Мотиви към присъда по НОХД № 833 по описа за
2010 год. на ШРС
Подсъдимият В.А.Р. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.235 ал.2
вр. ал.1 НК.
В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход
на делото изяви желание да се възползва от
диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът,
като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от
14.12.2010 год. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието на подсъдимия, без да събира
повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Р.
заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума заявява, че съжалява за
постъпката си.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно: Подсъдимият от м.август 2009г. е собственик и управител на
“Цекман” ЕООД Шумен, като основният предмет на дейност на посоченото дружество
е свързан с доставка и покупко-продажба
на дървесина. На 03.11.2009г., служители на РДГ Шумен извършили рутинна
проверка в склада на дружеството, находящ се на бул.”С. ***. В хода на
проверката, извършена от М. и Н., била поискана и цялата документация на
“Цекман” ЕООД Шумен и се установило, че в склада на фирмата се съхранявали 28
пространствени кубически метра дърва за огрев, прясно отсечени с бели чела,
нарязани, нацепени, готови за продажба, без документи, доказващи законният им
произход и немаркирани с експедиционна горска мярка. По този повод, за
изясняване на случая, поканили подс.Р. да се яви на следващия ден в РДГ Шумен
за да представи всички документи на търговското дружество. Тъй като, Р. не
представил документи, установяващи законният произход на 28 пространствени
кубически метра дърва за огрев, на 06.11.2009г.на “Цекман” ЕООД Шумен бил
съставен акт за установяване на административно нарушение по Закона за горите,
а дървата срещу разписка от 09.11.2009г., били оставени на отговорно пазене на Т.Б..
От назначената по делото съдебно-икономическата експертиза се установява, че
стойността на дървения материал е в размер на 896.00 лева.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия Р., направено в хода на
съкратеното съдебно следствие, който в
съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът
счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от
изготвените в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза. Съдът намира,
че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от общ характер по чл.235 ал.2 вр. ал.1 НК, тъй като
съхранявал незаконно добит от другиго дървен материал.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи незачитането от страна на Р. на установения в страната
правов ред.
Тъй като в конкретната
хипотеза, съдебното следствие се проведе при условията на чл.371 т 2 НПК, съдът
императивно приложи разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК и съответно определи
наказание на подсъдимия в унисон с чл.55 от НК и без да са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства /отчете
обстоятелството, че деянието е извършено, преди влизане в сила на новата
редакция на чл.58а от НК/, поради което и му наложи наказание „пробация” с двете задължителни пробационни
мерки, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два
пъти седмично” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от по десет месеца. Съдът приложи и разпоредбата на чл.23-25 НК, като определи общо наказание между наложените му с настоящата присъда и с определение по
НОХД №187/2010г. на ШРС, влязло в законна сила на 16.02.2010г. до размера на
най тежкото от тях, а именно “лишаване
от свобода” за срок от две години, което на основание чл.66 НК отложи за
изпълнение за срок от четири години..
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски .
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: