЛ. собственик на процесния имот, е недоказано, поради което не може да се обоснове
материалноправната им легитимация да отговарят по исковете с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ. При това положение предявените срещу тях искове за по 1/3 от
цената на доставената в имота топлинна енергия през исковия период са неоснователни,
респ. неоснователни са и исковете срещу тях за 1/3 от мораторната лихва върху стойността
на доставената топлинна енергия, за 1/3 от стойността на услугата дялово разпределение и за
1/3 от мораторната лихва върху нея.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възниква
за ответниците. Те са доказали заплащането на адвокатски хонорар в общ размер на 580 лв.
Доколкото не се сочи в договора каква част от него от кой ответник е заплатена, съдът
приема, че всеки е платил 1/3 от адвокатското възнаграждение, респ. на всеки се дължат
разноски в размер на по 193.33 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ******************** ЕАД, ЕИК *****************,
със седалище и адрес на управление: гр. ********************** срещу Б. В. П., ЕГН
**********, Д. В. П., ЕГН **********, и Л. В. П., ЕГН **********, и тримата с адрес: гр.
***************, ж.к. ***********************, по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца по 1/3 от задълженията
за топлоснабден имот, находящ се в гр. ******************************, с абон. №
240826, а именно, че всеки от тях му дължи следните суми: 834.37 лв. – главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 14.11.2023 г. до изплащане на вземането; 108.75 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 20.10.2023 г.; 8.82 лв. – главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 14.11.2023 г. до изплащане на вземането; 2.14 лв. – мораторна лихва
3
за периода от 15.11.2020 г. до 20.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62351/2023 г. по описа на СРС, 85
състав.
ОСЪЖДА ******************** ЕАД, ЕИК *****************, със седалище и
адрес на управление: гр. ********************** да заплати на Б. В. П., ЕГН **********,
Д. В. П., ЕГН **********, и Л. В. П., ЕГН **********, и тримата с адрес: гр.
***************, ж.к. ***********************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
по 193.33 лв. на всеки – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4