№ 449
гр. Шумен, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20213630103021 по описа за 2021 година
Предявени са четири обективно съединени положителни установителни иска с
правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ – по отношение на главницата, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ – по отношение на претенцията за
заплащане на договорна /възнаградителната/ лихва, с правна квалификация чл. 422 от
ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 288 от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД –
по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава /лихвена
надбавка за забава/ до датата на настъпване на изискуемостта и с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 288 от ТЗ, във
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за
забава след датата на настъпване на изискуемостта.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “Банка ДСК”
ЕАД, с ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” №
19, представлявано от Боян Филипов Стефанов, с ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, с
ЕГН ***, чрез пълномощника - юрисконсулт Мария Петрова Димова, с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 92 срещу С. Й.В, с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. Царев брод, обл. Шумен, ул. ”Победа” № 11.
Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за кредит Еспресо № 25348 от
17.08.2007 г. е отпуснало на ответницата в качеството й на кредитополучател сумата от 6
300 лева. Договорът бил сключен за срок от 96 месеца, с крайна падежна дата 30.08.2015 г.
Месечната падежна дата била 30-то число на месеца и с месечната вноска в размер на 90.11
лева. Сумата по кредита била усвоена от ответницата на 17.08.2007 г. Ищцовото дружество
сочи, че след усвояването на кредита, ответницата платила вноските по погасителен план с
падеж до 28.02.2014 г. включително, неплатени останали всички последващи вноски от
30.03.2014 г. до настъпване на краен падеж - 30.08.2015 г. Ищцовото дружество твърди, че
длъжницата не е заплатила дължимите към банката суми и след настъпване на
изискуемостта на кредита, поради което предприело действия за принудително събиране на
вземанията. Ищцовото дружество на 28.07.2020 г. основание чл. 417 от ГПК поискало
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, по силата на която да
бъде осъден длъжницата С. Й.В да им заплати следните суми: 1 512.30 лева, представляващи
1
главницата по Договор за кредит Еспресо № 25348 от 17.08.2007 г., 141.45 лева – неплатена
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 28.02.2014 г. до 30.08.2015 г.; 66.57 лева –
обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване на
изискуемостта за периода от 30.01.2014 г. до 30.08.2015 г.; 1012.53 лева – обезщетение за
забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 31.08.2015 г. до 27.07.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението и направените по заповедното производство разноски. След
образуване на изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист, тъй
като издадената заповед била връчена на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за
ищеца възниквало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват четири положителни установителни иска с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, от които първият с
цена на иска : 1 512.30 лева, представляващи главницата по Договор за кредит Еспресо №
25348 от 17.08.2007 г., 141.45 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 28.02.2014 г. до 30.08.2015 г.; 66.57 лева – обезщетение за забава /лихвена
надбавка за забава/ до датата на настъпване на изискуемостта за периода от 30.01.2014 г. до
30.08.2015 г.; 1012.53 лева – обезщетение за забава след датата на настъпване на
изискуемост за периода от 31.08.2015 г. до 27.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
Молят ответницата да бъде осъдена да им заплати и направените по настоящото
производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява
представляващият дружеството и не изпраща процесуален представител. Депозира молба-
становище, с която поддържа исковата молба и излага конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответницата. Тъй като последната не е била открита на адреса, посочен в исковата молба и в
изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК й е бил назначен особен представител. В
законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответницата особен
представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита
предявените искове за недопустими, тъй като исковата молба била подадена от лице, което
няма активната правна легитимация да води настоящия иск доколкото същата била подадена
от „Банка ДСК” АД, ЕИК *********, а видно от представения Договор за кредит Еспресо на
неизпълнението, на който се основавал иска на ищеца, същият бил подписан от „Сосиете
Женерал Експресбанк”АД, ЕИК 8130713500087, т. е. липсвала идентичност между
кредитора и ищеца, както и липсвали доказателства за евентуално правоприемство между
кредитора и ищеца или за правоотношения между ищеца и ответницата. Заявява, че оспорва
по основание и размер предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, както
следва: По отношение на главницата счита, че следва да се приеме за установено, че
претенцията на ищеца за установяване на дължимост на главница е частично основателна,
като ответницата дължи на ищеца само дължимите се вноски по главници в размер на 88.88
лв. с падеж 30.07.2015 г. и в размер на 88.86 лв. с падеж 30.08.2015 г. или общо за сумата от
177.74 лв., като моли съда отхвърли иска за претендираната разлика над тази сума до сумата
от 1512.30 лв., поради изтекла давност. По отношение на втория иск заявява, че следва да се
приеме за установено, че претенцията за установяване на дължимост на договорни лихви в
размер на 141.45 лв. е неоснователна, поради погасяване на вземането на ищеца по давност
към момента на образуване на исковото производство, а именно към 29.07.2020 г., на която
дата е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК пред PC -
Шумен и моли да бъде отхвърлен изцяло иска. По отношение на третия иск заявява, че
следва да се приеме за установено, че претенцията за установяване на дължимост на
наказателни лихви в размер на 66.57 лв. е неоснователна, поради погасяване на вземането на
2
ищеца по давност към момента на образуване на исковото производство, а именно към
29.07.2020 г., на която дата е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК пред PC - Шумен и моли съда да го отхвърли изцяло. По отношение на
четвъртия иск счита, че следва да се приеме за установено, че претенцията за установяване
на дължимост на обезщетение за забава в размер на 1012.53 лв, представяваща законната
лихва върху сумата от 1512.30 лв.- главница но договор за кредит, за периода 31.08.2015 г. -
27.07.2020 г. е частично неоснователна за периода 31.08.2015 г. - 27.07.2020 г., поради
изтекла погасителна давност за периода 31.08.2015 г. - 27.07.2017 г., както и частично
основателна в размер на 54.06 лв. - представляваща обезщетение в размер на законната
лихва за периода 27.07.2017 г. - 27.07.2020 г. върху дължима главница в размер на 177.74
лв., като моли съда отхвърли иска за претендираната разлика над 54.06 лв. до предявения
размер от 1012.53 лева. Освен това моли съда да отхвърли и претенцията за присъждане на
разноски на ищеца в исковото и заповедното производство съобразно отхвърлената част от
предявените искове.
В съдебно заседание ответницата, редовно призовано, не се явява лично. За нея се
явява назначения особен представител – адв. С.С. от ШАК, като поддържа отговора на
исковата молба и направените с него възражения.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за кредит Експресо № 25348 от 17.08.2007 г., сключен между
“Сосиете Женерал Експресбанк” АД и ответницата С. Й.В бил отпуснат потребителски
кредит за сумата в размер на 6 300.00 лева, която сума следвало да бъде върната на 96 равни
месечни вноски в размер на 91.00 лева съгласно погасителен план – приложение към
договора. Между страните била договорена падежна дата 30-то число на месеца, като бил
уговорен номинален лихвен процент в размер на 7.7% годишно, формиран от стойността на
базов лихвен процент на “Сосиете Женерал Експресбанк” АД /БЛПSGEВ/, увеличен с
надбавка 1.6 пункта на година. Определеният годишен процент на разходите бил в размер
на 9.25%. По сключения договор за кредит са предвидени в част I, т. 12 в тежест на
кредитополучателя договорна такса в размер на 120 лв., а по т. 13.1 – разходи за застраховка
в размер на 176.30 лева. Крайният срок за погасяване на задължението бил 30.08.2015 г.,
което е видно от изготвения Погасител план, който бил неразделна част от Договора за
кредит. След усвояването на кредита на 17.08.2007 г., ответницата платила вноска по
погасителен план с падеж до 28.02.2014 г., като неплатени останали всички последващи
вноски от 30.03.2014 г. до настъпването на падежа – 30.08.2015 г. С внесената от страна на
ответницата сума в размер на 7 075.11 лева били погасени задълженията, както следва: по
главница в размер на 4 787.70 лева, договорна лихва – 2 113.15 лева и застрахователни
вноски – 174.26 лв.
Поради незаплащане на дължимите от страна на ответницата суми и настъпване
изискуемостта на кредита, от “Банка ДСК” ЕАД, в качеството на правоприемник на
“Сосиете Женерал Експресбанк” АД на основание вписано в Търговския регистър вливане
– вписване № 20200430152842, било инициирано производство по чл. 417 от ГПК, като във
връзка с депозираното от банката заявление било образувано ЧГД № 1475/2020 г. по описа
на ШРС. По същото в полза на “Банка ДСК” ЕАД били издадени Заповед № 676/30.07.2020
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист №
1059/31.07.2020 г. за 1 512.30 лева, представляващи главницата по Договор за кредит
Еспресо № 25348 от 17.08.2007 г., 141.45 лева – неплатена договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 28.02.2014 г. до 30.08.2015 г. вкл.; 66.57 лева – обезщетение за забава за
периода от 30.01.2014 г. до 30.08.2015 г. вкл.; 1012.53 лева – законна лихва за периода от
31.08.2015 г. до 27.07.2020 г. вкл. и 2.13 лева – дължими заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.07.2020 г. до окончателното погасяване на
3
задължението и направените по заповедното производство разноски. Тъй като ответницата
не е била намерена на известните по делото адреси и връчването на заповедта за изпълнение
е станало по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищцовото дружество на основание разпоредбата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по
съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за кредит Експресо №
0129912/17.08.2007 г.; заверено копие на Извлечение от Счетоводни книги към „Банка ДСК“
ЕАД за сметка № 11/ 25348/27.07.2020 г.; заверено копие на Заповед № 676/30.07.2020 г.;
заверено копие на Изпълнителен лист № 1059/31.07.2020 г.; заверено копие на Молба от
„Банка ДСК“ АД до С.Й.В. товарителница с бар код CL001887763BG; пощенски плик,
заверено копие на Пълномощно, упълномощаващо юрисконсулт Мария Димова да оказва
правна помощ и защита на „Банка ДСК“ АД; както и материалите, приложени по ч. гр. дeло
№ 1475/2020 г. по описа на ШРС.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
ответницата С. Й.В усвоила кредита в размер на 6 300.00 лв. на 17.08.2007 г., а последното
извършено плащане във връзка с погасяване на вноски по кредита било извършено на
16.04.2014 г. За периода от датата на усвояване на кредита до настоящия момент за
погасяване на кредита постъпила сумата в общ размер на 7 075.11 лева, с която били
погасени следните задължения: главница - в размер на 4 787.70 лева, договорна лихва – 2
113.15 лева и застрахователни вноски – 174.26 лв. Към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК – 29.07.2020 г. и понастоящем,
задълженията на ответницата по Договора за кредит Експресо № 25348 от 17.08.2007 г. били
следните: 1 512.30 лева – главницата по Договор за кредит Експресо № 25348 от 17.08.2007
г.; 141.45 лева - договорна /възнаградителната/ лихва за периода от 30.04.2014 г. до
19.03.2015 г.; 61.11 лева – обезщетение за забава /наказателна надбавка за забава/ за периода
от 19.03.2015 г. до 27.07.2020 г. и 2.13 лева - застрахователни такси или сумата в общ размер
на 2 735.65 лева. Също така за периода след датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - 28.07.2020 г. до датата на
изготвяне на експертизата – 20.05.2022 г. не е установено наличието на постъпили суми за
погасяване на процесния кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616, в качеството на
правоприемник на “Сосиете Женерал Експресбанк” АД на основание вписано в Търговския
регистър вливане – вписване № 20200430152842, по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца в качеството му на
кредитор срещу ответницата С. Й.В в качеството й на длъжник, на заповед № 676/30.07.2020
г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №
1475/2020 г. по описа на ШРС, и след връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира
се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че установителните искове са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на установено,
че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответницата, произтичащи от Договор за
кредит Експресо № 25348 от 17.08.2007 г .
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
4
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства
на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч. гр. д. № 1475/2020
г. на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и
заключението на изготвената експертиза.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
облигационни отношения въз основа на сключения на 17.08.2007 г. между “Сосиете
Женерал Експресбанк” АД и ответницата С. Й.В Договор за кредит Експресо № 25348 за
сумата в размер на 6 300.00 лева, тъй като “Банка ДСК” ЕАД на основание вписано в
Търговския регистър вливане – вписване № 20200430152842 е правоприемник на “Сосиете
Женерал Експресбанк” АД.
Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон /ТЗ/ и
в Закона за кредитните институции /ЗКИ/. Съгласно легалното определение, съдържащо се в
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и
формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит,
за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за
усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305
от ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката
на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност
сумата на задължението на кредитора. В случая се доказа, че на 17.08.2007 г. процесната
сума, възлизаща на 6 300 лева, е отпусната на заемателя, която изцяло е била усвоена. Не
съществува спор между страните, че “Сосиете Женерал Експресбанк” АД е изпълнило
задължението си по договора за кредит, а В. е забавила плащането на част от падежните
вноски, като последното плащане е постъпило на 16.04.2014 г. и с него е била погасена
вноската с падеж 28.02.2014 г. - 30.03.2014 г. След 16.04.2014 г. не са постъпвали плащания
по кредита, а крайната падежна дата на кредита е била 30.08.2015 г., което се доказа и чрез
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Не са представени доказателства, че кредитополучателят е изпълнил изцяло главното
си задължение да върне усвоената от него сума. Съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, размерът на дължимата главница по договора за кредит Експресо
№ 25348 от 17.08.2007 г. възлиза на 1 512.30 лева.
Съдът намира за неоснователно въведеното от ответната страна възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираната главница. В тази връзка,
въпреки договорената между страните в чл. 10 от Договора за кредит Експресо предсрочната
изискуемост на кредита, следва да се приеме, че същата не настъпва автоматично при
спиране на плащанията или неплащане на погасителна вноска. Наличието на тази обективна
предпоставка е необходимо, но не и достатъчно условие за трансформиране на кредита в
предсрочно изискуем, доколкото отнемането на преимуществото на срока по договора е
субективно право на кредитора. Поради това, преценката дали да го упражни и кога,
принадлежи изцяло на последния. Следователно, настъпването на предсрочната
изискуемост на банковия кредит предпоставя кумулативно осъществяване на два
юридически факта – забава от страна на длъжника на плащанията на две и повече месечни
5
вноски и волеизявление от страна на кредитора за отнемане, поради това на
преимуществото на срока с едностранно обявяване на кредита за изцяло предсрочно
изискуем било то чрез счетоводното му записване за такъв на определена дата, било чрез
подаване от кредитора на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение или по
друг начин. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №
92/16.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 467/2008 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 58/15.04.2009 г. на
ВКС по т. д. № 584/2008 г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В настоящия
случай от материалите по делото и от заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че кредиторът е предприел действия по събиране на кредита едва
след изтичане на крайната падежна дата, поради което се налага извода, че последният не се
е възползвал от възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем.
При преценка на твърденията на ответната страна за изтекла погасителна давност,
съдът съобрази обстоятелството, че задължението за връщане на суми, отпуснати на
основание договор за кредит, т. е. главницата по кредита се погасява с изтичането на общата
пет годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, като съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.
116, б. ”а”, б. ”б” и б. ”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с признаване на вземането от
длъжника, при предявяване на иск или възражение.
Съобразно установената съдебна практика на ВКС, по-конкретно Решение №
38/26.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1157/2018 г., ІІ т. о., ТК и Тълкувателно решение № 5 от
21.01.2022 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 5/2019 г., при разсрочване на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно, респективно при уговорката плащането да
се извърши на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в
интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по
аргумент от разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД. При постигнато съгласие, плащането на
дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати,
отделните вноски не се превръщат в сбор от отделни, периодичо дължими плащания.
Задължението продължава да бъде само едно и крайния срок за погасяването му е или
падежът на последната разсрочена вноска, или момента, в който е обявена предсрочната
изискуемост на дълга. Следователно, при уговорено погасяване на главното задължение на
отделни погасителни вноски с различни падежи, погасителната давност започва да тече от
датата на настъпване на изискуемостта на целия дълг, без значение дали същата е обявена.
Даден е отговор на въпроса кой е началния момент, от който започва да тече давностния
срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, като
е прието, че приложимата по отношение на тези вземания 5-годишна давност започва да
тече от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3
годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните
погасителни вноски.
В настоящия случай, крайният падеж на кредита е 30.08.2015 г., като от този момент
започва да тече петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“ от
ЗЗД, срокът е прекъснат с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК – на 28.07.2020 г. и след тази дата е започнал да тече нов давностен срок,
като изтеклия до този момент не се запазва, поради което вземането за главницата не е
погасено по давност.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ се явява основателен и доказан. Ето
защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на “Банка ДСК” ЕАД гр. София, в качеството на правоприемник на “Сосиете
Женерал Експресбанк” АД на основание вписано в Търговския регистър вливане – вписване
№ 20200430152842 от С. Й.В за парична сума в размер на 1 512.30 лева, представляваща
6
задължение на заемател за връщане на отпусната парична сума по Договор за кредит
Експресо № 25348 от 17.08.2007 г.
По отношение на втория обективно съединен положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ,
касаещ сумата от 141.45 лева, представляваща непогасена договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 28.02.2014 г. до 30.08.2015 г., съдът установи от
правна страна следното:
В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за банков кредит и в
съответствие с разпоредбата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ, свободно уговорили размера на т. нар.
възнаградителна лихва. Доказа се настъпването на падеж на целия размер на уговорената
договорна лихва.
Ищцовата страна претендира заплащане на договорна лихва в размер на 141.45 лева,
изчислена за периода от 28.02.2014 г. до 30.08.2015 г.
От заключението на вещото лице се установи, че размерът на същата възлизал общо
на 141.45 лева, от кото 74.88 лв., представляващи просрочени лихви върху просрочената
главница за периода от 30.04.2014 г. до 19.03.2015 г. и 66.57 лева, представляващи
просрочени лихви върху просрочената главница за периода от 30.04.2014 г. до 19.03.2015 г.,
както и че не е извършено плащане.
В същото време, с оглед направеното от страна на ответника възражение за изтекла
погасителна давност, настоящият състав намира, че по отношение претенцията за лихви
следва да бъде приложена кратката тригодишна погасителна давност, визирана в
разпоредбата на чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. В този смисъл, имайки предвид, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 28.07.2020 г. се налага извода, че
претендираната договорна лихва, дължима за периода 28.02.2014 г. до 30.08.2015 г. е изцяло
погасена по давност и не се дължи от страна на ответника.
С оглед на изложеното искът по отношение на претенцията за заплащане на
договорна лихва в посочения размер следва да бъде отхвърлен изцяло, като се приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът не дължи на ищцовото дружество
сумата от 141.45 лева, представляваща непогасена договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 28.02.2014 г. до 30.08.2015 г., поради изтекла погасителна давност.
По отношение на третия обективно съединен положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ,
във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, касаещ сумата от 66.57 лева, представляваща претенция за
обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване на
изискуемостта за периода от 30.01.2014 г. до 30.08.2015 г., съдът установи от правна
страна следното:
Съгласно нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от Закона за задълженията и договорите,
ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В процесния случай се установи, че
страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение. Доказа се, че в случая е налице
неизпълнение от страна на ответника на парично задължение. Съгласно заключението по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, размерът на обезщетението /наказателната
надбавка/ за забава възлиза на 61.11 лева и се дължи за периода от 19.03.2015 г. до
30.08.2015 г. включително, както и че това задължение не е погасено.
В същото време, с оглед направеното от страна на ответника възражение за изтекла
погасителна давност, настоящият състав намира, че по отношение претенцията за лихви
следва да бъде приложена кратката тригодишна погасителна давност, визирана в
разпоредбата на чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. В този смисъл, имайки предвид, че заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 28.07.2020 г. се налага извода, че
претендираното обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, дължимо за периода от
19.03.2015 г. до 30.08.2015 г. включително е изцяло погасена по давност и не се дължи от
7
страна на ответника.
С оглед на изложеното искът по отношение на претенцията за заплащане на
обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ в посочения размер следва да бъде
отхвърлен изцяло, като се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът не дължи на ищцовото дружество сумата от 66.57 лева, представляваща
претенция за обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване на
изискуемостта за периода от 30.01.2014 г. до 30.08.2015 г., поради изтекла погасителна
давност.
По отношение на четвъртия обективно съединен положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288
от ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, касаещ сумата от 1012.53 лева, представляваща
претенция за обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за
периода от 31.08.2015 г. до 27.07.2020 г., съдът установи от правна страна следното:
Ищцовата страна претендира заплащане на законна лихва в размер на 1012.53 лева,
изчислена за периода от 31.08.2015 г. до 27.07.2020 г. В тази връзка, с оглед направеното от
страна на ответника възражение за изтекла погасителна давност, настоящият състав намира,
че и по отношение претенцията за законна лихви следва да бъде приложена кратката
тригодишна погасителна давност, визирана в разпоредбата на чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. В този
смисъл, имайки предвид, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било
подадено на 28.07.2020 г. се налага извода, че претендираното обезщетение за забава,
дължима за периода 31.08.2015 г. до 27.07.2017 г. е погасена по давност и не се дължи от
страна на ответницата. В тази връзка, имайки предвид размера на дължимата главница,
заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза по делото и след
самостоятелни изчисления от съда и на основание чл. 162 от ГПК, се налага извода, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 630.76 лева, представляваща законна
лихва, изчислена за периода от 28.07.2017 г. до 27.07.2020 г. /крайната дата на посочения от
ищцовото дружество период, за който се претендира посочената законна лихва/.
С оглед на изложеното следва да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 630.76 лева,
представляваща дължимо обезщетение за забава, изчислена на база дължима главница от
1 512.30 лева, за периода от 28.07.2017 г. до 27.07.2020 г., като иска в останалата му част за
сумата над 630.76 лева до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
С оглед задължението на съда, визирано в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК
служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
съдът при проверка на представените по делото писмени доказателства намира, че клаузите
на сключения между страните договор отговарят на изискванията на ЗПК, както по
отношение на изискуемия за използване шрифт, така също и по отношение на останалите,
предвидени в закона изисквания, като на длъжника са били предоставени общи условия и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. В същото време договорения размер на годишната лихва, както и годишния
процент на разходите са под допустимия, съгласно разпоредбите на ЗПК и съдебната
практика размер, поради което тези клаузи на договора не са неравноправни.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищцовото дружество и направените по
заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 602.94 лева, включващи
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и
възнаграждение за особен представител, съразмерно с уважената част от исковете и
съгласно представен списък. При преценка на дължимото юрисконсултско възнаграждение
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци, ако са били защитавани от юрисконсулт се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, като размерът на присъденото
8
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В тази връзка съдът имайки
предвид размерът на предвиденото възнаграждение за защита по дела с определен
материален интерес, визирано в разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ намира, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцовото дружество в настоящото производство в размер
на 100 лева. При преценка на същото съдът взе предвид, както фактическата и правна
сложност на делото, така също и че за процесуално представителство на ищцовото
дружество в хода на образуваното заповедно производство е било определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Й.В, с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Царев брод, обл. Шумен, ул. ”Победа” № 11 дължи на “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 19, представлявано от
Боян Филипов Стефанов, с ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, с ЕГН ***, чрез
пълномощника - юрисконсулт Мария Петрова Димова, с ЕГН **********, в качеството на
правоприемник на “Сосиете Женерал Експресбанк” АД на основание вписано в Търговския
регистър вливане – вписване № 20200430152842 сумата от 1 512.30 лева /хиляда петстотин
и дванадесет лева и тридесет стотинки/, представляваща незаплатена главница по Договор
за кредит Експресо № 25348 от 17.08.2007 г., сключен между “Сосиете Женерал
Експресбанк” АД и ответника С. Й.В, с ЕГН **********, и за което вземане са били
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 676/30.07.2020
г. и Изпълнителен лист № 1059 от 31.07.2020 г. по ЧГД № 1475/2020 г. по описа на ШРС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 28.07.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 19, представлявано от Боян Филипов
Стефанов, с ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, с ЕГН ***, чрез пълномощника -
юрисконсулт Мария Петрова Димова, в качеството на правоприемник на “Сосиете Женерал
Експресбанк” АД на основание вписано в Търговския регистър вливане – вписване №
20200430152842 иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Й.В, с ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. Царев брод, обл. Шумен, ул. ”Победа” № 11 ДЪЛЖИ НА „Банка ДСК”
ЕАД, с ЕИК121830616 сумата в размер на 141.45 лева /сто четиридесет и един лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода
от 28.02.2014 г. до 30.08.2015 г. включително, поради изтекла погасителна давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 19, представлявано от Боян Филипов
Стефанов, с ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, с ЕГН ***, чрез пълномощника -
юрисконсулт Мария Петрова Димова, в качеството на правоприемник на “Сосиете Женерал
Експресбанк” АД на основание вписано в Търговския регистър вливане – вписване №
20200430152842 иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Й.В, с ЕГН **********,
с постоянен адрес: с. Царев брод, обл. Шумен, ул. ”Победа” № 11 ДЪЛЖИ НА „Банка ДСК”
ЕАД, с ЕИК121830616 сумата в размер на 66.57 лева /шестдесет и шест лева и петдесет и
седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до
датата на настъпване на изискуемостта за периода от 30.01.2014 г. до 30.08.2015 г.
включително, поради изтекла погасителна давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Й.В, с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
9
Царев брод, обл. Шумен, ул. ”Победа” № 11 дължи на “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 19, представлявано от
Боян Филипов Стефанов, с ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, с ЕГН ***, чрез
пълномощника - юрисконсулт Мария Петрова Димова, с ЕГН **********, в качеството на
правоприемник на “Сосиете Женерал Експресбанк” АД на основание вписано в Търговския
регистър вливане – вписване № 20200430152842 сумата от 630.76 лева /шестстотин и
тридесет лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забава след
датата на настъпване на изискуемост за периода от 28.07.2017 г. до 27.07.2020 г., като
отхвърля иска в останалата му част за разликата над 630.76 лева /шестстотин и тридесет
лева и седемдесет и шест стотинки/ до пълния предявен размер от 1012.53 лева /хиляда и
дванадест лева и петдесет и три стотинки/, като погасен по давност.
ОСЪЖДА С. Й.В, с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Царев брод, обл. Шумен,
ул. ”Победа” № 11 ДА ЗАПЛАТИ НА “Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК121830616, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ”Московска” № 19, представлявано от Боян Филипов
Стефанов, с ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, с ЕГН ***, чрез пълномощника -
юрисконсулт Мария Петрова Димова, с ЕГН **********, направените в хода на заповедното
и настоящото производство разноски в общ размер на 602.94 лева /шестстотин и два лева и
деветдесет и четири стотинки/, включващи държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за особен представител,
съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10