МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД № 201/2020 г..по описа на РРС-първи наказателен
състав
Районна прокуратура - Русе обвинила С.Н.В.,
ЕГН-**********,***, в това, че
На 13.07.2019 г. в гр. Русе, при управление на МПС – лек
автомобил „Опел Корсаˮ с
рег. № Р 0489 КМ, нарушил правилата за движение по пътищата , а именно:
Чл.5, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата: “ Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците…“, като не го сторил;
Чл.20, ал.2, изр.2. от Закона за движение по пътищата: “ Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“ като не изпълнил задължението си да намали скоростта, а в случай
на необходимост да спре, когато е възникнала опасността за движението – поява
на пешеходец на пътното платно и
Чл.119, ал.4 от Закона за движение по пътищата: “Водачите на завиващите
нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.“, като
водач на завиващо нерелсово пътно превозно средство не изпълнил задължението си
да пропусне пешеходеца, в резултат на което по непредпазливост причинил на А.Х.Д.от
гр.Русе, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на
движенията на снагата за срок повече от тридесет дни, в резултат от счупване на
девето ребро вляво и на трето, четвърто, пето и шесто ребро вдясно - престъпление
по чл.343,ал.1, б. „б“, пр.2, вр. с чл.342,ал.1, пр.3 от НК.
Делото е внесено в
РРС с постановление на Районна прокуратура гр.Русе, с което се предлага
освобождаване от наказателна отговорност на С.В. и налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК за това престъпление.
Обвиняемият С.В.
редовно призован се явява лично. Признава се за виновен, но не дава обяснения
нито в хода на досъдебното производство, нито в хода на съдебното следствие.
РРП изпраща
представител – прокурор Веселка Събева, която поддържа обвинението и моли съда
да признае В. за виновен, да го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание „Глоба” в минимален размер.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Обв. С.Н.В. е роден на ***г***, български гражданин,
със средно образование, неженен, неосъждан, студент,с ЕГН:**********.
Обв.В. бил
правоспособен водач на МПС с категории
“В”, „М”, „С” и ТКТ от 2018г. Води се на отчет в Сектор ПП гр.Русе. Като водач не
бил наказван по административен ред за нарушения на правилата за движение по
пътищата.
На 13.07.2019г. около
16.15ч., обв.В. управлявал лек автомобил „Опел Корса” с рег.№ Р 0489 КМ по бул.”Христо
Ботев” в гр.Русе, в посока от Центъра на гр.Русе, към кръстовището с бул.”Васил
Левски”. На кръстовището предприел завой на дясно и продължил напред по
бул.”Васил Левски”, до достигане на кръстовището с ул.”Даме Груев”, с намерение
да предприеме ляв завой за навлизане по последната улица. Пред него нямало
други автомобили, а светофарът регулиращ неговото движение бил с включена
зелена светлина. В. предприел завой наляво и навлязъл с управляваният от него
автомобил в лявата лента за движение, в неговата посока, на ул.”Даме Груев”,
като преминал през пешеходната пътека, която в този момент била свободна, а
пешеходният светофар бил с включена зелена светлина за преминаване на пешеходци
по нея. По същото време, свид.А.Д. предприел пресичане на ул.”Даме Груев” от ляво
на дясно по посока движението на автомобила на В. и на около 3.5м. след
пешеходната пътека. Тъй като обвиняемият не възприел пресичащият пешеходец, в
неговата лента за движение последвало съприкосновение между предната лява част на
автомобила и дясното бедро на пострадалия, в резултат от която мъжът паднал върху
предния капака и предното стъкло на автомобила, след което паднал на платното,
вляво от автомобила. Обвиняемият веднага спрял управляваното от него МПС и отишъл
при пострадалия. Видял, че има кръв по главата и го попитал как е. Тъй като не
получил отговор, помогнал на мъжът да се изправи и го сложил да седне на
задната седалка в автомобила. Инцидентът бил възприет от намиращата се в близост
свид. Емилия Иванова, която веднага подала сигнал на ЕЕН
112.
На мястото бил
изпратен медицински екип, който отвел пострадалият А.Д.в УМБАЛ „Канев“ АД-Русе.
При прегледа му се установило, че има шест счупени ребра, натъртване на десният
крак и комоцио. Била му взета и кръвна проба за изследване наличието на алкохол
в кръвта. Впоследствие, от назначената в досъдебното производство химическа
експертиза се установило наличие на етилов алкохол в кръвта на А.Д.в
концентрация 1.92 на хиляда.
Произшествието било
посетено и от служители на Сектор ПП-Русе, а след това и от разследващ полицай,
който извършил оглед на местопроизшествието.
В хода на досъдебното производство била назначена
съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се установява, че в резултат
от пътно-транспортното произшествие А.Д.е получил счупване на девето ребро вляво и на трето, четвърто, пето и шесто ребро вдясно,
порезна рана на лицето в дясно и охлузвания по крайниците. При тези данни,
вещото лице дало заключение, че на Д.е причинено трайно затрудняване на движенията
на снагата за срок повече от тридесет дни, съставляващо средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Установява се от
заключението на назначената автотехническа експертиза, че основната техническа причина
за възникване на произшествието обстоятелството, че обвиняемия В. не е възприел
навреме пешеходецът, като опасност, при навлизане на последния на пътното
платно и е отнел предимството му за движение. Вещото лице дава заключение, че обв. В. е имал видимост
от 50 м. към пешеходеца в кръстовището и не е съществувала техническа
причина поради която да не е могъл да възприеме пострадалия, както и, че е имал
техническа възможност да предотврати произшествието, като намали скоростта си
на движение и го пропусне да пресече пътното платно.
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на
свидетелите А. Д., Е.И.и М. Д., дадени в хода на досъдебното производство,
както и от събраните и проверени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбума към него, протокол за доброволно предаване, фотокопия на
Свидетелство за регистрация на МПС и Застрахователна полица „Гражданска
отговорност”, карта за проверка на спирачна система, циклограма на светофарна
уредба, скица на кръстовище, справка от Сектор ПП-Русе за нарушител от региона,
заключенията на съдебно-медицинската, химическата, автотехническата и аудио експертизите,
справка от Отдел “Районен център 112“-Русе, справка за съдимост, декларация,
биографична справка.
Така, с оглед
събраните доказателства и въз основа на установената и неоспорена фактическа
обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Обв. С.Н.В. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, във вр. с
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като на 13.07.2019г. в гр. Русе, при управление
на МПС – лек автомобил „Опел Корсаˮ с рег. № Р 0489 КМ, нарушил
правилата за движение по пътищата , а именно:
Чл.5, ал.2, т.1 от
Закона за движение по пътищата: “ Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците…“, като не го сторил;
Чл.20, ал.2, изр.2.
от Закона за движение по пътищата: “ Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението.“ като не изпълнил задължението си да намали скоростта,
а в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасността за
движението – поява на пешеходец та пътното платно и
Чл.119, ал.4 от
Закона за движение по пътищата: “Водачите на завиващите нерелсови пътни
превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците.“, като водач на завиващо
нерелсово пътно превозно средство не изпълнил задължението си да пропусне
пешеходеца, в резултат на което по непредпазливост причинил на А.Х.Д.от
гр.Русе, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на
движенията на снагата за срок повече от тридесет дни, в резултат от счупване на
девето ребро вляво и на трето, четвърто, пето и шесто ребро вдясно
От обективна страна:
Самоличността на
извършителя, като управляващ процесния автомобил, била безспорно установена от
свид. Е.И., както и от пристигналите на мястото полицейски
служител от Сектор ПП-Русе.
Установява се от
доказателства по делото, че в пряка причинна връзка с произшествието е
неизпълнението от страна на обв. В. на правилата за
движение по пътищата въведени с нормите на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП – „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства“, на чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП – „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“ и на чл.119, ал.4 от ЗДвП - “Водачите на
завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат
пешеходците.“.
Несъмнено, началният
момент, от който възниква задължението на водача да предприеме мерки за
безопасност, е този, в който той обективно е имал възможност да възприеме
опасността за движението. Водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната
обстановка и нейното изменение, включително да си осигури и да не губи видимост
към посоката, от която може да очаква непосредствено възникване на препятствие,
в случая пешеходци. От доказателствата по делото, в това число и заключението
на автотехническата и съдебномедицинска експертиза се установява, че обвиняемият
В., приближавайки и навлизайки с ляв завой в кръстовището на бул.”Васил Левски”
и ул.”Даме Груев”, пресичайки маркирана на пътното платно пешеходна пътека тип
“Зебра”, имал обективна възможност да възприеме и наблюдава зоната на
пешеходната пътека, както и логично да очаква появата на пешеходци от двете
страни, преминаващи по пътеката или в непосредствена близост до нея.
Съгласно експертното
заключение, при избраната от подс. В. скорост на
движение, разположение на автомобила му върху платно за движение и отсъствието
на обекти ограничаващи видимостта му, същият е могъл да възприеме стъпилият на
платното за движение непосредствено до пешеходната пътека, с намерение да го
пресече, пешеходец А.Д.от разстояние не по-малко от 50м., което е по-голямо от
опасната зона за спиране на л.а.„Опел Корса“ с рег. № Р 0489 КМ /22.60м./. Т.е.
обв. В. е разполагал с обективна възможност да предотврати
настъпването на удара чрез намаляване скоростта на движение или спиране, при
което да пропусне пешеходеца да пресече пътното платно. В конкретният случай,
от събраните по делото доказателства се установява, че подс.В. не задействала
своевременно спирачната уредба, тъй като очевидно отклонил вниманието си, не
възприела поведението на пострадалия и неговото появяване на платното за
движение. Несъмнено, това налага извода, че обвиняемият извършил грешна
преценка и недооценил пътната обстановка, резултат от неизпълнението на
нормативните предписания на цитираните по-горе правила за движение по пътищата.
Безспорно, съобразно заключенията на автотехническата експертиза, ако в
момента, в който имал пряка видимост към пострадалият Д.върху платното за
движение, В. беше заострил вниманието си, своевременно възприеме пешеходеца и
беше предприел спиране, за да го пропусне, съставомерният резултат би бил
избегнат.
Няма основание да се
приеме, че пострадалият Д.внезапно е тръгнал да пресича платното за движение, с
което да е предизвикал изненада за обвиняемия, след като пресичането било
предприето в непосредствена близост до пешеходната пътека, наличието на която е
достатъчно очевидна предпоставка за очакването на платното да се появи
пешеходец. При всички случаи, пешеходец, който се движи по платното за
движение, дори и в нарушение на правилата, каквото е движението на пострадалия Д.-
пресичане на платното на място и по начин, недопустими по ЗДвП – извън
пешеходната пътека, винаги представлява опасност и затова водачите, още повече
завиващи, са длъжни незабавно да предприемат мерки за намаляване на скоростта
или за спиране, което в конкретният случай обвиняемият В. не сторил.
По този начин С.В.
нарушила правилата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и
на чл.119, ал.4 от ЗДвП, които го задължават, като водач на МПС да бъде
внимателен и предпазлива към пешеходците, да им осигури предимство за пресичане
когато завива, а при възникване на опасност да намали скоростта или да спре.
Налице е причинна връзка между допуснатите нарушения на правилата за движение и
вредоносния резултат – причинените телесни увреждания по свид. А. Д., тъй като
продължавайки движението си напред, вместо да спре, В. достигнал с автомобила
си до пострадалият, при което последвало и съприкосновение между предната лява
част на автомобила, управляван от обв.В. и тялото на Атанас Димитров. В
резултат от това се достигнало и до настъпване на установените телесни
увреждания по пострадалата.
От субективна страна:
Установеното по
делото поведение на обвиняемия обосновава наличието на несъзнавана
непредпазливост /небрежност/. В случая С.В. не предвиждал възможността да
настъпят общественоопасните последици, но е бил длъжен да спази правилата за
движение като водач на МПС и могъл да предвиди настъпването им. Съзнавал, че
завивайки наляво, приближава и преминава през пешеходна пътека, по която и в
близост до която е логично да се очаква преминаване на пешеходци, но не концентрирал
вниманието си в достатъчна степен, поради което не възприел своевременно
пострадалия Д.и му причинил средна телесна повреда.
Поради изложеното
дотук, Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната
страна на състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 от НК, вр. с
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради това, обв.С. В. следва да бъде признат за
виновен в извършването на това престъпление и му бъде наложено предвиденото за
него наказание.
Налице са предпоставките
на чл.78а от НК по отношение на обв.С.В.. За деянието се предвижда наказание
“Лишаване от свобода” до три години или “Пробация”. Престъплението е
непредпазливо. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК. С
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди. Поради това и на
основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК подсъдимият С.В. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание.
При индивидуализацията на наказанието за това
престъпление, Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства, чистото
съдебно минало на обв.В., оказаното съдействието за разкриване на обективната
истина още във фазата на предварителната полицейска проверка, признанието на
вината в хода на досъдебното и съдебното производство, изразеното искрено
съжаление и разкаяние, липсата на налагани наказания, по административен ред,
за допуснати нарушения по ЗДвП, оказаната незабавна помощ на пострадали с изправянето
му и поставянето в седнало положение в автомобила.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства Съдът не отчита.
Предвид това Съдът
приема, че с оглед наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства
целите на наказанието ще се постигнат с определяне на наказание на минимума
предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК, а именно “Глоба” в размер на 1000.00 лв.
Така наложеното
наказание по преценка на Съда съответства в пълна степен на обществената опасност
на дееца и деянието. С налагането им последният ще има възможност да преосмисли
постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото.
Обвиняемият В.
следва да заплати направените по делото разноски на досъдебното производство,
като бъде осъден да заплати в полза на Държавата – ОД МВР-Русе сумата от 676.88 лв.
Мотивиран така
Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: