Присъда по дело №673/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта:	5
Дата:	1 февруари 2022 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия:	Даниел Йорданов

Дело:	20214110200673
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Велико Търново, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично
заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
СъдебниРОСИЦА ДИМИТРОВА
заседатели:ДИНЕВА-КАРАБАДЖАКОВА

ТЕОДОРА ДИМОВА
МИНОВСКА
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
и прокурора Ц. Г. Ц.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Наказателно дело от
общ характер № 20214110200673 по описа за 2021 година
Съдът като взема предвид закона и данните по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ***., роден на 28.06.1990 г. в гр. Велико
Търново, живущ в същия град, с българско гражданство, българин, средно
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 22.10.2020 г. в гр. Велико Търново, в района на
Централен кооперативен пазар, при условията на повторност, причинил на
*** от гр. Велико Търново средни телесни повреди, изразяващи се в
травматично счупване на два поредни зъба в областта на дясната половина на
долна челюст, причинило трайно затруднение в дъвченето и говора и порезна
рана на лицето, в резултат на която е получен постоперативен белег на
лицето, представляващ груб козметичен дефект с оформен двигателен
дефицит в областта на мускулите, определящи мимиката на лицето в областта
1

на десен устен ъгъл и долна челюст в дясната половина, които в съвкупност
са довели до обезобразяване на лицето, визуално доловимо от близко и по-
далечно разстояние, поради което и на осн. чл. 131, ал. 1, т. 7, предл. 2, вр.
чл. 129, ал. 2, предл. 3, алт. 2, предл. 4, алт. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл.
36 и чл. 54 от НК го осъжда на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА при първоначален общ режим.

ОСЪЖДА подсъдимия ***. да заплати на РУМЕН КРАСИМИРОВ
Д. сумата в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
22.10.2020 г. до окончателното изплащане, като за разликата до 12000
лв. ОТХВЪРЛЯ гражданският иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА подсъдимия ИВО МЛАДЕНОВ И. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС направените по делото
разноски в размер на 156 лева, ДТ върху размера на уважения
граждански иск в размер на 120 лв., както и сумата от 5.00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския
Окръжен съд в 15 дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към НОХД № 673 / 2021 г. по описа на ВТРС

Обвинението срещу подсъдимия *** от гр. Велико Търново е по чл. 131, ал. 1, т. 7,
пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 3, алт. 2, пр. 4, алт. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, затова, че
на 22.10.2020 г., в гр. Велико Търново, в района на Централен кооперативен пазар, при
условията на повторност, причинил на *** от гр. Велико Търново средни телесни повреди,
изразяващи се в травматично счупване на два поредни зъба в областта на дясната половина
на долна челюст, причинило трайно затруднение в дъвченето и говора и порезна рана на
лицето, в резултат на която е получен постоперативен белег на лицето, представляващ груб
козметичен дефект с оформен двигателен дефицит в областта на мускулите, определящи
мимиката на лицето в областта на десен устен ъгъл и долна челюст в дясната половина,
които в съвкупност са довели до обезобразяване на лицето, визуално доловимо от близко и
по-далечно разстояние.

Предявен е и приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство граждански иск срещу подсъдимия за сумата в размер на 12 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението предмет на
обвинение неимуществени вреди на пострадалия, като последният е конституиран в
качеството на частен обвинител и граждански ищец.

Представителят на ВТРП подържа обвинението, като счита, че същото е безспорно
доказано. Моли съда за налагане на наказание около минималния предвиден за
престъплението размер и уважаване на гражданския иск.

Частният обвинител и граждански ищец поддържа предявения иск и моли съда да го
уважи.

По отношение на подсъдимия съдебното производство е проведено задочно по реда
на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. А от НПК.

Защитникът му не оспорва фактическата обстановка, като моли за минимално
наказание и уважаване на гражданския иск по справедливост.

Съдът, след като обсъди приобщените по делото гласни и писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият *** и пострадалият *** се познавали.
На 22.10.2020 г., около 15:30 ч., пострадалият *** отишъл в заведение, находящо се
в горната част на централния кооперативен пазар, от страната на ул. „България“, под
магазин за риба. От външната страна на заведението, от страната на стъпалата, по които се
излиза на ул. „България“, имало поставени три дървени маси с пейки. Д. седнал на първата
маса, от страната на ул. „България“. Поръчал си шкембе чорба и бутилка бира. На другата
крайна маса, от страната на пазара, били седнали свидетелите М. МЛ. ИВ. и М. АНТ. УЗ..
Няколко минути по-късно Д. започнал да разговаря със св. И. и св. У.. Известно време след
1

това при Д. седнал свидетеля ДЖ. Н. Х., с когото се познавали от доста години и били
приятели. Малко след това пристигнали св.Р. МЛ. ИВ., който бил брат на М.И., заедно с
приятелката си св.М. В. Р. и сестра й ***. Св. Р.И. и двете момичета седнали на другата
крайна маса, т.е. през една от тази, където седял Р.Д.. Малко след това пристигнал и
подсъдимият ***, който бил брат на св. Р.И. и св. М.И.. Подсъдимият И. седнал на масата,
където стояли Д. и Х., като седнал срещу Д.. След като св.М.Р. седнала на масата на
подсъдимия му се сторило, че Р.Д. започнал да я гледа и да прави опити да я заприказва.
Подсъдимия И. решил да се заяде с Д. и го попитал „Защо гледаш?“, „Какво искаш от снаха
ми?“, „Какво я гледаш и говориш, като тя не ти обръща внимание?“. Д. не можал да разбере
какво има предвид подсъдимият, но разбрал, че е с негативна емоционална нагласа към него
и му казал да си заминава. Подразнен от отговора на Д. и без какъвто и да е друг повод,
подсъдимият И. много бързо решил да се саморазправи с пострадалия и проявил
непровокирана агресия, като изведнъж станал и както Д. бил седнал с дясната ръка взел
бутилката бира на Д.. Последният веднага станал и хванал за ръката подсъдимия, след което
го изблъскал, като успял да вземе бутилката и я оставил на съседната маса. Бутилката обаче
паднала на земята и се счупила. Подсъдимият се навел и взел две парчета от счупената
бутилка, след което се отдръпнал две крачки назад, замахнал с дясната ръка и хвърлил към
Д. парче стъкло от бутилката. Д. се опитал да се завърти, но не успял и стъклото го ударило
от дясната страна на лицето. От лицето потекла кръв. След като се съвзел от болката, с такси
заедно със св. Д.Х. отишли до МОБАЛ - В. Търново. Там раната на му била промита и
зашита. Било установено, че освен порезната рана на Д. били избити и два зъба от дясната
страна на долната челюст.
Видно от заключението на назначената съдебно - медицинска експертиза на Д. са му
причинени травматично счупване на два поредни зъба в областта на дясната половина на
долна челюст, причинило трайно затруднение в дъвченето и говора и порезна рана на
лицето, в резултат на която е получен постоперативен белег на лицето, представляващ груб
козметичен дефект с оформен двигателен дефицит в областта на мускулите, определящи
мимиката на лицето в областта на десен устен ъгъл и долна челюст в дясната половина,
които в съвкупност са довели до загрозяване на лицето, визуално доловимо от близко и по-
далечно разстояние.
Причинявайки средни телесни повреди на *** от гр. В.Търново, изразяващи се в
травматично счупване на два поредни зъба в областта на дясната половина на долна челюст,
причинило трайно затруднение в дъвченето и говора; и порезна рана на лицето, в резултат
на която е получен постоперативен белег на лицето, представляващ груб козметичен дефект
с оформен двигателен дефицит в областта на мускулите, определящи мимиката на лицето в
областта на десен устен ъгъл и долна челюст в дясната половина, които в съвкупност са
довели до обезобразяване на лицето, визуално доловимо от близко и по-далечно разстояние,
подсъдимият И. е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 7, пр. 2, вр. чл.
129, ал. 2, пр. 3, алт. 2, пр. 4, алт. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. От справката за
съдимост се установява, че деянието е извършено при условията на повторност.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината
евентуален умисъл. При евентуалния умисъл, деецът преследва една определена цел, като
съзнава, че от действията, които извършва има вероятност да настъпи и друг страничен
обществено опасен резултат, следователно той съзнателно се съгласява с настъпването на
този резултат. Подсъдимият е съзнавал, че извършва действие, изразяващи се в хвърляне на
парче стъкло към лицето на пострадалия, годно да му причини телесно увреждане от вида на
инкриминираното. Допускали е общественоопасните последици от деянието си, без пряко
да е целял причиняването конкретно на такова телесно увреждане, но се е съгласил с
настъпването на този престъпен резултат, преследвайки основната си цел, а именно да
нанесе нараняване на пострадалия.
2

Обвинението се доказва от свидетелските показания, съдебно-медицинската
експертиза и другите писмени доказателства.
Определяне и индивидуализация на наказанието.
За извършеното престъпление НК предвижда наказание лишаване от свобода от две
до десет години.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете направеното от
подсъдимия самопризнание в хода на досъдебното производство.
Като отегчаващи бяха отчетени съдимостта на лицето и лошите му характеристични
данни.
Така отчетени тези обстоятелства, мотивираха съда да приеме, че не са налице
предпоставки за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, а именно при
наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. От
друга страна, съблюдавайки целите на наказателната политика заложени в чл. 36 от НК,
както и принципите за индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК, съдът определи
наказанието в минималния предвиден размер от две години, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
Относно предявеният и приет по делото за съвместно разглеждане граждански иск.
Същият е основателен и пострадалият е от кръга на лицата имащи право на неговото
предявяване. Д. е пострадал от престъплението извършено спрямо него от подсъдимия. По
делото безспорно се установи юридическия състав пораждащ гражданската отговорност при
деликт - факта на извършеното от подсъдимия престъпление, причинната връзка между
деянието и настъпилите от него вреди, в случая неимуществени такива. С оглед на вида на
безспорно установеното увреждане, начина на причиняването му, неговият вид и срока за
възстановяване на пострадалия, дадоха основание на съда да приеме, че искът е доказан по
размер и справедливост, който принцип е изведен в чл. 52 ЗЗД, в размер на 3 000 лв., в
какъвто размер и го уважи, а в останалата му част до пълният му предявен размер от 12 000
лева, като неоснователен и недоказан, съдът отхвърли.
Присъдиха се ДТ върху размера на уважения граждански иск и направените по
делото разноски, които подсъдимият да заплати в полза на държавата по сметка на ВТРС.

Мотивиран така съдът постанови съдебният си акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Съобщи за изтекли лични данни