Решение по дело №832/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14321
Дата: 20 юли 2024 г.
Съдия: Йоанна Наскова Станева
Дело: 20241110100832
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14321
гр. София, 20.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря В.С.Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110100832 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, § 1, б.
„б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004г. от Х. И. Х. срещу „Уиз Еър Унгария Црт“, за признаване за
установено, че дължи сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет
W64322 с дестинация Париж- София, планиран за изпълнение на 09.10.2022г., ведно със
законната лихва за периода от 03.10.2023г. до изплащане на вземането, за която сума е била
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 54595/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Ищецът твърди, че със закупуване на самолетен билет сключил с ответника договор
за въздушен превоз, по силата на който последният се е задължил на 09.10.2022г. в 11:00 ч.
(местно време) да изпълни полет с номер W64322 по направление летище Париж - летище
София. Твърди, че на 09.10.2022г. се явил на летището в Париж, спазвайки всички
изисквания и полагайки необходимата грижа. Поддържа, че самолетът не излетял по
предварително договореното разписание съгласно потвърдената от ответника резервация
като полетът бил реализиран със закъснение от над 3 часа, поради което поканил
извънсъдебно ответника да заплати дължимото му се обезщетение в размер на 400 евро (с
левова равностойност от 782,33 лв.), но доброволно плащане не било извършено. В тази
връзка моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът „Уиз Еър Унгария Црт.“ АД, представлявано от „Уиз Еър Унгария Црт. -
клон България“ КТЧ в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска при възражение, че причина за закъснение на процесния полет са
обстоятелства, освобождаващи въздушния превозвач от отговорност, определени в чл. 5,
параграф 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, като извънредни обстоятелства, които не са могли да
1
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Поддържа, че полетът бил
пристигнал със закъснение на летище София поради сблъсък с птица, който бил засегнал
самолета в предходен полет същия ден- W64321. Сочи, че ударът с птица бил принудил
въздушния превозвач да открие поръчка за работа за самолет НА- LTE № ********* в 02:10
координирано универсално време. Твърди, че въздухоплавателното средство било
освободено в 07:00 UTC. Планираното време за заминаване на полет W64321 било 05:10
UTC, като поради извънредното обстоятелство действителното време на излитане било в
09:10 UTC. Поддържа, че процесният полет бил закъснял с общо 3 часа и 45 минути поради
закъснението на предходния полет от ротацията, което закъснение се дължало на извънредно
обстоятелство- удар с птица. Поради което намира, че предявеният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети в тежест на ищеца е
да докаже наличието на валидно сключен договор за въздушен превоз между страните за
полет № W64322 по направление летище Париж - летище София, който е следвало да се
изпълни на 09.10.2022г. и с планиран час на излитане 11:00 часа местно време, както и
закъснение на същия с повече от три часа до крайния пункт на пристигане, размер на
претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по
метода на дъгата на големия кръг.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, съгласно уговореното /в
уговореното време до уговореното място/, респ. изплащане на претенциите на ищеца, както
и възраженията си за наличие на извънредни обстоятелства.
В конкретния случай с определението от 24.03.2024г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 23.05.2024г., съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства:
наличие на валидно облигационно правоотношение между страните - договор за въздушен
превоз на пътници за полет, който е следвало да се изпълни на 09.10.2022г. по релация гр.
Париж до гр. София, както и че полетът е бил изпълнен със закъснение общо от 3 часа и 45
минути.
Не е спорно между страните и че разстоянието между двете летища, изчислено по
метода на дъгата на големия кръг надвишава 1500 км.
Основният спорен въпрос между страните касае твърдяното от ответника наличие на
извънредно обстоятелство от обективен характер, засегнало възможността за извършване на
полета по разписание, както и дали ответникът е предприел всички необходими мерки за
избягване на закъснението.
По този въпрос са приети следните доказателства:
2
Представена е разпечатка от вътрешната система на УИЗ Еър Унгария за
регистрирано събитие от 09.10.2022г. на самолет HA-LTE, номер на полет 4321 с оперативен
резултат- самолет на земя за ремонт. Посочено е, че инженерите са открили доказателство за
удар с птица по двигател № 2, всмукване на въздух. Установена е вдлъбнатина от външната
страна на всмукателния капак, за който е установено, че е извън изискуемите граници.
По делото е приет отговор от „СофКънект“ АД, в който е посочено, че полет W64321
от 09.10.2022г. бил с първоначално планиран час за излитане от София в 08:10 часа, а
излетял в действителност в 12:23 часа; полет W64322 бил с първоначално планиран час на
кацане в София в 14:45 часа, а в действителност кацнал в 18:28 часа. Полетите били
планирани и изпълнени със самолет HALTE. За полет W64321 бил подаден код DL51/DL81.
Уточнено е, че код DL51 означава сблъсък с птица, а код DL81 означава натовареност на
въздушното движение по маршрута. За полет W64322 бил подаден код DL93 закъснение на
самолета от преден полет.
Приет е и отговор от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“,
в който е описан полетен план за полет WZZ1854 от летище Бове/Париж за София, както и
за полет WZZ100G.
Представена е поръчка за работа № WO700021341 за полет HA-LTA A320 SH, в който
е посочено, че е извършена инспекция във връзка с удара, при която са намерени останки от
птица в двигател № 2 при външната повърхност на входния капак. Посочено е, че работата е
извършена в съответствие с част 145 и във връзка с тази работа въздухоплавателното
средство се счита за готово за пускане в експлоатация.
При така събрания доказателствен материал съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да
изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно
Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да
бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на
всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на
политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на
полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е
прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно
изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи
превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай,
доколко са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл
например т. 1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/.
3
Следва да се посочи, че с решение на СЕС от 22.04.2021 г. по дело № С-826/2019 е
прието, че нито съображения 14 и 15, нито член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004
ограничават признатата на опериращите въздушни оператори възможност да се позоват на
"извънредно обстоятелство" само до хипотезата, в която това обстоятелство засяга
закъснелия или отменен полет, както и че те не изключват тази възможност в хипотезата, в
която посоченото обстоятелство евентуално засяга предходен полет, опериран със същото
въздухоплавателно средство /решение от 11 юни 2020г., Transportes Aйreos Portugueses, C-
74/19/. Едно и също въздухоплавателно средство може да извърши няколко последователни
полета в един и същи ден, което означава, че всяко извънредно обстоятелство, засягащо
въздухоплавателно средство при предходен полет, се отразява и на полета или полетите след
него (решение от 11 юни 2020г., Transportes Aйreos Portugueses, C-74/19).
Следователно, за да се освободи от задължението си за плащане на обезщетение на
пътниците в случай на голямо закъснение или отмяна на полет, въздушният превозвач
трябва да може да се позове на "извънредно обстоятелство", което е засегнало опериран от
самия него със същото въздухоплавателно средство предходен полет в рамките на
предпоследната ротация на това въздухоплавателно средство (решение от 11 юни 2020 г.,
Transportes Aйreos Portugueses, C-74/19). В посоченото решение на СЕС по дело С-826/2019 е
прието, че член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че за
да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо
закъснение на полет при пристигането, опериращият въздушен превозвач може да се позове
на извънредно обстоятелство, което е засегнало не посочения закъснял полет, а предишен
полет, опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство, в рамките на
неговата предпредпоследна ротация, при условие че е налице пряка причинно-следствена
връзка между настъпването на това обстоятелство и голямото закъснение на следващия
полет при пристигането.
В конкретния случай са налице два полета, които е следвало да бъдат извършени с
едно летателно въздухоплавателно средство в рамките на полетната програма за деня, като
първият полет е следвало да бъде извършен с маршрут София- Париж, а процесният
/последващият/ с маршрут Париж- София. Въведеното от ответника възражение за
извънредно обстоятелство касае именно първият полет, планиран за изпълнение от летище
София- Париж и установен удар с птица, който е засегнал въздухоплавателното средство на
предходния полет от ротацията.
От събраните по делото доказателства- извадка от вътрешната система на ответника
за регистрирано събитие от 09.10.2022г., отговора на „Соф Кънект“ АД, както и поръчка за
работа с номер WO700021341, се установява, че предходния полет W64321, планиран за
изпълнение от София до Париж е бил засегнат от удар с птица.
Съдът намира, че в практиката на СЕС е прието, че чл. 5, пар. 3 от Регламента следва
да се тълкува в смисъла, че сблъсъкът на самолет с птица попада в обхвата на понятието
„извънредни обстоятелства“ в този смисъл т. 1 от Решение на Съда /трети състав/ от
04.05.2017г. по дело С-315/15 / Marcela Peskovб, Jirн Peska срещу Travel Service a. s. /. В
4
цитираното решение е посочено, че сблъсъкът на самолет с птица, както и евентуално
причинените от това повреди не са неразривно свързани с операционната система на
самолета, тъй като поради своето естество и произход този сблъсък не е присъщ на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън
ефективния му контрол. Изрично е посочено, че чл. 5, пар. 3 от Регламента следва да се
тълкува в смисъл, че сблъсък на самолет с птица попада в обхвата на понятието „извънредни
обстоятелства“ по смисъла на разпоредбата. С оглед на гореизложеното съдът приема, че по
делото е безспорно установено наличие на извънредно обстоятелство, което е засегнало
предходния полет от ротацията.
За да се освободи от отговорност въздушният превозвач, обаче, следва да докаже, че
така настъпилото извънредно обстоятелство се явява в причинно-следствена връзка със
закъснението на процесния полет, както и че е предприел всички разумни мерки за
избягване на процесното закъснение. В случая мерките, които авиопревозвачът е предприел,
се изразяват в отлагане на полета, докато не бъде извършен ремонт на въздухоплавателното
средство. В този смисъл е и представената поръчка за работа за извършена инспекция на
въздухоплавателно средство А320 SH.
Това действие, обаче, не изчерпва разумните мерки, които превозвачът е могъл и е
бил длъжен да предприеме. С т. 3 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 11.06.2020 г. по
дело C-74/19 /LE срещу Transportes Aйreos Portugueses SA/, е прието, че член 5, параграф 3
във връзка със съображение 14 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че
премаршрутирането на пътник — извършено от въздушен превозвач с друг опериран от
самия него полет поради извънредно обстоятелство, засегнало превозващото пътника
въздухоплавателно средство — вследствие на което този пътник е пристигнал на следващия
ден спрямо първоначално предвиденото, не представлява "разумна мярка", освобождаваща
този превозвач от задължението му за плащане на обезщетение, предвидено в член 5,
параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1 от този регламент, освен ако не е съществувала
никаква друга възможност за премаршрутиране, директно или с връзка, с полет, опериран от
самия него или от който и да е друг въздушен превозвач и с не толкова късно време на
пристигане като следващия полет на съответния въздушен превозвач, или ако извършването
на такова премаршрутиране представлява за последния жертва, непоносима с оглед на
капацитета на предприятието му към релевантния момент. В мотивите на решението съдът е
приел, че в съответствие с целта за гарантиране на високо равнище на защита на пътниците,
посочена в съображение 1 от Регламент № 261/2004, както и с изискването за разумно
премаршрутиране при задоволителни условия и при първа възможност, предвидено в
съображения 12 и 13 и в член 8, параграф 1 от този регламент, при настъпване на
извънредно обстоятелство въздушният превозвач, който възнамерява да се освободи от
задължението си за плащане на обезщетение на пътниците, предвидено в член 5, параграф 1,
буква в) и член 7 от посочения регламент, като вземе разумните мерки, припомнени в
предходната точка, по принцип не може да се ограничи само с предлагане на
премаршрутиране на съответните пътници към техния краен пункт на пристигане със
5
следващия опериран от самия него полет, който пристига в крайния пункт на следващия ден
спрямо първоначално предвиденото за пристигането им. Всъщност грижата, която се
изисква да положи въздушният превозвач, за да може да се освободи от задължението си за
плащане на обезщетение, предполага той да използва всички средства, с които разполага, за
да осигури разумно премаршрутиране при задоволителни условия и при първа възможност,
едно от които е да потърси други полети, директни или с връзка, евентуално оперирани от
други въздушни превозвачи от същия или друг въздушен алианс и с не толкова късно време
на пристигане като това на следващия полет на съответния въздушен превозвач.
Следователно разумните мерки по смисъла на съображение 14 от преамбюла на
Регламента обхващат не само ремонта на засегнатото въздухоплавателно средство и
изпълнението на полета със закъснение повече от 3 часа, но и проверка от страна на
превозвача относно възможностите за премаршрутиране на полета, така че пътниците да
пристигнат в крайната дестинация с минимално забавяне, като се ползват полети,
изпълнявани от самия превозвач или от други превозвачи. Едва при доказана липса на други
директни полети или полети с връзка до същата дестинация, пристигащи по-рано от
фактически извършения полет, или при доказана липса на възможност за премаршрутиране
поради запълване на местата за тези полети, превозвачът може да се освободи от
отговорност, като превози пътника със закъснение.
В конкретния случай по делото не се твърди, респ. не са ангажирани доказателства
ответникът да е предприел действия по проверка за наличие на други полети по същото
направление, респ. да е било предложено премаршрутиране с друг полет, който да осигури
максимално ограничаване на забавянето при пристигане в крайната дестинация. В
конкретния случай релевантно е и обстоятелството, че по първоначално приетия план за
деня не е налице планирано достатъчно време между изпълнението на полет София- Париж
и Париж- София, като от представените от ответника документи се установява, че е налице
45 минути разлика. В този смисъл следва да бъде посочено, че в превозвачът следва да
планира ресурсите си, така че да разполага с известен запас от време, за да е в състояние да
предвиди алтернативни логистични или технически разрешения, които биха могли да
компенсират или поне да намалят значително закъснението на полета, като използването на
заместващо въздухоплавателно средство, увеличаване на скоростта на въздухоплавателното
средство или пренасочването на пътника към други въздушни маршрути, със или без
междинно кацане, изпълнявани от самия него или от други въздушни превозвачи. Според
даденото от СЕС тълкуване е допустимо извънредното обстоятелство да се сочи за един от
полетите в рамките на ротацията, като това обстоятелство би довело до освобождаване на
превозвача от отговорност, ако ротацията е планирана по начин, че да се разполага с
известен запас от време, който да му дава възможност, дори при настъпване на извънредно
обстоятелство да компенсира закъснението или да го намали, какъвто не е настоящия
случай.
По делото не се установява ответникът да е положил дължимата грижа на добър
търговец, доколкото не е планирал ротационните полети с достатъчен и необходим запас от
6
време, за да е в състояние превозвачът да предвиди алтернативни логистични или
технически разрешения, които биха могли да компенсират или поне да намалят значително
закъснението на полета.
С оглед изложеното съдът намира, че въпреки засягането на полет с W64321 от
София до Париж от извънредно обстоятелство /удар от птица/, ответникът-превозвач не е
установил при условията на пълно и главно доказване предприемането на разумни мерки
/по смисъла на съображение 14 от преамбюла на Регламента/ за ограничаване забавата при
изпълнение на следващия полет W64322, за който ищецът е имал закупен билет, и не следва
да бъде освободен от отговорност на основание чл. 5, пар. 3 от Регламента.
Предвид това предявеният иск е основателен и ответникът дължи обезщетение в
размера по чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламента, а именно 400 евро.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса и претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като са представени и доказателства за
сторените разноски- договор за правна помощ от 29.09.2023г. В исковото производство
ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева и претендира адвокатско
възнаграждение, като е представена фактура № ********** от 20.05.2024г. за сумата от 400
лева, в която е посочено, че същата е платена изцяло в брой на 20.05.2024г. В проведеното
съдебно заседание на 23.05.2024г. процесуалният представител на ответника е релевирал
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно. Съдът отчете обстоятелството, че делото е приключило в едно
съдебно заседание без изслушване на свидетели и без изслушване на вещо лице, както и че
се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност. С оглед на което съдът намира, че
възнаграждение в размер на 400 лева отговоря на фактическата и правна сложност на
делото, както и на извършените от процесуалния представител правни действия. С оглед на
което на ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното и в исковото производство по
425 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година, че „УИЗ Еър Унгария“ ЦРТ- дружество,
регистрирано в Унгария с номер на вписване в регистъра: 01-10-140174, със седалище и
адрес на управление: Лаурус Офиси, Кьоерстрийт 2/А, сграда Б, Н-1103, Будапеща, Унгария,
действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт- клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Искър“, ж.к. Зона Летище София, № 1, сграда
ИВТ, дължи на Х. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, сумата от 400 евро,
7
представляваща обезщетение за закъснял полет W64322 с дестинация Париж- София,
планиран за изпълнение на 09.10.2022г., ведно със законната лихва за периода от 03.10.2023г.
до изплащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.
дело № 54595/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.
ОСЪЖДА „УИЗ Еър Унгария“ ЦРТ- дружество, регистрирано в Унгария с номер на
вписване в регистъра: 01-10-140174, със седалище и адрес на управление: Лаурус Офиси,
Кьоерстрийт 2/А, сграда Б, Н-1103, Будапеща, Унгария, действащо чрез „Уиз Еър Унгария
Црт- клон България“ КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Искър“, ж.к. Зона Летище София, № 1, сграда ИВТ, да заплати на Х. И. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 425 леа,
представляваща разноски по ч.гр. дело № 54595/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав, както
и сумата от 425 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8